Е, приятели, чакането свърши Надявам се статията да ви хареса и да сметнете, че чакането си е заслужавало. Надявам се да няма грешки (много ми е трудно да откривам собствените си грешки), моля ако някой намери да ги сподели, за да ги редактираме и да имаме една перфектна статия. Благодаря за помощта на Тони, botan и jek.

Както се вижда от тази статия, борбата с водораслите се свежда само до контрол на хранителните вещества. Но едно нещо трябва да е ясно – има съществена разлика при борбата с водораслите в растителен аквариум и в незалесен аквариум.

Високите стойности на нитрати, фосфати и амоняк/амоний радикали предизвикват бум на водораслите. Основните причини за влошаване на качествата на водата са прехранване на рибите и пренаселване на аквариума. Частичните, седмични смени на вода са най-доброто решение за намаляване на хранителните вещества. Количеството на амоняк (NH3), амоний (NH4) и нитрити (NO2) трябва да бъдат 0ppm. Количествата на нитрати (NO3) трябва да се поддържат под 10ppm (количество на нитрати над 40 ppm са опасни за рибите и безгръбначните в аквариума). Нивото на фосфатите (PO4) трябва да се поддържа под 0,5ppm. Светлинният ден трябва да е не повече от 10 часа, а липсата на растения предразполага използване на слабо осветление. Трябва да се има предвид, че водораслите обичат силната светлина, затова аквариумът не трябва да се поставя около прозорци. Директната слънчева (и дневна, например северен прозорец) светлина предизвиква бум на водораслите. Армия от рибки, хранещи се с водорасли, също ще помогне за борбата в незалесения аквариум.

При растителните аквариуми положението е по-сложно, защото при тях освен рибките, има и растения, за които трябва да се грижим. Растенията усвояват амоняк/нитрати/фосфати и поддържат доброто качество на водата, но какво се е случило когато въпреки това водораслите избуяват? Нека започнем с това, че растенията и водораслите се нуждаят от едни и същи хранителни вещества, за да живеят и да се развиват. Дисбалансът между светлина СО2, макро и микро елементи води до растеж на водораслите. Когато тези елементи са добре балансирани, растенията усвояват хранителните вещества по-бързо отколкото водораслите. Бързорастящите растения са известни с функцията си да подтискат водораслите, тъй като те най-бързо усвояват хранителните вещества. Но ако само един от елементите намалее и наруши баланса, растенията ще забавят метаболизмът си и ще започнат да замират. Разбира се, растенията ще покажат симптоми на недостиг, като пожълтяване на листата, дупки по листата и т.н. Не е достатъчно да се засадят бързорастящи растения, за да се борим с водораслите, без да осигурим нужния баланс на хранителните вещества, за да растат добре. Само „щастливите” растения ще доведат до балансирана екосистема. Тъй като водораслите са „лешоядите” на аквариума и по-низши форми на живот от растенията, те се възползват от нарушения баланс. От всичко казано до тук, можем да си направим извода, че всичко което трябва да направим е да осигурим достатъчно СО2, макро и микро елементи за растенията си. Режимът на торене трябва да е съобразен с и в пряка зависимост от мощността на осветлението.

За слабо осветен се счита аквариум с осветление 0,2 – 0,4W/л. Може да се добави система за СО2. Торовете са важна част от грижата за растенията. Трябва да се добавят микроелементи - Fe, Mg, Zn, B, S, Mn, Cu, Mo и K. Също така и макроелементите нитрати, фосфати, калий и т.н ( PMDD ).

Желязото е най-важният микроелемент, затова грундът на аквариума трябва да е наситен с желязо. При предозиране, течното желязо подпомага растежа на Космовидни водорасли (Hair algae). Желязото може да се добавя чрез грундови торове богати на желязо или чрез латеритни или флуоритни пластове в самия грунд. Слабо осветявани аквариуми с добро подаване на СО2 трябва да се торят веднъж на седмица.

