• Welcome to Българска Аквариумна Енциклопедия. Please login or sign up.
 
05.06.2024 04:28

Промяна новините на форума:

Ако имате проблем в аквариума, преди да пуснете нова тема, попълнете въпросника тук.


  • Killiman Ltd
  • Професионална поддръжка на аквариуми

Коментар на статията 'Интензивно отглеждане на аквариумни..'

Започната от dido, 15.11.2005 20:26

« назад - напред »

0 Потребители и 2 Гости преглежда(т) тази тема.

kraltchev

- митът това е добро за водораслите и зле за растенията...Абсолютно съм съгласен.  Няма човек дето да даде точен отговор как да се оттървем от водорасли.  Май най добрия лек е предотрватяването още от първя ден.

- митът за миксотрофното хранене на "черната брада"...
Склонен съм да твърдя че брадата намалява когато водата е чиста (тоест дори и торове няма).  Но пък не е като напълно да изчезва.  Също така съм виждал поне няколко пъти как брадата видимо нараства в резултат на сериозно чистене което вдига мътилка от дъното. И все пак не мога да кажа уверено че органиката предизвиква брадата.

- митът за азотния цикъл...
Това от научна гледна точка е ясно - амоняка се усвоява по-лесно.  Но доколко е реалистично да не се стремим да го превръщаме в нитрат?  Знам за поне един аквариум без биологичен филтър (но с ежедневна смяна на малко от водата), а и аз карах повече от седмица без филтър в един от новите ми аквариуми и резулатата беше чудовищно кипене и растеж на растенията.  Но колко е стабилно това състояние?

- митът за вредата от пръстта...
И с това съм съгласен но само при положене че не говорим за 5 сантиметра кал от градината утъпкана добре в аквариума и наличие на изкуствени торове.

- Митът за хелатите...
Тук опита ни е като опита с водораслите - нищо ясно нямаме.  Пробвал съм 4 вида хелати - от най-слабия (дето лесно отдава желязото) до най-силния (дето не ще да го отдава лесно).  И с всички съм имал бледи растения.  Ежедневно торене, дори няколко пъти но по малко изглежда най-оправдано.  Торене с хелатирано желязо само през нощта, уж да не се влияе от светлината, не променя нищо.  Не съм много уверен и втвърдението че торенето с хелатирано желязо и с фосфат трябва да са разделени във времето поради това че образуват съединение.

- Митът за спектъра на лампите...
И това като другите неща - нямаме яснота.  Германците имат даже лампи с "дупки" в спектъра с мисълта че точно липсващите дължини на вълните са нужни на водораслите.  А пък аз все си спомням мойте крушки през 1983-та с рефлектори от тенекиени форми за кекс и как единствените водорасли дето бях виждал бяха в аквариумите в магазина.

Изобщо такова "преразглеждане" на това в което вярваме и правим е прекрасна тема. В това хоби има много работи да се променят и то ще стане само с честен поглед на фактите.

--Николай

Legion

Лампите с  "дупки'' в спектъра са добра идея само че за да се използват ефективно е необходимо много добре да се познават както растенията така и водораслите с който евентулано ще се борим.Всички растения без изключения изпозват за фотосинтезата светлина с определена дължина на вълната тази дължина ако не се лъжа беше 720nm(при единия тип растения) и 680nm(за друия тип).Ако познаваш много добре растенията  и водораслите е възможно да се отървеш от повечето водораслли като изпозваш такива лампи но това ще ограничи и видовете растения които можеш да отглеждаш.Това решение обаче е идеално за аквариуми без растения.

dido

И във висшите растения, и в алгите основните фотосинтетични пигменти са хлорофил а и хлорофил б. Харакетристиките на поглъщане на двата пигмента са следните:

- Синя част на спектъра:
           - Хлорофил А:
                 - максимум на около 425 нанометра
                 - ширина на зоната на макс. поглъщане - около 10 нанометра.
                   Ширина на зоната със степен на поглъщане 50% от
                   максималната - 50 нанометра (380-430 нанометра).
           - Хлорофил Б:
                 - максимум на около 465 нанометра
                 - ширина на зоната на макс. поглъщане - около 10 нанометра.
                   Ширина на зоната със степен на поглъщане 50% от
                   максималната - 50 нанометра (420-470 нанометра).

