продължение... S1E2 - разочарованието..

[bigbeer]

.. когато вече разбрах технологията за производство на псевдо-станиолените топчета, отпаднаха всичките ми съмнения, че има саботьор в къщи, който иска да ми прецака акуариума! 
тогава си поех дълбоко дъх, мислейки си, че трябва да го задържа... и се замислих...това за седенето и мисленето.. и за мисленето и седенето -- няма да го споменавам.. и на третият ден.....
да, бе - третият ден беше ден като ден.. беше май събота.. или сряда.. всъщност толкова се бях впечатлил-втрещил /около кило-кило и половина домашна ракия/, че вече не ми пукаше, че си имам в аквариума някакви гадни, мазни, плазмодий  - дето ми ядат рибките.. мислех си , че е редно и тези актинии да стават за ядене!!

после започнах да си фантазирам, че съм иван звездев и правя супер акваристкият специалитет - актиния, пълнена с рогца от рапани и мидени нослета, задушени в метално фолио../

.. после съм заспал... и във вторник.. или в събота, когато съм се събудил - съм установил, че стадото ми от сафриди било намаляло с 3-4 животни.. и пак съм решил да се самовтрещявам.. така ми казаха, щото според мен аз даже не съм се будил..


в неделя, следващата неделя.. вече напълно възстановен.. аз отново застанах пред аквариумчето си. и какво да видя? - гледам освен онази 50-грамова чашка за текила - във водоемчето ми имаше и още 3!!! 2-те бяха по 25 грама с третата детска.. 12.. или 15 грама!!!

после си пуснах.. /лонги ще познае / рамщайн..  и си налях.. няма само чаши да гледам я!

на другият ден ходих до варна.. и си донесох 2 туби с прясна морска вода.. системата ми беше почти желязна.. но за да функционира трябваше и вода.. мокра и морска, от черно море! та така.. ако живеех в несебър изобщо нямаше да имам подобни транспортни проблеми


следва.. С1Е3