Антонио Пуерта
Никога няма да забравя това име докато съм жив. Никога няма да забравя лицето на този млад човек. Защо ли? Защото неговата смърт ме накара още веднъж да се замисля кое е важно и кое не. Дали има смисъл да псуваш, да блъскаш и да трошиш? Дали има смисъл да нараняваш нечие сърце...Нечие сърце, което всеки момент може да спре. Едва тогава би си дал сметка колко ценно, уникално е било това сърце. Но уви- тогава ще е твърде късно.
Гледах кадри с Пуерта, рових се къде ли не. В един сайт попаднах на клип на последния мач на младото испанско момче. Мача, в който сърцето на Антонио Пуерта спря да бие. Момента в който падна на терена, моментите в които се опитваха да го спасят. Но сърцето му беше спряло. Спряло!! Едно горещо сърце просто спря да бие. Едно сърце като моето, като твоето, като това на любимите ни хора.
Гледайки кадрите, четейки коментарите, очите ми се напълниха със сълзи. Ей-така, неусетно, инстинктивно, набързо. Останах на място и гледах с премрежения си поглед в една точка, без да реагирам. После станах и тръгнах. Нанякъде, просто станах за да не гледам как спира едно сърце, едно горещо сърце. Сърцето на 22 годишен мъж, който оставя жена, с нероденото си дете. Как ли ще израсне това дете? То също ще гледа един ден кадрите, които аз гледах. То също ще заплаче. Не познавах Антонио Пуерта, но се разплаках, заболя ме. Колко солени ли ще са сълзите на детето му? Колко ли силна ще бъде неговата болка?! Колко ли време ще остане на място и ще гледа в същата тази точка, в която гледах и аз?! Как ли ще бие сърцето на това дете, виждайки как сърцето на баща му спира да бие?!Антонио Пуерта беше футболист. Той играеше тази игра, която не обединява, а разделя. Тази игра, която ражда не любов, а омраза. Едно сърце спря да бие, но безсърдечните продължават да се бият. И защо се бият? И те не знаят. Може би просто, защото нямат сърца. Те може и да доживеят до 100, но никой няма да ги познава. Те са и ще си останат едни призраци. А Антонио Пуерта вечно ще е жив. Ще е жив и след 100 години, защото никога няма да бъде забравен. Не е важно дали си испанец или българин, не е важно дали си син или червен, важно е дали си човек или не!
(https://aquariumbg.com/forum/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg80.imageshack.us%2Fimg80%2F3057%2F31bddd23c132190ci3tw9.th.jpg&hash=66cd5f4527458ef6d9096bc1461366a2735edbf9) (http://img80.imageshack.us/my.php?image=31bddd23c132190ci3tw9.jpg)
Сигурно се питате защо пиша подобна тема...Преди 2 дни се роди синът на Пуерта и това ми напомни за нелепата смърт на футболиста от Севиля, и ме накара да напиша тази тема. Да е живо и здраво детето и да бъде силно...толкова силно, и тялом и духом, колкото беше и баща му.
Почивай в мир, Антонио!!!
*privet* *privet* *privet*
Свалям шапка за изказните на глас чувства! Дано, не само един 21 годишен човек чувства така!
*offtopic
Надявам се, че днес ти е останало време и си гледал филма за Енцо Ферари. Утре ще има още една серия. Няма лесно, всичко е загубено, вода има за всеки.
Честно казано още вчера прочетох темата.
Много силни думи. Думи който нямак как да не те направят съпричастен, думи който ме разтърсиха, думи който ме оставиха без думи и в размисли. :'(
Защо живота е такъв, сурав и к***в?
Защо ли - като спрете да питате защо е такъв и го заживеете такъв, какъвто е, може да спрете да хленчите...
Освен това: 1) Пуерта не умира на стадиона и 2) Синът му няма да плаче, като гледа кадрите, защото ще израсте без баща и идеята за татко ще му е съвсем мъглява.
По-добре е човек да е циник!
Циник - звучи гордо!
ако доктора на отбора не го беше тъпкал с ефедрин преди мача сега щеше да е жив.
