Модерната расбора рибка - Boraras brigittae

[dok70]

Boraras brigittae
                                                               
Автор:   Mike Hellweg
                           

                     
Расборите от род Boraras е група от много дребни рибки. Нито една от тях не надвишава 3см. дължина. Boraras brigittae е един от най-малките членове на семейството Cyprinidae. Всички те са цветни, а всеки вид е интересен сам по себе си. Това прави рибките прекрасни обекти за видов аквариум, а така също и за неголеми общи аквариуми. Не са подходящи съквартиранти за едри и агресивни риби. В такива ситуации, те са постоянно скрити между растенията и други укрития – естествено никой не иска да бъде изяден.
Boraras brigittae е фантастична  малка рибка. Тя има характерна зеленикаво-черна ивица на страничната линия, около която е с ярко червени / оранжеви ленти. Линията завършва с клиновидна  черна точка в основата на опашния плавник. Самците имат тъмночервена окраска по цялото тяло, като яркостта се засилва с възрастта. Самците са с ярко червени плавници, очертани в черно, което контрастира на окраската на самките – по-бледи, по-скоро в тонове на розово и оранжево. В моята практика  доминиращия  мъжки придобива нажежен ярко червен блясък на цялото тяло, но само след като  достигне възраст около 1 година. Самците с по-нисък ранг не постигат  тази яркост на оцветяването.
Няколко от видовете Boraras,  често се бъркат  една с друга в търговията. Можете да откриете често B. Uropthalmoides,  да се продават като B. brigittae. Това са двата вида Boraras, които са подобни, но когато човек научи спецификите, те са лесно различими. B. uropthalmoides, може да варира в окраската, от доста ярка до много бледа, което зависи най-вече от местобитанията на рибката. Boraras brigittae са много различни  рибки и няма начин да се  объркат  дори с женските  екземпляри. Boraras  Brigittae са много по-едри (ако може да се каже така за този размер, разбира се) достига дължина до над 3 см. , почти два пъти размера на възрастни B. uropthalmoides, които достигат максимум  до 1.9 мм.  Докато B. brigittae имат ярка червена или оранжева лента през страничната линия, B. uropthalmoides имат зелени или златиста ивица, в зависимост от разновидността. Така също различна е формата на петното в основата на опашния плавник, при B. Brigittae то е клиновидно, а при B. uropthalmoides е кръгло.
Отглеждам  B. Brigittae  във видов аквариум заради дребния им размер. Техния аквариум е около 50 литра,  засаден с 30-40 бр.  Cryptocoryne wendtii, няколко Java ferns (Microsorium Pteropus) и няколко корена с прикрепен на тях  Java Moss  и Anubias barteri Nana. Възрастните риби се придържат в горната трета на аквариума, като  доминиращия самец контролира около 25% от цялата територия. С изненадваща агресия за този малък размер, той пропъжда останалите рибки от своята територия. Неговото ухажване и ,,битката" с другите самци изглежда по следния начин:  "танцува" с другите риби  главата до глава или глава до опашка, постоянно вибрира с тяло и плавници към съперника, докато тялото му се оцветява особено интензивно. Предполагам, че това поведение показва колко силен е самеца. Няма пряк физически контакт и рибките по никакъв начин не се нараняват, тази демонстрация явно е достатъчна за да държи другите самци под контрол.
Доминиращия самец е единствен забелязан в оплождането на хайвера, не е ясно дали другите самци участват в процеса на хвърляне. Доминиращия  самец танцувайки, отделя избраната самка от групата  и отделя в ъгъла на аквариума. Хайвера се хвърля в гъстата растителност като понякога е в горната част над растенията, а друг път в долната част на листата, като рибките се обръщат с корема нагоре.  Ритуала на хвърляне се изпълнява почти всеки ден, в рана утрин, при първите слънчеви лъчи.
След няколко дни, събирам растенията и ги слагам в инкубатор. Пълня с вода от родителския  аквариум  и добавям обикновен дунапренен филтър.  Също така поставям от корените от развъдния аквариум, което е и много важно за първоначалното захранване на ново излюпените малки.
Излюпените личинки са толкова малки, че са трудно забележими. Те висят в продължение на няколко дни по растенията,  до изразходване  на жълтъчното мехурче. След около четири дни, те започват да правят първите си опити за плуване, стремят се към водната повърхност и се спускат надолу. На следващия ден, повечето от тях са "свободно плуващи". Сега малките са активно плуващи в целия воден обем. В този момент те все още са почти прозрачни, и прекарват повечето време около растенията и корена. В този момент се започва подаването на инфузория. Аз започвам с  инфузория  за първите няколко дни, а след това  добавям  замразен циклоп заедно с инфузорията.  След около седмица, започвам да добавям ново излюпена артемия. Първоначално малките се придържат в близост до растенията, след това се придвижват постепенно към повърхностните слоеве на водата. По това време, те са достатъчно големи, за да отидат в аквариума с възрастни. През цялото време докато се намират в инкубатора, те се препитават от микрофауната, която изобилства по повърхността на растенията и корените. Най-вероятно това се явява ключовия фактор в развъждането на расборите. Опита да се изгледат малките в родителския аквариум бе неуспешен, въпреки че хайвер се хвърля редовно . Личинката не може да достигне до размер за захранване  с артемия.  От друга страна, когато се добави  парче от стар корен с  мъх по него в инкубатора, малките буквално се ,,разтварят" в него. Това предполага, че те се хранят с бактерии или може би гъбичките, растящи по повърхността на корена в първите няколко дни, след което преминават към  микрофауната  на растенията. Това е подобно, на процеса в природата, където се срещат множество гниещи листа, но доста по-безопасен от добавяне на куп стари листата в инкубатора.
Искам да отбележа, че не сменям вода за първите четири-пет седмици. Понеже малките не са много (обикновено само няколко десетки), растенията  помагат да се поддържа качеството на водата в аквариума с подрастващи. На възрастните и младите екземпляри следва да се прави регулярна смяна на водата. Аз сменям около 30 до 50% на всеки 7 до 10 дни. Ph е 7,2 до 7,4, а общата твърдост е около 125 ppm, най-вече от карбонати. Ползвам  аераторна  гъбичка  във всичките си аквариуми. Температура на водата 22 градуса, светъл период 12 часа. Възрастните и младите екземпляри се хранят с ново излюпена артемия,  гриндал , микрогранули, качествени храни под формата на люспи, замразени храни с добавка на чесън, с които храня и останалите си питомци.
Това е всичко, което мога да кажа за тази рибка!  Надявам се разказа ми да ви е заинтригувал, за да се любувате и вие на тези миниатюрни  аквариумни  рибки.

Превод: Янчев

Оригинал на английски: http://www.fishchannel.com/freshwater-aquariums/species-info/boraras-brigittae.aspx

[Divane]

Наистина чудесни рибки! Имам от тях,но за жалост предимно се крият из храсталака..съжителстват с Кобутайчета,които също са доста дребни,ама знам ли,може да им изглеждат като "хищници"

[Raven]

Днес и аз си взех 10 от тези рибки.

dok70 - благодаря за превода  на статията.

Мисля че малките разбори ще стават все по популярни,това ми е втория вид разбори след клиновидните и вече съм фен на родът.

[dok70]

Мисля че малките разбори ще стават все по популярни,това ми е втория вид разбори след клиновидните и вече съм фен на родът.

Няма начин, те стават задължителен аксесоар към наното!