- Червена част на спектъра:
           - Хлорофил А:
                 - максимум на около 670 нанометра
                 - ширина на зоната на макс. поглъщане - около 10 нанометра.
           - Хлорофил Б:
                 - максимум на около 625 нанометра
                 - ширина на зоната на макс. поглъщане - около 20 нанометра.

Сумарно за двата пигмента ефективния спектър е съответно:

- Синя част на спектъра - 380-470 нанометра
- Червена част на спектъра - 620-675 нанометра.

Та, растенията и алгите изполват и двата типа хлорофил и това не зависи от вида на растението или водораслото. Не виждам как ще ограничиш спектъра така, че да бориш водорасли и да спасяваш растенията едновременно.

dido

Тук попаднах на нещо много интересно:

http://www.chm.bris.ac.uk/motm/chlorophyll/chlorophyll_h.htm
http://www.cs.rit.edu/~ncs/color/a_spectr.html

В края на първата страница ще намерите спектралните характеристики на двата типа хлорофил.

На втората страница ще намерите Java аплет, с който може да имитирате достатъчно точно спектралната характеристика на хлорофила от първата страница. Ще видите, че резултатния цвят е ВИОЛЕТОВ. Тоест това ще бъде цветът на идеалната лампа за растения :-)

Edit:

Ето резултата:

Спектър на поглъщане на хлорофил а/б:
https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Ffree.hit.bg%2Fvax%2Fchloroabs.gif&hash=d5c3f855add07191794722ecd55500c551e3c406

Резултатен цвят на този спектър:
https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Ffree.hit.bg%2Fvax%2Fspectrum.jpg&hash=2b4c4288cd3533c3697c6eda76f95a8eb5a13fec

Legion

За съжаление не мога да го обясна нито пък познавам някой който може,но дължината на светлинната вълна  е от огромно значение за начина на протичане на фотосинтезата.Ето тук има описание на един класически експеримент при който растенията преминават от С3 механизъм на протичане на фотосинтезата към САМ-механизъм при използване на светлина с определена дължина на вълната.

http://jxb.oxfordjournals.org/cgi/content/full/53/373/1475#top

Ето още един много интересен експеримент

http://www.unk.edu/acad/biology/Research/1997/Schlichenmaier/Schlichenmaier.html

П.С.Всичко е на англ. език

Dimitar

Това, че спектъра на светлината няма значение, а само лумените и луксове ми звучи много странно. Чак да е скандално- не знам, ама има ли някой друг, който е на това мнение? И някой линк към инфо по въпроса? (ама ако може на български или руски, щото...)
https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg92.imageshack.us%2Fimg92%2F9615%2Faqaru20060809183411nn1.th.jpg&hash=b70347d06619c6977ec4f558c7cd8e0b32b58d46

dido

Ами така е. Всичко е въпрос на елементарна физика на сферите в четирите измерения, както казва един мой приятел  :lol:

Просто всички лампи, които излъчват що-годе бяла светлина излъчват във ВСИЧКИ честоти на видимия спектър. Тоест в тази тяхна светлина се съдържат сини, зелени, червени съставки. В случая известно е и е дискутирано, че на растенията зеленото не им трябва, хлорофила отразява тези честоти. Остават синьото и червеното, които са полезни.

Оттук и логичното заключение - спектъра няма значение, ако светлината съдържа червено и синьо. Колко червено и синьо пак няма значение - ако интензитета е достатъчно голям (много голям), то излъчването в червеното и синьото пак ще е достатъчно.

