Малко майтап

[kraltchev]

Нещо съм в настроение за малко майтапи днеска та реших да почна тема за тъпите и майтапски неща дето сме правили за това хоби.  Надявам се стила ми на писане да не е подвеждащ поради иронията която обичам да употребявам.  Надявам се и да не обидя никого с фактите за малки кражби.  Всичко се е случило точно така както го описвам.

- През 1980 година бях в 5-ти клас и един мой съученик по прякор Козела (само да го погледнеше човек веднага ставаше ясно откъде идва прякора) ми продаде някакъв древен аквариум с желязна рамка.  Цена 1 лев + 2 вносни цигари и той с някакъв приятел го открадна от общото мазе на блока им комплекс Люлин и го домъкна до нас.

Добра делавера, аквариума беше към 100 литра, най-големия аквариум дето бях виждал до тогава.  При това със стойка от арматурно желязо в стил "заварчик-творец"  Ама течеше и аз безуспешно се опитвах да го лепя със смрадлива българска епоксидна смола и по-късно с гедеерския силикон дето беше 7-10 лева на битака.

Един ден докато бъркахме смолата в коридора на блока в Люлин минава едно съседско момче с тенджера кисело зеле от мазето.  Вика ни дали искаме малко а ние такива тъпи лакоми деца целите омазани с епоксидната смола викаме "Давай, ама ръцете ни са целите в смола трябва ти да ни дадеш."  Тоя тъпанар ни набута едни големи парчета в устите а нас нещо ни напуши на смях, попадахме по земята с ръцете във въздуха се кикотиме и ритаме, зелето солено щипе заклещено в устата.  Смолата засъхна лошо, ние плюхме зелето в коридора, целите ни якета омазани със смола и саламура, направо жалка гледка.

Тая смола се махаше като твърда пластмаса от стъклото така че решихме да лепиме със силикон. В продължение на 2 месеца събирах пари от закуски за да го купя.  Залепих стъклото кашляйки от миризмата на оцетна киселина от тоя силкон и едва виждах от парите на киселината.  Напълних аквариума ама пак имаше теч.  Тъп и аз съм бил не осъзнах че теча е от стара вода в рамката и че силикона поддава и я избутва така че това беше края на тоя аквариум.

- Малко по-късно в 6-ти клас, към 1981, един ден отидох с един приятел в тоя миниатюрния зоомагазин на пазара на Лъвов мост.  Там работеше един пич с големи мустаци дето беше едър мъжага и сигурно като влезеше зад жанда горкия трябваше в една поза да седи щото магазинчето толкова малко.  Моя приятел все гледаше нещо да свие и почва да разпитва пича за разни глупости да му покаже.  Пича се навежда да вземе нещо, а аз протягам ръка и гепвам някакъв нагревател и си го пъхам в джоба на якето.  Якето отпред с твърдо петно от епоксидната смола дето я описах по горе и джобовете разпрани отвътре така че цял уличен фенер да сложа в тях няма нищо да се забележи отвън.

Излизаме навънка, аз се хваля, моя приятел вика "Леле аз не знаех че ти си бил такъв печен!"  Аз на седмото небе че сам гепил нагревател.

Нагревателя не можахме да го разберем колко вата е, тествахме го в разни кофи ама беше бая силен за наште 10 литрови аквариумчета.  Накрая го счупихме за да видим какво има вътре и намерихме само едно тумбесто зелено съпротивление и никакви жици дето да можем да мислим с недораслите си мозъци как да използваме.

- По това време баба ми говори с един познат да ми донесе нещо супер готино за аквариуми от СССР. Аз писках за терморегулатор дето беше върха на стандарта в мойте очи, а тоя простак кво да ми донесе - син пластмасов водолаз дето пуска мехурчета от шнорхела си.  Турям го аз в аквариума със заветната детска мечта че може би нещо той там има специални магически руски аквариумни свойства а тоя боклук заема половината място.  Измъкнах го, извадих някаква едносантиметрова пластмасова тръбичка от него дето си я запазих за евентуални бъдещи гениални проекти, а самия водолаз го направих да лети през прозореца.

- По късно в 8-ми клас помня как откраднахме едно стъкло от телефонната будка на ъгъла в кв. Лозенец.  По това време нещо бях превъртял на тема сам да си правя аквариум и винаги имах парче от пластмасова линийка в джоба си за да меря дебелината на стъклата дето ги набелязвах за крадене.  Телефонните будки имаха 4 мм. стъкло.  Рязах го аз колкото можах по-точно ама то е ясно колко точно беше пък и изведнъж гедеерския силкона изчезна от пазара и така и не направих тоя аквариум.

