Тетра джорджета

[kraltchev]

Hyphessobrycon  georgetae е малка по размер тетра - възрастните достигат най-много 1.5 - 1.8 см.  Тази рибка изглежда почти напълно като популярната H. amandae. Двата вида са напълно неразличими когато са стресирани.  Затова често при износа им едната се обърква с другата.  H. amandae е най-сплотено стадната рибка от всички дребни тетри.  Една друга тетра - H. rhodostomus също поддържа доста плътни стада, но е значително по-едра.  Така че за малки аквариуми H. amandae и H. georgetae са ненадминати.

Ето снимка на  H. rhodostomus - вярвам че всички ще разпознаят тази рибка.  Може би е добре да отбележа че има 3 различни вида с подобен външен вид но само един има особено червена глава.  На тази снимка изглежда че това е точно той:


Да се върнем обаче към Hyphessobrycon georgetae.  Освен че поддържа плътно стадо (или пасаж, както разбирам е правилно да се казва) тя е и изключително непридирчива.  Храни се с каквато и да е храна, издържа пренаселване и единственото което трябва да се спазва е смяната на водата поне един път седмично.  Рибките могат да развият Ихтиофтириус, но много успешно се лекуват с повишение на температурата.  Болестта трябва да се забележи в началните стадии за да се ограничат загубите, но все пак в сравнение с други видове Н. georgetae понася болестта много по-добре.

Това което ме накара да реша да пиша за Н. georgetae е интересната промяна на окраската с възрастта.  В първите 4-5 месеца рибката има много интересен, но сравнително трудно забележим зеленикаво-меден оттенък.  В зависимост от осветлението което ползваме окраската много се мени.  При добро осветление коремчето на рибката блести в оттенъци на зелено, медно,  жълто и сребристо.  Има нещо като перлен ефект - цветовете се преливат почти като дъга.  Ето снимки, за съжаление не Аквазавърско качество които дават представа за това оцветяване:




След 4-ия или 5-ия месец окраската на рибката започва да става все по-наситено медно.  Първночално оцветяването е главно по коремчето но в последствие цялото тяло се оцветява в наситен прозрачно-меден цвят.  При добри условия рибката става много трудно отличима от H. amandae.  Ето сравнение:

Н. georgetae:



H. amandae



Един много добър навик и на двата вида е да си държат перките постоянно напълно разтворени.  Това им придава здрав и пъргав вид.  Поведението им не е много хаотично, но не е и лениво.  Движат се по-активно от червените неони.  Излглеждат най-добре на големи пасажи, но дори и група от 10-на рибки изглежда много добре поради сплотеното им движение.

--Николай

[discus]

Само една лека забележка онова горе не са родостомуси, а хемиграмус блехери.
http://cvaquarium.org/Newsletter/The%20Three%20Species%20of%20Rummy.htm