Това заключение всъщност е доказано практически - има достатъчно мнгого случаи, в които хора гледат съвсем успешно растения при осветление с твърде разнороден характер - примерно лампи с нажежаема жичка, луминесцентни лампи със всякакви спектрални характеристики, както и метал-халогенни лампи (последните са известни с гадния си спектър и огромния интензитет на излъчване).

dido

Цитат на: "Legion"За съжаление не мога да го обясна нито пък познавам някой който може,но дължината на светлинната вълна  е от огромно значение за начина на протичане на фотосинтезата.Ето тук има описание на един класически експеримент при който растенията преминават от С3 механизъм на протичане на фотосинтезата към САМ-механизъм при използване на светлина с определена дължина на вълната.

http://jxb.oxfordjournals.org/cgi/content/full/53/373/1475#top

Ето още един много интересен експеримент

http://www.unk.edu/acad/biology/Research/1997/Schlichenmaier/Schlichenmaier.html

П.С.Всичко е на англ. език

Линковете са хубави, но информацията няма съвсем пряка връзка с въпроса за спектъра и силата дотолкова:

С3<->САМ механизма е защитен при сухи и безводни условия, съответно при малко нива на въгледвуокиса в околността на растението. Т.е. растението преминава към синтез на въгледвуокис от вътрешните си запаси от въглехидрати. В този момент устицата са затворени и растението не осъществява нормален газов обмен с атмосферата. Съответно не губи и толкова вода. Това очевидно е изцяло защитен механизъм, който се индуцира от ултравиолетова-виолетова-синя светлина. Типична за пустинните райони. Та при аквариумните растения едва ли се стига до там, нямам данни за това (не че съм търсил де :-)). Ако го цитираш като специфична промяна на метаболизма в зависимост от спектъра - да, така е, но тя все пак е твърде специфична и едва ли касае нашия случай.

Втората статия също е добра, макар и да не ми харесва опитната им постановка - да отделят хлоропластите от околните тъкани. В нея обаче експеримента изследва промените по-скоро заради интензитета а не спектъра. Всъщност сравняват се прожекторен тип лампи - халогени - и специализирани растителни. Изводите им относно малкото предимство на растителните лампи спрямо халогените е заради инактивацията на хлоропластите при големи осветености - отново като защитен механизъм. Те хората си го казват накрая - за любителски цели няма значение.

Та приказката ми беше - и двете изследвания задълбават в два съвсем частни случая и определено не отричат познатите зависимости за светлината.

EvgeniM

Нямах намерение да вземам отношение по коментарите на мойта статия, обаче виждам, че анализът на Дидо е тенденциозен, некомпетентен и неконструктивен. Не че това има някакво значение за мен, но за доброто на акваристиката съм длъжен да изясня нещата.

Не съм си и представял, че е възможна такава смешна компилация на верни твърдения (повечето от които застъпени в статията), откровени глупости и заключения, които могат да будят само съжаление.

Ако под ретроградност се разбира 25-годишен опит с конвенционална акваристика и над 15-годишен такъв с интензивно отглеждане на растения, то моля прескочете написаното по-долу.

Започвам поред:

1. Цитирам: "Затова твърдение от сорта 'лампа, която причинява растеж на водораслите' е абсолютно неадекватно - хлорофил има и в алгите и във висшите растения и ако светлината е добра за едните, то тя ще бъде добра и за другите. Съответно много нитрати/желязо/фосфати водят до поява на алги."

Никъде в статията не се споменава такова нещо! Напротив, стойностите на нитрати, фосфати и желязо, които съм дал за препоръчителни са много по-високи от общоприетите.
Мерките, които препоръчвам за намаляване на алгите са проверени многократно в практиката и винаги са давали добри резултати, а мит е всъщност обобщението на Дидо: "перфектният аквариум за растения е също толкова перфектен и за алгите"

Идеалният аквариум за водорасли е аквариумът с нарушено биологично равновесие!

2. Цитирам: "...някои микроорганизми - бактерии, динофлагелати - имат способността да усвояват осмотично органични хранителни вещества от околната среда като допълнение към фотосинтетичното хранене."

