Aplocheilus lineatus - една непретенциозна рибка

[killiman]

                               Aplocheilus lineatus
Васко Гогов


       



Aplocheilus lineatus е азиатска рибка. Нейната родина е Индия. Известна е още като "индийското кили". Обикновено обитава блата, мочурища и оризища, но може да се срещне и в разливите и заливите на големите реки. Открита е и описана от великия френски ихтиолог Valenciennes през 1846 г. под името Panchax lineatum. Живи риби са внесени за пръв път в Европа през 1909 г. в Германия.


Синоними: Panchax lineatum ( Valenciennes, 1846)
                Haplochilus lineatus ( Valenciennes, 1846)
                Aplocheilus rubrostigma ( Jerdon, 1849)
                Aplocheilus affinis ( Jerdon, 1849)
                Haplochilus rubrostigma ( Jerdon, 1849)
                Aplocheilus vittatus ( Jerdon, 1849)
                Aplocheilus rubropictus ( Stansch, 1910)
                Aplocheilus lineolatus ( Freund, 1913)


На външен вид рибката много прилича на нашата щука, затова може да се срещне и под името "декоративна щучка". Има мощно, издължено, торпедообразно тяло с плосък, леко сплеснат отгоре гръб и изнесена назад към опашката гръбна перка, което позволява на рибката да води живот в близост до водната повърхност. Вертикално на тялото има няколко черни линии, които са причината за видовото наименование на рибката, по- ясно забележими при женските рибки. Мъжките са оцветени предимно в жълто- червено, като понякога на слънчева светлина люспите им проблясват в синьо- зелено, а женските са сиво- бели. Рибките имат много приятно оцветяване на ириса на окото- светлосин.
Има изкуствено получени две селекционни форми. Едната е " Gold".



Според почетният член на КАБ Ruud Wildekamp и Bruce Turner,  през 1993 г. в Германия са внесени няколко диви мъжки рибки от вида с произход Гоа, Индия. Немски комерсиален производител (Gutsche) кръстосва тези мъжки с женски рибки, които са от аквариумно поколение. Няколко малки от потомството имат силна златиста пигментация, която била устойчиво закрепена след две поколения. Мъжкият "Gold" е с ярконаситен лимоненожълт цвят на тялото, а женската е оцветена в много приятно сребристо, като по нея липсват вертикалните линии. Вариантът "Red",  както говори и името му, не се различава много от основната форма, но в него преобладават червените и жълти цветове.
На размер рибките достигат около 12 см и са едни от най- едрите представители на кили рибките. Също така, те са и от рекордьорите  с едно друго качество- продължителността на живота им, която е 4-5 години.
Aplocheilus lineatus е рибка, която се отглежда и развъжда много лесно. Тя е непретенциозна и невзискателна към храната и условията на отглеждане. Може да живее в 20- литров видов аквариум, може да живее и в огромни общи аквариуми. Независимо от обема на аквариума, за него е нужен капак. Като рибка хранеща се в природата основно с насекоми и техните ларви, тя живее предимно на повърхноста на водоемите и е прекрасен скачач. За нея не е проблем да уцели дори и малка пролука на разстояние 15 см. Добре е, ако в аквариума, в който се отглежда, има плаващи водни растения или такива, които са вкоренени в дъното, но достигат повърхността на водата с листата си. Така те служат като убежище за аплохейлусите и допринасят за тяхното спокойствие.
Aplocheilus lineatus няма особени изисквания и към параметрите на водата, в която живее- температура между 20 и 30С, ph от 6 до 8, DH до 20. Рибките могат да се хранят със сухи храни, но ядат с огромно удоволствие жива храна- едра дафния, коретра, хирономус, тубифекс, дори и различни насекоми- мухи, скакалци, хлебарки.Много често може да се забележи голяма суматоха в аквариума, причинена от пълзяща по стените или капака муха.
Размножаването на " индийското кили" не е трудно. Рибките хвърлят хайвер дори и в общия аквариум. Обикновено това става върху растенията в горните слоеве, но аз съм наблюдавал моите рибки да полагат хайвера си и по грунда на дъното, обикновено в основата на някое растение. Знак за наближаващото хайверене е тъмната странична линия която се наблюдава при женските рибки. Тя започва малко зад хрилното капаче и завършва почти в основата на опашката, като показва готовността на женските рибки за хвърляне на хайвер. Интересен е и начина, по който мъжкият изразява готовността си за хайверене. Той плува около женските рибки, перчи се и от време на време много смешно повдига нагоре главата си.
След около 10- 12, понякога и 15 дни, от хайверните зърна се излюпват малките рибки, които са доста едри, около 4-5 мм, и спокойно могат да се захранват с новоизлюпена артемия. При добро хранене и температура от 26- 27С, малките растат изключително бързо. На третата седмица се появяват вертикалните линии, а на възраст около 4 месеца вече се различават по пол. Най- добри количествени резултати в развъждането на Aplocheilus lineatus съм получавал при следните условия. В 30- литров аквариум пускам две зрели женски на възраст около 8- 9 месеца, с размер 7- 8 см. Температурата е около 27- 28С, във всеки случай с 3-4 С по- висока от обикновено. Храня рибките обилно с жива храна през следващите няколко дни. След 5-6 дни пускам при тях и една мъжка рибка. Между горният ръб на аквариума и капака му закрепвам късче явански мъх, който служи като субстрат за полагане на хайвера. Обикновено полагането на зърната започва почти веднага или най- късно на следващия ден. Самите зърна са сравнително едри, с диаметър около 1.5 мм. Първите няколко дни триото като че ли се сработва и количеството хайвер не е много- около 50- 60 зърна дневно. След 4-5 дни обаче, хайверът се увеличава чувствително и може да достигне около 150- 180 зърна за един ден. След около седмица количеството хайвер започва да намалява и е добре да се спре с размножаването на рибките за известно време. Не трябва да се забравя за "здравото" хранене на производителите през периода на размножаването. Дори едно пропуснато хранене дава отражение върху количеството на отложения хайвер. Мисля, че най- добрите храни през този период са хирономус, тубифекс и коретра. Хайверът се отделя всекидневно от субстрата и се складира в малки съдчета. Може да се добави и малко дезинфекционно средство, например трипафлавин. Има и друг варинт за складиране. Всекидневно се подменя субстрата, който се пуска, с полепналия по него хайвер, в малки аквариумчета. Този вариант си има предимства и недостатъци. Предимство е спестеното време, недостатък е, че по- трудно се контролира развитието на хайвера, също така е затруднено и отстраняването на мъртвите хайверни зърна.
На възраст около 3 месеца, когато рибките са вече с размер 4-5 см, започва да се проявява половият диморфизъм. Мъжките рибки започват да натрупват оранжево-червени пигменти в тялото и плавниците си, вертикалните им линии избледняват, докато женските запазват предишната си окраска. За оцветяването на рибките голяма роля играе храната, с която се хранят. Ако се хранят само с тубифекс, чернодробна храна и други некачествени сухи храни, мъжките рибки придобиват един доста неприятен жълто-зеленикав цвят на плавниците и тялото, по което все още се виждат съвсем ясно напречните ивици. Ако се хранят с ракообразни и/или с качествени комбинирани сухи храни рибките получават своята нормална окраска.
Aplocheilus lineatus може да се превърне и в малка домашна атракция. Вече споменах за възможностите на рибката за изскачане над водата. Поднасяйки им живи червейчета на няколко сантиметра над водната повърхност рибките свикват да поемат лакомства по този начин. Малко по малко се увеличава разстоянието между водата и храната, като по този начин рибките трябва да правят все по-високи и атрактивни скокове за да достигнат до нея.
Aplocheilus lineatus е мирна и спокойна рибка. Понякога е възможно доминиращият мъжкар в аквариума да "раздава правосъдие" , но тези спречквания в никакъв случай не са фатални. Интересно е, че както и други кили рибки, Aplocheilus lineatus не може да устои на предизвикателството на развяващите се опашки на мъжките гупи. Но за сметка на това се чувства прекрасно с бързи и едри риби в големи аквариуми. Може спокойно да живее с различни видове барбуси, малабарско данио, сомове, скаларии и дори дискуси, като се вписва идеално в температурните им изисквания.                             

