снимка и информация: Rainbow sid

Живи екземпляри от този вид са били първоначално събрани от Джералд Алън и Хайко Bleher през 1982 година. В началото се е смятало, че това е просто разновидност на Chilatherina fasciata. Двата вида се различават основно по отношение на размера на перките и по оцветяване. Chilatherina bleheri имат по-малки перки. Въпреки това, през 1985 г. те са били описани от Джералд Р. Алън като нов вид и е наречен в чест на Хайко Bleher, добре известен колекционер и развъдчик.

Chilatherina bleheri са били събирани за първи път от притоци на езерото Холмс, разположени в региона Mamberamo на Западна Папуа. Езерото Холмс е комплекс от три взаимосвързани езера, разположена на надморска височина от около 430 метра над морското равнище , на около 290 км западно от Джаяпура, столицата на Западна Папуа.

Тази атерина има сребрист или зеленикав цвят на горната част на гърба, плавно избледняващи назад,с пастелни нюанси на жълто и на червено. При женските липсват ярки червени нюанси и са главно сребристи или синьо-синкави . Мъжките са по-големи от женските и имат силно изразен висок гръб. Мъжките могат да достигнат максимален размер от 12 см, но женските обикновено са по-малко от 10 cm.

Chilatherina bleheri по същество са всеядни риби, като биха могли да се хранят и с храна с високо съдържание на протеини.Също така може да се дава и жива и замразена храна, като е хубаво поне един ден в седмицата да се хранят със спирулина, без значение дали е на люспа или гранула.

Моят опит с тези риби показва, че са агресивни когато в аквариумът, в който ги отглеждате няма женски риби, или техният брой е малък.

Развъждат се както всички останали атерини, в група или чифтове. Подготвя се развъден аквариум, с подходящ размер (за десет сантиметров чифт използвам 50 лт. аквариум) като се аерира само с камъче за въздух. На дъното се пуска стирка от прежда или някакъв мъх. Противно на някои описания за процеса преди отделянето на чифта, аз не захранвам и не отделям мъжката от женската, тоест пускам ги заедно, едновременно. Температурата се повишава на 27-28 градуса. Обикновено самото хвърляне на хайвер и оплождането му става рано сутрин с пускането на осветлението, или с първите слънчеви лъчи, макар че се случва да хвърлят и около обяд. Тези риби, както и останалите атерини изяждат хайвера си, така че стирката или мъха трябва да се оглеждат редовно за хайвер и да се изваждат.
Стирката или мъха с хайвер се отделя в отделна ваничка, на която водният стълб не трябва да надвишава 10см. При отделянето на хайвера слагам и ФМЦ, според упътването на производителя. Според температурата е и срокът за излюпването на малките.При мен е на 26градуса и хайверът се люпи за около 6 дни. Малките са готови за захранване, като най-добре е те да бъдат захранени с инфузории, но успешен заместител на живата храна е и SERA micon и TROPIKAL mikrovit. След около седмица могат вече да се хранят и с новоизлюпена артемия.