Стартиране на сладководен аквариум

[Raven]

Стартиране на общ аквариум

  1. Избор на аквариум
       -вид, форма, местоположение

  2. Техническо обурудване
      -осветление, филтрация, нагреватели

  3. Подреждане и стартиране на аквариума
      -грунд, корени и камъни, стартова процедура

  4. Растения
      -видове, засаждане, поддръжка

  5. Риби
      -видове, принцип на комбиниране

  6. Безгръбначни
      -охлюви, скариди

  7. Поддръжка на аквариума
      -дневна, седмична, месечна, годишна

  8. Храни и хранене
      -видове храни, принципи на хранене на рибките, възможни проблеми свързани с храните и храненето

  9. Болести
      -видове болести при рибите, симптоми и лечение


Аквариумите могат да са различни видове - има общи, биотопни, морски, аквариуми само с риби и тн.

Под "Общ аквариум" се разбира тропически аквариум с риби, растения, ракообразни и охлюви, които не са обособени под родов или биотопен признак.

1. Избор на аквариум

Аквариумите са с различна форма в зависимост от мястото на което се разполагат и от функциите, които ще изпълняват. Най-разпространени са паралепипедните аквариуми, но могат да бъдат кубове, сфери или цилиндри.
Паралепипедните акваруми са предпочитани заради по-голямото предно стъкло което придава "панорамен" ефект. Размерите се определят от конкретното място което ще заемат, от видът осветителни тела с които ще са съоръжени и не на последно място от рибите и растенията, които ще отглеждаме в тях. Дължината на аквариума трябва да е с около 5 см. по-голяма от общата дължина на лампите, с които ще е осветен + държачите на лампите. Височината не трябва да е по голяма от 60 см., защото тогава има проблем осветяването на дънните слоеве, а растоянието от предното до задното стъкло трябва да е не по-малко от 40 см., в противен случай декорирането и подреждането на аквариума ще е затруднено. При по-малки аквариуми разбира се размерите могат да се редуцират, но твърде тесните и високи аквариуми са непрактични за подреждане и поддръжка.
Аквариумът може да бъде фирмен или изработен по поръчка, дебелината на стъклото трябва да е съобразена с литража му.

Аквариумът се поставя на специална стойка, която трябва да е достатъчно здрава за да издържи тежестта му + допълнителен запас за непредвидени случаи.
Стойката може да е изработена от достатъчно здрави ПДЧ плоскости или от заварени метални профили облечени с мебелни плоскости- има много варианти.
Между аквариумат и стойката се поставя мек материал - тънък лист стиропор примерно, който да обира неравностите и да предпазва стъклото от спукване.

Аквариумът трябва да се постави до най-тихата и отдалечена от прозорците стена, като същевременно е отдалечен от натоварените части на стаята.
Така рибите ще се чувстват най-добре и няма да се стресират, а водораслите няма да създават проблеми вследствие на пряката слънчева светлина.
Добре е край аквариума да няма тонколони или друг силен източник на шум и вибрации.

2. Техническо обурудване на аквариума.

Основната техника, с която е обурудван един аквариум е осветление, филтрация, нагреватели и при специализирани растителни аквариуми – CO₂ система

Осветление

Най сложен е въпросът с осветлението, то трябва да е достатъчно силно за да се развиват добре растенията, трябва също така и да е с подходящ спектър и интензитет на осветителните тела. В повечето случаи битовите лампи са неподходящи, най-оптимален вариант за осветление е с луминисцентни пури Т5. Те са достатъчно мощен източник на светлина и вече са широко разпространени.
Препоръчителната мощност на осветлението е грубо казано около 0.5 вата на литър или още по точното определение - лумен на литър, което е около 30 лумена за литър. Всяка лампа има в спецификацията си обозначение за лумените и от това следва да се пресметне съотношението и необходимият брой лампи за аквариума.
За аквариумните растения спектърът на светлината е от особена важност, за разлика от битовите лампи аквариумните имат различен спектър, той се отбелязва с Kelvin и числото му обозначава цветовата температура, която излъчва лампата. За отправна точка се приме цветовата температура на слънцето която е 5500 К, лампи с по-ниска цветова температура светят в жълто-червено, а с по-висока в синьо-бяло.

Най-добрата цветова температура за аквариуми с растения е в диапазон 5500 - 6500 К. В този спектър има достатъчно синя светлина, която стимулира фотосинтезата на растенията и благоприятства техният растеж. В природата процесът на фотосинтеза при растенията е най-силен от 10 до около 14 часа, в това време слънчевите лъчи проникват във водата под най-малък ъгъл и основното количество лъчи, които достигат до растенията в този момент са в синият спектър, червеният спектър е застъпен сутрин и привечер, но по това време растенията не фотосинтезират активно и по тази причина не е толкова необходим в лампите.