Високостеблените (бързорастящи) растения в такъв аквариум трябва да се подрязват през седмица-две. Много важни са 50-процентните смени на вода всяка седмица. По този начин се предотвратява натрупването на хранителни вещества. След смяната на водата, балансът на хранителните вещества трябва да се възстанови, чрез дозиране. Най-добрият метод за торене е методът на Приблизителните показатели (от Том Бар), според който хранителните елементи се дозират на всеки 2-3 дни, вместо да се добавят всички елементи наведнъж и по този начин да се даде възможност на водораслите да се хранят. Когато се добавят хранителни вещества веднъж на седмица, растенията най-вероятно ще изпитват недостиг през втората половина на седмицата, което ще причини стресови състояния на растенията (водораслите са облагоприятствани от такива небалансирани състояния).

Много акваристи правят слабо осветени, ниско технологични аквариуми и сменят вода на 3-4 месеца. За да се поддържа успешно такъв аквариум е много важно наличието на богат на желязо и хранителни елементи грунд. Някои акваристи използват почвен торф, други глина или латерит/флуорит, а някои смесват различни типове пластове. Важно е различните пластове да бъдат покривани с приблизително 3 - 4см грунд, който спомага за поддържането на водата чиста и на хранителните вещества далеч от водораслите. Течните торове трябва да се добавят веднъж на месец по половин доза и при признаци на недостиг – оказаната доза. При ниско технологичните аквариуми няма подаване на СО2. Поради това струята на филтъра не трябва да обезпокоява повърхността на водата. В този вид аквариуми растенията растат по-бавно и не се нуждаят от често подкастряне.

За силно осветен се счита аквариум с осветление над 0,8W/л, такива аквариуми се нуждаят от големи количества СО2 и хранителни вещества, за да се задоволят нуждите на растенията. Системите за СО2 под налягане са задължителни и такава инвестиция трябва да се направи, за да се осигури липсата на водорасли и изобилието на растения в аквариума. Всичко е както и при слабо осветените аквариуми, с тази разлика, че тук торенето е в двойна, дори тройна доза. В силно осветените аквариуми количеството на СО2 трябва да се следи стриктно и да се поддържа на 30ppm. И в двата вида аквариуми нивото на нитратите трябва да се поддържа на 10-15ppm, а на фосфатите на 0,5ppm. По-високото количество СО2 (30ppm) подтиска растежа на водораслите, разбира се водораслояди като САЕ, Отоцинклуси и Аманови скариди са повече от добре дошли в този вид аквариуми. Охлювите, например Melanoides Tuberculata, подпомагат аерирането на грунда. Подкастрянето на растенията също е добра практика, тъй като по този начин се насърчава израстването на растенията и се премахват старите листа, които загниват и замърсяват водата. Важно е да се запомни, че ограничаването на хранителните вещества е добро за незалесените аквариуми, но не и при растителните. При силно осветените растителни аквариуми след 50–процентната седмична смяна на вода трябва да се използва методът на Приблизителните показатели, за да се дозират хранителните вещества.

ИЗВОД: Има много статии, които проповядват намаляване на количествата на нитрати и фосфати във водата, с цел борба с водораслите. В незалесен аквариум – ДА! Но що се отнася до растителните аквариуми – НЕ! Растенията се нуждаят от повече хранителни вещества, отколкото водораслите, за да се развиват. Затова не намалявахте количествата на хранителните вещества, дозирайте ги!

След като обсъдихме методите за борба с водораслите е време и да идентифицираме най-често срещаните водорасли в сладководните аквариуми:

Този неразклонен, зелен, нишковиден вид водорасли се нарича Спираловиден жабуняк. Този вид водорасли не се появява в аквариуми със замърсена вода, а в аквариуми с богата на хранителни вещества вода. Тези водорасли растат бързо и формират дълги заплетени снопове. Наблюденията показват, че водораслоядите не обръщат особено внимание на този вид водорасли. За сметка на това тези водорасли лесно се отстраняват ръчно. Опитът показва, че тези водорасли се появяват при предозиране на хранителните вещества, например при използване на методът на Приблизителните показатели (дозиране 2-3 пъти на седмица), но правене на 25-процентни, вместо 50-процентни смяни на вода седмично или през седмица. По този начин се натрупват хранителни вещества, които благоприятстват появата на този вид водорасли.

