• Welcome to Българска Аквариумна Енциклопедия. Please login or sign up.
 
  • Killiman Ltd
  • Професионална поддръжка на аквариуми

Преминаване от подводна в надводна форма при аквариумните растения!

Започната от S_mo, 12.12.2012 18:53

« назад - напред »

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

rakim

iuli - не разбрах,кои схеми и теории за отглеждане на водни растения, които са се наложили не работят всеки път?
540л Южна Америка

bustama

 :-D Ще се разберем...
Зимата, дали на светлината не й "липсва" някоя част от видимата дължина на вълната. Или е по-слабо изразена. Как мислите?

iuli

Цитат на: rakim - 16.03.2016 13:18
iuli - не разбрах,кои схеми и теории за отглеждане на водни растения, които са се наложили не работят всеки път?

Казах, че няма нито една, дето работи всеки път. Ако мислиш, че има някоя, кажи ми я, та да не си губя времето с останалите.

Публикациите са слети: 16.03.2016 16:41

Цитат на: bustama - 16.03.2016 14:48
:-D Ще се разберем...
Зимата, дали на светлината не й "липсва" някоя част от видимата дължина на вълната. Или е по-слабо изразена. Как мислите?

Ако се разберем, значи тоя път имаме напредък. За кои моменти от зимата питаш - за слънчевите дни или за облачните. Трябва да има разлика между тях. От ъгъла на слънцето спрямо земята, който е различен от тоя през лятото, видимият спектър се променя. Ама не чак до толкова, че да липсва напълно някоя част от тоя видим спектър. Предполагам и ти си го видял това на линка, дето го дадох и за това питаш. Но не гледай само най-крайното положение от 0,5 градуса, защото по нашите ширини на 22 декември, т.е. най-късия ден, ъгълът е доста по-голям. А пък през времето на равноденствието 22 март и 22 септември май е колкото на екватора - айде няма да го тънчим толкова. Имаш и средна величина на тоя параметър. С една дума, общо взето разликата в спектъра, поради ъгъла на слънцето, поради географската ни ширина, хич не е съществена. А пък облаците и броя на облачните дни също не е много по-различна от тая в тропиците.
Така че изкуствената светлина дори и през зимата е по-далече от оптималния спектър, отколкото дневната.

Виж сега, кво интересно нещо ще ти кажа. Според учебника по биология за девети клас, 1981 година, който ми е под ръка, първите водорасли (синьозелени) са се появили в края на архайската ера, което е някъде преди около 3 милиарда години  - ако съм сбъркал със стотина милиона, тва не е голяма грешка. Следващият период от около 2 милиарда години се появила фотосинтезата. Той се нарича "Протерозойска ера" а заедно с предишния милиарден, който се нарича "Архайска" се наричат "Докамбрий".

Морските водорасли се появили преди около половин милиард години. Първите сухоземни растения малко по-късно са били най-вероятно мъхове.
Някъде преди около 300 милиона години в биологичен прогрес били папратите. След тях се повили много видове голосеменни. Някъде преди около 150 милиона години се появили цветните растения, поради появата на насекоми, които ги опрашват и това ноу-хау на природата, тази симбиоза между пчелите и цветните растения довела до бум в на видовото разнообразие на растенията. Пряко следствие от него е появата на плацентни бозайници и многобройните им видове.

Въпросната алтернатера и повечето аквариумни растения са именно цветни растения. От стотина милиона години са тука.

Така, цялата тая грандиозна история се е случила под слънчевите лъчи. Аквариумните растения, като наследници на праисторическите водорасли, мъхове и папрати познават електрическата крушка, не от вчера, а от преди три секунди.

Преди малко повече от сто години, Томас Едисон открива електрическата крушка. Която вади доста добър спектър, подходящ за отглеждане на растения. Какво са сто години от гледна точна на еволюцията на растенията? Ако приравним всеки един ден от годината на сто милиона години, това означава, че сто години, са една милионна част от денонощието. Делим 24 часа, на 1 000 000 и получаваме 0,000 024 часа.