Нашият човек се явява откривател на фотосинтезиращи бактерии! Поздравления!

Не знам кой е заблудил Дидо по отношение на миксотрофното хранене на черната брада. Известно е и никой досега не оспорваше, че фотосинтетичното хранене на брадата (което е по-слабо застъпено отколкото при другите водорасли), се допълва от извличането на разтворена във водата органика. Мога да го докажа с безброй примери от практиката. Известно е, че при риби с лош метаболизъм (барбуси, цихлиди и др.), независимо дали са в аквариуми с растения или в "голи" аквариуми, брадата е често срещан гост. Обратно, при харацинови риби и живородки, чийто хранисмилателен тракт добре обработва храната и отпадъците се нитрифицират оптимално, брадата е рядко срещано явление. Тук броят на рибите не е от съществено значение. В аквариумите с "Wet-Dry" филтри брадата също се среща много рядко, което говори за пряката връзка между растежа й и количеството разтворена органика. За съжаление не можем да използваме тези филтри при наличие на CO2 система.

3. "митът за азотния цикъл и нитратите в растителните аквариуми"

Наистина растенията усвояват по-лесно амоняк и нитрити, отколкото нитрати, но още в началото на статията направих уговорката, че разглеждам общия случай, когато аквариума е заселен с оптимално количество риби. От друга страна е удачно да си зададем въпроса дали и водораслите не усвояват по-лесно амоняка и нитритите, което е очевидно. Аз съм пробвал да подхранвам растения с амониев азот в аквариуми без риби и резултатът беше плачевен! Появиха се огромни количества зелени и кафяви водорасли. Мога да го демонстрирам на който пожелае. Не бързайте да ходите до аптеката за амоняк! :)

4. Цитирам: "...едно от най-неверните 'схващания-закон' в акваристиката на бившия соцлагер през 70-те години на миналия век - растенията не се хранят през корените, а само през листата"

С една дума социалистите са хванали ножичките, насекли са листата на типично водните растения като Myriophyllum, Cabomba, Ceratophylium и много други и са им изрязали корените. Добре известно е на целия акваристичен свят, че повечето блатни растения се хранят както с листата, така и с корените си. Дори и чисто сухоземните растения могат да усвояват хранителни вещества чрез листата си. Не случайно подхранването с микроелементи и желязо при зеленчуците и други културни растения става изключително по този начин - т.нар. листно подхранване.

По въпроса за дъното пак ще направя уговорката, че в статията е написано, че става дума за растителни аквариуми с оптимално количество риби. Това предполага, че имаме достатъчно подхранване на дъното от рибите с изключение на първия месец. Не мога да препоръчам на начинаещи акваристи да използват хранителни субстрати, които не е ясно какво съдържат, нито пък мога да предположа какво количество от тях ще сложат. Като допълнение след 3-6 месеца изгнилите растителни остатъци и екскрементите на рибите ще допълнят този хранителен субстрат и картинката става интересна. :(

Що се отнася до аквариумите без риби, развъдници на растения и др. подобни, то аз също използвам различни хранителни добавки като тор от червен калифорнийски червей, синя глина, изсушен детрит от сифонирани стари аквариуми, както и бавни железни хелати, комбинирани с кисел торф. Разбира се, тези добавки трябва да са в много добре премерени и преценени количества. Ще се радвам да обменим мнения по въпроса с хора с подобен опит, но не и с такива, които крадат пръст от саксиите на майка си. :lol:

Не може механично да се интерполират нещата от природата в аквариумите ни. Най-малката локва е по-голяма от най-големия аквариум. Сечението на дъното в природните водоеми е такова, че позволява достатъчна проточност, която ние не можем да наподобим в домашните ни аквариуми, а корените на много малко видове растения могат да издържат на анаеробните процеси, които биха се развили. Освен това надали и едно от сто растения в природата се развива оптимално, тъй че не виждам какво бихме спечелили от механичното наподобяване на природните условия. Ако не сте виждали снимки на тропически блата, можете да потърсите - обикновено са жалка картина! На всичкото отгоре не е вярно, че почвите на тропиците са богати. Напротив! Обикновено са бедни, песъчливи или латеритни, с високо съдържание на желязо и алуминий.

