Chromobotia macracanthus  (Bleeker, 1852)

Българско наименование:

Боция клоун

Снимка на Chromobotia macracanthus  (Bleeker, 1852)

снимка: Христо Христов
информация:
nikolaytoshev

Синоними: Cobitis macracanthus (Bleeker, 1852); Botia macracanthus (Bleeker 1852); Botia macracantha (Bleeker, 1852), Clown loach

Етимология: Родът "Chromobotia" е получил своето име от гръцката дума "chromo", което означава "цвят" и регионалната, характерна за Азия дума "Botia" - "войник". Името на вида "Macracanthus" е от гръцкото "macros" - "голям" и латинского "acanthus" - шипест, поради големият шип , разположен малко под очите

Семейство: Botiidae

Разпространение: Обитват големите острови Sunda в Борнео и Суматра. В Борнео ареалът е ограничен от системата реки в Индонезийските провинции Калимантан Барат (Западен Калимантан), Калимантан Тенгах (Централен Калимантан) и Калимантан Тимур (Източен Калимантан). В Суматра обитава южната и източната час на провинция Jambi, Sumatera Selatan и Lampung.

Хабитат: Chromobotia macracanthus обитава главните речни канали, но мигрира също и в малките притоци през дъждовния сезон,  когато се размножава и някои области са временно под вода. Откривана е в различни по тип хабитати в зависимост от времето на  годината - течението на водата и дълбочината на водата се учеличава значително по време на дъждовния период например. Малките остават няколко месеца в наводнените, обрасли с растителност участъци, докато възрастите се връщат в основната част на реките.

Повечето от тези реки имат мека, с цвят на чай вода и минават през тропически гори. В наводнените части от горите растителността е гъста, като има и множество сенчести участъци. Субстратът се състои основно от паднали листа, както и корени на дървета, клони, водата най-често е спокойна.  Живее заедно с видове като Brevibora dorsiocellata, Trigonopoma pauciperforatum, Trigonostigma hengeli, Betta falx, Luciocephalus pulcher, Luciocephalus aura, Nandus nandus, Chaca bankanensis, Mystus и други.

В главната част на реките вода е със силно течение, растения почти няма. Тук живее заедно с Barbonymus, Labeo и Pangasius.


Tипичен хабитат на Chromobotia macracanthus
 

Максимална стандартна дължина: Има информация за екземпляри от 400 мм, но най-честия размер на възрастите риби е 200 – 305 мм.

Продължителност на живота: 20 години

Размер на аквариума: аквариум с основа от 180 х 60 cm, 200 литра

Условия за отглеждане: Ако искате да симулирате натуралния и хабитат, необходим е аквариум със субстрат от пясък и ситен чакъл, с множество разклонени корени, плоски камъни. Осветлението трябва да не е много силно, затова трябва да се използват растения които могат да растат при такива условия като Leptochilus pteropus, Taxiphyllum barbieri или Anubias. Тези растения могат да бъдат прикрепени към корените, като осигуряват укрития.

Имайте предвид, че тези риби обичат да се завират в малки процепи и скривалища, затова декорация с остри ръбове не трябва да се използва, а всички малки процепи трябва да бъдат запълнени, защото рибата може да се заклещи и да не може да излезе оттам. Необходим е също плътен капак, защото са склонни да изкачат от водата.

Въпреки че Chromobotia macracanthus не изисква силно течение, необходима е вода добре снабдена с кислород, както и умерено течение. Не понася натрупване на органични отпадъци. По тази причина никога не трябва да се пуска в нов, нестабилизиран аквариум. Необходима е седмична подмяна на 30-50% от водата в аквариума.

Параметри на водата: температура 22 – 30 °C, pH 5.0 – 7.0, твърдост 18 – 215 ppm

Храна: Chromobotia macracanthus по природа са месоядни, но в аквариум приемат и растителна храна, ядат и растения с по-меки листа. Може да им се дава качествена суха храна, както и замразена и жива като хирономус, Tubifex, Artemia, както и краставица, пъпеш, бланширан спанак. Ядат ситнонарязани земни червеи и охлюви.

Поведение и съвместимост: Chromobotia macracanthus се смята за чудесен избор за общ аквариум, но бавноподвижните и с дълги перки риби трябва да се избягват, особено в по-малки аквариуми. Трябва да се отглеждат на групи от по поне 5 - 6, за предпочитане 10 и повече. Ако се отглеждат само отделни екземпляри стават агресивни към подобни на тях по форма риби. Ако се отглежда само двойка или трио, доминантните ексземпляри стресират другите до толкова, че те спират да се хранят.

