Отравянето с амоняк (NH3) е един от най-големите убийци в аквариума. То се случва най-често в нов (пуснат скоро) аквариум. Но също така може да се случи и в установен аквариум когато наведнъж са добавени много нови рибки, когато филтрацията спре поради изключено захранване или повреден филтър но също така и ако колониите нитрифициращи бактерии умрат вследствие на  проведено медикаментозно лечение или рязка промяна на параметрите на водата.

- Рибите дишат задъхано до повърхността на водата

- Силно зачервени или лилави хриле

- Рибите са вяли и отпуснати

- Загуба на апетит

- Рибите лежат на дъното

- Забелязват се червени жилки и язви по плавниците и тялото

Амонякът се произвежда от рибите и всички други животни, включително и от самите нас, като част от нормалния метаболизъм. Поради неговата токсичност повечето животни веднага го преобразуват в по-безвредни субстанции, обикновенно урея, и го изхвърлят с урината. Рибите прескачат тази фаза и постоянно отделят метаболитния амоняк във водата чрез специални клетки на хрилете си. В големите природни басейни той веднага се разтваря до безвредни концентрации. Но в аквариума концентрацията му може бързо да скочи до опасни нива ако постоянно не се отстранява. Това обикновенно става чрез биологичната филтрация. Допълнителни количества амоняк се получават и от разграждане на храната, изпражненията и детрита.

Отравянето с амоняк може да стане внезапно или за период от няколко дни.

Първоначално рибите се издигат на повърхността задушавайки се за въздух. Хрилете им започват да се оцветяват в наситено червено или лилаво и изглеждат като кървящи. Рибките загубват апетит и стават все по летаргични (отпуснати). В някои случаи те лежат на дъното с прибрани перки.

Ако отравянето продължи започва увреждане на тъканите което се проявява като зачервени жилки и кървящи язви по тялото и перките. Вътрешните поражения са върху мозъка, органите и централната нервна система.

- Понижаване на Ph под 7

- Подмяна на 25 – 50% от водата. Ако няма налична престояла вода, може да се използва прясна като се пуска силна струя във възможно по-широк съд. Да се внимава водата да е със същата температура като в аквариума.

- Използват се препарати за неутрализиране на амоняка

- Прекратява се или силно се намалява храненето за няколко дни

Ако нивото на амоняк се е покачило над 0.1мг/л трябва да се започне незабавно лечение. Понижаването на Ph ще доведе до бързо облекчение защото при Ph>7 амонякът е особено токсичен. Също така бързо ще помогне и 50% смяна на водата.

Може да са необходими няколко смени за кратък период за да се свали нивото на амоняка под 0.1 мг/л.

Ако рибките изглеждат много пострадали използването на препарати за неутрализиране на амоняка е препоръчително. Те свързват или „замаскират“ амоняка в много по-малко токсични съединения. Такива са някои фирмени препарати (например „AmmoLock“ на Aquarium Pharmaceuticals), или например Цеолита който замества амонячните молекули във водата със натриеви.

При нива на амоняка <0.1мг/л рибите са под стрес, дори и да не изглеждат в беда. Нива дори и по-ниски от това могат да бъдат фатални ако това продължи няколко дни. Тъй като амоняка е силен дразнител рибите започват да се почесват по камъните или други предмети – т.н. „flashing“. Това може лесно да доведе до грешния извод че има някакво паразитно заболяване. Затова е критично важно да се прави ежедневно тестване на водата докато съдържанието на амоняк стане почти 0 (нула). Ако нивото на амоняка е било високо продължително време не е изключено да има смъртни случаи дори и след намаляване на концентрацията му.

- Бавно увеличавайте населението на аквариума.

- Хранете умерено и отстранявайте неизядената храна

- Подменяйте редовно част от водата

- Редовно тествайте водата за да уловите проблемите на по ранен стадий.