[don_misho]

  Изчерпателна и полезна статия за Аплохелусите!
Така и така си почнал,може малко по малко(като имаш време) да опишеш и другите по-често срещани в България килита,мисля че ще е доста полезно за нас начинащите(а и тези,които не можем да се докопаме до бюлетина на "КАБ") при килитата да научим подробно особеностите на всеки един вид кили!

[Desmoria]

Браво, Васе! Чудесна статия и много полезна. Изчерпателен както винаги. На мен особенно, ми е много от полза тази информация. Казвай и за Афиосемоионите

[puhcho]

Браво 

[killiman]

Ами опитвам се. Малко по малко ще ги отмятаме видовете. Но са много. Над 800 статии си е постижение както и да го гледаш. Едва ли ще успея през живота си да го направя...

don_misho, бюлетините на КАБ мога да ги изпращам по пощата, не е никакъв проблем. Стига да има желаещи, разбира се.

TOXIC, в раздела "Статии, книги и документи" можеш да намериш още две статии за кили рибки. Модераторът Longanlon се е постарал и статиите за групирани тематично.

Ето ги:

Противоположността на земноводните

http://aquariumbg.com/forum/index.php?topic=2280

и Fundulopanchax gardneri - най-популярното кили

http://aquariumbg.com/forum/viewtopic.php?t=3305

[breeze]

Чудесна статия 
Но и аз като Цвети ще те помоля за подобна статия (когато имаш време и желание ) и за Aphyosemion australe (ако си спомням правилно, имаш някоя бройка и от тях?). В момента съм на вълна "малко Аплохейлуси, повечко Афиосемиони australe" за новия си 60 л аква Има още време докато го заселя де...

[Desmoria]

Дамм, аз вчера ходих и до магазина на Аквазавъра и там имаше наистина хубави екземпляри на Аплохейлусите. Чудя се, дали и те са от теб Васе.

[AQUASAUR]

Че от кого друг да са... ама Тия са ми от "Специалните Фотомодели"..."NOT FOR SALE !"...

[Desmoria]

Хехе каква мафия само