Scleromystax barbatus  (Quoy & Gaimard, 1824)

Българско наименование:

Склеромистакс барбатус

Снимка на Scleromystax barbatus  (Quoy & Gaimard, 1824)
Синоними: Banded Cory, Callichthys barbatus (Quoy & Gaimard, 1824), Corydoras barbatus (Quoy & Gaimard, 1824), Corydoras eigenmanni (Ihering, 1907), Corydoras kronei (Miranda Ribeiro, 1907)

Етимология: Scleromystax: от древногръцки sklērós - твърд + mústaks - горна уста, barbatus: от латинското barbatus - брадат

Семейство: Callichthyidae

Разпространение: Scleromystax barbatus са разпространени в крайбрежните реки Guapi, Capivari и Inbomirim в югоизточна Бразилия.

Хабитат: Въпреки че обитава крайбрежни басейни, Scleromystax barbatus се среща само в сладка вода. Обитава малки рекички, потоци и затворени водоеми със субстрат от пясък или малки камъчета покрити с тиня.


Rio Itamambuca - едно от естествените местообитания на Scleromystax barbatus


Максимална стандартна дължина:
9.0 – 10.0см, това е най-големият известен Corydoradinae.

Размер на аквариума: аквариум с основа 120 х 45см, 150 литра

Условия за отглеждане: Scleromystax barbatus имат допълнително чревно дишане и затова излизат на повърхността на водата за да вдишат атмосферен въздух. Аквариумът трябва да е с фин мек пясък, важното е да няма остри краища, в противен случай рибите, ровейки в субстрата, може да се наранят. Scleromystax barbatus не обичат силно осветление, предпочитат да се крият около камъните и корените, затова в аквариума трябва да има голямо количество широколистни растения, големи камъни и корени.

Параметри на водата: температура 15 – 24°C, pH 5.5 – 7.5, твърдост 18 – 215 ppm

Храна: Scleromystax barbatus са всеядни и приемат както повечето потъващи сухи храни, така и замразени и живи като хирономус, тубифекс, артемия.

Поведение и съвместимост: Основната част от времето си Scleromystax barbatus прекарва плавайки близо до дъното. Рибите са много миролюбиви и може да се отглеждат заедно с други миролюбиви риби.
Трябва да се отглежда гупа от поне 4-6 риби.

Мъжките Scleromystax barbatus са агресивни и териториални помежду си  и не могат да се отглеждат заедно в малък аквариум.

Сексуален диморфизъм: Женските стават по-едри, имат закръглен корем, особено през размножителния период.


двойка Scleromystax barbatus


Размножаване:
Scleromystax barbatus достига до полова зрялост на възраст 1 - 1.5 години.

За размножаване е необходим аквариум с обем от 20 - 100 литра, в който се пуска двойка или група от риби като на двама мъжки да се пада една женска. Препоръчва се преди да пуснете рибите за размножаване, да отглеждате 1-2 седмици отделно мъжкия и женската. Ако пускате група от риби разделяне не е необходимо, но може да се наложи да почакате за хвърлянето на хайвер по-дълго време.

В природата през размножителния период температурата на водата става доста ниска - около 17-20 градуса, затова се препоръчва размножаването на коридораси да става през зимата. Стимул за размножаване често служи изменение на условията - по-чести чести смени на вода (желателно с 2-3°С по-студена), повишаване на нивото, по-разнообразно хранене. Понякога се случва обратното - повишаването на температурата на водата с 2-3 градуса да предизвика хвърляне на хайвера. Главното е да има изменение на условията на отглеждане.

Развъдният аквариум трябва да има филтър ( може и тип-гъба) и ако се налага – нагревател. Може да включите дори 2 нагревателя с програмируем таймер, за да създадете симулация на ден/нощ – по-висока температура през деня и с 2-3°С по-ниска през нощта. Субстратът не е задължителен, въпреки че коридорасите се чувстват по-добре ако има, но пък голото дъно опростява поддържането на чистота в аквариума. За субстрат на хайвера може да сложите туфа явански мъх и някакво едролистно растение.

Параметри на водата - мека или много мека вода с твърдост под 4-6 градуса, с рН 6.2 - 7.5

Начинът на размножаване на коридорасите е своеобразен: мъжкият застава пред женската, която със уста се докосва до гениталиите му (така наречената Т-позиция) и събира в устата си семенната му течност. Тя прави „джоб” със събраните си една към друга коремни перки и полага в него няколко зърна хайвер ( 1 до 30). След това женската започва активно да търси място където за „залепи” хайвера. Това може да бъде всякаква повърхност – страничните стъкла, дъното, листа на растения или вътре в яванския мъх.

Повърхността се почиства внимателно и се намазва със семенната течност, намираща се в устата на женската, а след това на нея се полагат хайверните зърна. Една женска може да положи от 30 до 1000 доста едри хайверни зърна, с диаметър 1-2 мм. Току що положените зърна са меки, но след няколко минути се втвърдяват и могат да бъдат пренесени в друг неголям (1-3 литра) съд за последващо излюпване. За поддържане на температурата този съд може да се сложи в развъдния аквариум.


женска Scleromystax barbatus хвърля хайвер - снимка Birger Amundsen


Хайверните зърна може да се събират направо с пръсти или пък с бръснарско ножче, добре е да се добави метиленово синьо.

Инкубационният период е 3-6 дни, излюпват се доста едри личинки, които след още 2-3 дена започват да плуват и да търсят храна.

Стартова храна - новоизлюпена артемия, микрочервей.

Малките са по-малко податливи на заболявания, когато в аквариума има тънък слой пясък, отколкото ако е с голо дъно.


подрастващ Scleromystax barbatus - снимка Christopher Low


Продължителността на живота на Scleromystax barbatus е 5- 10 години.

Източници:
seriouslyfish.com
planetcatfish.com

Характеристики


Семейство: Callichthyidae
Континент: Южна Америка
Трудност: Лесно(a) за отглеждане
Слой: Дънна риба
Миним. обем: 150л
Вода: Сладка



Карта на разпространение


Добавенo на 29.04.2004 г; промененo на 03.08.2021 г