Когато се избират лампи трябва да се вземе предвид фактът, че аквариумната вода никога не е съвсем прозрачна и безцветна, и за това лампа, която на сухо ще ни се стори, че свети с прекалено студена светлина под вода придобива много по-естествен цвят. И обратно - битовите осветителни тела, които на сухо светят с приятен топъл цвят под вода добиват жълтеникаво червени оттенъци.
Друг важен въпрос е продължителността на осветлението. В тропиците денят продължава около 12 часа, но обикновенно активното осветяване на водните площи е много по-малко, защото в сутрешните и следобедните часове слънчевите лъчи падат косо по водната повърхност и не проникват в дълбочина, а и много често бреговете на водоемите са обрасли с висока растителност, която ги затъмнява.
Така че естественото осветяване в тропическите водоеми е около 6 часа. За това се приема че в домашните аквариуми осветление над 8-10 часа не е нужно, а ако надхвърля 12 часа е вредно и стимулира ръста на водораслите и може да дебалансира системата. Ако осветлението е достатъчно силно и в подходящ спектър 8 часа на ден са напълно достатъчни.
Важно е да се знае, че слабото осветление не може да бъде компенсирано с по висока продължителност на световият ден, напротив- това винаги води до проблеми!

Освен трудността при намиране на подходящи осветителни тела, друг проблем е начинът, по който те се монтират над аквариума. Има два основни модела - капак и висящо осветление. Фабричните комплекти се продават с капаци с вградено в тях осветление, но то почти винаги е недостатъчно и обикновенно се налага да се преправя или да се добавя допълнителна лампа. При останалите аквариуми трябва да се съоръжи или капак или висящо тяло, това става чрез поръчка  или при малко повече сръчност може да си го изработим сами. Акваристите, които се увличат от акваскейп предпочитат висящо осветление, защото така по-лесно бъркат в аквариумите си.
При монтиране на осветителната система е добре да се вземе таймер-часовник, който да пали и гаси осветлението в точно определен час. Практически няма никакво значение как ще разположите световият си ден и от колко до колко часът ще ви светят лампите, важното е това да е в постоянен режим, който да не се променя. Стартирането на аквариума включва и стъпаловиден режим на увеличаване на осветлението, стандартният постоянен светови ден се установява около месец след стартирането. Още за осветлението прочетете тук.

Филтрация

Филтрацията е следващият важен елемент от техническото обезпечаване на аквариума, за разлика от осветлението обаче, филтрите са компактни  и в повечето случаи са окомплектовани с филтърната медия с която ще работят, от нас се иска само да подберем подходящият размер и да го монтираме.
Основният параметър на филтрите е дебитът им - литър за час.
Трябва обаче да се има в предвид, че дадената фабрична производителност на филтъра е измерена или при празна филтърна касета или само на филтърната глава, когато се напълни касетата с филтриращи материали и изхода се свърже с флейта, колена и други елементи, тогава  дебитът на филтъра пада понякога до два пъти в сравнение с даденият фабричен показател.
По правило се взима филтър, който превърта минимум три пъти обема на аквариумът в час, имайки предвид горното обаче е добре да се вземе филтър с производителност поне 5-6 пъти обемът на аквариума в час.

Филтрите биват основно вътрешни и външни.

Вътрешни, които се наричат "потопяеми помпи" или "вътрешни филтри" и се поставят вътре в аквариума. Те са сравнително малки. Представляват малка перка, скрита в горната част на пластмасовата кутия, която 'засмуква' вода през отворите отдолу, прекарва я през дунапрена в долната част и я 'изплюва' през отвора отгоре. Това са най-използваните помпи за аквариуми до 100 литра. Най-евтините са по около 16-17 лева.

Понякога вместо цяла вътрешна помпа производителите продават само т.н. пауърхед, който по същество представлява горната част (тази с перката) на помпата, като отдолу всеки може да си прикачи дунапрен с размер по желание от тези, които се продават в магазините. Пауърхед-ите от добрите фирми по нищо не отстъпват на целите им помпи. Нещо повече - дори са по-добри, защото можете да им сложите колкото искате голям дунапрен (до 10 пъти).
За аквариуми над 100 л. е по удачно да се ползват външни (канистрови) филтри, тъй като са по-практични и много по-бързо създават биологично равновесие. Недостатъкът на вътрешните филтри е, че нямат достатъчно големи контейнери и не могат да създават активна биологична филтрация, обслужването им е по-често и заемат място в аквариума. Външните филтри се почистват един път на около три месеца или в зависимост от органичното натоварване на аквариума, имат много по-голям филтриращ обем, в който се развъждат полезните нитрифициращи бактерии, не заемат място в аквариума и не пречат.
По-луксозните модели канистри са комплектовани с нагреватели и УВ лампи.
Филтърната медия е от особена важност при тях, тя е два вида - биологична и механична. Механичната представлява едро пореста гъба, която задържа едрите механични часици, след нея е разположена специална микропореста фракция в която се заселват нитрифициращите бактерии, накрая има слой финна филтрираща материя.
Най-важните елементи за добра биофилтрация са дебит и филтърен обем, тези два параметъра са най-оптимални при канистровите филтри и по тази причина те са най-добрият вариант. Добре съоръженият и правилно подбран филтър е една от гаранциите за правилното функциониране на аквариума.
Съществуват още външни окачени филтри, wet and dry филтри и аераторни помпички. Те не са толкова разпространени, защото си имат различни недостатъци. Още за филтрацията тук

Нагревател

Нагревателят е необходим за да поддържа постоянна температура в акариума, разпространените видове рибки и растения идват от тропиците и се чувстват добре само в определен температурен диапазон. Нагревателите трябва да са с термореле, което да го включва и изключва при необходимост. Добре е термонагревателят да е с електронен датчик, а не с механична биметална пластина, защото при повреда тя би могла да блокира във включено състояние и това да доведе до доста големи неприятности.
Мощността на нагревателят се определя в съотношение ват на литър (за аквариум 100 л. трябва да вземем 100 ватов нагревател), към него трябва да се добави и термометър, с който да се контролира температурата в аквариума. Съвременните термометри са спиртни, а не живачни и дори и да се счупи това не е опасно, просто трябва внимателно да се извадят стъклата. Нагревателят е капсулован и се поставя легнал хоризонтално на дъното на аквариума над пясъка, а термометъра се поставя в средната или горната част на водният слой на противоположният край, на който е поставен нагревателят. Това е възможно само при маркови нагреватели с гарантиран произход, при ефтините китайски модели това може да е опасно и не се препоръчва. Ако нагревателят ви е от такъв тип, по-добре е да го поставите изправен като горната му част да е над водата.
На нагревателя има скала и копче, с което се настройва температурата, при която ще се включва и изключва, но е добре след монтирането му първите няколко дни да се наблюдава термометъра, за да се види дали не "лъже" терморелето.
Нагреватели без термореле са опасни и не е удачно да се използват.

Други пособия.

Има различни необходими за поддръжката на кавариума пособия, най-използваните са кепче, магнитна чистачка за стъклата, уред за сифониране на дъното, пинсета и ножичка с тъп връх за подрязване на растенията. Тези неща се намират във всеки акваристичен магазин. Добре е да си вземете основните тестове за проверка и следене на параметрите на водата.

3. Подреждане и стартиране на аквариума.

Грунд

Стандартният грунд за аквариум е кварцов пясък с размер 3-5 мм. Пясъкът може да се набави от акваристични магазини или от борси за инертни материали. Подходящ е кварцов пясък без примеси, при съмнение че е с варовиков произход се тества с оцет или друга киселина - ако шупне значи не е подходящ. Добре е пясъкът да е калиброван, да няма по-малки или по-големи частици от този размер, защото по-малките частици запълват празнините между големите и  затрудняват циркулацията на вода през тях.
За целта пясъкът се пресява през две сита като се отделят твърде големите и твърде малките частици. След това се промива добре под течаща вода и се насипва в аквариума. Разстила се, така че да се създаде лек наклон от задното стъкло напред - целта е основните органични утайки да се събират отпред и да се сифонират по-лесно, също така и при този наклон се създава илюзия за дълбочина към задното стъкло. Може да се оформят тераски с помощта на камъчета или ленти прозрачен плексиглас.

Има изкуствени грундове направени от инертни материали като цветни стъкълца и стъклени перли, или пък грундове, които активно отделят хранителни вещества за растенията. Те се поставят като основен субстрат или като дънна подложка, която след това се засипва с чист пясък. Ако в аквариума ще има доста растения, е добре да се постави такава фирмена дънна подложка от хранителен субстрат. Върху нея се насипват около 5 см. чист промит пясък. Грундовете от цветни стъклени перли, мозайка, прекалено дребна фракция (под 2 мм.) не са практични, а в много от случаите са опасни, защото отделят вредни вещества.
За аквариум с растения дебелината на пясъка е около 5-7 см. Като по-високата част е към задното стъкло, където ще са засадени по-едрите растения с по-развита коренова система. Много добър вариант е да се ползва грунд от стар и стабилен акквариум, ако има такъв е достатъчно пясъкът да се изплакне с чиста хладка вода и да се смеси или сложи като слой в новият аквариум. Основната част от полезните бактерии в аквариума са в грунда и по този начин се ускорява стартирането на азотният цикъл.

Корени и камъни

При изграждане на дъното в общите аквариуми често се слагат корени и камъни. При камъните важи същото правило като при пясъка – не бива да са с варовиков произход. Добре е камъните да са от един вид - това придава по-естествен вид на ландшафта. Различни декорации като черупки от рапани, керамични или пластмасови фигурки не вредят на аквариума, но не са естетични и са въпрос на личен вкус. Камъните се изтъркват с твърда четка и се изплакват обилно с чиста вода, ползването на каквито и да е битови миещи препарати е вредно!

Корените са другият често използван елемент за декорация, могат да се набавят по два начина. В магазините се продават обработени мангрови, мопанови или други корени, или да си ги потърсим сами сред природата покрай реки или строителни изкопи. Корените, които си набавяме сами се нуждаят от повече обработка, кората им трябва да се свали също и всички меки части, добре е да се изварят или поне да се изкиснат в продължение на няколко дни. При варенето в никакъв случай не се използва сол!. Това е често срещана грешка, солта има съмнителни консервиращи и дезинфекционни свойства, а вредата и върху растенията в последствие е голяма. Дезинфекцията се извършва със слаб бледорозов разтвор на калиев перманганат, след 30 минутно изкисване в разтвора се изплаква обилно с чиста вода и обработваните продукти могат да се слагат в аквариума.
Подходящи са почти всички корени, които се намират в нашата страна, някои дървета имат по-меки или по-твърди корени, но със сигурност няма дърво с отровни корени, така че всичко е въпрос на вкус и избор.

