Най-популярното кили

Fundulopanchax gardneri (Boulenger 1911)

Автор: Васко Гогов (killiman)

За  Fundulopanchax gardneri съвсем спокойно и с чиста съвест може да се каже, че е най-популярната кили рибка. Доказателство за това е фактът, че в България инцидентно се появяват нови видове кили рибки, които скоро изчезват, докато  Fundulopanchax gardneri (известен у нас като афиосемион) се намира постоянно през последните 20 години. Интересът към него се дължи както на прекрасната окраска на мъжките рибки, така и на непретенциозността на вида към условията и храната, както и на сравнително лесния начин на размножаване.
 Fundulopanchax gardneri е описан за пръв път от белгийският изследовател Boulenger през 1911 година под името Fundulus gardneri. Видовото име е дадено в чест на капитан R. D. Gardner, британски военен, открил този вид на територията на днешно Того.

 Синоними:
       
            Fundulus gardneri (Boulenger 1911)
            Haplochilus bricii (Boulenger 1911)
            Aphyosemion gardneri (Myers 1933)
            Aphyosemion (Paraphyosemion) gardneri (Huber 1994)

Видът  Fundulopanchax gardneri притежава голяма вътрешновидова вариететност. Именно на нея се дължат разногласията между учените, систематизиращи кили рибките. Без да държа на изчерпателност и прецизна точност ще спомена двете основни версии в описанието на подвидовете. Американецът Ken Lazara в своя Killi Master Index разделя вида на следните подвидове:

            Fundulopanchax gardneri gardneri
            Fundulopanchax gardneri mamfensis
            Fundulopanchax gardneri lacustris
            Fundulopanchax gardneri clauseni
            Fundulopanchax gardneri obuduensis
            Fundulopanchax gardneri nigerianus

Разликата с Killi DATA (TAXA) на французинът Jean Huber е, че при него липсва като подвид  Fundulopanchax gardneri obuduensis, а последния подвид от гореизброените е отделен в самостоятелен вид - Fundulopanchax nigerianus. Така също Jean Huber въвежда и подродове на род Fundulopanchax. Според него Fundulopanchax gardneri  влиза в групата Paraphyosemion, в която са още видовете от род Fundulopanchax - amieti, cinnamomeus, mirabilis, ndianus, puerzli, spoorenbergi и walkeri. Все пак точната систематика е работа на учените, докато за нас, акваристите, по-важна е самата рибка.
Като географско местоположение Fundulopanchax gardneri  обитава области от Того, през Бенин и Нигерия, до западен Камерун. Живее в непресъхващи, частично пресъхващи и напълно пресъхващи водоеми - локви, блатца, потоци, реки и езерца в джунглите и саваните.
За успешното разпознаване на подвидовете допринасят и наименованията на локалните форми, споменати след имената им. Обикновено това са наименования на области и населени места, в които, или в близост до които са улавяни рибки от този вид. По-надолу изброявам по-известните локални форми на различните подвидове.

            Fundulopanchax gardneri gardneri - Lafia, N'sukka


Fundulopanchax gardneri gardneri "N'sukka"


Fundulopanchax gardneri gardneri "Udi"


            Fundulopanchax gardneri mamfensis - Basua, Mamfe, Obudu

 
Funduloapnchax gardneri mamfensis "Mfuni" CSK 95/5
         
            Fundulopanchax gardneri  lacustris - Lake Ejagham


Fundulopanchax gardneri lacustris

            Fundulopanchax gardneri clauseni - Akure, Calabar


Fundulopanchax gardneri clauseni

            Fundulopanchax nigerianus - Jos Plateau, Makurdi, P-82, Misaje, Rayfield


Fundulopanchax nigerianus "Makurdi"


Fundulopanchax nigerianus "Misaje"