Снимки от Dusko Bojic.

Ципата представлява протеинов био-филм, вероятно предизвикан от големи количества органика във водата, слаба циркулация на водата и ниски нива на СО2. Наличието на големи количества плуващи растения или неподкастрени растения, чиито върхове плуват по повърхността, възпрепятства циркулацията на водната повърхност и благоприятства развитието на ципата. Ципата е колония от микроорганизми, които бързо се развиват – бактерии, зооспори, едноклетъчни организми, хидри, червейчета, дори и малки охлюви. Ципата е плътна и често зелена. При опит да бъде нарушена целостта й тя бързо възстановява състоянието си. Често ципата изглежда мазна. Ципата се премахва като се обира с лист хартия от повърхността – листът се поставя върху повърхността на водата и ципата полепва по него, отстранява се и процесът се повтаря до пълното изчезване на ципата. След механичното премахване на ципата се прави голяма смяна на вода и измива филтърният пълнеж. Друг начин за премахване на ципата е осигуряване на по-добра циркулация на повърхностния слой. По този начин се пречи на микроорганизмите, които я съставят да формират плътни колонии. Известно е, че някои рибки ядат ципата, например Трихогастери и Молинезии.

Ципата има разновидност, причинявана от Eisenbacteria (Желязна бактерия). Тази ципа изглежда белезникава, по-тънка и лесно се разкъсва. Тя лесно се преборва само с подобряване на циркулацията на повърхността на водата.

Снимки от Dusko Bojic.

Кладофората е разклоняващо се зелено, нишковидно водорасло, което формира мъховидни структури. Нишките са здрави и тънки. Този вид водорасли не е труден за отстраняване. Расте върху камъни и корени, изложени на директна светлина. В много занемарени случаи се появява и по растенията. Обикновено водораслите се сгъстяват на едно място, но не се разпространяват, което ги прави лесни за премахване. След като се прочисти от този вид водорасли, трябва да се увеличи дозата на СО2. В случаи когато Кладофора нападне тревисти растения, те трябва да се окосят като ливада. Няма данни някой водораслояд да яде Кладофора.

Снимки от Dusko Bojic.

Черната брада вирее и в кисела и в алкална вода. В твърда вода тя формира лимонено-зелени тъкани (биогенна декалцификация), което я прави по-трудна за консумиране от единствения водораслояд, който я яде – САЕ. Биогенната декалцификация може да бъде предотвратена, чрез добавяне на СО2. Здравите бързорастящи растения побеждават перушинестата черна брада, която расте по листата на бавнорастящите растения. При закупуване на нови растения е добре преди засаждането им да се потопят в слаб разтвор на белина (обикновена белина без никакви аромати) за 2 минути – разтворът трябва да е 1 част белина, 20 части вода. Не забравяйте да изплакнете обилно растенията с чиста вода след кисненето. Единственият сигурен начин за борба с черната брада е засаждането на много бързорастящи растения, наличие на САЕ във фауната на аквариума и поддържане на оптималните стойности на СО2 (30ppm), нитрати (15ppm) и фосфати (0.5ppm). Листа, които са силно покрити е по-добре да бъдат премахнати.

Наблюдения на Dusko Bojic. – Когато е имал проблеми с Черна брада е дозирал 1мл на 50 литра Easy Carbo всеки ден в продължение на една седмица. Брадата станала лилаво-розова и изчезнала. Поддържането на такива количества СО2 е най-добрият начин за контрол на този вид водорасли.

Снимки от Dusko Bojic.

