10-ти ноември...

[denbosch]

На 10-ти обикаляхме с приятели заведенията по центъра на Варна-направи ни впечатление,че беше рано-рано,а нямаше хора и беше пълно с ченгета.Сега изглежда нереално,но тогава нямаше GSM-и,улични телефони почти нямаше и не можехме да разберем какво се случва.Прибрахме са да си допием и тогава стана ясно,какво се е случило.
Чудя се да завиждам ли на младите за това,че не помнят онези времена или да ги съжалявам?! С времето лошите спомени се забравиха и останаха почти само добрите,които ме карат да се усмихвам леко носталгично...Вярно е,че много неща ни бяха забранени и отнети,но пък умеехме да ценим и да се радваме на малките неща,умение,което за съжаление не виждам в наши дни!И умение,което за съжаление,неусетно,без да искам губя малко по малко всеки ден...
Така или иначе датата си заслужава още една бира - Наздраве!

[Асен Евгениев]

Много точно казано от tishovsx. Моето лично мнение е, че българската държава /в сегашния вид/
и българската нация /ако има такава/ , съвсем закономерно ще изчезнат в недалечно
бъдеще. Дано да не доживея този момент. Дано, дано... ама надали!

[}|{opukc]

Бях в 8 клас и тогава по радиоточката съобщиха, че режима е паднал.....
първото нещо което си помислих тогава беше..
...няма да ходя повече на училище.!!

[tishovsx]

Тогава точно се запознах с моята съпруга и следващата година се женихме...каква мизерия беше, имаш пари няма какво да купиш. Ужас 
Тогава си мислех, че ше станеме като немците, хамериканците....дрън та пляс, чеп за зеле не става от нас

[миа]

 Как ми се иска да бях свидетел на тези времена...
Оказва се, че демокрацията ражда познатите на младото поколение "кифли", които обикалят по моловете за нови дрешки и не изпитват липса от нищо.Чувала съм, че "комунистическите деца" са били в т.нар. "информационно затъмнение".А в наши дни като има толкова много информация кой ти я ползва?Днешните деца са слаби-психически и физически.Именно картофът, изкопан с пот на чело по бригадите е калявал младите, учел ги е на труд и ги е събирал-това сега е почти изчезнало.Да имаш приятел се изчерпва с това да си "чатите" или да се видите по скайп."Тежкият труд" е майка ти да те кара поне два пъти месечно да поприбираш вещите си.Това поколение няма цели и идеали.И то е по-опасно от комунистическия режим.Скоро, струва ми се, политиците няма да има кого да управляват, тъй като мечтите на над 80% от младите са да отидат в чужбина, да искарат висше и да получат доходоноса работа.За съжаление  самите родители възпитават децата си на това.


Честит ви 10 ноември...

[raiko]

Бях първи курс студент в София. Когато чух новината бях  като гръмнат. Тогава всички си мислехме, че се раждаме и си умираме с Живков - той си беше като някаква даденост. Едва ли някой от нас е очаквал, че в опита си да оцелеят те самите ще го елиминират.

[elblanko]

Да, с всеки ден се чувствам все по-прецакан и ограбен. 

Естествено че не за това се борихме, но това не значи че не е било за добро. Няма нищо по лошо от това да бъдеш безгласна буква и от теб да не зависи нищо, така че не сме прецакани поне в това отношение. Въпреки че  след последната стачка не съм много сигурен, защото като ни понабиха на другия ден нямаше почти никой. Лично аз благородно завиждам на тези които никога няма да видят комунизма в действие. За тези които не знаят, боя от полицията на последната стачка е като приятелско потупване в сравнение с това което би ни се случило по време на комунизма, да не говорим че директно заминаваш в Белене и живота ти практически приключва.  

[elblanko]

Как ми се иска да бях свидетел на тези времена...

Нищо не си изпуснала ВЕРВАИ МИ. Всички тия неща за които говориш се дължат само и единствено на възпитанието което дават родителите на децата си. За мене най лошото беше не информационното затъмнение, нито липсващите стоки, тогава всички бяха като роботи, родителите ни нямаха контрол върху собствения си живот. Няма нищо по ценно от свободата, за съжаление повечето хора научават това едва когато я загубят.

[suntsu69]

Да бе, да...
Айде стига пропаганда... това си е баш комунистическо. Роботи... който си е роб(от), си е такъв независимо от строя.

[elblanko]

Да бе, да...
Айде стига пропаганда... това си е баш комунистическо. Роботи... който си е роб(от), си е такъв независимо от строя.

Аз не казвам че сега няма "роботи", но това си е тяхно решение. Сещаш ли се каква е разликата? Комунистическия строй се опитваше да направи всички такива, а  тези който надигаха глава и опиваха да се отделят от стадото, отиваха в лагерите за които споменах. Това е моето мнение, ако го възприемаш като пропаганда няма да е лошо да дадеш някой довод за това твърдение.

[ssg]

Боже,като,че отмина цяла вечност от тогава.В интерес на истината не помня точно какво съм правил и къде съм бил във въпросният ден.Помня обаче добре много неща от онова време,честно казано повечето хубави,лошите ги имаше наистина,но съвсем са избледнели във времето.Според мен истината е винаги по средата,и тогава имаше добри неща,имаше и ужасни,сега за жалост според мен пак е така,само,че времето,актьорите и театъра са доста различни

[suntsu69]

лагерите са били до към 1970 някъде... не сравнявай 60-те с 80-те години.

[bigbeer]

Вече е е 11 ноември. Днес е официалната премиера на Call of Duty: Modern Warfare 2. Ако бай-Тодор още беше на власт, нямаше да съм чувал за тази игра. 

[Raven]

Имаше някой хубави неща по онова време- най вече сигурността, финансова и социална.
Имаше по малко престъпност и по сигурни доходи.
Принципа беше- бачкаш -не бачаш, взимаш 155 лв. сигурни и един път в годината си на станцията на Обзор за две седмици.
Това беше живота, нямаше почти никакви възможности извън това, нямаше никакво разнообразие на стоки по магазините, за екзотични неща като по специализирано оборудване свързано с хобито трябваше или да цакаш валута в кореком или да се молиш на някой да ти вкара от чужбина незаконно.

Не можеше да говориш свободно, всичко беше под контрол.
За по горните пет написани от мен реда щях да имам сериозни неприятности примерно- много вероятно и процес дори.
Сега не е много добре- но поне има избор, не казвам свобода защото е глупаво, но има избор и възможности.
Преди бяхме като в обор, заключен и отвътре и отвън.
Чужбина виждаха малцина- основно тези които се уреждаха на работа в три четири "братски" държави.
Има много плюсове и минуси, но като ги претегля - не бих заменил това време с онова, никаква носталгия не ме гони честно казано ,въпреки че имам хубави спомени от онези години.

[miTko]

Имаше детство, не като сега. Тичане а не висене по компютри , зали, кръчми и др. Като за деца беше супер. От там нататък...

Иначе мен 10-ти ме завари студент последна година в Габрово. Предстоеше ми държавен изпит, който беше по идеологическите дисциплини тогава. Голям цирк, за едно си учил, а то се срива в миг и не знаеш кво да приказваш на изпита. Хем на всички ни се иска да кажем какво става, хем не е по програма. Даскалите бяха още по-сащисани. Факт е, че имаше и скъсани. Комсомолската ми книжка малко по-късно цопна в Янтра.  Само година по-рано си мечтаех за този момент! После беше ентусиазъм. С възраста обаче отмира.