4. Растения

Следващият компонент от аквариума са растенията. Те имат особено важна роля за правилното функциониране на аквариума като система, защото употребяват отделяният от рибите азот, фосфор и въглероден диоксид, а самите те при фотосинтезата си отделят кислород, който е необходим на рибите. За това в общият аквариум трябва да има достатъчно количество здрави и добре развиващи се растения.
Растенията могат да бъдат вкореняващи се и плуващи над водата, а вкореняващите се от своя страна са розетъчни и дългостеблени.
Обикновенно дъното се разделя на три пояса - най-отзад се засаждат дългостеблени или едри растения с развита коренова система, които стигат до повърхността на водата. Такива растения са Echinodorus, Rotala, Ludwigia и др.
На среден план е добре да се засадят по-ниски храстовидни растения като Lobelia, Sagittaria, Eleocharis, Hemianthus callitrichoides ''Cuba'',  Lilaeopsis, Glosostigma, Pistia, Salvinia, но те затъмняват и използването им не е препоръчително. Растенията трябва да имат здрав вид и най-важното е кореновата им система да е здрава и без следи от загниване. Много от аквариумните растения се внасят от ферми, където се отглеждат в надводно състояние, при засаждане им е необходимо време да се адаптират и да започнат да пускат подводни листа.
Този процес понякога продължава 1-2 месеца или повече. Някои растения като Cryptocorine много често хвърлят изцяло старите си листа - това е нормален процес и след около месец от коренището им израстват нови. При опадане на старите листа коренът не трябва да се пипа или мести, оставено на спокойствие растението се въстановява след време.

При засаждане трябва да се вземе предвид как ще се развие растението за в бъдеще, колко високо ще стане и колко настрани ще се разтворят листата му и няма ли да пречи на съседните растения, като вземем предвид тези неща ще избегнем местенето и пресаждането на растения в последствие. Преди засаждане растенията се почистват, а корените се подрязват с ножичка. Проверете дали няма яйца от охлюви по листата или други паразити, ако растението е в пластмасова кошничка и минерална вата тя се вади внимателно.
Аквариумът се пълни на около една трета с престояла водопроводна вода като струята вода трябва да се излива в плитка чиния поставена на дъното - така се избягва разместването на пясъка и тогава започва засаждането на растенията.

Засаждането се прави с пинсета или пръсти, растението се забожда докато се скрият корените, след това леко се издърпва за да се изпънат самите корени и с пръсти се изравнява пясъкът около него. При растенията с луковични или розетъчни корени в пясъка се заравят само същинските корени, луковицата и пълзящият ризом трябва задължително да са открити.
Под едрите растения с добре развита коренова система може да се поставят фирмени хранителни таблетки, но имайки предвид че първите няколко седмици растенията не фотосинтезират активно не е необходимо това да се прави веднага, може да се изчака и по нататък с подхранването. В началото е добре да се засадят колкото се може повече растения, като се наблегне на бързорастящите дългостеблени видове, след това при нужда и по желание тези растения могат да се променят или премахнат.
На този клип е показано нагледно как се прави.



Още за растенията прочетете тук и тук

При така съоръжен и подреден аквариум трябва да се изчака поне 1-2 седмици преди да се пуснат рибите, това време е необходимо за да се създаде балансът и да започне азотният цикъл. През тези две седмици стриктно трябва да се следва стартовата процедура, която до голяма степен гарантира безпроблемното начало на аквариума.

Стартова процедура
Забележка: Тази процедура, особено в частта за смяна на вода, е по-скоро за аквариум с хранителен грунд, тъй като той изпуска вещества, които липсват при стартиране с инертен грунд. (заб. Георги)

1-ва седмица.
Продължение на осветлението - 6-8 часа.
Смяна на вода 1/3 два пъти седмично.
Ежедневно старателно почистване на всички появили се водорасли, умиращи листа, просифонване на дъното, почистване на стъклата със стъргалка, изтъркване където е възможно на камъните и корените с четка (стара четка за зъби).
Водата за смяна трябва да престоява около 12 часа.

2-ра седмица.
Продължителност на осветлението 6-8 часа.
Смяна на вода 1/3 два пъти седмично.
Продължаваме старателно да почистваме всички видими водорасли по стъклата, дъното и растенията, премахват се умиращите листа.На втората седмица могат да се пуснат помощници в борбата с водораслите като сладководни скаридки или ядящи водорасли риби като Otocinclus.

3-та седмица.
Продължителност на осветлението - 8 часа на ден.
Смяна на вода –  1/3 седмично.
Почистване на водорасли, сифониране на дъното, отделяне на мъртви и умиращи листа.
Пускане на риби.

4-та седмица.
Продължителност на осветлението – 10 часа.
Смяна на вода – 1/3 седмично.
Преди смяна на вода почистваме стъклата, обираме органични остатъци от дъното и преглеждаме растенията за мъртви и умиращи листа, в четвъртата седмица аквариумът вече трябва да е работеща система, азотният цикъл трябва да е завършен, растенията трябва да се развиват нормално и да пускат нови листа а рибите трябва да се чувстват добре и да се хранят нормално.

Стартирането на аквариума по този начин е доказано успешен метод и до голяма степен гарантира началният успех на начинанието. Много важно е да се съблюдават всички стъпки, особено режимът на осветление и най-вече редовните смени на вода.
Опитът сочи, че именно тези две стъпки са ключови за успеха - при стартирането на аквариума растенията все още не са се адаптирали, а във филтъра няма колония от нитрифициращи бактерии, при това положение се получава натрупване на амоняк и фосфати от гниещите части на растенията, а това стимулира ръста на водораслите. Само с масирани и редовни смени на вода съчетано с ограничеване на светлината можем да преминем през този етап. Почистването на всеки възможен органичен замърсител също е много важно, излишъците на амоняк и фосфати трябва да бъдат ограничени докато растенията не започнат да ги употребяват.

Водораслите, които неизбежно ще се появят в началото трябва да се премахват ежедневно. При водораслите важи до голяма степен същото правило както и при растенията - не обичат да ги пипат. Следователно колкото повече ги тормозите - толкова по-бързо ще се отървете от тях.
След стартирането си аквариумът навлиза в активна фаза на развитие, преминава през различни етапи и химическите, физическите и биологическите му параметри се променят с бързи темпове. В началото, когато още средата не е стабилизирана и азотният цикъл не работи възникват колонии от различни водорасли. Първите вероятни водорасли, които ще се появят в един нов аквариум са кафявите водорасли Brown algae. За борба с тях се препоръчват някой рибки като Отоцинклус или пък охлюви Планорбис. Механичното премахване на тези водорасли е лесно и трябва да е ежедневна грижа.
След тях е възможна появата на други водорасли като Hair algae, Thread algae и други - те са нормален етап от развитието на системата. Ако аквариумът се стартира стриктно по дадената по горе схема - тези етапи би трябвало да се преминат в рамките на 1-2 месеца.
След като растенията започнат да се развиват нормално и азотният цикъл заработи водораслите постепенно изчезват сами. За това допринасят основно растенията - известно е, че здравите растения отделят активни вещества наречени фитонциди, с които подтискат появата на водорасли. Ето защо е необходимо в аквариума си да имаме големи количества здрави, добре развиващи се растения, така си спестяваме проблемите с водораслите.
Повече за водораслите прочетете тук и тук

5. Риби

Избор на рибки
Изборът на аквариумни рибки е труден, но основните принципи са, че рибките трябва да са мирни, да не ровят по дъното и да вредят на растенията, да не ядат самите растения и да не са агресивни спрямо рибките от собственият си вид или към другите видове.
Неподходящи за общ аквариум са златни рибки, африкански цихлиди, някои южно американски циклиди и други прекалено едри, агресивни или капризни риби.
Много е важно рибките да са така подбрани, че аквариумът да не е претоварен, съотношението между растения отделящи кислород, филтрация и риби трябва да е оптимално.

Най-общото правило гласи, че на всеки реален литър вода трябва да се пада сантиметър риба, по тази елементарна схема можем да си изведем количеството риби, които можем да сложим в аквариума. Прекалено едрите риби не са подходящи за общ аквариум, една от основните грешки които допускат начинаещите акваристи е да събират нови и нови видове риби в малък обем. Рибите не се чувстват добре, защото често са несъвместими, боледуват и умират. Приема се, че количеството видове риби в общият аквариум не бива да е повече от три - като всеки отделен вид трябва да обитава един от трите слоя на аквариума. Плюс тях добавяме и няколко "служебни" риби водораслояди, като Отоцинклуси или САЕ.
Дребните пасажни риби излеждат добре и са за предпочитане пред няколко едри
риби, защото замърсяват много по-малко и създават по-малки проблеми. Дребните рибки освен това рядко са агресивни и не увреждат растенията.

Най широко разпространени са следните семейства риби:
 
Живородки

При тези рибки уникалността се състои в това, че раждат живи малки, а не хвърлят хайвер, оплождането e вътрешно и майката носи малките от порядъка на 25-30 дни.

Гупи



Това са може би най-разпространените рибки в света. Те са малки, атрактивни, жизнени, а благодарение на целенасочената селекция, прилагана с десетилетия сега има почти неограничен избор от цветови вариации. Мъжките са по-малки, по-добре оцветени и аналната им перка е преобразувана в шиповиден, копулационен орган.
 
Хелер



При тези рибки е важно да се знае, че разликата между мъжките и женските се състои в това, че мъжкият има един или два шипа на опашния си плавник и аналната перка е превърната в шиповиден копулационен орган. Най-често срещаната окраска е червена, но дивата форма е бледо зеленикава, въпреки това подобно на гупите чрез целенасочена селекция са създадени различни цветови вариации - червено, черно, златисто, прасковено, неоново синьо и т.н.

Плати


Това е сравнително малка по размер живородка. Разликата в половете е като при останалите два вида, а именно аналният плавник на мъжкият е видоизменен. Цветовите вариации са много.

Молинезия


Живородка, която е голяма по размери колкото хелерите. Най-често се среща в черен цвят, но има жълти, мраморни, пъстри и оранжеви разцветки. Половият диформизъм е като при горните видове.

Тетри

Най често срещаните тетри са:
Неон



Малка стадна рибка, която е много ефектна, когато е в пасаж от поне 10 екземпляра. По средата на тялото, хоризонтално по продължение на тялото, преминава неонова лента. Мъжките са по-дребни, а женските по-едри и с по-големи кореми.
 
Серпа


Като другите тетри, пасажна рибка, малко по-голяма от предходната. Хубаво е да се гледат поне 5 рибки на веднъж.

Тернеция


Отново пасажна тетра, която стои много по-ефектно ако е в група.

Разбора
 
Данио (зебрички)


Изключително активни и атрактивни рибки.
 