Зелените налепи всъщност са зооспори и най-често се появяват по стъклата на аквариума. Те формират прашен на вид, зелен филм, който стои като на кръпки. В много тежки случаи може да завземат целите стъкла на аквариума. Не е установено какво точно причинява появяването на този вид водорасли, но силната светлина им влияе благоприятно. Остъргването на стъклата не помага в премахването на водораслите, той като те остават във водата и в период 30-90 минути, отново се полепват. По незнайни причини зооспорите избягват растенията, камъните и корените, и полепват само по стъклата. Намаляването на хранителните вещества също не помага в борбата, а само ще влоши положението, тъй като растенията ще изпитват недостиг и по този начин ще се благоприятства появяването на други видове водорасли. Най-добрият метод за борба със зелените налепи е открит от Том Бар. Той твърди, че водораслите трябва да бъдат оставени на мира да се развиват, без да се бърше стъклото за около 10-20 дни. След този период налепите започват да формират дебел филм, който сам започва да се отделя от стъклото. Когато този процес започне, вече може да се премахнат водораслите от аквариума.

(бел. прев. В моя опит с този вид водорасли съм виждал, че Barbus Titteya ги яде.)

Снимки от Joe Aliperti.

Зелената вода е един от най-често срещаните проблеми в акваристиката, особено ако аквариумът бъде занемарен за дълго време. Трябва да се отбележи, че Зелената вода не винаги е зелена на цвят. Тъй като тя е най-често срещания проблем, но трудно се преборва, решението трябва да включва различни варианти. Ситуацията, която предизвиква това явление обикновено е комбинация от високи нива на нитрати, фосфати и амоний/амоняк. Нарушаване на баланса в слоевете грунд също е много чест причинител. Водораслите се развиват бързо заради амония/амоняка и фосфатите, тъй като те усвояват фосфатите по-бързо отколкото растенията, заради по-тънките си клетъчни стени. Водораслите изчерпват тези вещества, но не изчезват с тяхната липса, тъй като те лесно преминават на друг вид хранителен елемент – нитратите. Това показва, защо смените на вода не помагат за борбата със Зелената вода. Колкото и да намаляваме количествата на хранителните вещества, тези водорасли ще преминават на друг вид храна и ще продължават да се развиват – хранят се дори с желязо. Така, че за да се пребори Зелената вода, първо трябва да се премахне причината, поради която се е появила, но това няма да премахне водораслите. Съществуват 5 метода за елиминиране на Зелената вода. Затъмняване, Диатомна филтрация, УВ стерилизация, Жива Дафния и Химически алгициди. Първите 4 метода не вредят на рибите, но петият може да  навреди.

Метод 1. При затъмняването, аквариумът се закрива (с одеяла, черен найлон и т.н.) за 4 дена, като не се допуска никаква светлина към него. При този процес във водата остават умрели загниващи водорасли, които замърсяват водата, поради това са нужни смени на водата преди покриването и непосредствено след него. Нивата на амоняка във водата трябва да се следят стриктно.

Метод 2. Диатомната филтрация премахва водораслите и не им позволява да загниват в аквариума. Филтърът трябва да се проверява често, тъй като при сериозни случаи на Зелена вода, може бързо да се задръсти. В такива случаи филтърът се почиства и се стартира отново. В зависимост от сериозността на случая с този метод постигането на кристално чиста вода може да отнеме от 5 минути до няколко часа.

Метод 3. УВ стерилизаторите убиват свободно плуващите водорасли, паразити и бактерии. Те могат да създадат проблеми при продължително използване в растителни аквариуми, тъй като причиняват разпадане на някои важни хранителни вещества. Скъпи са и не премахват загниващия материал от аквариума.

Метод 4. Добавянето на жива Дафния в аквариума крие някои опасности. Първо трябва да сме сигурни, че не добавяме и други „вредители” заедно с Дафнията. И второ, ако рибите и дафнията не могат да бъдат разделени, най-вероятно рибите ще успеят да изядат дафнията преди тя да е изконсумирала всички водорасли.

Метод 5. Този метод е опасен, тъй като някои от химическите съставки се полепят по хрилете на рибите. Те не увреждат функцията на хрилете, но ги стресират и ги правят податливи на заболявания.