нали се сещате защо набора Дани Боримиров тича като кон на тия години- защото има як черен дроб и железни бъбреци да идържат на химията.
е това момче не е издържало.
знаете ли колко спортисти и рекордьори са умрели на пистите ,по терените,или в следствие от това което са взимали там.
вероятно не.
защото никои няма да ви го каже- всеки път когато си пуснете телевизора и гледате професионален спорт вие наливате пари в лабораториите които произвеждат химия за тези спортисти.
всеки път когато гледате мач от шампионска лига,или атлетическо състезание по платен спортен канал- вие ставате съпричастен към смъртта на този младеж.
професионалният спорт е чудовище което съсипва и осакатява младежи и деца заради печалби от стотици милиарди долари.
не е първият и няма да е последният младеж умрял на терена или на пистата заради пари и слава.
това е мнението на човек блъскал си инжекции със стероиди в задника докъто почна да ми тече кръв отвсякъде.
Цитат на: raven - 25.10.2007 00:54
това е мнението на човек блъскал си инжекции със стероиди в задника докъто почна да ми тече кръв отвсякъде.
А моето мнение е на човек, който замалко да си ръгне инжекцията, но за негова радост се спря овреме.
Вярно е. Няма да е единствен. Едновременно - цинично и жалко!
Цитат на: kratun - 25.10.2007 01:13
Едновременно - цинично и жалко!
Футбол не гледам, играл съм последно някъде към 5-6 клас. Общо взето спортни мероприятия не гледам.
Кофти е когато един млад живот изгасне.
Цитат2) Синът му няма да плаче, като гледа кадрите, защото ще израсте без баща и идеята за татко ще му е съвсем мъглява.
От опит ли знаеш?
Цитат на: torsade - 25.10.2007 00:35
Защо ли - като спрете да питате защо е такъв и го заживеете такъв, какъвто е, може да спрете да хленчите...
Освен това: 1) Пуерта не умира на стадиона и 2) Синът му няма да плаче, като гледа кадрите, защото ще израсте без баща и идеята за татко ще му е съвсем мъглява.
По-добре е човек да е циник!
Не знам дори дали е нужно да отговарям на подобни думи?!?!
Прочетох темата,но за първи път чета тема тук ,в която няма какво да напиша дори и да искам.Хубаво е ,че правиш помен за този футболист настигнала го кофти съдба,но пишеш,че не го познаваш,а думите ти са като излезли от устата на негов роднина или на някой поет,което ме води до мисълта че това е цитат.И се питам защо я постваш тая тема.Ако знаеш колко хора си отиват ей така и нищо не остава след тях,ако ще пишем тук за нелепата смърт на хората било то спортисти или не,то няма да остане празно място да пишем друго,не виждам смисъл.
Нищо лично!
Не съм съгласен,че човек,е по-добре да е циник,аз мисля,че е хубаво човек да е такъв какъвто си е!(нали трябва да има всякакви хора ;-))
А аз знам от опит,че детето на този футболист никога няма да плаче за баща си като гледа кадрите,защото просто няма да познава баща си,а ще познава спомени за баща му на хора,които му разказват за него.
Цитат
Цитат
2) Синът му няма да плаче, като гледа кадрите, защото ще израсте без баща и идеята за татко ще му е съвсем мъглява.
От опит ли знаеш?
Не, нямам такъв опит. Тъкмо щях да обяснявам, но прочетох поста на don_misho.
Е, естествено не може всички да са циници :-D , но е добре повече хора да са реалисти, защото само с емоции не може да се живее.
Не знам какво толкова има в тази смърт. Това е професионален спортист, който е бил наясно с рисковете на професията си. Увреждането на здравето и сериозните усложнения в следствие на анаболни стероиди, хормонални препарати и насилие над организма са част от професията на футболиста, това е ясно на всички. Той си е поел риска и рискът не се е оправдал в неговия случай. Това е като професионален войник, който заминава на мисия в Ирак или Афганистан и там го гръмват - не е хубаво, но е трагедия само за роднините, за останалите е статистика.
