Всички статии:

Общо устройство на водните растения


Общо устройство на водните растения


автор: anasarka

скици и оформление: БАЕ

Растенията растат на всякакви места по света, от пустините до арктичната тундра, от врящите горещи извори, до дъното на океана, в езера, блата и бързи реки и потоци. Дори някои растат и върху други растения. По света има няколкостотин хиляди вида растения. Растенията които могат да живеят под вода са около 1600 вида, но само около 200 от тях могат да живеят в аквариум. От тях половината са или с твърде високи изисквания относно светлината или израстват твърде високи за отглеждане в аквариум. Така остават около 100 вида растения които могат да бъдат използвани в акваристиката.

Видовете растения, които можем да отглеждаме в аквариум са такива, които живеят единствено и само под водата, такива които растат в райони с променливо ниво на водата и могат да живеят и надводно и подводно, и такива които са предимно надводни, но могат да се адаптират и под вода.

Можем да ги разделим още на цъфтящи и нецъфтящи. Цъфтящите, които са по-голямата част от аквариумните растения можем да разделим на стеблени и розетъчни. Нецъфтящите можем да разделим на папрати и мъхове.

С устройството на водните растения можем да се запознаем, като разгледаме отделните им части, който са: стебло, листа,  корен и цвят.



1. СТЕБЛО

Стеблото на водните растения се различава от това на сухоземните. То е по-тънко и меко, което му позволява да се огъва без да се счупи от водните течения.

То изпълнява няколко функции:

-   придържаща функция на листата, цветовете и плодовете на растенията, също чрез растежа си осигурява издигането на листата до по осветени места.

-   осигурява транспортирането на вода, хранителни вещества и газове.

-   съхранява хранителни вещества

-   стеблото има клетки наречени меристемни, които образуват нови клетки и тъкани, с които растението нараства.

Стеблото при различните растения има различна дължина. При така наречените „стеблени растения” то може да бъде от няколко до десетки сантиметри. По неговата дължина се намират така наречените „възли” от които излизат листата, цветовете или разклонения на стеблото.

Разстоянието между възлите се нарича „междувъзлово”. При различните видове то е различно, но често може да се съди по него за начина на отглеждане на растението.  По-големите междувъзлови разстояния понякога се дължат на по-слабо осветление и обратно, при по-късо за по-силно осветление.



Части на стеблото


Областта която се намира най-отгоре на стеблото е съставена от меристемна тъкан от която става нарастването на растението.

Растенията, които имат много късо стебло и листата им излизат от един възел под формата на розетка се наричат „розетъчни”, като криптокорините, валиснерията и др.



Розетно растение

При някои растения стеблата им се явяват като склад за хранителни веществ, които са в основата на стеблото и дефакто са като продължение на корена. Ризомите и грудките са типичен пример за стебла с роля на резервоар за хранителни вещества, като например Анубиас, Ехинодорус и Апоногетон. Типичен пример за ризомен тип стебло при сухоземните растения е картофа. При папратите, които също имат ризоми, произвеждат корени от ризомите.




Грудка на Апоногетон


Стеблото най-често е съставено от три вида тъкани:

Повърхностна (дермална) която покрива стеблото отвън, като контролира газовата обмяна и осигурява защитата на стеблото.

Паренхимна тъкан, която запълва пространствата около васкуларната тъкан. Понякога има способността да фотосинтезира.

Васкуларната тъкан осигурява транспорта и поддържащата функция на стеблото.



Напречен разрез на стебло


2. ЛИСТА

Листата са много важна част от растенията, защото те участват във фотосинтезата, газовата обмяна, и дори поемат и съхраняват хранителните вещества. Сухоземните растения имат на листата си кутикула, което е един вид восъчно вещество, което ги предпазва от прекалената загуба на влага. При водните растения няма кутикула. Този факт улеснява значително преминаването на хранителните вещества през листата при водните растения.



Структура на листа

Листата на едно водно растение които излизат над водата, са значително по-различни от тези, които са подводни, поради различните среди в които се намират.




Различни типове листа: подводно, плаващо, надводно

Формата и големината на листата на водните растения силно варира, дори и  при едно и също растение в зависимост от условията в които го  отглеждате. Всичките листа съдържат фотосинтезиращ пигмент за да могат  да фотосинтезират, който в голям процент се намира на горната повърхност  на листото.




Различни форми на листата

Поради този факт много от растенията имат различно оцветени долна от горна част на листата. Листата се образуват от възлите на стеблото. Тяхната подредба по протежение на стеблото може да е в много вариации, последователна, една срещу друга, една до друга, розетъчна и др.


Разположение на листата


3. КОРЕН

Корена има няколко основни функции на прикрепване към грунда, събиране и складиране на хранителни вещества. Той не съдържа фотопигменти и обикновено е бял на цвят. При сухоземните растения по корените има много малки фини коренчета които имат функцията да задържат влагата от почвата, при водните растения с изключение на някой блатни представители няма такива. При водните растения представляват няколко коренчета до 1.5мм в диаметър с множество по-малки върху тях. В корените има много васкуларна тъкан по която се осъществява транспорта на вода, хранителни вещества и газове от и за корените и до останалата част на растението.




Корен на Pistia stratiotes под микроскоп

Абсорбирания кислород от листата и този от фотосинтезата се транспортира до корените където се освобождава в субстрата. По този начин растението се предпазва от сбиващият се субстрат и от наличните киселини във него. Големите растения като Ехинодоросите образуват бързо големи коренови системи, обхващащи голяма част от субстрата, като осигуряват добро снабдяване с хранителни вещества и добро закотвяне на растението в субстрата.




Корени на Echinodorus - снимка: cardin


При блатните растения кореновата система е по-малка поради по-тънкия слой субстрат и липсата на големи течения, които да изискват дълги корени осигуряващи стабилност на растението.

Някои корени са адаптирани и над субстрата, като се прикрепят към камъни, дървета и други предмети, като Микрозорума, Анубиаса и Бoлбитиса.



Anubias прикрепен към корен




Аквариум с Anubias и Microsorum


Корените на плаващите растения са по-тънки и дълги и могат да резорбират от водата хранителните вещества, като го правят по-бързо и в по-големи обеми от тези които са в субстрата. При срязването на стеблено растение в между възловото пространство и ако бъде засaдено в субстрата, от възела се образуват корени.




Корени на Pistia stratiotes




4. ЦВЯТ

Не всички водни растения образуват цветове. При тези които образуват цвят, това става над водата, за да може цвета да бъде опрашен от насекоми точно както сухоземните растения. Но има и такива които цъфтят и под водата, така семената се разнасят от водното течение. Тези които не образуват цвят се размножават по безполов начин.




Цвят на Aponogeton - снимка: Живко




Цвят на Anubias - снимка: Naninani



Нагоре Нагоре.
Връзки за споделяне: