Филтър от водорасли
Превод kraltchev
Следното е превод от поста на един акварист за направа на изключително прост и ефективен филтър използващ водорасли. Аквариумът му е рифов, но филтъра може да се използва и и в сладководен аквариум. Разбира се можем да спорим за това дали правилната поддръжка е по-добра от този водораслов филтър. Преводът ми е свободен стил, тоест не е буквален, но съществената информация е запазена.
Оригиналът е тук:
"Ако аквариумът ви има проблем със зелени водорасли или често трябва да чистите стъклата от тях това означава че нитратите и фосфатите са прекалено много. Фосфатите са по-опасни - ако тестовете ви показват каквото и да е количество фосфати значи те са прекалено високи - тоест достатъчно високи за да се развият водорасли.
Водорасловият филтър пречиства водата от нитрати и фосфати изключително ефективно. Идеята е да се "премести" растежа на водораслите от аквариума извън него - по-точно върху пластмасова мрежа. Там създаваме по-добра среда за развитие на водораслите (в сравнение с тази в аквариума) и те се развиват в голямо количество, като при това очистват идеално водата в аквариума и там не растат водорасли. Това са снимки на моят рифов аквариум -през декември 2008 година:
Какво може да се очаква от водораслов филтър:
Ако е направен добре за около 8 седмици нитратите и фосфатите ще са изключително ниски - тоест могат да се приемат за нула. Това е снимка на първият ми такъв филтър. Използвах 18 литрова пластмасова кофа. Това беше единственият филтър (освен живите камъни в аквариума) в моя 350 литров рифов аквариум:
Ето как изглеждаше този филтър в действие:
Следващата версия беше направена от плексиглас и имаше Т5НО флуоресцентни лампи. Дългата черна кутия над съмпа е именно това:
Какво е нужно за направата на водораслов филтър:
Нитратите и фосфатите ми са нула (измерени с една от най-популярните марки тестове в Америка). Филтрацията в аквариума ми е само с този водораслов филтър. Махнах скимъра, активният въглен, смолата за премахване на фосфати, механичните филтри от изкуствени влакна и "чорапа" първоначално филтриращ водата идваща от аквариума. Не използвам никакви допълнителни очистителни материали или способи. Храня коралите и рибите прекалено много - в миналото такова хранене би предизвикало наложително чистене на стъклата два пъти дневно и всичко би било покрито със зелени и кафяви водорасли. Невероятно. При това това не е само в моят аквариум - през последните шест месеца стотици акваристи направиха свои версии на водорасловия филтър. Всеки един е успял поне да редуцира нитратите и фосфатите, а много от тях напълно са премахнали нежеланите видове водорасли от аквариума - до такава степен, че са останали само камъни, дърво, пясък и стъкло.
Като начало решенията, които трябва да вземете са прости - колко голям да е вашият водораслов филтър и дали да е разположен в капака на аквариума или под аквариума. Основното правило е просто - трябват ви 1.5 квадратни сантиметра мрежа за всеки 1 литър вода в аквариума (ако мрежата е осветена от двете страни). Разбира се удвояваме площта, ако осветяването е едностранно. Прост пример - мрежа с площ 15 кв. см., осветена от двете страни е достатъъчна за 10 литров аквариум. Тоест става ясно, че водорасловите филтри са с много малки размери. И такъв малък филтър може да замени скимъра, рефуджиума, антифосфатните смоли, антинитратните смоли, въглена, механичните филтри и дори смяната на водата. Но нека да е ясно, че водорасловият филър може напълно да замени всички тези неща, ако имаме предвид тяхната способност да премахват нитрати/фосфати. Ако екипировката, химикалите или подходите имат други цели, то водорасловият филтър разбира се не може да ги замени.
Като грубо правило може да се започне с 15 литрова кофа като филтър за 250 литров аквариум и обема да се увеличи при нужда. Моят пример с използване на кофа не отнема много време за направа. Водата влиза в кофата през ПВЦ тръбата в горната част. После протича през мрежата на която растат водораслите и накрая изтича от долната част на кофата. Това е всичко. Лампите са закрепени с щипки. Всички остатъци от храна в аквариума в крайна сметка се превръщат във водораслова маса (вместо да нараства масата на водораслите по стъклата, камъните или дървото).
Ето снимки за изработката на такъв филтър:
Водорасловият филтър има следните преимущества:
1. Разрешава силно прехранване без поява на водорасли.
2. Може да замени смяната на водата. Отново - само при положение, че смяната на водата има за цел да премахва нитрати и фосфати. Филтърът не може да замени смяната на водата, ако се цели премахване на други вещества.
