Антонио Пуерта

[miTko]

 Защо ли? Защото неговата смърт ме накара още веднъж да се замисля кое е важно и кое не.

Млад си, това ще ти се случва още много пъти. Не че е успокояващо, но да си знаеш. Може дори да свикнеш, но пак е кофти. Всеки път когато се замислиш.

[Gareth]

Дааа, може би там е проблемът...че съм прекалено млад и, може би, прекалено емоционален.

[miTko]

Дааа, може би там е проблемът...че съм прекалено млад и, може би, прекалено емоционален.

Споко, нормален си! Трябва да си тъпо и безчувствено копеле за да не ти минават такива мисли през главата. Тук няма значение какво ги е предизвикало.

[Raven]

в случая не става въпрос за глупост или незряло мислене а по скоро за преценен риск.
повечето добри футболисти идват от бедни южноамерикански или африкански държави,когати си израсъл в ужасяваща мизерия и единственият начин да пробиеш при наличието на малко талант е употребата на опасна химия- в този случай рискът е приемлив.
все пак не всички профи спортисти умират от рак или инфаркт- така че вероятно според някои си заслужава да се опита.

ако пред мен дилемата беше доживотна мизерия или риск със стероиди- сигурно и аз бих поел рискът.

лошото е че кръвожадният бизнес наречен профи спорт се храни именно от тази мизерия която стимулира този риск.

[miTko]

В България също е така често, особено за хора от затънтени селища или от малцинствата. Най-вече за момчетата, ако станат борци, боксьори, щангисти може да се измъкнат от средата в която са израснали, пък после каквото сабя покаже.

[Boby_]

Споко, нормален си! Трябва да си тъпо и безчувствено копеле за да не ти минават такива мисли през главата. Тук няма значение какво ги е предизвикало.

Това се случва, когато един "безсмъртен" млад човек се сблъска с идеята за собствената си смъртност. Досега я е осъзнавал, но някак само с разума си, а в един момент, когато негов връстник загине ненадейно, изведнъж започва да я осъзнава и емоционално.
Всъщност не съчувства пряко на починалия, а поставя себе си на неговото място и затова се чувства така.

[kratun]

Това се случва, когато един "безсмъртен" млад човек се сблъска с идеята за собствената си смъртност. Досега я е осъзнавал, но някак само с разума си, а в един момент, когато негов връстник загине ненадейно, изведнъж започва да я осъзнава и емоционално.
Всъщност не съчувства пряко на починалия, а поставя себе си на неговото място и затова се чувства така.

Перфектно! Само да добавя, че от чисто емоционална гледна точка, няма как да се освободи от това чувство по друг начин, освен да го сподели. Явно съфорумците сме достатъчно близки в това отношение.