- Пак в осми клас резнах две от стъклата на шкафа с витринки на баба ми и произведох нисък и дълъг аквариум който изглеждаше доста готино.  Готин до момента на тестването с вода.  Изду се като балон в средата и водата изтече за един миг отдолу.  С 2 милиметра стъкло приличен размер аквариум не става пък и аз си нямах хабер че е полезно да слага човек допълнителни ивици стъкло за подсилване.  Дъното на тоя аквариум имаше красиво гравирана роза - преди гениалния ми проект розата беше декорация на витринката, направо супер кич.

- Пясъка дето го използвах по това време го добивах като златотърсач - крадвам пясък от някъде и го пресявам така че да събера по-едрите камъчета.  Комедия направо ама то тъпия мозък не може да се сети сам че е тъп нали така.  Ситото дето го използвах баба ми го използваше да пресява брашно като прави кекс че ставал по-пухкав.  Аз все си мислех че някой ден някой  някой от нас  в къщи ще извади късмета да си счупи зъб на някое камъче от мойте пясъчни упражнения.

Тва същото сито стана голяма работа по-късно в кариерата си на сито щото с него сяхме пясък с моя приятел Георги Бакалов за неговия аквариум.  Георги се фана с някакви американци там около 1990 г. и стана велик религиозен евангелистки проповедник дето го изтипосваха по вестниците в България винаги в комбинация с думата "секти". Караше супер красива голяма сребърна кола, даваше нова надежда на хиляди отчаяни от пост-комунизма хора, отвращаваше се от наште безспорно неморални купони поради употребата на алкохол и се ожени за добро американско момиче-евангелистче без съмнение от чиста любов.  Както казах - ситото на баба ми голема работа стана  8)

Дълго стана, айде сега някой друг да напише нещо ако има.

--Николай

[niky]

To това дето го разказваш, никакъв майтап не е  
За съжаление си беше самата действителност.
По всичко личи, че си се борил с действителността както можеш за да направиш нещо, което много харесваш.

Да ти кажа, и сега още сме далеч от истината.
Няма необходимата техника, ако някой я внася и слага такава цена, че и американец да си, пак ще ти е скъпо.
Например аквариумен силикон - пълно е с силикони уж, да ама....
С голяма мъка се намира GE1200. Да не говорим за силикон за по сериозни обеми.
Хайде стига съм мрънкал...ще се справим и с това  

Продължавай със спомените. hacker

[Raven]

това беше готино :D

и аз да се включа - имах един аквариум - около 150 л. ,много ефтино го взех защото беше от тънко стъкло и се идуваше в средата и течеше яко отдолу при дъното.
понеже не знаех за напречните разпънки и реших дазалея цялото дъно със слои епоксидна смола.обаче не намерих такова количество и почнах с гедереиския силикон в малките тубички от стария битак.сума ти опити правих и не - само си тече.

и накрая мислих мислих и го измислих - сковах дървено легло от стари палета и дъното на акв. влизаше около 5 см плътно в леглото - като в кофраж ,отстрани набивах клинчета и други неща да го уплътня да е притиснат плътно и да не издува- два дена си играх на дърводелец акварист.
пак течеше.

лед това качих аквариумана тавана на блока и там стоя наколко години - като излязох от казармата се сетих за него и го занесох на Пецата - тои му направи вътрешно укрепване с лаисни и разпънки и нямаше вече проблем.
допреди 4-5 години го имах този аквариум и го подарих на един приятелсъс се шкафа и оборудването.

а пясъка - понеже нямах кола и ходех да го крада от строежите в квартала- дебна пазача да заспи в будката и бързо нарина две кофи ,и аиде на бегом в нас - там като го пресея през цедилката за спагети остава точно една шепичка- язък за това че съм седл два часа в тъмното  и за мъкненето.

веднъж пък реших да си понижа пехато и чел недочел хакнах една голяма елова шишарка в акварума,обаче излязох за работа и като се върнах всички риби бяха умрели-само една боция успях да спася.

а пък за тубифекса - като малък ходехме с бащами да го събираме по рекичките и пълнехме по цяла тава ,със все тинята,занасяхме го в къщи и го оставяме под течаща вода в мокрото помещение да се прецеди през плат и да го отделим от тинята.
обаче тинята черна и смърди зверски на леш и по едно време почнаха да звънят комшии и да викат - квостава бе ,да не сте разкопали гробищата.