Запускал съм твърде много аквариуми с чист или не особено чист силикатен пясък. Дори без никакви торове не е имало съществени проблеми за растенията. В заключение мога да кажа, че в дългосрочен план (например 5 години), проблемът е периодичното почистване на дъното и колкото по-често е то, толкова по-дълъг ще бъде животът на съответния аквариум.

По отношение на съдържащото се в почвата желязо - твърдя, че от него няма абсолютно никаква полза. Грунда на някои от мойте аквариуми се състои от Витошки пясък, чието съдържание на желязо е огромно - лови го магнит! По изчисленията на Дидо, той би ми стигнал за милиони години. Факт е обаче, че ако една седмица не добавям хелатирано желязо във водата, растенията ми деградират. Имал съм два такива случая.

5. "Митът за хелатите и 'неусвоимото' желязо под формата на пирони"

Тази точка няма и да я коментирам, т.к. самият Дидо тук не си вярва, а и за всички е ясно, че "бърз" аквариум с CO2 и силно осветление е невъзможно да се развива без допълнително внасяне на желязо и то в хелатна форма. Самият Дидо ми услужи преди време с препарата "Тензо коктейл" и ме увери колко е добър, за което съм му благодарен. Основния компонент на този препарат е именно 4% хелатирано желязо, както и микроелементи в хелатна форма.

6. "Митът за спектъра на лампите в растителния аквариум"

Цитирам Дидо: "Другояче казано, какви са ви лампите ПРОСТО НЯМА ЗНАЧЕНИЕ".

Цитирам себе си: "По отношение на спектъра на лампите ще изкажа скандалното мнение, че не е важен за растенията."

Дидо, благодаря ти за подкрепата. Аз също съм на мнение, че основното са лумените и точно затова не ще се подсмихна, а широко ще се ухиля, когато става въпрос за Гро-Лукс и Аквастар. При 1300 лумена за Гро-Лукс и 2200 лумена за Аквастар (при 120 см), е смешно да се говори за тези лампи. И не знам кой тук е ретрограден. Срещу приблизително 3 лева всеки може да си купи пура 830, 840, 850, 860, 865 на известните фирми и да си осветява аквариумите с тях. Всички те са над 3000 лумена и с много добър индекс на цветопредаване.

----------------------------------------------------------------------------

Въпреки обидните квалификации на Дидо по отношение на повърхностните ми знания за акваристиката, аз няма да му отговоря със същото. Напротив, смятам, че Дидо може да бъде изключително полезен като се рови, чете и съответно пише в достъпна за всички форма по всички теми, които са интересни за потребителите. Но нека да бъде така добър изводите и коментарите да ги остави на хора, които са по-опитни и компетентни. Нямам предвид себе си, т.к. аз рядко посещавам този форум и едва ли ще се намесвам в коментарите. Но хора като Raven, Kraltchev и др. дават далеч по-обективни изводи и явно не страдат от мания за величие или някакви комплекси. Тъй че по-добре е малко да подтиснем егото си и повече да работим, а не да философстваме. Когато направим поне 10-ина аквариума и всички ги оценят, тогава можем да имаме и по-големи претенции.

Аз, например, съм направил над 100 аквариума на клиенти, поне 15 от тях са "high speed" с CO2. Собствениците им са доволни и им се радват. Поддържат ги като спазват основните положения, които съм изразил в статията си, и рядко срещат сериозни проблеми.

Евгени Младенов.

NikolaV

Колеги! Всички участници в дискусията използват лекинко обидни квалификации един към друг. Независимо кой крив, кой прав, така няма да се стигне до нищо. Поне не и до хубав, конструктивен спор.