3. Позволява развитие на множество копеподи.
4. Повишава рН.
5. Повишава кислорода.
6. Не позволява разпространението на водорасли във аквариума. Премахва водораслите от аквариума.
7. Не отделя никаква миризма.
8. Функционира много тихо. Звука наподобява водопадче за бюро.
9. Не образува микроскопични мехурчета газ.
10. Премахва амоняк.
11. Става за соленоводни и за сладководни аквариуми, а и също така за декоративни езерца.
Направа:
Като мрежа се използва какъвто и да е пластмасов материал с дупки по него. Просто казано всеки вид пластмасова мрежа става. Единственото изискване е мрежата да има някаква структурна здравина. Не бива да може да се огъва прекалено. Твърдата мрежа се чисти по-лесно и функционира безпроблемно.
Ако имате малък аквариум (дори нано), който има филтър закачен на задното стъкло, то е много лесно този филтър да се превърне във водораслов филтър. Просто заменете гъбата с твърдата пластмасова мрежа. Осветете мрежата с възможно най-силна светлина която да е насочена надолу към мрежата. Светлината е най-ефективно да идва от компактно-флуоресцентна лампа с форма на конус.
Ако ще слагате водорасловия филтър в съмп, то закрепете мрежата така че долният и ръб да виси малко над водата - тоест при най-високото ниво на водата в съмпа, само малка част отдолу на мрежата да се потапя във водата. Отгоре на мрежата има пластмасова тръба, по която идва водата. Водата се стича надолу по мрежата.
Ето три начина на инсталация - за съмп със своя снабдителна тръба, за съмп със помпа само за водорасловия филтър и накарая с кофа или подобен съд (без съмп). И на трите диаграми не са показани лампите. Те са отзад и отпред на мрежата.
Потокът на водата по мрежата е важен параметър. Нужни са около 43 литра вода на час за всеки 1 кв. см. ширна на мрежата. Тоест мрежа с широчина 2 см. има нужда от 90 литра на час.
(Тук съм пропуснал да преведа подробности по изчислението на дебита. Ако на някой не му е ясно нещо, да пита.)
Най-трудната част в изработката на водорасловия филтър е изработката на тръбата, от която водата се излива върху мрежата. Тази тръба трябва да има надлъжен пререз в който влиза горната част на мрежата. Мрежата се напъхва в този надлъжен разрез.
Осветление:
Минималното осветление е около 23 вата (23 вата от всяка страна на мрежата). Коничните компактни флуоресцентни лампи са удобни за тази цел. Важи правилото - колкото по-силна е светлината толкова повече нитрат и фосфат се премахват и толкова по-бързо става това. Няма начин да прекалите със светлината. Обикновено проблемите идват от слаба светлина или лампите са на повече от 10 см.
Работа на филтъра:
Първо измиваме мрежата без сапун, разбира се. При това я надраскваме грубо с нещо абразивно. После я изсушаваме и след това я обработваме от двете страни с шкурка. После взимаме каквито и да е водорасли от аквариума или съмпа и ги намазваме по мрежата. Натискаме възможно най-много. После промиваме мрежата за да премахнем водораслите, които не са се закрепили. Няма да видим много водорасли останали по мрежата, дори няма да видим никакви, но те са там. Слагаме таймер на лампите - да светят 18 часа на ден и да са изключени за 6 часа. Първите два дни няма никакъв растеж на водорасли по мрежата. През третия ден почват да се появяват слабо кафяви водорасли. До петия ден би трябвало да имаме равно покрита слабо кафява мрежа. Ако нещата не протичат както съм описал значи светлината е много слаба или не е достатъчно близко. Когато мрежата изглежда като тази е време за първото чистене:
Чистим само една от страните. Махаме водораслите само с пръсти, без да ги стържем с нокти. Втората страна се чисти след една седмица:
След няколко чистения водораслите се закрепват по-здраво и трябва повече да се натиска. След няколко месеца вероятно трябва да се използва шаптула. Но отначало трябва да се внимава.
Видът на водораслите, които се развиват по мрежата зависи от това, колко е силно замърсяването с нитрати и фосфати. Ако се образуват черни като катран водорасли, значи има много нитрати и фосфати. Този вид черни водорасли растат така, че задушават по-долните слоеве от водорасли. Мъртвите долни слоеве отделят голямо количество нитрат и фосфат. Тоест трябва да се поддържа много тънък слой от водорасли, поне докато не почнат да се развиват зелени и зелено-кафяви водорасли които показват, че нитратите и фосфатите са намалели."
--Николай