Правите раци в България
От houngan
Видовете от род Astacus обитават потоци и реки, както в равнините така и в планините.
Дънният субстрат е разнообразен. Населяват също езера, блата и язовири където има достатъчно укрития като дънери, коренища, подмоли, камъни. Някои правят прости дупки в глинените и земни брегове. Не се срещат в басейни с тинесто дъно.
Температурния диапазон за семейството варира – от максимални летни температури 15 градуса Целзий за реобионтните видове – до 28-30 градуса за някои езерни видове. Мога да мигрират по сушата на известни разстояния. Размножителният им период започва със спадането на температурите през есента. По отношение на храненето са опортюнисти – използват всеки наличен трофичен ресурс – с растителен произход или животински. При възможност ловуват дребни риби и безгръбначни.
Astacus leptodactylus – Езерен рак
На дължина достига 15см , но може да достигне 20см. Цветът на тялото варира взависимост от средата – от зелен до сив, от тъмно кафяв до почти черен, сини вариации също не са рядкост. Карапакса е разнообразен – от зърнест до шипчест. Обитава разнообразни хабитати – плитки / дълбоки езера, реки и потоци. В дълбочина е намиран до 100м. Може да живее в бракични води(4-14%о). Понася и временно ниски нива на кислорода. Обект на изкуствено развъждане ( екстензивно и интензивно ) със важно стопанско значение.
Astacus astacus – Речен ( Благороден ) рак
На дължина достига 15см , но може да достигне 18см. Цветът на тялото е червено-кафяв, но може да е черен или син, изцяло червени или розови вариации също се срещат. Карапакса е зърнест. Може да живее повече от 20 години. Обитава предимно лотични системи, но се среща в езера ( изкуствени и естествени ) и блата. Изискване към средата е наличието на укрития – дънери, коренища, големи камъни. Обект на изкуствено развъждане ( екстензивно и интензивно ) със важно стопанско значение.
Austropotamobius torrentium – Поточен ( Каменен ) рак
На дължина достига 12см , но предимно по-малко от 10см. Цветът на тялото е кафяв до маслинено зелен. Карапаксът е гладък.
Потоният рак обитава потоци, ручей и горните течения на реките в планинските райони. В България е намиран до 1700м надморска височина ( Machino & Fureder 1998 ) Изисква наличие на укрития – предимно заоблени камъни.
Повечето му популации са малки и изолирани ( популации от под 10 индивида могат да съществуват години наред ). Оптималните температури за този вид са от 14-18 градуса Целзий. Леталната граница е 23 градуса Целзий. Няма стопанско значение поради малките си размери.
По данни на Булгурков (1964) в България се среща и Caspiastacus pachypus Rathke.
Но впоследствие не е потвърдено повторното му намиране. Няма стопанско значение – достига 8-10см. Обитава бракични студени води ( които в България практически не се срещат ). Разпространен е в Грузия, Украйна и Румъния .