спомням си Свищофското земетресение 78 година- живеехме в Дружба на осмия етаж и имахме голям винкелен аквариум- 160 л. на стоика самоделка- заварени с електрожен крачета от желязо и винкели некакви,и като започна да люлее към 11 вечерта -горе блока даваше отклонение 1 м сигурно,аз и майками тичаме надолу по стълбите , а бащами горе даржи аквариума защото почна да се люлее много и щеше да падне- бащами тогава сигурно беше единствения човек в блока а и в цяла София които не слезе долу- няколко човека даже скочиха от балконите от първия и втория етаж,какво ли му е било горе сам- това земетресение беше доста дълго като време.

абе спомени

[Stas]

Помня го земетресението - беше с епицентър Вранча, Румъния. Не е бил единствения човек в блока. От нас никой не излезе навън. Стояхме под касите на вратите. И май беше 1977, а не и 78-а.
Нашия аквариум се плискаше като море по време на буря. Интересното е, че още си спомням странното поведение на рибките преди земетресението. Даже питах тогава баща ми защо рибите са се събрали накуп и са като замръзнали... Явно усещат какво предстои по някакъв начин.

[miTko]

Да, земетресението си беше яко, тогава точно по телевизията даваха "Родена от революцията".Аз бях с едни бели чорапи, защото същия ден имахме физ. възпитание и ни караха да ходим с тях. Изхвърчахме директно, аз по чорапи чак до долу...
Вярно, че едно време нагреватели се правеха с "краставици" (зелените керамични резистори), но аз тогава не се занимавах с акваристика, само с електроника. :roll:

[Longanlon]

трябва да съм бил трети клас, когато разнообразието на рибите в магазина се изчерпваше с гупи и хелери... Та бях се сдобил с един мъжки хелер и си го гледах в трилитров буркан. Понеже смятах, че може да е самотен, предприех радикални мерки - взех една червена свещичка за торта, нагрях я и оформих прфектно подобие (така си мислех тогава) на женски хелер. Закачих го на една тънка жичка и го спусках всеки ден в буркана, за да може любимецът ми да си има компания... Явно секс-куките аз съм ги измислил на младини.

Мааалко по-късно пък един приятел ми подари аквариум , в който си беше гледал покойния вече хамстер. Акварюмът беше 50 л. с винкелна рамка, лепен със - забележете - цемент и c200! 3начи тоя аквариум с цемента тежеше страшно много, а ние с моя приятел бахме...доста хърбави - как сме го смъкнали от тях и сме го качили до нас само ние си знаем, ама ни отне половин час при условие, че той живееше в съседния вход. Като го напълних не течеше, но след седмица лепилото започна да избива отвън по винкела и да кристализира като някакви пещерни образувания. Миришеше на оцет, та се носеше. По това време в него гледах гупи, две тетразони и две бети, които даже хвърляха няколко пъти. Търпях го няколко месеца, ама накрая реших да го уплътня - с нещо като черен маджун и до сега не знам какво точно беше - но изненадващо свърши работа.

Първите ми рибки пък бяха някакви сребристи тетри и няколко гупи. братовчедка ми е 3 години по-малка от мен (тогава бях на 8) и като ми дойде на гости я оставих да гледа рибите ми. връщам се аз и тя тича срещу мене с викове - 'Бате, бате - виж й очичките!". Гледам, хванала една женска гупа и я стиснала и на горкото рибе му изскочили очите... спуках я от бой тогава.

[niki033]

.....братовчедка ми е 3 години по-малка от мен (тогава бях на 8 ) и като ми дойде на гости я оставих да гледа рибите ми. връщам се аз и тя тича срещу мене с викове - 'Бате, бате - виж й очичките!". Гледам, хванала една женска гупа и я стиснала и на горкото рибе му изскочили очите... спуках я от бой тогава.

Това ме разби! tooth
И аз съм правил подобна простотия,но с рибите за стръв на чичо ми :oops:

[NO CARRIER]

Влизам оня ден в магазина за декоративни рибки зад съда и гледам някави мутри се въртят вътре и си избират нещо.. Мисля си - явно ще купуват рибки на хлапетата за подарък. По едно време звъни мобилния телефон на единия. И чувам следното: -Да бе, да. Е сега идвам, в един магазин съм, стръв купувам...
Щях да падна.