Сексуален диморфизъм: Половозрелите женски са по-пълни и израстват малко повече, докато мъжките развиват леко удължени муцуни и имат по-месести устни.

Размножаване: В природата хвърлянето на хайвер става през дъждовния период, когато нивото на реките се вдига. Той започва декември и продължава до февруари. Възрастните мигрират нагоре по течението, като се местят в по-малки притоци. Миграцията започва сентември и продължава до октомври. Хвърленият хайвер дрейфа по течението, като се задържа в растителността, където и се излюпват малките.


Хабитат на размножаване на Chromobotia macracanthus

Има случай на развъждане на Chromobotia macracanthus в аквариум. В размножаването участват група от една жемска и три мъжки на възраст 4-5 години и дължина 14 до 20см. Преди хвърлянето има необичайна активност на рибите в средните слоеве на водата, като мъжките усилено гонят женската. Цялата група от 1100 литровия аквариум е преместена в развъден аквариум с размери 90x45x45см, с пласмасова решетка на дъното и няколко пластмасови тръби като укрития. Водата, както и в основния аквариум е с много ниско pH – 4.5. Скоро женската (най-едрата риба в групата) хвърля стотина зърна хайвер, след което всички риби се скриват в укритията. В развъдният аквариум рибите са гледани при pH 4.5-5.5 и сравнително ниска температура 20-25°C.


Развъден аквариум с хайвер на Chromobotia macracanthus
 

Има и други информации по развъждането на Chromobotia macracanthus. Използва се стара вода с незначително добавяне на свежа (1/5-1/6 от обема), твърдост 5-6°, рН 6.8-7.0, температура 30-32 °С. Задължително условие е създаването на силно течение. Обикновено за тази цел се използва електродвигател, желателно с редуктор. На вала на двигателя се слагат четири лопатки, като се покриват с кожух от плексиглас. Използването на механични помпи не е подходящо, тъй като хайвера на боцията, подобно на хайвера на лабеото и гиринохейлуса е във водния слой и се пренася от течението.

В качеството на субстрат за хайвера може да се ползват гладки камъни и корени, които се поставят на мястото с най-силно течение. Интензивността на хвърляне на хайвер зависи пряко от силата на течението. На една женска трябва да има 3-4 мъжки. Използват се хормонални инжекции.

След хвърлянето на хайвера родителите се преместват, пуска се устройството за създаване на течение и се слагат допълнителни аератори за въздух. При температура 29-31°С след около 2-3 часа може да се определи оплодения хайвер – той е прозрачен. Неоплодения, бял, хайвер, трябва да се махне. Инкубацията продължава 18 до 20 часа. Излюпените личинки са много дребни и се събират в най-тъмните места. На четвъртото денонощие започват да се хранят. През това време трябва да се захранват с най-дребните циклопси.


Chromobotia macracanthus  на 2-8 дена - снимка Aquarium Dietzenbach



Chromobotia macracanthus  на 9-11 дена - снимка Aquarium Dietzenbach


Chromobotia macracanthus  на 13-19 дена - снимка Aquarium Dietzenbach



Проплували Chromobotia macracanthus

Първият месец от живота на малките е критичен. Затова трябва да се следят параметрите на водата. Към края на месеца малките стават 13-17 мм и почват да се оцветяват като родителите си.

Най-често се продават дивоуловени екземпляри.

За целта се взима бамбук, който се суши два месеца - според местните рибари мирисът на пресен бамбук прогонва рибите. След изсъхването му се нарязва на часасти, като в тях се пробиват отвори.
От една страна бамбука се затиска с камък, за да не изплува, другата се оставя да виси от клоновете на дървета. Ловът, който се осъществява нощем, разчита на това, че рибите търсят укрития, и през отворите навлизат в тръбите от бамбук, за да се крият.

Улов на Chromobotia macracanthus


Улов на Chromobotia macracanthus




Chromobotia macracanthus в аквариум

Източници:
www.seriouslyfish.com
https://aquamir63.ru/
https://loaches.ru





Характеристики


Семейство: Botiidae
Континент: Азия
Трудност: С определени изисквания
Слой: Дънна риба
Миним. обем: 200л
Вода: Сладка



Карта на разпространение


Добавенo на 29.05.2004 г; промененo на 21.10.2021 г