Почти при всички подвидове окраската на мъжките рибки се състои от металносиньо тяло, преливащо понякога в металиково зелено, с разпръснати по него червени точки. Изключение прави  Fundulopanchax gardneri mamfensis, при който основният цвят на тялото е кафяв.  Fundulopanchax gardneri clauseni и  Fundulopanchax nigerianus имат допълнителна жълта ивица на аналния плавник, която ги прави много атрактивни, и която липсва при  Fundulopanchax gardneri gardneri и  Fundulopanchax gardneri mamfensis. При  Fundulopanchax gardneri lacustris червените точки сякаш са подредени в линии, а при  Fundulopanchax nigerianus тези червени точки са почти двойни по размер и спокойно могат да се нарекат петна. Женските на всички подвидове са кафяво сиви, с малки червени точици по тялото и с прозрачни и заоблени плавници. Размерът на рибките достига 7-8 сантиметра.
Непретенциозността на  Fundulopanchax gardneri я прави лесна за отглеждане рибка. Все пак, в общи линии: t=20-25 C, ph 6-7.5, DH до 15. Хубаво е на аквариума да има капак, тъй като рибката има "навика" да изскача от него.  Fundulopanchax gardneri е много непретенциозен и към храната вид. Яде жива, суха, замразена храна. Не съм виждал друго кили, освен може би Aplocheilus lineatus, което да яде чернодробна храна с такъв апетит.
Развъждането също не представлява трудност. Тук вариантите са много. Всеки акварист, сам за себеси, кой е оптималният за него. Тъй като тази рибка не изисква стимули за да започне хвърлянето на хайвера тя се размножава и в общия аквариум. Много акваристи, които не са се специализирали по кили рибките са споделяли с мен, че непрекъснато местят своите възрастни рибки от аквариум в аквариум, тъй като те хвърляли хайвер навсякъде. А това местене на рибките въобще не е нужно. След като хвърлят своя хайвер родителите не му обръщат никакво внимание. Или почти никакво... Много е интересно да се види как след хвърляне на поредното зърно женската рибка се обръща и като че ли се "взира" в току-що отложеното яйце. Като че ли иска да се увери дали всичко е наред. Все пак това е мое лично наблюдение, а дали женската рибка гледа зърното, си знае само тя. В общия аквариум се развива и излюпва само малка част от хвърления хайвер. След излюпването си малките рибки се качват на повърхността на водата или се скриват във водните растения. Хубаво е да се изловят и да се пуснат в малък отраслов аквариум. Рибките, получени по такъв начин, порастват голеви, здрави, красиво оцветени и добри производители. Този метод на развъждане се нарича непрекъснат и е най-близък до естествения начен на размножаване. Ако целта е да се получи голямо количество малки рибкиби могъл да се използва друг метод. Разделят се женските от мъжките рибки за няколко дни, след което се събират в малко аквариумче с торф или мрежа на дъното, или с гъсто снопче дребнолистни растения. Почти веднага след събирането започва и хайверенето. Хубаво е в едно аквариумче да има само една мъжка рибка. Заедно с нея могат да се пуснат 2-3 женски. Обратният вариант не е удачен, тъй като самците ще са заети да спорят помежду си за правата над самките доста грубо и задачата, поради която са събрани в аквариумчето, ще остане на заден план. В зависимост от индивидуалните особености на всяка женска рибка, както и от възрастта и, биха могли да се очакват около 50-60 хайверни зърна от всяка. Тази цифра е само ориентировъчна, тъй като количеството на положените зърна зависи от много фактори. В моето стопанство съм получавал над 400 хайверни зърна само от една женска рибка.
 Хайверът на  Fundulopanchax gardneri може да се развива непрекъснато, във вода, или с диапаузи, в торф. Разликата между двата начина на инкубация на хайвера е само във времето, за което ще се излюпят малките рибки. Във вода хайверът се развива за 15-25 дни, а в торф за около 5-6 седмици. В проведен от мен експеримент малки рибки се излюпиха дори при заливане на торфа с хайвера след изтичането на пълни три месеца от датата на хвърлянето му. При това се излюпи очакваното количество малки рибки, които порастнаха доста по-бързо от излюпените по същото време рибки от този вид, при които развитието беше преминало във вода.  Първоначалната храна за малките рибки е новоизлюпена артемия.
