Devario malabaricus (Jerdon, 1849)

Българско наименование:

Малабарско данио

Снимка на Devario malabaricus (Jerdon, 1849)
Синоними: Danio malabaricus (Jerdon, 1849), Danio micronema (Bleeker, 1863), Devario micronema (Bleeker, 1863), Eustira ceylonensis (Günther, 1868), Paradanio aurolineatus (Day, 1865), Perilampus aurolineatus (Day, 1865), Perilampus canarensis (Jerdon, 1849), Perilampus ceylonensis (Günther, 1868), Perilampus malabaricus (Jerdon, 1849), Perilampus mysoricus (Jerdon, 1849), Puntius malabaricus (Jerdon, 1849)

Много често Devario malabaricus се бърка с Devario aequipinnatus.

Основните разлики са показани на снимките: 

Devario aequipinnatus
има заоблено черно петно зад хрилното капаче, като много често централната ивица през тялото не преминава в опашната перка. При Devario malabaricus петното липсва, или пък има издължена надолу форма. Разбира се, има и други разлики, като броят на лъчите в нечифтните плавници, но те могат да се видят само в лабораторни условия.

Devario aequipinnatus е разпространен в басейна на река Brahmaputra в североизточна Индия, докато Devario malabaricus обитава Индийският полуостров.

Етимология:
Devario: местно бенгалско име за вида, malabaricus: –icus - принадлежащ на + Malabar, южна Индия, местоположение на вида

Семейство: Cyprinidae

Разпространение: Devario malabaricus е описан като от Malabar, Индия, но е широко разпространен в Индийския полуостров и Шри Ланка.

Хабитат: Devario malabaricus обитава горски потоци и горното течение на малки реки с чиста, богата на кислород вода със субстрати от чакъл и различни по размер камъни, както и крайбрежна и надвиснала растителност. Скоростта на течението силно зависи от сезона, някои популации оцеляват в затворени басейни през сухият сезон.

Живее заедно с риби като Barilius gatensis, Puntius bimaculatus, Pethia conchonius, Rasbora daniconius, Schistura semiarmatus, Lepidocephalichthys thermalis, Aplocheilus blockii, Aplocheilus lineatus, Aplocheilus panchax, Badis, Channa gachua, Channa punctata, Glossogobius giuris, Mastacembelus armatus, Oryzias dancena и Parambassis ranga.

типичен хабитат на Devario malabaricus
типичен хабитат на Devario malabaricus - снимка Sadashiv Nayak


Максимална стандартна дължина:
7.0 – 8.0см

Размер на аквариума: аквариум с основа 120 х 45см, 150 литра

Условия за отглеждане: За отглеждане на Devario malabaricus се препоръчва аквариум пресъздаващ течащ поток, със субстрат от различни по размер камъни, пясък, големи обли камъни.

Добавете парчета дърво, корени, както и непретенциозни растения като Microsorum, Bolbitis или Anubias, които могат да растат и прикрепени към корен или камък. Желателно е аквариумът да има капак.

Параметри на водата: температура 18 – 25 °C, pH 6.0 – 8.0, твърдост 36 – 268 ppm

Храна: В природата Devario malabaricus се храни с насекоми и техните ларви. В аквариум приема всякакви сухи храни, но предпочита замразени и живи храни като хирономус, дафния и артемия.

Поведение и съвместимост: Devario malabaricus е миролюбив вид и може да се отглежда заедно с малки Cyprinidae, тетри, живородки, rainbowfish, Anabantidae, сомчета и боции.
Това е пасажен вид и трябва да се отглеждат поне 8-10 риби.

Сексуален диморфизъм: Половозрелите женски за по-закръглени от мъжките, малко по-бледи и по-едри. Разликата се вижда най-добре през размножителният период, когато мъжките са с наситено оцветяване, а женските са пълни с хайвер.


мъжки и женска ( горе ) Devario malabaricus


Размножаване:
Devario malabaricus достига до полова зрялост на възраст от 6-9 месеца.

Ако рибите се чувстват добре и са в гъстозалесен с растения аквариум, не е изключено да се появят малки рибки и без намесата на човека. Ако искате обаче да увеличите броят им, ще ви е необходим развъден аквариум с обем от 30 - 50 литра, със сепараторна мрежа и няколко дребнолистни растения или явански мъх. Нивото на водата трябва да е около 10см.

Преди размножаване мъжките и женските се държат отделно за 7-10 дена и се хранят добре с жива храна. За размножаване може да се сложи двойка, но най-добре 2 мъжки и 1 женска или група риби с преобладаващи мъжки.

Рибите се пускат в аквариума вечерта и температурата на водата се повишава с 2-3°С. Стимул за хвърлянето на хайвер са сутрешните слънчеви лъчи или включването на ярко осветление.

Женската хвърля до 100-300 хайверни зърна, които падат на дъното през сепараторната мрежа и не могат да бъдат изядени.

След хвърлянето на хайвера рибите се изваждат.

Инкубационният период е 3-4 дена, след още 5 дена малките плуват и търсят храна.

Стартова храна - инфузории, суха храна на прах.

Продължителността на живота на Devario malabaricus e 5-7 години.

Източници:
www.seriouslyfish.com

Характеристики


Семейство: Cyprinidae
Континент: Азия
Трудност: Лесно(a) за отглеждане
Слой: Среден-горен слой
Миним. обем: 150л
Вода: Сладка



Карта на разпространение


Добавенo на 16.07.2021 г; промененo на 25.04.2024 г