Без граници (за футбола, клишетата и играта с глава)

[Boby_]

Препечатвам тук една статийка от "7 дни спорт" - много рядко се случва спортен журналист да ми направи добро впечатление. Спортните журналисти са нещо като морските свинчета и жените програмисти - не са нито спортни, нито журналисти.  
Но този тип Драго Симеонов явно е от друго тесто замесен. Ето и самата статийка - четете и се кефете, аз лично мога да си изрежа някои откъси и да си ги закача на стената.

БЕЗ ГРАНИЦИ

С оглед на показаното на терена
Кратък фразеологичен речник за разшифроване на спортни интервюта


Драго Симеонов

Група напористи репортери са приклещили до стената уморен футболист с мокра коса, завират му под носа микрофони, диктофони, телефони и всякакви други "фони" и очакват мъдрост, която да препредадат на света или поне на главния редактор на медията си. Журналистите са възбудени, току-виж, се произведе новина, т.е. горкият играч вземе, че изпусне по-солена дума за противниците, треньора, съдиите. Ако не се получи, поне нека разберем какво е мислил в секундите преди някой шут, по време на шута и веднага след него. Отвсякъде летят въпроси като осколки от граната. Интервюираният ловко избягва някои, но други попадат безпощадно в целта. Длъжен да смотолеви нещо, той се почесва зад ухото, подръпва обицата си, отправя празен поглед някъде високо над хоризонта и промълвява: "Еми с оглед на показаното на терена..." Ама че глупости, си казвате вие, но не сте прави, уважаеми, не сте прави! Всичко има смисъл, само че ви трябва ключ, за да го откриете. Трябва ви речник.

Нека най-напред изясним, защо
футболистите не са особено речовити
и обикновено ползват набор от клишета. Преди по-малко от година официални лица от ФИФА поръчали на екип от специалисти невролози да направят изследване вредна ли е за футболистите играта с глава и трябва ли централата да помисли за някакви специални протектори. Разбира се, става въпрос за отиграването на топки с глава, а не за мисловния процес. Отдавна е известно, че мисленето е опасно, но това никога не е притеснявало ФИФА. Футболните началници се интересували дали главите на днешните спортистите могат да понесат мощните боцове на противника, при условие че програмата на професионалните играчи е тройно по-натоварена от тази преди петнайсетина години. Учените приели задачата съвсем сериозни и изследвали феномена "игра с глава" опитно и статистически. Оказало се, че
един обикновен защитник има около 3000 отигравания с глава
на сезон. При нападателите цифрата била горе-долу същата, докато халфовете играели с глава наполовина по-малко. Средната скорост на отиграваните удари била 90 км/ч, като някои топки били бавни - има-няма 50 км/ч, но други били истински снаряд от 300 км/ч. Посрещнати правилно, с чело, шутовете не били страшни. Да, мозъкът леко се удрял в черепа, което на теория е сътресение, но достатъчно леко и безопасно за общото физическо състояние на играча. Затова и в доклада си невролозите не препоръчали на ФИФА въвеждането на специални протектори за играчите. Все пак лекарите добавили и една забележка в доклада. Леките мозъчни сътресения водят често до загуба асоциативните връзки в речта, намаляване на вербалния капацитет, тоест количеството думи, с които си служи обектът на изследването и затруднение в изграждането на сложни съждения. Или иначе казано, играта с глава може да причини известно затъпяване.
Така на научен език може да звучи обяснението защо голяма част от футболните звезди се оплитат като пате в кълчища, когато трябва да кажат нещо смислено и предпочитат спасението на клишетата. Разбира се, всичко може да се обясни и много по-елементарно. Работническо-селски произход, повечко тренировки, по-малко книжки,
чалга като начин за отмора
талант, съсредоточен предимно в опорно-двигателния апарат. На мен лично обаче теорията с отиграните топки и леките мозъчни сътресения повече ми допада. Така или иначе, каквото и обяснение да си изберете, резултатът е един - серия от празни думи и изтъркани лафове, нещо от рода: "Еми как сме играли вие ще кажете, но... ъъъъъ... мисля, че с оглед на показаното на терена изпълнихме поставените като указания от старши треньора и спортно-техническото ръководство задачи и... и... и всички момчета играха на сто процента и дадоха всичко от себе си... Ми не мисля, че сме ги подценили...ъъъ... по принцип на коментирам съдийството но според мене там нямаше засада..." На футболните лаици това им звучи като непреводима игра на думи, някакво енигматично бръщолевене без никаква информационна или дори емоционална стойност, но вече ви казах - не е така.
Предлагам ви заедно да се насладим на топ 10 на най-тлъстите клишета от футболни интервюта, като прибавим и превод за онези, които не разбират скрития смисъл на въпросните изказвания.