Анциструс



Калихт


Лабиринтови

Това са рибки, при които има развит специален орган наречен лабиринт, който им позволява да дишат въздух от атмосферата. При тях размножаването е изключително атрактивен процес. Мъжкият прави гнездо от мехурчета на посърхността на водата и после с женската така се чифтосват, сякаш танцуват.

Трихогастер

Това е сравнително голяма тропическа рибка. При тях половият диформизъм се проявява в това, че гръбната перка на мъжките е заострена, а на женските заоблена. Има  3 основни цветови вариации:
Златист трихогастер


Син трихогастер


Трихогастер Леери (мозаечен)



Южноамерикански цихлиди

Много от семейство Цихлиди са непригодни за отглеждане в общ аквариум, но има и няколко изключения - на първо място емблематичната Скалария.

Скалария


Царицата  на нашия тропически аквариум. Скалариите са големи и гразциозни рибки, които се държат достолепно в аквариума. Оригиналната разцветка е рае, но след целенасочена селекция са добити много цветови форми. Хубаво е да се купят 5-6 малки скаларии, за да могат като пораснат да си изберат брачни партньори и от тези 5-6 броя да се сформира 1 или 2 чифта.

Рамирези


Малка, изключително пъстра и атрактивна цихлида.

Когато закупуваме рибките, трябва внимателно да ги разгледаме за наранявания и заболявания, ако рибките са здрави ги пренасяме по най-бързият начин до аквариума и ги поставяме с пликчето в него за да се изравни температурата на водата, в противен случай температурният шок може да ги убие. След около 30 минути пликът с риби се вади, изсипват се в отделен съд и се прехвърлят в аквариума с помоща на кепче. В никакъв случай не се изсипва водата от плика в аквариума!
Ако в аквариума има ценни риби или пък имаме съмнения новите риби могат да се карантинират.

6. Безгръбначни
Наред с рибите важна част от аквариумните обитатели са безгръбначните - охлюви и скариди. Охлювите имат малко спорен статут - от една страна са добри чистачи и охотно ядат остатъци от храна, мъртви части от растения и някои водорасли. От друга страна много цапат и имат склонност да се размножават в прекалено големи количества. Има два охлюва които се смятат за полезни Мелания и Планорбис.

Melanoides tuberculata


Родината на тези охлюви са тропичните и cyбтропичните зони на Азия и Африка, но днес те са разселени от акваристи и се срещат в Америка и Австралия. Черупката на меланията е удължена, конусообразна с 5 спираловидни завивки. На размери достига до 1,5-3см дължина. Цветът на черупка е от светло-кафява до зеленикaва с червеникави петънца, които могат да образуват вертикални ивици по повърхността на черупката. По повърхността на черупката има изпъкнали вертикални бразди. Черупката е дяснозавита и отворът и няма капаче (operculum). През деня охлювите обичат да се ровят в грунда, където намират храна и по този начин прекопават и разрохкват грунда, позволявайки на свежа вода да циркулира там.
Меланиите са своеобразен показател за качеството на грунда в аквариума. Някои от причините малайските охлюви да не се ровят в грунда са пренаселването на аквариума с охлюви, наличие на отровни за охлювите в-ва в грунда (торове, лекарства за рибки и други съдържащи метални соли). Нощем меланиите излизат от грунда тръгват нагоре по стъклото и растенията, за да търсят водорасли.
Всеядни са, хранят се с водорасли, остатъци от храната за декоративни рибки, гниещи растения (рядко нападат живи растения, най-често когато аквариума е пренаселен), дори мъртви рибки.
Издържат на ниски концентрации на кислород във водата. Температура от 18 до 32°C., Ph oт 5,0 до 8.5.
Meланиите са живораждащи охлюви. Освен по полов път могат да се размножават и чрез партеногенеза т.нар. "девствено размножаване" - развитие на нови индивиди от неоплодени яйца (яйцеклетки). При наличие на достатъчно храна се размножават бързо и може да се достигне до пренаселване на аквариума с охлюви.

Planorbis corneus


Тези сладководни охлюви принадлежат към сем. Planorbidae и са разпространeни в Европа и Азия. Обитават течащи и застояли води на неголяма дълбочина. Могат да издържат дълго извън водата. Представителите на сем. Planorbidae имат бели дробове (преобразувана част от мантийната празнина) и в кръвта им има хемоглобин, който придава червеникъв цвят на черупките им.
Формата на черупките им е плоскоспираловидна, с 3-4 спираловидни завивки (спири). Максималните размери на черупката са диаметър до 3,5см и височина до 1см. Черупката е дяснозавита (дексотропна) и отворът и има капаче (operculum). Цветът на черупката може да бъде в различни нюанси на кафяво до почти черно.
Планорбисите са всеядни. Често при липса на друга храна нападат растенията в аквариума и за да избегнем това може в аквариума да се слага допълнително храна (варени зеленчуци, храна за рибки и т.н.).
Планорбисите са хермафродити и снасят яйца. Те снасят яйцата си под водата, често по листата на растенията.
Друг разпространен в аквариумите охлюв е декоративната Ампулария Pomacea bridgesii - този охлюв има известни декоративни качества, но когато порасне започва да яде растенията.
Всички останали видове охлюви са неподходящи за аквариума и могат да увредят растенията или пък са преносители на болести. При прекомерно развъждане те трябва да се отстраняват, охлювите са полезни само в умерени количества.
Има няколко варианта за премахване на охлюви, най лесният е механичният - охлювите се обират с ръка или с маркуча за сифониране. По този начин след няколко дневни прочиствания можем да сведем количеството им до необходимият минимум. Другият начин е като пуснем няколко бройки Botia macracanthus. Тази рибка се храни основно с охлюви и чифт Боции могат да поддържат напълно чист 200 л. аквариум. И накрая има и препарати за борба с охлювите, те обаче съдържат медни съединения, които остават след това трайно в аквариума и за това не са за препоръчване. Освен това ефектът от тези препарати е временен, докато Боциите са "постоянна мярка".