Дали има три секунди или няма не съм смятал - така като гледам, май да са и по-малко.

bustama

Юли, не съм я гледал тази схема - която си дал в линка. Сега ще я видя. Моята идея със спектъра е следната:
Червените растения си искат и червена светлина. Тази светлина - зимата е по-слаба и гледайки растението до прозорец няма да е с толкова наситено червен цвят. Зимата слънцето е по-слабо, е на различна надморска височина - също ще има разлики в силата на светлината, но да не навлизаме чак толкова на дълбоко :-D. Същото важи и в аквариума! За това ги има и специализираните лампи, които много акваристи отричат. :-)
Сега разгледах линка.
Добро четиво, ще се възползвам от него!

rakim

Ами тази която ти е написана в този сайт както и в още няколко хиляди работи  :-D Кое по точно не работи? Би ли споделил,това което е написано за светлината ли ? За CO2 ли ? За микро-макроелементите и торенето като цяло ли ? Ето този работи във всички аквариуми,даже и в твоя  http://aquariumbg.com/statii.php?statia=38
540л Южна Америка

bustama

Заключението от препоръките за отглеждане на расения... не чак толкова сложно, да отглеждаш повечето растения.

danielm

Аз исках "само" да кажа, че на прозореца зимата не е като на тераста лятото без покрив или в парника. Най-важните часове директна и под голям ъгъл светлина се пропускат. Зимата се свежда до 1-2 часа светлина (рано сутрин, късно следобед) под много кофти ъгъл и много препядствия -т.е. никаква. Именно затова под лампата резултатите са много по-добри зимъска. Лятото на терасата (нямам покрив щото съм на последния етаж) роталата беше в пъти по-добре оцветена от водната, а аз принципно имам не лоши цветове в аквата.
За сметка на това обаче ... сега до прозореца е перфектното време за преминаване от подводна в надводна - постоянно запотени стъкла-влага, малко светлина- бавен метаболизъм, студено - вкореняване. :)
Ето и малко пролетници ... в отлична вече надводна форма ... готови за лятното препичане на слънце на терасата.

Монте Карло
https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fi63.tinypic.com%2F1orlp1.jpg&hash=b4a83e6ddfe0b97fec719e6123af413e8b270a7b

Глосо
https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fi68.tinypic.com%2F33wsl1w.jpg&hash=28c56a44fd79700cf887ec9b9bcdc4fa2880b9d3

Най-накрая и надводна уртикулария ...
https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fi63.tinypic.com%2F286yx5.jpg&hash=110646e6cc5488593adc4e10bd5fda1ba14f01b9Re: Преминаване от подводна в надводна форма при аквариумните растения!Re: Преминаване от подводна в надводна форма при аквариумните растения!
https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fi64.tinypic.com%2F25aqgyg.jpg&hash=5a537334e4b456003ce5e8d5a205cb6494e50898Re: Преминаване от подводна в надводна форма при аквариумните растения!Re: Преминаване от подводна в надводна форма при аквариумните растения!

iuli

Цитат на: rakim - 16.03.2016 18:43
Ами тази която ти е написана в този сайт както и в още няколко хиляди работи  :-D Кое по точно не работи? Би ли споделил,това което е написано за светлината ли ? За CO2 ли ? За микро-макроелементите и торенето като цяло ли ? Ето този работи във всички аквариуми,даже и в твоя  http://aquariumbg.com/statii.php?statia=38

Ако се върнем в началото откъдето се включих, ще си припомним, че аз оспорих твърдението, че светлината от лампата е по-силна от дневната. След това стана вече и въпрос че спектъра на дневната светлина бил по-лош в някои моменти от тоя на лампата. Аз оспорих и него. След това казах, че само един такъв аспект на светлината не ни е ясен. А цялостния подход при отглеждане на растения, включва много други неща, които също не са ясни. Възприетите и препоръчвани подходи при отглеждане на растения са пълни с противоречиви съвети. Т.е. въпросните "още няколко хиляди", вкл. и в тоя сайт, ако ти ги анализирам (не бой се, няма да го направя), ще ти покажа конкретно на колко много места си противоречат един на друг.

Освен това, те явно не държат сметка за неща, които са важни - просто рамката на подхода при отглеждане е опростена -  хем е сложна, хем е непълна. Но поне да не се говорят неща, които няма как да бъдат верни - като това, че дневната светлина е била по-слаба от тая от лампите.