От Steve Hampton

Третата снимка е направена с макро леща. Зелените точки на Ксенококуса са по-малки от половин милиметър. Ксенококусът обича пряката слънчева/дневна светлина. Той формира зелени точки по аквариумното стъкло и бавнорастящите растения, които са изложени на силна светлина. Този вид водорасли се появяват при ниски количества на СО2 и фосфати, тъй като са много твърди, водораслоядите не могат да помогнат в елиминирането им. Охлювите Неритина са единственият водораслояд, който може буквално да ги унищожи. Ксенококусът може да бъде изстърган от стъклото с бръснач (при акрилни аквариуми се използват само пластмасови остриета). Наличието на такива водорасли в малки количества се счита нормално. За да се предотврати появяването им трябва да се правят редовни седмични смени на вода, да не се прехранват рибите и да не се пренаселва аквариумът. В растителните аквариуми, бавнорастящите растения трябва да бъдат засаждани на места, на които достига по-малко светлина. Фосфатите трябва да се поддържат на ниво 0.3-0.5ppm, а количеството СО2 трябва да е 30ppm.

Снимки от Dusko Bojic.

Рогата израстват на дълги, единични, сиво-зелени нишки, които формират няколко разклонения. Те се появяват близо до източника на светлина по оборудването и растенията. Едно добро качество на тези водорасли е, че те остават на едно „любимо” място в аквариума и не се разпространяват бързо. Нишките на водораслите могат да бъдат издърпани над повърхността на водата, а при много тежки случаи, цялото листо се откъсва. Високите нива на амоняк/амоний (пренаселване или нарушение на баланса на пластовете на  грунда) и ниските нива на СО2 благоприятстват развиването на тези водорасли. Известно е, че Сиамските водораслояди ядат този вид водорасли. Скаридите не проявяват интерес към този вид водорасли. Често стари, загниващи листа на растения са основният причинител за появата на Рога, тъй като изпускат хранителни вещества и спомагат развитието на водораслите. Контролът на хранителните вещества и подкастрянето на растенията помага за подтискането на Рогата.

Снимки от Dusko Bojic.

Нишковидните водорасли израстват от ръбовете на листата на растенията като единични, 30-сантиметрови нишки. Лесно се премахват, като се усукват около четка за зъби (или друга). Излишък на желязо е вероятен причинител за появата на тези водорасли. Добре е да се използват добавки на желязо в грунда, тъй като Нишковидните водорасли приемат желязото от водата и течните добавки спомагат за развитието им. Здравите растения побеждават тези водорасли. Известно е, че САЕ, Барбусите и Амановата скарида (Caridina japonica) ядат Нишковидните водорасли. Има голяма вероятност Нишковидните водорасли да се появят заедно с Космовидни водорасли (Hair Algae).

Снимки от Irons.

Космовидните водорасли са разновидност на Нишковидните, те се появяват в основата на бавнорастящите растения, по грунда и по корените за декорация. Те порастват до 4см, рядко повече. Лесно се премахват, като се усукват около четка. Много акваристи приветстват появата на тези водорасли като добра хранителна добавка за рибите им. Много растителноядни риби, като Барбусите и Скалариите разнообразяват диетата си с Космовидните водорасли, ако не са прехранени. Във вода със силно течение тези водорасли формират сплъстени туфи, но заедно с това, силните течения подтискат растежа им. Всички видове водораслояди ще са повече от щастливи да се погрижат за проблем с такива водорасли.

Снимки от Dusko Bojic

Зелената брада може да бъде атрактивна добавка към акваскейп с големи камъни или корени за декорация. Тя формира гъст зелен килим по повърхности близо до светлинния източник. Може да бъде видяна и по листата на бавнорастящи растения. Тя е много мека и хлъзгава, но е невъзможно да се премахне механично.  Зелената брада може да порасне до 3см и растежът й е много бърз. Най-добрият начин за борба с тези водорасли е охлювът Neritina sp Zebra, който я унищожава. Сиамските водораслояди, всички видове Плекостомуси, Вишневите барбуси (Barbus Titteya) и агресивната Червенопера акула (Labeo bicolor) ядат Зелената брада. Появата на тези растения се предизвиква от светлинен ден по-дълъг от 12 часа и нарушаване на баланса на хранителните вещества. Появява се в растителни аквариуми с ниски нива на СО2 и нитрати. Зелената брада расте и при ниско, и при високо pH. Най-често се появява в незалесени аквариуми.

