За подходите при торенето

[kraltchev]

В Америка подходите към наторяването се различават главно по наторяването на водата.  Разработените подходи описани по-долу са резултат от личен опит, мнение, научни и полу-научни ехперименти, а и разбира се на прости наблюдения:

1. PMDD (Икономични Торове Дупла)
2. EI (Приблизителен индекс)
3.  PPS (Система за постоянна поддръжка)

Превел съм наименованията свободно и се надявам че странните латински съкращения и превода няма да попречат да стане ясно че и трите подхода са всъщност много прости.  Вярвам че не описвам съвършенно непознати неща и че опростеното описание в перспектива ще е от само от полза.

1. PMDD
Наименованието на този подход идва от идеята че човек сам може да смеси необходимите съставки на торовете произвеждани от уважаваната германска фирма "Дупла".  Подхода е разработен през 90-те години от двама канадци - Сиърс и Конлин.  Статията за техните опити и заключения може да се намери на интернет, но само на английски. Постановките са определено аматъорски но водят до реални практически съвети с доказани резултати.

Същността на подхода е много проста - осигурява се нормално количество торове, но фосфора се ограничава дотолкова че да не разрешава развитието на водорасли, но да позволява на растенията да растат.  Аквариума трябва да има следните параметри:

Осветление: 20-60 лумена/Л (0.5-1вата флуоресцентна светлина на литър) 12 часа
CO2:  10-15 мг /Л
NO3:  3-5 мг/Л
К: 5-10 мг/Л
Fe:  0.1 мг/Л
pH:  6.5-7.0

Фосфата се довежда до неуловимо от нормалните тестове ниво чрез усвояване от растенията. Освен ограничения фосфат другата важна особеност на този подход е поддръжката на азота и калия в лек излишък.

Практически този подход е гарантиран да помогне в борбата с водораслите.  Но аквариума трябва да не е пренаселен, а често именно това е с което имаме работа.  Водораслите са способни да използват много малки количества фосфат и няма да изчезнат ако могат да ги намират като постоянен слаб поток.

Ако разрешим проблема с пренаселването се сблъскваме с друг проблем - растенията също имат нужда от фосфор и пълната му липса е катастрофална за тях.
Най-добрия начин да се прилага PMDD е да се установи баланс между масата на растенията и животните в аквариума така че образувания фосфор да се консумира бързо от растенията и водораслите да нямат време да се развият.

Понастоящем повечето хора тук се отнасят негативно към PMDD.  Доводите са че водораслите винаги ще успеят да усвоят малкото свободен фосфат и че ниското ниво на фосфата води развитие на нездрави растения, с лош растеж, понижен имунитет, проблеми в поемането на другите торове, и понижена алелопатична
дейност.  Друг довод е че растенията са изложени на постоянен риск от кратки периоди на пълна липса на фосфор и не растат оптимално.

Но PMDD е лесен за прилагане и се е доказал като ефективен в борбата с водораслите.  Аз лично отдавам загубата на интерес към този подход на определената тукашна тенденция новото винаги да се счита за по-добро от старото, независимо от доказателствата.

2. EI
Този подход се основава на опитно доказани, но приблизителни нива на наторяване.  Тестирането е сведено до минимум.  

Създателя на този подход е Том Барр - учен специализиращ във водните растения.  Неговия подход е много прост и в процеса на прилагането ако нещата не изглеждат така както си мислим че трябва да изглеждат може да ни се стори че не правим нищо смислено. Затова в последните години  много хора на интернет са досаждали на Том с въпроси, ненужни обяснения и спорове.  Отговорите му често звучат мъгливо или прекалено сложно, но зад тях има много знания и опит.

Основната идея е да се наторява обилно и водата да се смения често.  Разделени двете неща не водят към успех.  Постоянството има решаваща роля.  Наторяването трябва да осигурява торове само в приблизителни количества, не в точно определени концентраций (оттук и името "Приблизителен индекс"):

CO2 = 20-30 мг/Л
NO3 = 5-20 мг/Л
К = 10-30 мг/Л
PO4 = 0.4-1.5 мг/Л
Fe 0.5 мг/Л или повече

Смяната на водата има важна роля тъй като не разрешава натрупване на торове и особено - натрупване на органични вещества.  Препоръчват се големи смени на водата - 30-50%, а честотата се определя от растежа на растенията.  Наваро е много практичен в това което прави с аквариумите си и от опит е установил че растенията му растат най-добре при смяна на водата всеки 4 дни и сериозно торене веднага след смяната.  Братята Сенкси имат подобна тактика - голямата смяна на водата един път седмично е основната дейност в поддръжката им.