На
10-о място
е неостаряващият хит "За подценяване не може да става и дума". Употребява се, когато единият отбор, вместо да натисне и да смачка някой слабак, се е влачил като дроб. Преводът на тази фраза гласи: "Мързеше ни зверски. Не ги подценихме, направо очаквахме сами да се бият. Но тези бастуни не само че не могат да ни вкарат гол, но и на себе си не можаха да вкарат."

9-ото място
е отредено за класиката "Готови сме на 100 %". Процентите са неделими от футболната лексика за сметка например на промилите - никой не казва "Готови сме на 1000 промила", защото звучи прекалено алкохолно, а ако се използват градуси, става голямо объркване. Така че не 56%, не 74%, не дори 98%, а точно 100% е готовността. Преводът на изказването обаче е: "Това не ми е първият мач, няма да е и последният. Какво толкова има да се готвим - излизаме и ритаме, не ме занимавайте с математика?!"

На
8-о място
идва лафът "Нямаме какво да губим". Ще го чуете, когато предстои реванш, но шансовете вече са никакви. Това е културното казване на "Всичко вече е загубено". Когато някой изтърси, че няма какво да губи, значи страшно го е яд за загубената премия, а вас ви има за загубени, та ви пробутва такива клишета.

Щастливото
7-о място
е запазено за изказването "Ние имахме своите шансове". Някой отбор очаквано е загубил, въпреки това е създал едно-две мижави положения, и то напълно случайно. Равносилно е на признанието "Вчера ударих четворка от тотото, много чудеса щяха да станат тая седмица, ако бяхме вкарали. А и знаете, че нападателчето ни е дърво."

6-ото място
ви посреща със заканата "Ще играем като равен с равен и ще търсим победата". Класическо хайку за равенството, търсенето и намирането. В израза има повече поезия, отколкото смисъл и е равен в литературно отношение на възклицанието: "Боже, колко мъка има по тоя свят, защо трябваше точно Барса да се пада?!"
"Сега най-важно е да мислим за следващия мач" е клишето, класирано на

5-о място
Употребява се след средно големи излагации. Смисълът му е: "Изложихме се, сега хем президентът ще ни трие сол, хем няма премии, хем ще ни заяждат по вестниците. Пилене на главата поне до другия вторник, дано поне жена ми е в настроение."

4-о в класацията
е поетичното "Ще дадем всичко от себе си". Това е една от най-празните, но най-красиви футболни фрази. Човек вече си представя как авторът на изказването дава всичко, включително скромен мезонет и приятелка модел, само и само да ни зарадва с победа. Преводът на тази живописна метафора е нещо като "Онче-бонче-счупено пиронче", т.е. звучи красиво, но нищо не означава.

Почетното
3-о място
е за "Играх за топката и той се спъна в мен". Това е обичайното оправдание на футболните рендета. Трябва да се чете като: "Естествено, че го ритнах. И през три преки да ме заобиколи, пак ще го ритна, ще му строша жалката подбедрица на тоя скапаняк."

Точно под върха
е декларацията "Не коментирам съдийството". Още преди Европейският съюз да се назландисва на глава "Правосъдие", у нас никой не коментира съдийството, а директно го попържа. Изразът означава буквално: "Съдията е най-големият нещастник, който съм виждал. На такъв не бих му поверил и старите си чорапи, а той дузпа ми свири."