Най-важно за да се избегне смъртта на рибки от амонячно отравяне е да се предотвратят скокове на съдържанието на амоняк. В нов аквариум пуснете само няколко (2-3бр.) рибки първоначално и не добавяйте никакви нови риби докато не се установи биологично равновесие. Това обикновенно става за не по-малко от 3-4 седмици. Дори и при установен аквариум никога не добавяйте много рибки наведнъж и избягвайте пренаселването.

Хранете рибите умерено. Колкото и да ви се иска не слагайте повече храна отколкото рибите могат да изядат за 5-10 минути. Почиствайте ежеседмично аквариума и отстранявайте мъртвите части от растения. Подменяйте част от водата редовно. Ако филтърът спре по някаква причина тествайте за амоняк 1 ден по-късно за да сте сигурни че колониите от нитрифициращи бактерии не са увредени.

Нитритното отравяне следва плътно по петите отравянето с амоняк като основен убиец на аквариумни рибки. Точно когато си мислите че проблемите ви са свършили след като сте загубили половината от рибките си след отравяне с амоняк, нитритите се повишават и излагат отново аквариума ви на риск. Всеки път когато се повиши нивото на амоняк трябва да се очаква повишение и на нитритите. За да се избегнат такива отравяния правете тестове когато пускате нов аквариум, когато добавяте нови риби, когато е имало проблеми с филтъра и след лечение на болни рибки.

- Рибите дишат тежко до повърхността на водата

- Потъмнели или кафяви хриле

- Рибите стоят пред изходната дюза на филтъра

- Рибите са апатични и отпуснати

- Наблюдава се учестено дишане  Нитритите (NO2-) се получават в І фаза на процеса на нитрификация когато бактериите Nitrosomonas sp. преобразуват силно токсичния амоняк в по-безвредните нитрити. Това води до повишаване на нивото на нитритите и развитието на други полезни бактерии - Nitrobacter sp. Те преобразиват нитритите в нитрати които са сравнително безопасни при нива под 30 мг/л. Ако заради това че процеса на биологична филтрация все още не е стабилизиран или пък е настъпила рязка промяна на условията в аквариума може да започне натрупване на нитрити до нива които са токсични за водните обитатели.

При отравянето с нитрити кръвта на рибите става кафява на цвят поради повишеното съдържание на метемоглобин. Метемоглобина е изменен хемоглобин които не може да пренася кислород. Това  пречи на кръвта да пренася кислород и рибата може буквално да се задуши, независимо че съдържанието на кислород във водата е достатъчно. Различните видове риби понасят различна концентрация на нитритите. Някои може само да станат апатични а други да умрат внезапно без видими признаци на заболяване. Риби които са изложени продължително дори и на ниски нива на нитрити (под 0.5мг/л) страдат от увреждане на имунната система и са податливи на вторични заболявания като ихтиофтириус, червени язви и загниване на перките, както и бактериални инфекции.

- Прави се мащабна смяна на водата. Препоръчително е това да стане на няколко пъти за едно денонощие но на по-малки дози – до 15-20%.

- Добавя се сол във водата – препоръчително едра морска сол.

- Ограничаване на количеството на храната

- Повишава се аерацията.

Добавянето на 3 гр/л (1 равна чаена лъжичка на 1л вода) сол във водата предотвратява образуването на  метемоглобин. Добавяне на сол не се препоръчва ако в аквариума има сомчета, безгръбначни и ценни растения, защото е много опасно за тези видове. Трябва да се усили аерацията за да се повиши съдържанието на кислород във водата. Трябва да се ограничи храненето и да не се добавят нови риби докато нивата на амоняк и нитрити не паднат до 0.

Същите като по-горе!

Трябва много да се внимава след пик на амоняка защото е много вероятно да последва и повишение на нитритите в аквариума!

Заключение: Ако искате да се радвате дълги години на това хоби четете повече за основните правила в акваристиката. Не е трудно и освен това ще ви предпази от груби и фатални грешки. А.Б.