В линка дето си ми дал съм съгласен, че лампите дават естетическия ефект в аквариума. Но това не важи за надводното отглеждане в саксии. Освен това съм съгласен, че дневната светлина е много променлива. Именно поради това, смятам, че комбинираното осветление от дневна и електрическа е най-доброто за аквариума с растения. Верно - в момента, когато дневното осветява аквариума не е много естетично, но човек винаги прави някакъв компромис. И ако не използваш дневната светлина, ще харчиш повече ток, пък няма да имаш най-добрия спектър, защото лампата винаги ще си бъде заместител на най-доброто.

В линка дето си ми дал не съм съгласен ето само един пример ще ти дам с това:
"Въглеродният диоксид също е необходим за фотосинтезата. Обикновено той се отделя при дишането на рибите и при гниенето на различните остатъци в аквариума. За отглеждането на много растения обаче той се явява недостатъчен като количество (тъй като не можете да набутате толкова много риби) и се налага допълнителното му добавяне."

Значи въглеродният двуокис е поне 50 пъти по-разтворим от кислорода във водата. Т.е ако набуташ "толкова много риби", те използват кислорода, който е разтворен във водата - пък той е малко, защото е кислород, а не е въглероден двуокис. Малкото кислород, рибата превръща в малко въглероден двуокис. Фактически кислородът в цялостната система, състояща се от риба и растения служи да пренася въглерода от рибата към растенията.

Ако обаче имаш добра аерация на водата, изразходеният въглероден двуокис от растенията ще се набавя бързо, от въздуха, понеже е много разтворим. А растенията в природата нямат големи концентрации на въглероден двуокис във водата, а така също нямат и големи концентрации на хранителни вещества във водата. И ако се съглася с това, че аквариумът е малък, в сравнение с природните водоеми и за това трябва да се подава необходимото общо количество хранителни вещества, повишавайки концентрациите им във водата, за въглеродния двуокис, това май не се отнася. И всеки път, когато ми казват, че е особено необходимо да се подава въглероден двуокис, аз се съмнявам. А пък когато ми казват, че не трябва да се аерира, аквариума, за да не изчезвал въглеродния двуокис, дори и там, където не се подава, аз направо засичам и не мога това нещо да го преглътна.

А в един руски сайт, знаеш ли, на какво обръщат внимание - има значение дали в стаята с аквариума има много хора. Ако има много хора, има достатъчно въглероден двуокис само трябва да осигуриш условия, той да влиза в аквариума. Аз също съм си го мислил това нещо. А и друго също така - газовата печка отделя въглероден двуокис в стаята.



Публикациите са слети: 18.03.2016 12:40

Цитат на: danielm - 16.03.2016 19:39
Аз исках "само" да кажа, че на прозореца зимата не е като на тераста лятото без покрив или в парника. Най-важните часове директна и под голям ъгъл светлина се пропускат. Зимата се свежда до 1-2 часа светлина (рано сутрин, късно следобед) под много кофти ъгъл и много препядствия -т.е. никаква. Именно затова под лампата резултатите са много по-добри зимъска. Лятото на терасата (нямам покрив щото съм на последния етаж) роталата беше в пъти по-добре оцветена от водната, а аз принципно имам не лоши цветове в аквата.

Обърнах ти внимание, че ъгълът, дори и през зимата е достатъчно голям, за да бъде спектърът достатъчно голям на червена светлина а и на останалите дължини на важните вълни. И казах, че приемам, че резултатът с лампа над алтернатерата е бил по-добър ама защо е станало така, вече не е ясно. Във всеки случай не е заради слабата дневна, нито заради спектъра. Всъщност може да се дължи на инфрачервените лъчи, а не на червените.

Ти как би обяснил факта, че моята алтернатера е същата, като на Penta, а расте през плътен кадастрон до прозореца?

danielm

Цитат на: iuli - 18.03.2016 12:29
Ти как би обяснил факта, че моята алтернатера е същата, като на Penta, а расте през плътен кадастрон до прозореца?
Нямам никакво логично обяснение и затова бих искал да я видя.

evgeni200

Цитат на: iuli - 18.03.2016 12:29
И всеки път, когато ми казват, че е особено необходимо да се подава въглероден двуокис, аз се съмнявам. А пък когато ми казват, че не трябва да се аерира, аквариума, за да не изчезвал въглеродния двуокис, дори и там, където не се подава, аз направо засичам и не мога това нещо да го преглътна.