Legion

Отделянето на хлоропластите от околните тъкани се прави с една единствена цел пестене на време и не оказва влияние върху резултатите.Интересното тук беше  инактивацията на хлоропластите при големи осветености като се има предвид че при различните видове растения и водорасли защитните механизми са различни, при големи осветености някои видове ще отцелеят а други pop . Ще трябва обаче да почакаме докато започнем да го прилагаме за целите на акваристикат .
 Другия опит е класически и доказва зависимостта  метаболизма на растенията от спектъра.Каква е зависимостта на водните растения от спектъра upset.Като изключим акваристите и фермите за алги интереса в тази област не е голям  :cry: затова и информацията за зависимостта на водните растения и водораслите от светлината е доста оскъдна :cry:

      За съжаление изясняването на връзката между растенията и светлината предстои.Малкото информация в интернет на която съм попадал е платена цената на места стига до $35.50 на статия :evil:  :evil: :evil: А дотогава митове и легенди както и старейшини които да ги разказват ще има. Това не означава че някои от тях няма да са вярни :wink:  :wink:  :wink:

Надявам се Николай да ни предостави малко повече информация за немските лампи с "дупки" в спектъра,ако има такава де  :shock:

dido

Хехе, Евгени, сега пък коментар на коментар на коментара... :lol: Радвам се за твоя 15 годишен опит. Доколкото разбирам той не води до изясняване  на механизмите и процесите, които протичат в живите растения. За да разбере човек какво става там е нужно и да се правят изследвания в лабораторна обстановка със специализирана апаратура. Тъй като ние очевидно не разполагаме с такава, поне можем да четем резултатите от тези изследвания. Практическият опит няма да ти даде това знание и доколкото виждам води до робуване на твърде погрешни схващания спрямо установените в съвременната биология. Мога само да те уверя, че това, което пиша е прочетено и сверено поне в 10 статии по въпроса и не е резултат от моя "15- годишен практически опит", а от изследванията на множество специалисти в тази област.

1. "...Това се налага, защото най-големият враг на растенията и приятел на водораслите е органиката и в неравната битка с нея не помагат и най-добрите филтри..."

"...5. Намалете нивото на Fe до 0,1-0,15 mg/l, но го поддържайте стабилно. Зелените нишковидни водорасли и ,,черната брада" много обичат Fe...."

Та това се чете от твоята статия. Това също така е схващането на множество акваристи тук. Затова е написана и първата ми точка. Там се мъча да изясня, че водораслите не са магически гадини, на които трябва да им се бае по специален начин. И че целенасоченото им отстраняване не става с добавяне на сол и пипер :-) Еволюционно растенията са произлезли от зелените водорасли, които пък са произлезли от цианобактериите - "фотосинтезиращи бактерии"  :lol: В този смисъл механизма на фотосинтеза, съответно на хранене, е непроменен от около 3 милиардa години и да бориш водораслите по начина им на хранене - химия на водата и светлина, е все едно да се мъчиш да умориш растенията си.

2. "...Нашият човек се явява откривател на фотосинтезиращи бактерии! Поздравления!..."

Отново показваш неосведоменост ;-) Всъщност откривателя на цианобактериите най-вероятно е Льовенхук преди около 350 години. Ако не си виждал такива погледни в снимките на Стас :-) Доколкото разбирам сте ги "борили" дълго време  :lol:

"...Известно е и никой досега не оспорваше, че фотосинтетичното хранене на брадата (което е по-слабо застъпено отколкото при другите водорасли), се допълва от извличането на разтворена във водата органика..."

Храненето с аминокиселини директно от околната среда се нарича миксотрофно хранене. Това е 'атрибут' на сравнително малко представители на алги и бактерии, както и на някои висши сухоземни растения. Не заблуждавай хората с непотвърдени предположения и изводи от твоята "практика". Както писах, Compsopogon и Audouinella/Rhodophyta не се хранят миксотрофно.

