да ви се оплача малко- току що ми сгазиха едното куче ,по точно на майка ми и баща ми беше,ама все пак...
та до сега копая гробовев дъжда ,абе неприятна работа - язък.
малък шнауцер - 14 годишен.
rip
Мойте съболезнования ги предай на майка ти и баща ти. А кучето нали не е твое.
благодаря
на майка ми и баща ми , ма ние живеем заедно сега и си го гледах .
то беше много остаряло и недовиждаше и недочуваше,и докато бях на фитнес излязло на улицата и сигурно не е разбрало даже какво става.
като се сетя че моите две кучета жена ми ги извежда всеки ден ,а живея точно на Опълченска - направо ме втриса.
абе не е приятно- маика ми реве та се къса :|
Съболезнования! Преживявал съм го.
Мойте най-искрени съболезнования! Аз също съм го преживяла и знам колко e неприятно и болезнено :( .
Съболезнования и от мен! Знам как се привързва човек към кучето си и ти съчувствам.
Съжалявам. На мен ми се случи преди година и половина. Странно как се привързва човек към любимо животно. Аз още не мога да преживея бягството на предишния домашен любимец - малък вълност папагал.
Той сега е в кучешкия рай, с кокал в устата...
благо даря ви
на маика ми и е мъчно- те възрастните хора се привързват доста към кутретата си.
тои си беше почти изживял дните- 14 години - честно казано беше доста поизкуфял и беше станал досадник.напоследък седеше като пън по средата на улицата и не реагираше изобщо на минаващите коли- на един два пъти му се размина на косъм.
от една страна по добре така стана - преди години една позната трябваше да и ефтаназират колито и понеже нямаше кола аз ги закарах и и помогнах.колито беше много старо и много зле - е това вече беше много тежко.
това им е лошото на тези гадинки - малко живеят. :(
@raven,
Най-искрените ми съболезнования. Кучето винаги става част от семейството. Просто запълва онази наша атавистична празнина от пещерното време. Както казва един приятел: Голям човек е кучето.
Направо е гадно като загубиш такъв един приятел, независимо от възрастта му. Не са малко хората, които са преживели такава загуба. rip
Тъжно!