Номер 1
в класацията на най-тлъстите клишета е блестящото и интелигентно "С оглед на показаното на терена". Човекът, който въведе думата "оглед" във футболното говорене заслужава Златна обувка, и то на много болезнено място. Иначе фразата означава: "Видяхте колко играхме, защо ме карате да приказвам, като не ми е до това."
Надяваме се с краткия фразеологичен речник, който приложихме, популярни клишета от футболни интервюта вече да звучат по-разбираемо за неспециалистите във футболния жаргон. Така вече ще дешифрирате думите на играчи и треньори и ще се получи следното: "Много се изложихме, лично аз играх добре, но в отбора има достатъчно бастуни, които провалят всичко. Цветков го ритнах барем шест пъти, да не говорим колко пъти го наплюх, това обаче не означава, че дузпата е реална. За толкова време една реална дузпа не са ми свирили. Тия точки, които изгубихме, ще ни излязат през носа, но какво ми пука, нали карам S-класа. Айде сега да се разкарате, защото искам да си ходя."

Такива интервюта впрочем могат да се чуят от футболни хора. Макар и рядко, някои играчи или треньори напускат езика на клишетата и нямат нужда от превод. Но пък в тези случаи, току-виж, ФИФА се оказала права, че отиграванията с глава са били опасни за здравето. Но за протектори вече е късно.

[stranen]

Наистина много добра статия

[N.Nobs]

Добра е :twisted: , но това с 300те километра най ме расмя :D

[Violeta]

Толкова я харесах, че ще си позволя да добавя нещичко.
В интервютата на футболистите и треньорите широко се използва думичката "така". Тя естествено нищо не означава, освен това, че поредното дежурно клише убягва от гъвкавия мозък и замества ъъъъ или някои не толкова цензурни изрази.
Отделно внимание заслужават бисерите на футболните коментатори. И там е пълно с проблясъци, които се предават от поколение на поколение. Един такъв е коженото кълбо.
А колкото до даването на всичко от себе си - това вече отдавна не е само футболно клише. Днес едва ли има някой, дето да не дава всичко от себе си. Изобщо щедра нация сме

[Raven]

във всеки отбор си има един двама футболисти които са дежурни за коментар след мача.
журналистите си ги знаят и ги търсят само тях- останалите просто не могат да говорят.

преди време четох някакво изследване на тема спорт- тъпаци.
оказа се че футболистите са едни от най тъпите спортисти ,като изпреварваха по тъпота дори и аматьорският бокс и някои от тежката атлетика.

а ударите с глава и във главата са много вредни- в бокса например при нокаут умират към 50 милиона клетки,колкото при едно зверско натравяне с алкохол примерно.
за това профи боксьорите често страдат от разни алцхаймери,двигателни растройства и от откровенна тъпота всъщност.

в аматьорският бокс ударите се пласират по друг начин и там не е толкова опасно.


но пък според теорията за "стадото бизони" умират първо най бавните и дефектни клетки и както едно стадо се движи със скороста на най бавният бизон,така и мозъкът работи със скороста на най бавните клетки- следователно като избием малко тъпи клетки  - значи поумняваме :roll:

[jelo]

Отделно внимание заслужават бисерите на футболните коментатори.

Аз мисля, че такива в България не съществуват или по-точно има само двама.

[Bass_Maker]

Не съм нито любител, нито мразител на футбола, но тази статиика откровено ми хареса. И аз ще добавя любимото на много народ изказване: "МЪЖКА игра по левия фланг"

[miTko]

но пък според теорията за "стадото бизони" умират първо най бавните и дефектни клетки и както едно стадо се движи със скороста на най бавният бизон,така и мозъкът работи със скороста на най бавните клетки- следователно като избием малко тъпи клетки  - значи поумняваме :roll:

Да бе, надявай се!

Иначе футболистите са тъпи парчета, спор няма.
Като бях малък, в махалата смятаха Бонев за много тъпо парче(тогава живеех на 200м от тях, а той до ъгъла на стадион "Христо Ботев", какъв майтап...Чико живееше след кръстовището .), но като гледам сегашните....Старите са направо професори в сравнение с тях!