Аз пък онемях   :duvar:

Та значи махам си реактора за СО2 и пускам маркуча във водата понеже е много лесно разтворим  !!!!!!!!!!!!!


petko

Цитат на: evgeni200 - 18.03.2016 18:00
Аз пък онемях   :duvar:

Та значи махам си реактора за СО2 и пускам маркуча във водата понеже е много лесно разтворим  !!!!!!!!!!!!!
*offtopic
И постоянно да имаш много гости да го осигуряват.

iuli

Цитат на: evgeni200 - 18.03.2016 18:00
Аз пък онемях   

Нема да ви жалим много - който е със слабо сърце, да не чете. Сега ще ви дам още една интересна информация. При температура 0 градуса Целзий във въздуха количеството на въглеродния двуокис е 0,59 мг/литър.
При 0 градуса Целзий, в сладка вода количеството на въглеродния двуокис е 1,03 мг/литър. Какво означава "сладка вода" не е казано, но в морска 35 промила, въглеродния двуокис при 0 градуса е 0,87 мг/литър. Т.е. вероятно под "сладка вода" се разбира недестилирана, с карбонатна твърдост поне 3 градуса. Което пък означава, че с намаляване на карбонатната а и обща твърдост, концентрацията на въглеродния двуокис само поради досега с атмосферния въздух може да се повиши над 10 мг/литър. Защото дестилираната вода има свойството да съдържа десет пъти повече въглероден двуокис от недестилираната.

Това означава, че нормално на литър вода има повече въглероден двуокис отколкото на литър въздух. Но не съм чул някой да подава въглероден двуокис примерно на селскостопанските или горските култури.

Публикациите са слети: 18.03.2016г 19:07ч

Да добавя, че обвивката на листата на подводните форми на водните растения е по-тънка и по-пропусклива от обвивката на надводните форми на водните растения. Което означава, че би трябвало и по-лесно да ловят въглеродния двуокис, когато са под вода.

Публикациите са слети: 18.03.2016 20:09

Руските форуми са много интересни, не поради нещо друго, а поради това, че руснаците се опитват да мислят със собствените си глави, а не са кухи продукти на потребителското общество.

В долния линк, можете да проследите, какъв опит е направил един средностатистически химик. Човекът е показал нагледно, че двувалентнто желязо не може да съществува в аквариумната вода. Пък и не е нужно на растенията. А двама коментатори отдолу, казват потвърждават и обясняват:
"когда заложил в грунт простые ржавые гвозди получил все признаки насыщения железа в аквариуме: криптокорины поперли, красные растения приобрели пунцовый оттенок, Валлиснерия начала загибаться, а нитчатка в рост пошла !
И это всё без хелаторов !!!"

Ето линка:
http://aquariymist.4admins.ru/viewtopic.php?f=15&t=582

Penta

iuli от няколко дена тихо чета глупостите, но това вече е ... УЖАС !!
По принцип в дискуся в която ти  се намесиш не пиша повече, съжелявам но не се сдържах.

danielm

Цитат на: iuli - 18.03.2016 19:42
При 0 градуса Целзий, в сладка вода количеството на въглеродния двуокис е 1,03 мг/литър.
Това като е в ракия ... или в уиски, щото явно не е в акват?  *CRAZY*
Аз пак не ти разбирам коментарите. Какво общо има концентрацията на цо2 във водата при 0 градуса (при условие, че във водоемите е поне 4 градуса зимата), със хелатираното желязо ... и надводните китки ... и светлината през зимата?
Кой от хората преди твоя пост е твърдял, че растенията могат да усвояват само ПроФито???



evgeni200

Цитат на: iuli - 18.03.2016 19:42

Но не съм чул някой да подава въглероден двуокис примерно на селскостопанските или горските култури.


Парниково се подава СО2 - без значение чул недочул.

А това не го разбирам:
Цитат на: iuli - 18.03.2016 19:42

Руските форуми са много интересни, не поради нещо друго, а поради това, че руснаците се опитват да мислят със собствените си глави, а не са кухи продукти на потребителското общество.


Similar topics (5)

6903

Публикации: 31
Прегледи: 11036

658

Публикации: 31
Прегледи: 14172

10766

Публикации: 5
Прегледи: 3026

33666

Публикации: 0
Прегледи: 2032

1396

Публикации: 6
Прегледи: 4836