Скариди

Напоследък сладководните скариди станаха доста популярни, основните видове които се среща е red cherry.


Тази скарида е определено най-популярната в акваристиката, което се дължи на на лесното размножаване и способността да живеят в много различни водни параметри.
Повечето любители на скаридите започват с нея, заради ниските й изисквания и най-вече за да свикнат със скаридите джуджета. Червената Черешова скарида е най-евтината скарида в хобито.
Този вид може да бъде гледан в много различни водни параметри. РН интервал от 6.0 до 8.0, мека и твърда вода, температура от от 22 до 29 С. Факт е, че скаридата може да живее в почти всеки сладководен аквариум ако той е обитаем и не съдържа хищници разбира се.

Храненето също е лесно, защото скаридата приема фактически всякакъв вид храна, било то за скариди или за рибки. Те ядат всичко, от варени спанак и тиквички, до водораслени люспи, скаридни пелети, рибни пелети, тубифекс и други. Не са придирчиви към храната която приемат.
Хранят се веднъж дневно. Не е добре храната да се застоява. Прехранването е причина за смъртност и може да причини промяна във водните параметри. Запомнете, че те са гладуващи на свобода и ще ядат където и каквото намерят и не бива да се използват постоянни източници на храна. Спирането на храната за ден-два е добре за здравето им и няма да навреди.
Този вид е изключително плодовит, което значи че те раждат почти като по часовник. Здрава колония бързо ще увеличи броя си и женските ще бъдат постоянно бременни. Типично е след 30-45 дневна беменност яйцата да се излюпват. Най-добрия начин да се определи дали скоро ще се излюпят яйцата, е да се погледнат отблизо и ако има очи във всяко яйце това е сигурен знак, че излюпването ще стане до няколко дни. Друг начин е когато се види, че бременна женска вече е оформила ново седло.
Определянето на пола на скаридите е много лесно. Женските са лесни за разпознаване, защото са по-големи от мъжките и имат много по-тъмно оцветяване. Женските имат "седло", което е общоприето име за яйцата които още не са узрели, разположени зад главата, в началото на гърба.

7. Поддръжка на аквариума

Грижите за аквариумът са ежедневни, седмични, месечни и годишни.

1. Ежедневна поддръжка
Ежедневната поддръжка на аквариума ни е свързана с времето, което отделяме за наблюдение на любимците си, проверяваме дали всички рибки са здрави, дали растенията са с здрави листа, има ли всяко растения млад развиващ се лист, има ли колонии от водорасли.
Много е важно ежедневно да проверяваме работят ли всичките електроуреди които са включени - филтри, нагреватели, лампи, СО2 система.
При необходимост тези проблеми се отстраняват.

2. Седмична поддръжка
Тази поддръжка е свързана със седмичното почистване на аквариума, сменя се 1/3 -1/2 от водата. При смяната на водата дъното се сифонира, отстраняват се мъртвите или умиращи листа от растения, почиства се стъклото от водорасли. За почистване на стъклата се ползва магнитна чистачка, за почистването на ъгълчетата може да се ползва ножче тип бояджийско или пък стара кредитна карта. Ако филтърът е вътрешен, гъбата му се изпира с вода от аквариума. Долива се престояла вода. Правят се тестове на водата и ако параметрите не са нормални се предприемат мерки за корекцията им.

3. Месечна поддръжка
Подобна е на седмичната, при нужда се правят размествания в аквариума. Пресаждат се растения или пък се подкастрят и засаждат с цел оформяне и сгъстяване. Важно е тази процедура да се прави не по-често от веднъж месечно, защото на растенията им е необходимо време за да се адаптират, вкоренят и да започнат да се развиват. Ако филтърът е вътрешен се изпира с чиста вода, ако има контейнерче с активен въглен трябва да се извади, защото действието му е преминало. Ако филтърът е външен канистров почистването му става на около 2-3 месеца, не по-рядко. Правят се тестове на водата.

4. Годишна поддръжка
В зависимост от развитието на аквариума, от това колко е натоварен с риби годишната поддръжка може да е презапускане на цялата система, но при правилно работещ аквариум това може да се прави на около 2-3 години. Всичко зависи от това до каква степен се е натоварила системата с органични отпадъци.
Ако аквариумът не се нуждае от презапускане годишната поддръжка е подобна на месечната. Проверяват се осветителните тела - при много от луминисцентните лампи след една година работа интензитетът започва да спада, светят по-слабо и трябва да се подменят. Ако филтърът е външен може да се почисти .