Снимки от Dusko Bojic.

Втората снимка е правена с макро леща и представлява малка част от първата снимка. Диатомеите на Кафявите водорасли имат правоъгълна форма.    Кафявите водорасли се появяват по-често в слабо осветени аквариуми и в наскоро стартирани аквариуми, където азотът е в малки количества, нивата на фосфати са високи и има изобилие от силикатни киселини (SiO2). Известно е, че силната светлина прогонва тези водорасли, но част от тях остават по по-ниските и сенчести листа на растенията. Също така могат да се появят и по аквариумните стъкла, по грунда и по корените за декорация. Кафявите водорасли лесно се премахват механично, тъй като имат мека структура. Сиамските водораслояди, Отоцинклусите и охлювите лесно поддържат малобройността на водораслите. Здравите растения подтискат Кафявите водорасли и предотвратяват разпространението им.

Снимки от Dusko Bojic.

Мъховидните водорасли растат по листата и стеблата на растенията, като не е необходимо да са изложени на силна светлина. Засегнатите растения вероятно изпитват недостиг и изпускат хранителни вещества обратно във водата. Наличието на този вид водорасли в малки количества се счита за нормално. Аквариуми, в които има САЕ, Отоцинклуси, Аманови скариди, Анциструси или Молинезии, не страдат от този вид водорасли. Балансът на хранителните вещества и здравите растения предотвратяват появата на Мъховидните водорасли.

Снимки от www.mikes-machine.mine.nu/

Въпреки, че Синьо-зелените водорасли се наричат така, те вече не се считат за водорасли. Всъщност те са Цианобактерии. Те формират лепкави, синьо-зелени пластове, които покриват всякакви повърхности за кратко време. Ако бъдат оставени да превземат аквариума, Цианобактериите убиват растенията и рибите. Цианобактериите могат да бъдат премахнати механично, но бързо се появяват пак, ако качествата на водата не бъдат подобрени. Могат да бъдат третирани с Еритромицин фосфат (Erythromycin phosphate), но това може да убие нитрифициращите бактерии в грунда и филтъра. Когато Синьо-зелените водорасли бъдат убити от алгициди, те остават и гният във водата, като намаляват нивото на кислород в аквариума. Тъй като нитрифициращите бактерии се нуждаят от кислород, за да превръщат амоняка и нитритите в нитрати, нитрифициращия процес ще се забави. Ако се използват алгициди, трябва да се следят нивата на амоняк и нитрити.  Важно е да се отстранят всички видими Цианобактерии, за да се предотврати гниенето им във водата. Някой акваристи използват метода на затъмняване, като покриват аквариума с непрозрачни тъкани и го оставят в пълен мрак за 4 дена. Препоръчително е нивото на нитратите да бъде покачено на 10-20ppm, преди да започне периода на затъмняване. Всички видими Цианобактерии трябва да бъдат премахнати механично преди и след затъмняването. Egeria densa (Elodea) и Ceratophyllum demersum са полезни в аквариума. Те изпускат антибиотични вещества, които могат да предотвратят появата на Синьо-зелени водорасли.  Засаждането на много бързорастящи растения от самото стартиране на аквариума, както и поддържането на ниво на нитратите 10-20ppm (при растителните аквариуми) и сифониране на грунда (при незалесените аквариуми) са най-добрите методи за предотвратяване на появата на Цианобактерии. Синьо-зелените водорасли се появяват в аквариуми с ниски нива на нитрати, тъй като могат да усвояват атмосферен азот. Не понасят много ниско pH и високи концентрации на СО2, както и силно течение. Истинският причинител на появата им в повечето случаи е излишъка на органика в аквариума. Препоръчително е да се премахват гниещите части от растения и старите листа, които изпускат хранителни вещества обратно във водата.

Снимки от Dusko Bojic

Статията е взета от блога на Dusko Bojic