[danchoto]

Малко офтопик - ама като стана дума за земетресения - има ли опасност да се счупи аквариума от люлеещата се вода? Или по-скоро е по-вероятно да падне целия аквариум особено ако е по-висок и/или му е паянтова поставката? Не съм имал аквариум по време на земетресение та се чудя... А за животните че усещат и аз мисля че е вярно защото моите папагали на две земетресения вече хвръкват в тъмното (което иначе никога не биха направили) малко преди да се разклати земята а след това гледат като отнесени няколко минути...

[niki033]

Малко офтопик - ама като стана дума за земетресения - има ли опасност да се счупи аквариума от люлеещата се вода? Или по-скоро е по-вероятно да падне целия аквариум особено ако е по-висок и/или му е паянтова поставката? Не съм имал аквариум по време на земетресение та се чудя... А за животните че усещат и аз мисля че е вярно защото моите папагали на две земетресения вече хвръкват в тъмното (което иначе никога не биха направили) малко преди да се разклати земята а след това гледат като отнесени няколко минути...

Едва ли ще се щчупи от плискане,но ако някой от варовиците ти падне(говоря за морския ти аквариум)..... rip Папагалите и мойте са така,но единя испада в истерия :roll:

[sho]

Имах едно време един шеф който разправяше че имал 300 литров аквариум с винкелова рамка и по време на въпросното земетресение се спукал и следствие на което на два апартамента надолу сменявал тапети така че явно може

[tishovsx]

....някъде бях към 6 клас, имах един приятел Лазо, се казваше и в ония години си бе мизерийка, но както и да е. Ходехме и обирахме шишетата от олио и боза, по боклуджийските кофи и после ги продавахме в искупвателните пунктове, та с добитите пари си купувахме гупи...първият ми аквариум бе около 20 литра, намерих го пак на буклука и то само рамките от винкел. В Ботевград тогава бе на мода завода за автобуси "Чавдар" и там намерих някакво лепило или нещо такова за уплътнение...та с него си лепих аквариумчето, чаках го да стегне поне две седми :shock:. Пуснах гупите и ...те пък взеха та умряха, явно "лепилото" испускаше някакви отровни вещества, ама нали да гледаме рибки... :? След това бащами, ми подари един аквариум от голямо кръгло осветително тяло, бе около 15 литра, ама матово нищо се не виждаше, гледах рибите от горе. На следващата година един приятел ми подари стария си аквариум, около 25 литра и го сложих в/у хладилника, една нощ изтече и изгоря хладилника...абе мъка...

[Longanlon]

Трябва да съм бил 5-6 клас - тогава бях се начел на прдупрежденията на К. Ратай (то тогава други книги нямаше, не, че сега има по-добри у нас), че ако дадеш на съседите да ти хранят рибите, докато си в почивка те ще ги прехранят от страх да не умрат от глад и ще ти се преебе водата.

За това когато ходехме на море и оставяхме на съседката ключ да полива цветята и да храни рибите, аз правех двайсетина малки хартиени пликчета с необходимото дневно количество храна и дата, написана отгоре на всяко  :D

Сега като се замисля не си спомням как е ставала работата с лампите, щото и растения имах тогава, но пък като се връщах биваха живи и здрави...

[Longanlon]

А, да още нещо - малко по-рано от гореописаното пък учех в Белене - малко градче с двама развъдчици на риби (е, скалариите бяха върха на постижението тогава). Та си спомням как единият продаваше на децата някакви странни почти прозрачни рибки с оранжеви опашки и светлосини глави. Когато се загледах, видях, че на коремите си имат няколко чифта малки крака, които усилиено размахват  :shock:

Макар да бях хлапе и аз, веднага ми стана ясно, че това са някакви ракообразни, които с тия крака плуват. Така и не попитах оня от къде ги е наловил и изобщо дали лъже децата или е толкова тъп, та не може да различи риба от скарида...

[miTko]

А, да още нещо - малко по-рано от гореописаното пък учех в Белене - малко градче с двама развъдчици на риби (е, скалариите бяха върха на постижението тогава). Та си спомням как единият продаваше на децата някакви странни почти прозрачни рибки с оранжеви опашки и светлосини глави. Когато се загледах, видях, че на коремите си имат няколко чифта малки крака, които усилиено размахват  :shock:

Макар да бях хлапе и аз, веднага ми стана ясно, че това са някакви ракообразни, които с тия крака плуват. Така и не попитах оня от къде ги е наловил и изобщо дали лъже децата или е толкова тъп, та не може да различи риба от скарида...

Виждаш ли от къде Амано е научил за скаридите! Е, пак сме първи, майка му стара!!! :D