Около 1940 година холандците са били едни от първите които са почнали да поддържат аквариуми с растения и успешно да отглеждат растенията в тях. Холандското Аквариумно Общество (NBAT) започнало да провежда ежегодни конкурски с ясно очертани правила как точно трябва да се разполагат и отглеждат растенията. Следването на тези правила насочвало всички участници към подреждане по определен начин. Така е започнал типичния "холандски" стил.

Типични за холандския стил са плътните и прецизно оформени групи от растения. Растенията оформят "пътеки" които са по-високи в задната част и се снижават отпред. В идеалния случай се използват не повече от три вида растения на всеки 30 квадратни сантиметра аквариумна площ, което означава че идеалният 120 см. аквариум в холандски стил съдържа не повече от 12 вида растения. Стеблените растения се избират внимателно според темпа на растеж за да позволяват да се поддържа формата на "пътеките" с най-малко усилия. Растения като Lobelia и Saururus се използват често.

Някои важни особености са това че детайлите на заден план не бива да привличат окото (червени растения не се слагат отзад) за да се създаде илюзията на дълбочина чрез по-тъмен заден план. Аквариума обикновено е представителен само от една страна - отпред. Задното и страничните стъкла трябва да се скриват по възможно най-естествен начин чрез използване на мъхове и папрати. Друга особеност е че декоративните материали - скали и дърво - трябва да са сведени до минимум. Ако ги има те са само от един вид - не се смесват различни видове скали или дърво.

Lobelia cardinalis

Limnophila aquatica

Bacopa caroliniana

Alternanthera reineckii

Java moss  

Ammania gracilis  

Hygrophila corymbosa v stricta  

Hygrophila difformis  

Saururus cernuus  

Hydrocotyle leucocephala  

Didiplis diandra  

Rotala macrandra  

Vallisneria sp  

Echinodorus 'Ozelot'

Рибите имат много важна роля в холандския стил. И в трите слоя на водата - долен, среден и горен - трябва да присъстват риби за да привличат окото на наблюдателя. Всички видове риби трябва да са с различна форма и оцветяване, но трябва да се използва минимален брой родове и видове - тоест не се смесват рамирези с крибензиси или пък карнегиели от близки видове защото са близкородствени. Високо се оценяват стада от скаларии или конго-тетри. Стадата трябва да са от колкото се може повече индивиди.

В заключение ето типичните данни на един холандски аквариум:

Когато говорим за холандския стил трябва да отбележим за създаването на  илюзия за дълбочина на аквариума. Става въпрос не за височината на водния стълб, а за разстоянието от предното до задното стъкло.

Просто казано илюзията се създава като се отвлича вниманието от задната част на аквариума.

Холандците правят това по три начина:

Ето една галерия с холандски аквариуми в които може да се видят гореописаните подходи:

Такаши Амано има малко по-различен подход. Той просто оставя аквариума без фон. Всички сме виждали неговите аквариуми пълни с толкова чиста вода че през аквариума човек сигурно може да гледа телевизия и изобщо да не забележи че има вода. Амано добавя нещо ново в разчупването на границите на аквариума - в последните няколко години тои използва отворена повърхност над която стърчат корени и/или растат растения.  Чрез внимателно разположение на аквариума в обстановката може да се постигне ефект доближаващ се до присъствие на водните растения и обитатели в самата стая, неограничени от стъклените стени на аквариума. Наистина "безкраен" аквариум:

Но най-лесния начин да се постигне илюзия за дълбочина на аквариума е не чрез следване на холандските и японски подходи, а чрез просто преместване на светлината по-напред.

Може би не всеки който гледа двете снимки получава впечатление за "безкрайния" ефект. Но със сигурност всеки би могъл да забележи как на по-тъмната снимка има ясно изразена "дълбочина" - зелените ниски растения определено са на преден план, а по-високите зад тях определено са по-назад. Това не може да се каже за равномерно осветената снимка. Ако ви е трудно да забележите това за което говоря погледнете двете снимки с леко примрежени и замъглени очи. Това имитира приблизително начина по който ние възприемаме образа - докато фокусираме на определен детайл останалата част от снимката не е на фокус.

--Николай