Българско наименование:

Синоними: Pacific Blue-eye

Етимология: от гръцкото pseudes, лъжа, неистина, signifer: от латинското signifer, носещ знаци

Семейство: Melanotaeniidae

Разпространение: Австралия

Хабитат: Откривани са в околностите на Сидней, източна Австралия. Ареалът им се простира покрай източното крайбрежие на страната, от полуостров Кейп-Йорк до езерото Меримбула и на юг до Нов Южен Уелс. Tова е много разнообразен вид с многочислени популации, демонстриращи локални различия по цвят, размер на тялото и морфология на плавниците.

Типичен хабитат на Pseudomugil signifer

Обикновено се среща в пределите на 15-20 км от морето, но типа на средата на обитание е силно променлив. Pseudomugil signifer са откривани както в напълно морска среда, така и в чисто сладководна и обикновено обитават крайбрежните мангрови ручеи и блата. Сладководните местообитания обикновено включват блата или горски ручеи с чиста вода, но някои популации живеят в кисели, оцветени с танини, черни води.
Температурата на водата се колебае от 15 до 28 °C, pН е в диапазона 5.5 - 7.8 в зависимост от местността.


Pseudomugil signifer в едно от естествените му местообитания

Максимална стандартна дължина: 35 - 70мм

Размер на аквариума: Аквариум с базови размери 60х30 см или подобен е минималният за отглеждане на Pseudomugil signifer.

Условия за отглеждане: Pseudomugil signifer е пасажен вид и трябва да се отглежда в група от не по-малко от 8-10 риби, за предпочитане повече. Когато са повече, рибите са по-малко плашливи и изглеждат по-ефектно и естествено. Най-добре е да се отглежда в гъсто засаден аквариум. Желателно е добавяне на плаващи растения и корени.
Ако искате да гледате малките заедно с възрастните, трябва да се добави мъх, подобен на Яванския (Taxiphyllum barbieri). Въпреки че обитава и морски води, добавянето на сол не е необходимо, тъй като рибите могат да се размножават както в сладка, така и в солена вода.
Филтрацията и аерацията са задължителни, желателно е да има и слабо течение. Необходимо е да се подменя седмично 1/3 от водата.

Параметри на водата: температура: 24 - 28°С, рН 6.5 - 7.5, твърдост 12 - 15° dGH

Храна: В природата се хранят с насекоми и личинките им, зоопланктон, фитопланктон и безгръбначни, в аквариум трябва да им се дава храна с подходящт размер. За предпочитане са основни живи храни като дафния, новоизлюпена артемия, микрочервеи, но яде и надробена на ситно суха храна.

Поведение и съвместимост: Повечето от формите са миролюбиви, подходящи са за общи аквариуми с подобни по размер риби и сходни условия за отглеждане. Зрелите мъжки от по-едрите северни популации са агресивни един към друг през периода на размножаване и по-слабите риби може да загинат. Може да се отглеждат с други риби от семейството като Melanotaenia, за да се разсее агресията.

Сексуален диморфизъм: Мъжките са по-ярки и едри от женските, нечетните им плавници се издължават с възрастта. Женските са половозрели на 6 месечна възраст или като достигнат размер 2.3см, мъжките при 2.8 см. 


Мъжки Pseudomugil signifer


Женска Pseudomugil signifer


Размножаване: Pseudomugil signifer хвърля хайвер, без надзор на родителите. Хвърлянето на хайвера става при температура близка до горната граница на диапазона, самките могат да хвърлят по няколко хайверени зърна дневно, в продължение на няколко дни. Хайвера се хвърля на дребнолистни растения или изкуствени влакна, поставени в аквариума.

В природата репродуктивният цикъл е сезонен, съвпада със сезона на дъждовете, примерно през октомври-ноември, когато условията са по-благоприятни за развитието на хайвера. Хвърлянето става през светлата част на деня, с пик на активност по обяд, при температура на водата 24-28 °C, докато в аквариум размножаването може да става целогодишно, ако температурата се намира в горните граници на препоръчваната температура за отглеждане на рибите.

Съществуват два основни метода на развъждане. При първият се слага неголяма група от 6-8 риби или един самец и две-три самки в развъден аквариум с ерлифтов филтър и субстрат за хвърляне на хайвера под формата на найлонови нишки, прежда или различни мъхове. Проверява се ежедневно за наличие на зърна и те се отделят в отделен съд за инкубация и излюпване на малките.

Вторият вариант е да се поддържа колония от възрастни риби в добре оформен (задължително е наличието на дребнолистни, дългостеблени и плаващи растения и мъхове) видов аквариум, където малките имат не лоши шансове за оцеляване. Тъй като първоначално те повечето време прекарват близо до повърхността на водата, наличието на водни мъхове от рода Taxiphylum прикрепени към разклонени корени дава много добри резултати, а плаващите растения с гъсти корени увеличават шанса за оживяване на малките.
Този вариант е по-малко производителен, но по-прост и надежден, тъй като в биологически зрелият аквариум всички параметри са стабилни и винаги се намира микрофауна, която е ценен начален източник на храна за малките.

Инкубационният период е 10 до 20 дена в зависимост от температурата, малките могат веднага да приемат новоизлюпена артемия, микрочервеи и друга храна със сходни размери.

Трябва да се дават малки порции храна два-три пъти на ден. Не трябва да се допуска натрупване на остатъци от храна, защото ще се влошат качествата на водата и това води до висока смъртност при малките. Качеството на водата трябва да се контролира всеки ден, а също така ежедневно или през ден да се прави частична смяна на водата. При това трябва да се използва вода със същите параметри и температура както тази в аквариума.
Pseudomugil signifer не живеят особено дълго. В природата обикновено живеят един размножителен сезон. В аквариум живеят до 3 години, но при достигане на възраст 12-18 месеца стават по-малко плодовити.


Аквариум с Pseudomugil signifer

Източници:
https://www.aquamir63.ru/publ/akvariumnye_rybki/raduzhnicy/psevdomugil_signifer_pseudomugil_signifer/9-1-0-343