Професионалните спортисти умират или увреждат здравето си. Това е истината. Знаят го и те, и роднините им. Взимат пари и плащат със здраве и живот. Ето това е реалният поглед върху нещата.
Кво толкова бе - бил е достатъчно тъп да гълта всичките химии и допинг, дето са му ги давали "спортните лекари", а може би и още по-тъп да взема нещо допълнително, мислейки си, че така ще е по-добър от останалите.... Пукнал... е, още много като него има, готови да разсипят здравето си с надеждата да станат спортни звезди.
Изобщо ми е много чудно какво е това футболист на 21 да е суперзвезда? Или на 17 даже има разни дето играят за националните си отбори и за някакви големи клубове... Какво трябва да направи със себе си едно момче, за да може да се състезава наравно с мъжете? Да сте виждали баскетболист в NBA на 17 години? Или звезда на 21? Бегач на 20? Лекоатлет?
Видях темата още когато беше пусната, но не мисля, че тогава имах какво да кажа.
За да не ставам безмислено многословна, ще кажа, че не споделям толкова силни чувства и в двете крайности. Не смятам, че е необходимо да се отваря тема специално в този случай, просто защото той е един от многото. Но съм и доста изненадана от последните коментари. Не можем ли да бъдем просто хора, да кажем нещо от сорта : "...случило се е, ..жалко за младия човек" и това е.
Цитат на: Gareth - 23.10.2007 22:55
Защо ли? Защото неговата смърт ме накара още веднъж да се замисля кое е важно и кое не.
Млад си, това ще ти се случва още много пъти. Не че е успокояващо, но да си знаеш. Може дори да свикнеш, но пак е кофти. Всеки път когато се замислиш.
Дааа, може би там е проблемът...че съм прекалено млад и, може би, прекалено емоционален.
Цитат на: Gareth - 25.10.2007 15:26
Дааа, може би там е проблемът...че съм прекалено млад и, може би, прекалено емоционален.
Споко, нормален си! :-) Трябва да си тъпо и безчувствено копеле за да не ти минават такива мисли през главата. Тук няма значение какво ги е предизвикало.
в случая не става въпрос за глупост или незряло мислене а по скоро за преценен риск.
повечето добри футболисти идват от бедни южноамерикански или африкански държави,когати си израсъл в ужасяваща мизерия и единственият начин да пробиеш при наличието на малко талант е употребата на опасна химия- в този случай рискът е приемлив.
все пак не всички профи спортисти умират от рак или инфаркт- така че вероятно според някои си заслужава да се опита.
ако пред мен дилемата беше доживотна мизерия или риск със стероиди- сигурно и аз бих поел рискът.
лошото е че кръвожадният бизнес наречен профи спорт се храни именно от тази мизерия която стимулира този риск.
В България също е така често, особено за хора от затънтени селища или от малцинствата. Най-вече за момчетата, ако станат борци, боксьори, щангисти може да се измъкнат от средата в която са израснали, пък после каквото сабя покаже.
Цитат на: miTko - 25.10.2007 15:32
Споко, нормален си! :-) Трябва да си тъпо и безчувствено копеле за да не ти минават такива мисли през главата. Тук няма значение какво ги е предизвикало.
Това се случва, когато един "безсмъртен" млад човек се сблъска с идеята за собствената си смъртност. Досега я е осъзнавал, но някак само с разума си, а в един момент, когато негов връстник загине ненадейно, изведнъж започва да я осъзнава и емоционално.
Всъщност не съчувства пряко на починалия, а поставя себе си на неговото място и затова се чувства така.
Цитат на: Boby_ - 26.10.2007 18:07
Това се случва, когато един "безсмъртен" млад човек се сблъска с идеята за собствената си смъртност. Досега я е осъзнавал, но някак само с разума си, а в един момент, когато негов връстник загине ненадейно, изведнъж започва да я осъзнава и емоционално.
Всъщност не съчувства пряко на починалия, а поставя себе си на неговото място и затова се чувства така.
Перфектно! Само да добавя, че от чисто емоционална гледна точка, няма как да се освободи от това чувство по друг начин, освен да го сподели. Явно съфорумците сме достатъчно близки в това отношение.