3. В статията ти е озаглавена "ИНТЕНЗИВНО ОТГЛЕЖДАНЕ НА АКВАРИУМНИ РАСТЕНИЯ". Не прави уговорки за рибки. Говорим си за растения. Виждам, че поне по въпроса за храненето с амоняк и нитрити  си прочел по въпроса, щото преди две седмици доколкото имам спомен от нашия разговор с тебе, не беше и чувал за това. Не съм давал съвети на хората да торят с амоняк, той винаги се произвежда в аквариума и растенията си го консумират. Пак трябва да го кажа явно - от "азотния цикъл" и канистъри с биологични пълнежи полза няма ако ще гледаш растения. Тогава окисляващите амоняк бактерии се "състезават" с растенията по отношение на амоняка.

4. Пак ще ти напиша - говорим за растения, остави уговорките за риби :-)

"...За дъното има много рецепти – кои по-добри, кои по-лоши, а някои откровено глупави – като например торфо-почвени смески или пръст от гората.."

"...Що се отнася до аквариумите без риби, развъдници на растения и др. подобни, то аз също използвам различни хранителни добавки като тор от червен калифорнийски червей, синя глина, изсушен детрит от сифонирани стари аквариуми, както и бавни железни хелати, комбинирани с кисел торф..."

Първият цитат е от статията ти, втория - от тази тема. Нужно ли е да коментирам...  :roll:  :?:

Колко от субстанциите в почвата могат да се заменят от преработената храна за рибки? Ще даде ли въпросната органика нужните микроелементи и т.н.? Защо като гледаш рибки в аквариума ториш?

Ако знаеш, че хранителния грунт е полезен за растенията, кажи го на хората, а не хвърляй твърдения че са откровена глупост. Това звучи малко като да кажем половината истина за нещата - аз си знам как става най-добре, ама на вас няма да го кажа, вие го правете ето така...  :lol:

За паралелите между естествените хабитати на растенията и условията в аквариума, надявам се не го мислиш. Тук не става дума за каквото и да интерполиране, напротив, говорим за изследване на среадата и условията, в които са се развивали растенията стотици милиони години. Ако смяташ, че тези условия нямат значение моля те извади си растенията от аквариума, сложи ги на масата и ги чакай да растат.

...Ако не сте виждали снимки на тропически блата, можете да потърсите - обикновено са жалка картина! На всичкото отгоре не е вярно, че почвите на тропиците са богати. Напротив! Обикновено са бедни, песъчливи или латеритни, с високо съдържание на желязо и алуминий.

Виждал съм десетки снимки на подобни водоеми, които съвсем не са жалка гледка  :lol: Относно почвите - не си мисли, че всичко по тропиците е латерит ;-)

5. Ако прочетеш внимателно написаното от мен за хелатите, ще видиш, че аз не ги отричам. Напротив, написал съм , че е по-изгодно за растенията да се дават хелатирани микроелементи отколкото да се принуждава растението да ги извлича само от грунта - ако го има в него, разбира се.

В тази точка бях написал, че растенията имат механизми за хелиране на микроелементите от субстрата и в природата активно се използва точно това. Там никой не изсипва Тензо коктейл с лъжицата. В един аквариумен субстрат от кварцов пясък обаче желязото и с магнит да го търсиш, пак няма да го намериш. Затова ако не използваш естествени хранителни грунтове, богати на микроелементи, добавянето на такива е задължително.

6. Добре цитираш себе си, така е. Ето още един цитат от твоята статия, 10-на реда по-надолу:

Сега за заблудите: моля ви, не купувайте "Aquastar" и "Gro-Lux", това са лампи абсолютно неподходящи за растения. "Aquastar" е с 10000°К и уж става за дълбоки аквариуми, но е с много ниско светлоотдаване...
...
...Малко по-добри са "фитолампите" на "Hagen", но при цени около и над 30 лв. също отпадат. Единствено комбинацията Aquarelle-Aquasky на "Philips" е с доказани качества и приемливи цени, разбира се ако имаме повечко пари за пръскане – по около 20-30 лв. за пура...
.

