Признаци на излишък на елементи при водните растения

[NO CARRIER]

ПРИЗНАЦИ ЗА ПРЕДОЗИРОВКА НА ТОРОВЕТЕ

«Лекарство за преяждане няма...» (А.Лебедева, канд. с/х науки)

В аквариума растенията често се подхранват допълнително с минерали. Обикновено сметките се правят само по масата на веществата, а истински контрол на концентрацията е достъпен само за някои елементи (азот, фосфор, желязо...).  За повечето микроелементи няма достъпни тестове. В такива условия в аквариума много лесно може да се получи излишък на хранителни вещества. В много от случаите външните признаци на прехранване съвпадат с тези на липси, при което акваристите увеличават торенето и така влошават положението.
Излишъците, както и недостатъците на хранителни вещества, водят до нарушаване на биохимическите процеси, което се изразява в забавяне на ръста, отмиране на тъкани и гибелта на растенията.
Информацията за храненето на водните растения в аквариумната литература са малко, а за прехранване е почти невъзможно да се намери нещо. Агрохимията е отишла малко по-напред, но всички изброени признаци се отнасят за сухоземните растения и приликата им с водните растения е доста слаба. По-надолу ще бъдат изброени признаците за излишък на хранителни елементи с мои коментари, а кое от тях се отнася за водните растения и кое не, вие ще можете да прецените сами, наблюдавайки растенията и подбирайки дозите торове.

Азот. При излишък на азот се получава задържане на цъфтежа и съзряването. На външен вид се отличава с тъмнозелени листа, прекалено дебели стебла. Вегетационният период се удължава. Тъканите стават сочни и меки заради натрупването на органични форми на азотните съединения, особено белтъци. При някои растения признаците на излишък на азот са близки както при недостатък на калий. Хлорозата се развива в началото по края на листата, а после между жилките и се съпровожда с кафява некроза; след това се свиват краищата на листата, а дръжките също се извиват. Описани са случаи, когато при силно отравяне, растенията загиват в течение на няколко дни.
При недостатък на въглехидрати и, следователно, органични кетокиселини, излишното постъпление на амониев азот в растенията може да окаже отрицателно действие. В този случай амониевият азот не успява да се използва за синтез на аминокиселини и се натрупва в тъканите, предизвиквайки амонячно отравяне. (Агрохимия. Смирнов П.М., Муравин Э.А.) Амонячното отравяне настъпва по-бързо при недостатък на калий.
При аквариумните растения, то може да се прояви при предозиране на амониева селитра. Първо започва да гние стеблото и растежът им спира. След няколко дни некрозата се разпространява в главните жилки, а в същото време листата могат да изглеждат напълно здрави. В последния стадий листата опадат или умират направо на стеблото. При такова отравяне обикновено растението загива.

Фосфор. Излишъкът на фосфор довежда до общо пожълтяване, появяват се некротични петна, листата опадат.  Произтича ускорено развитие на растенията. Те започват бързо да стареят (за растенията със сезонен растеж). При едни растения симптомите за фосфорен излишък приличат на симптомите на калиев дефицит, а при други на признаците на азотен излишък.
Понеже много от солите на фосфорната киселина са трудно разтворими, излишъкът на фосфати може да доведе до там, че някои микроелементи да паднат като утайка във вид на слабо разтворими соли и достъпността им за растенията да стане по-малка, може да се появят признаци за липсата на елементите. Към тях могат да се причислят магнезий, манган, желязо, мед, цинк, кобалт и други. Разтворимостта на тези соли силно зависи от pH и обикновено в кисела среда е по-голяма.

Калий. При излишъка му се задържа постъпването на азот в растението. Натрупването на калий довежда до задържане на ръста. Междувъзлията се удължават, листата изсветляват. В по-късните фази на листата се появяват мозаични петна. Листата вехнат и опадат. Повредите са местни, тъканта некротизира. Намаленото усвояване на азота, при тези излишъци, може да се свърже с това, че йоните на калия и амония се усвояват по един механизим – чрез едни и същи йонни канали. По такъв начин излишъкът на калий намалява постъпването на амоний по конкурентен механизъм.

Магнезий. При по-голямо количество магнезий листата стават по-тъмни, понякога се наблюдава ненормално усукване на младите листа. В някои случаи листата могат да намалят размера си.

Калций. Излишъкът на калций предизвиква междужилкова хлороза на тъканите. Петната са бледи, некротични, понякога в тях се появяват концентрични кръгове. На някои растения се наблюдава ускорен растеж на листата, но издънките отмират. Признаците за токсичност могат да си приличат с тези на недостатък на магнезий и желязо. Много микроелементи се характеризират с много тясна граница между дефицит и токсичност.

Железо. Симптомите за излишък на желязо са същите, както и при липсата му: между жилките се развива хлороза, после листата пожълтяват и избледняват. (данните са за сухоземни растения).

Манган. Излишъкът на манган се проявява във вид на междужилкова хлороза на младите листа, които избледняват или пожълтяват. Появяват се тъмнокафяви или почти бели некротични петна. На поразените листа могат да се появят малки червено-кафяви точки. За разлика от недостатъка на манган, при излишък листата се изкривяват и набръчкват.

Бор. Листата пожълтяват и се деформират, могат да се свият надолу и да приемат куполообразна форма. Анализ на съдържанието на бор в растението показват, че той се натрупва в значително по-големи количества в старите тъкани, затова първоначално се поразяват старите листа. Върхът на растението първоначално има нормален вид, после се усуква заедно с повредените листа. Признаците за поражения на върховете и младите листа в по-тежките случаи на токсично действие на бора може да бъде погрешно приета за липса на този елемент.

Мед. Излишъкът на мед довежда до хлороза на долните листа, което се съпровожда с образуването на кафяви петна по тях и опадането им. Отбелязва се и междужилкова хлороза на младите листа.