По време на израстването си малките  Fundulopanchax gardneri могат да предложат интересни факти за наблюдение върху социалното им поведение. След половото си съзряване по-едрите мъжки рибки удобните за хайверена места на дъното на аквариума, като определят и граници между районите си. Достатъчно е някой съсед да се доближи до границата и застрашеният "владетел" се отправя към мястото на "нарушението". Обикновено, такива срещи завършват без битка и всеки се завръща обратно в своята територия. Големите боеве протичак когато има претендент за някое удобно място за хайверене. След такава битка загубилият изглежда плачевно - с разпокъсани перки, липсващи люспи, бледи цветове и много спаднало самочувствие. Обикновено такава рибка се скрива на някое тъмно и спокойно място и не се храни няколко дни - "реанимира".  
Докато са заети със женските рибки и с опазването на териториите си от другите мъжкари, по-силните в началото самци изостават значително в ръста си от мъжките рибки без райони. Тези "бездомници" едно-единствено удоволствие - да ядат. И го правят почти непрекъснато, като издуват до пръсване коремчетата си, за разлика от мъжките рибки с райони, за които храната е като че ли нещо второстепенно. Съвсем скоро разликата в размера на двата типа мъжкари става почти двойна, но е много интересно да се наблюдава как съвсем дребен мъжки гони с голямо настървение, злоба и агресивност почти два пъти по-едър от него съперник. Но много скоро ролите се разменят. Доминиращите мъжкари все по-трудно удържат на претенциите на по-едрите от тях рибки и един по един отстъпват от "владенията" си. Дошло е време да наваксват в ръста си, а новите "собственици" на районите да се радват на вниманието на "дамите". Според мен, това е един добър начин да се осигурява максималното генетично разнообразие в едно изолирано общество, каквото е е популацията кили рибки в една пресъхваща локва в африканската савана. Друго интересно наблюдение, което може да се направи над този вид, е на скоростта, с която се развиват хайверните зърна във вода. Цитираните по-горе 2-3 седмици могат да служат само като ориентир. След хвърлянето на хайвера всички зърна изглеждат еднакво. През първите няколко дни мъртвите зърна побеляват и е задължително да се отстранят от здравите. Минават още няколко дни и в някои от зърната вече се забелязват малки тъмни петънца. След още няколко дни в тези зърна вече се виждат ембриони, докато други се все още напълно прозрачни. Такива прозрачни зърна има дори и след като се излюпят първите малки рибки. Този факт би могъл да се нарече "застраховка" в стремежа на кили рибките към оцеляването им като видове.
Fundulopanchax gardneri успешно се кръстосва с други видове, и то не само от същия род. Лично аз съм успявал да получа плодовито поколение от мъжки Aphyosemion striatum и женски Fundulopanchax gardneri, като хибридите имаха окраската на Fundulopanchax gardneri. Друг сполучлив хибрид, който съм получавал, е между мъжки Fundulopanchax gardneri и женски Fundulopanchax spoorenbergi. Цветовете в окраската бяха на Fundulopanchax gardneri, но рисунъкът на шарките по тялото напомняше и за Fundulopanchax spoorenbergi. Експериментирал съм и с кръстосване на мъжки Fundulopanchax gardneri с женска Fundulopanchax walkeri spurelli. Хибридните рибки бяха с окраската на Fundulopanchax gardneri, но формата на тялото и перките бяха на Fundulopanchax walkeri spurelli. Не можах да установя дали този хибрид е стерилен или не, тъй като всички получени рибки бяха мъжки. Също така съм чел, че Fundulopanchax gardneri се кръстосва и с Aphyosemion australe, като хибридите са много красиви, но са безплодни.
Fundulopanchax gardneri е много жизнена рибка и това и позволява да се отглежда не само с други кили рибки, но и с някои доста по-подвижни и "закачливи" видове, примерно от род Barbus. Като правило обаче може да се счита фактът, че мъжките Fundulopanchax gardneri не понасят мъжките гупи. Може би виждат в тях конкуренция?!

:bow

Браво!!! :bravo

Супер! :bg  :bravo  :beer

Браво, Васко!!!  :bravo  :bravo  :bravo

Имаш дарба, ама рядко пишеш, браво  :bravo

    разцепи ви...

Ааа пиша, пиша...Във всеки брой на бюлетина ни има моя статия. Тази е отпечатана в един от първите, №3 ако не се лъжа.