Тук си противоречиш в рамките на два абзаца. Какво значи абсолютно неподходящи, уж 10000К, уж става за дълбоки аквариуми, много ниско светлоотдаване?

Защо смяташ, че 10000К има нещо общо с интензитета на светлината и дълбочината на аквариума?

Интензитета на аквастар е 2200 лумена, акварела е 2450 лумена. Говорим за пури Т8, 36 вата. Разликата е 250 лумена, около 10% Цени съответно 10 лева за аквастара и както пишеш - "повечко пари за пръскане – по около 20-30 лв. за пура..." На базата на каква математика отхвърляш аквастар и ми препоръчваш акварел за скромната сума от 20-30 лева? И кой да се подсмихва накрая... :lol:

Евгени, ако хората, които се занимават с растения решат да си купуват специализирани лампи, то дали ще е акварел, гро-лукс или аквастар, все тая, там играят по-скоро финансовите изгоди. И те не са в полза на акварел. Ако пък решат да минат на бюджетни лампи с общо предназначение, избора между лампи за 2 лева е огромен.

Та след като няма значение каква е лампата не отхвърляй едни и не хвали други. Това звучи тенденциозно.

---------------------------------------------------------------------------

Та относно познанията ти по въпроса. Не съм давал обидни квалификации за тях, не виждам защо изясняването на тези въпроси може да те обижда.

Тук обсъждаме как да гледаме аквариумни растения и твоите познания някак си не се връзват с информацията, която пише в съвременните книги. Напротив, както писах в началото на темата, схващанията, които ти поднасяш на бедния читател са преписвани от акваристични издания от 70-те години, без да е правен никакъв паралел със съвременните изследвания. Именно такъв паралел се мъча да направя аз, като рия из  десетки източници на информация от достатъчно компетентни автори. Не виждам защо това трябва да те обижда, след като може да ти донесе само полза - каквато дългогодишните ти практически занимания няма да ти дадат :-)

Айде, моите уважения към тебе. Не приемай нещата на нож. Все пак търсим истината...  :drunk

miTko

Цитат на: "EvgeniM"
Идеалният аквариум за водорасли е аквариумът с нарушено биологично равновесие!

Виж ти...А в природата, където съществува биологично равновесие, водораслите и висшите растения да не би да са разделени с огради?Според мен си живеят заедно и ако ние се опитваме да ги елиминираме от аквариума, тогава нарушаваме биологичното равновесие.Ако не ги стържем, скубим, бършим и не пускаме животни, които ги ядат, те също биха се развивали съвместно с растенията за които са подходящи конкретните условия.Очевидно, определени условия са подходящи за определени растения и определени водорасли едновременно.Което означава че по този показател не можем да ги разделим! То иначе би било елементарно да ги преборим. :wink:
Разни мои АКВАРИУМИ 

Stas

Митко, изводът ти от чисто логическа гледна точка е неправилен.

Ако имаме две твърдения P и Q, то имаме следното логическо правило:
Ако от верността на P следва верността на Q, то от верността на Не-Q следва верността на Не-P.

Грешно правило за извод е, че ако P ==> Q, то от Q ==> P. Това просто не е вярно.

Ето и пример, за да стане по-ясно.
Нека P = "Вали сняг", а Q = "Навън е студено". Тогава да предположим, че следното твърдение е вярно:
Ако вали сняг ==> навън е студено.
Правилният извод от това е, че:
Ако навън не е студено ==> Не вали сняг.
А твоят извод изглеждаше така:
Ако навън е студено ==> Вали сняг
(последното очевидно не е правилен извод).

Стига с Математическата логика, че май се отплеснах. :)

dido


Similar topics (5)

10572

Публикации: 8
Прегледи: 3551

9340

Публикации: 3
Прегледи: 3168

14338

Публикации: 9
Прегледи: 5504