Цинк. При някои растения излишъците на цинк предизвикват появата на прозрачни участъци в основата на главните жилки, като при това листата остават зелени. След това между жилките се развива хлороза.  У некоторых растений избыток цинка приводит к появлению прозрачных участков у основания главных жилок, листья при этом остаются зелеными. Затем между жилками развивается хлороз. Върховите пъпки отмират, старите листа опадат, без да избледняват, а жилките са оцветени в червен или черен цвят. Ранните стадии на отравяне са сходни с признаците на липси на желязо.

Влиянието на излишъка на мед и цинк са изучени в дисертацията на Абдулина О.А., катедрата по физиология на растенията при Белоруския Държавен Университет. Проведени са ред експерименти с хидропонно отглеждане, принципите на който метод са близки до условията в аквариума. Експериментът се провел при 1,5-кратно превишаване на ориентировъчно допустимата концентрация на Zn (1,2·10-3 M) и пределно допустимата концентрация на Cu (7,08·10-3 M), и при 3-кратно превишаване на ОДК на Zn и на Cu (2,4·10-3 M и 1,5·10-3 M, съответно). В процеса на работа се установи, че при излишък на тези елементи растежът на повечето растения рязко се забавя. Ускоряване на растежа се отбелязва само при особено устойчиви на излишък на тези елементи. При всички случаи се забелязва увеличението на съдържанието на малонов диалдехид (МДА), което свидетелства за поражения на мембранните липиди в резултад на тяхното прекисно окисляване с активни форми на кислород. В качеството на защитен механизъм, в растенията се е активирала пероксидазата. Анализът на съдържание на металите показал, че значителна част от цинка се натрупала в издънките, а на мед – в корените.

Хлор. При излишък на хлор листата загрубяват, стават твърди и дребни. Стеблата се втвърдяват. По старите листа на някои от растенията се появяват пурпурно кафяви петна, след което листата опадат. Обикновено това са признаци на недостатък на азот. Вредното действие на хлора намалява при добавяне на магнезий.

Натрий. Повечето водни растения могат да растат в широк диапазон на концентрация на този йон. В пресноводните водоеми обикновено не се срещат токсични концентрации на натрий. В аквариума може да се получат излишъци в резултат на използването на йонообменни смоли (натриеви катиони) за намаляване на общата твърдост, както и при употребата на натрий-съдържащи препарати за корекция на химичния състав на водата (сода за хляб, готварска сол и т.н.). Натрият взема участие в поддържането на осмотичното налягане в клетките, участва в работата Na+-K+ и H+ каналите, а също така може да замени калия в някои реакции на активиране на ферментите. Понякога без видими нарушения до 2/3 от необходимия калий може да бъде заменен с натрий. Степента на тази заместимост е различна и зависи от вида на растението. Високите концентрации на натриеви йони могат да нарушат структурата на хлоропластите и оказват вредно влияние на процеса на обмяна на веществата.  Положително влияние може да се наблюдава при недостиг на калий, но ако той е в достатъчно количество, излишъците от натрий могат да бъдат токсични. (В.В.Полевой, Физиология растений). Характерните признаци на излишък на натриеви йони за аквариумните растения не са описани.

Признаците на излишък на един елемент често са сходни с липсата на друг елемент. В много от случаите е свързано с това, че някои елементи се явяват антагонисти. Намирайки се в разтвор и имайки заряд с еднакъв знак, те взаимно подтискат присъщото на всеки от тях действие. Такива антагонистични двойки са йоните на натрия и калия, желязо и манган. Също така е изявен антагонизмът не само между йоните на металите, но и с протоните. Например, в кисела среда, когато pH е по-ниско от 6, поглъщането на катионите (Са2+, Mg2+, K+ и др.) се затруднява заради антагонистичното действие на йоните на водорода. Някои елементи (Fe, Al) в кисела среда обратно, имат излишна достъпност и ако се съдържат твърде много в грунда, те могат да окажат токсично въздействие на риби и растения. (И.Г.Хомченко, А.В.Трифонов, Б.Н.Разуваев. "Современный аквариум и химия"). Проява на антагонизъм е установено и между Fe и Са, Аl и Na, Fe и Zn, Mn и Zn, Сu и Zn, Zn и Fe.

Един от простите начини за намаляване на концентрацията  на хранителните елементи е честите смени на водата, при условие, че наливаната вода няма излишъци на тези елементи. Обаче този начин не е ефективен за всички елементи. От таблицата ,,Изменение на концентрацията на микроелементите в аквариумната вода" (И.Г.Хомченко, А.В.Трифонов, Б.Н.Разуваев) се вижда, че концентрацията на някои от тях (манган, мед и др.) бързо намалява след внасянето им.



От една страна това е свързано с бързото им поглъщане от растенията, а от друга – с образуването на неразтворими соли или комплексни съединения с органичния субстрат в грунда. В грунда също така могат да се натрупват и малоразтворими фосфати. В тези случаи няма да се получи ефективно отстраняване на излишъците при поредната смяна на водата. Затова най-надеждният начин, предпазващ ни от предозировка, си остава точното изчисляване на добавяните торове без превишаване на препоръчваните дози и внимателно наблюдение на растенията.

2007 год, jusupoff

Превод: Аз.

Източник

Ще го дооправя тия дни.
Някой ако има забележки, нека не се срамува, ами да пише.

[anasarka]

Коко чак сега се загледах в таблицата, я кажи защо след 12 час се увеличава никела, а кобалта след 12 час е по-вече от момента на наторяване.

[NO CARRIER]

Вероятно е грешка, но и в оригиналната книга е по същия начин, сега проверих. По-точно, в сканирано копие. Не я намерих някъде както трябва.