Не съм намерил задоволителен отговор на въпроса защо EI е ефективен.  В последно време Том говори за минимални количества амоняк водещи до всички проблеми с водораслите.  Аз лично смятам че ефективността се дължи на премахването на органични субстанций от аквариума, но това може би е същото за което говори и Том.  Бурното "кипене" на растенията непосредствено след смяна на водата може би доказва че някакви вещества се натрупват в аквариума и подтискат функцийте на растенията.  От каквото съм чел досега на АqуариаБГ мисля че има хора който могат да хвърлят светлина върху биохимическата страна на тези въпроси.

3. PPS
И този подход създаден от канадец - известен само с името Едуард.  Той е развил системата си в резултат на няколкогодишни експерименти с различни видове и комбинаций от торове в инертна среда - RО вода и чист кварц като субстрат (просто казано стъкло).  Тези експериментални условия карат доста хора да смятат че PPS непременно изисква такава особена среда, но това не е така.

Основното в PPS е постоянното снабдяване на растенията с комбинация от торове които засега считаме за оптимални.  Тъй като се предполага че растенията се развиват оптимално то се приема че те намират начини да надделеят над водораслите без много допълнителна намеса от страна на аквариста. Това твърдение е подкрепено от някой наистина сензационни факти предоставени от Едуард.  В някой от аквариумите му водата не е сменявана в продължение на години, но по всичко личи че е съвършенно чиста.  Заключението е че растенията са в толкова добро здравословно състояние че успяват да пречистят водата от замърсители който обикновено налагат нейната смяна.
Другата интересна подробност е че растения които са добре познати като имажи изключително големи изисквания за светлина растат прекрасно в аквариуми осветени само с 0.23 вата на литър вода.

PPS се състои в следното:
1.  Приготвяне на торовете
а) Използват се лабораторни сухи химикали
б) Химикалите се премерват с прецизни везни и се разтварят в точо определно количество вода:
шише 1 - N, P, К
шише 2 - N, К
шише 3 - P, К
шише 4 - Fе и микроелементи
шише 5 - Cа
шише 6 - Мg

2. Дозиране и анализ
а)Прави се голяма смяна на водата за да се занулят нивата на торовете
б)Тестват се всички параметри.  Измерва се и електрическата проводимост на водата.
в)В продължение на 7 дни всеки ден се дозира едно и също количество торове.  Използват ше шишета 1, 4, 5 и 6.  Дозира се някакво логично количество което явно няма да доведе до катастрофа - например дневно 2 мл. от всеки тор в 200 литров аквариум.
Тестове не се правят, но електропроводимостта се измерва всеки ден.
г)На 7-ия ден всичко се тества и въз основа на тези данни се преценява какво и колко да се дозира през следващите 7 дни.
Вече не се използва шише 1, а шишета 2, 3 и 4.  
Шише 2 се използва ако тестовете показват завишен фосфат, но нисък азот.
Шише 3 се използва ако тестовете показват завишен азот, но нисък фосфат.
Твърдостта на водата и съдуржанието на Ца показва колко от 5 и 6 да се използва.
д)Пак се дозира всеки ден еднакво количество в продължение на 7 дни, и електропроводимостта се измерва всеки ден.
е) На 7-ия ден всичко се тества и се решава как да се наторява през следващите 7 дни.

Този цикъл продължава докато установим точната дневна дозировка на всички торове.  Торенето се превръща просто в дневна добавка на Х мл. торове от определни шишета.  Тестването се прекратява тъй като вече знаем точно какво става. Обикновените грижи за аквариума не се променият.  Водата се сменя на нормални интервали, но при това всеки път се тори допълнително за да не падне концентрацията.

Чрез всекидневното измерване на електропроводността получаваме представа за това как торенето влияе на този параметър - какво е нормалното повишаване и какво са нормалните горни и долни граници.  Понеже вече не тестваме, поне не редовно, електропроводимостта е бърз и удобен начин да установим че нежо не е наред.  Нормалните за аквариума стойности бързо се променят ако настъпи важна промяна.

Ако забелязахте не се приготвя отделно шише с калий, а той се добавя като част от трите шишета с макроелементи.  Това е така защото калия е от изключително важно значение за нормалните функций на растенията но не изглежда да има отрицателно влияние ако е в излишък.  Така че добавянето му е опростено - добавя се автоматично при дозиране с което и да е от трите шишета.

Това са трите основни подхода в торенето които използвани от акваристите тук - без да претендираме че всички се придържат стриктно към основните препоръки.  Малко са хората който реално правят всичко точно както е препоръчвано и може би поради това прекалено често говорим за водорасли.

Ако нещо е неясно питайте!

--Николай