Отпуск или отсъствие
Често се налага продължително отсъствие от дома по време на командировка или годишна почивка.
Обикновенно, ако това е в рамките на седмица или две не се налага никаква специална подготовка. Преди отпуска се сменява 1/2  от водата, просифонва се и се почиства хубаво аквариума, проверява се техниката, настройката на терморегулатора и таймера за осветление, и ако всичко функционира нормално можем спокойно да отиваме на плаж.
Храненето на рибките е нещото, което не можем да правим докато отсъстваме. Можем да си купим автоматична хранилка, или пък да поръчаме на някой съсед или роднина да ни храни рибките. В такъв случай много е важно да разделите порциите храна в надписани пликчета примерно. Никога не се осланяйте на преценката на незапознати хора!
Лично аз преди да отида на почивка захранвам активно рибите си в продължение на една седмица, давам им храна сутрин и два пъти вечер през няколко часа, така ги зареждам с резерви за предстоящите пости. Рибите могат да изкарат учудващо дълго време без храна, особено ако са такива, които имат и растителен компонент в диетата си, а аквариумът е гъсто залесен с растения.

8. Храна и хранене на рибките

Храненето на рибките се прави един или два пъти на ден, дава им се толкова храна колкото могат да изядат без остатък за 2-3 минути. Прехранването на рибите е една от най-често срещаните грешки при начинаещите акваристи, остатъците от храна са опасен замърсител на аквариумът и влошават качествата на водата.
Добре е рибките да се хранят с маркови сухи храни на специализирани фирми производители. Тези храни са обогатени с витамини, минерали, оптимално количество протеини, съдържат оцветители които усилват цветовете на рибките и нямат излишни мазнини или токсини. Известни и достъпни храни са на фирмите Sera и Tetra. Призвеждат се различни видове храни за различните риби - с повишено съдържание на растителни компоненти за живородките или пък таблетки за дънните рибки. Храната трябва да се подбере или комбинира спрямо конкретният набор от рибки в аквариума.
Храненето с жива храна не е препоръчително поради опасности от инфекции, зарази или отравяния. Също така трябва да се избягват храни като сушена дафния, суха чернодробна храна, насипни сухи храни с неясен произход. Тези храни са с лош хранителен баланс и съмнително качество. Освен това сушената дафния може да предизвика алергия основно при деца.

9. Възможни проблеми

Болести
Заболяванията на рибките са един от най-често срещаните проблеми особено при начинаещите акваристи.
Колкото и да е грижовен всеки акварист, понякога в аквариума може да попадне отровно вещество или причинител на заразяване. В добре поддържани аквариуми с редовно опреснявана вода, спазване на карантинния период за новите обитатели и правилното хранене и боравене с храните, заболяванията са рядкост.
Болестите могат да бъдат разделени на няколко групи:
            - Наследствени болести
            - Болести предизвикани от неправилни грижи за аквариума
            - Болести предизвикани от плесени, бактерии, вируси и паразити

Наследствените болести при рибите са сравнително малко. При аквариумните рибки, особено при селекционните форми, понякога се получават различни дефекти и уродства. Засягат се вътрешни органи или външният вид на рибата. Раждат се риби с деформирани глави, гръбнак, без перки, слепи и др. Често се случва да има безплодие или отклонения от видовото характерно поведение, което прави размножаването невъзможно. Някои дефекти във външния вид се използват за селекция на необичайни форми и цветове. Дали е правилно да се правят тези селекции е често дискутиран въпрос. Отговорността е персонална за всеки акварист. Едно обаче е ясно. Необходимо е не плодните, неподходящите, некрасивите, нездравите да се отстраняват чрез строг подбор. Хибридните форми също са нежелани и такива рибки трябва да живеят изолирано, да не се допускат за размножаване, за да може да се запазят чисти естествените или селекционирани форми. Естествено понякога се използват хибриди за създаване на нов вид. Дали това е правилно и разумно е въпрос на друга тема. Важното е, че по-принцип тези форми са по-податливи на заболявания.

Болестите предизвикани от неправилни грижи не са малко. Много от по-неопитни акваристи пренебрегват някои от правилата при отглеждането на рибите. Спокойствието или липсата на проблеми за момента ги успокоява и те смятат, че полагането на повече усилия е излишно. Това разбира се не е така. Проблемите назряват и в един момент избухват с голяма сила. Следват различни заболявания, в повечето случаи по няколко наведнъж, които аквариста се чуди как да овладее.
   
 Аноксия (кислороден глад)

Разтворимостта на Кислорода при повишаване на температурата на водата се понижава. Прекомерно гъста растителност или населен с рибки аквариум може да доведе до тяхното измиране, особено нощно време когато не само рибките , но и растенията дишат кислород от водата. Като извод се налага, че внимателно трябва да преценим какви и колко обитатели ще поставим в аквариума, така че да нямаме проблеми с "кислороден глад". При аварийни ситуации, за обогатяване на водата с кислород, може да използваме Кислороден прекис (15% - тен разтвор  1мг/1л).
   
Киселинна болест (Ацидоза)
     
За безопасни стойности на pH , при сладководните водни обитатели, се счита нивото 5,5. По-ниските стойности са опасни. При Киселинна болест рибките извършват кръгови движения, отказват храна, хрилните капачки  леко се отварят и се засилва отделянето на слузесто подобно вещество. Ако не вземете бързи мерки рибката бързо ще умре.
   
Основна болест (Алкалоза)
     
Дълъг престой на рибките Ви във вода с pH по-висока от 9 предизвиква в тях Алкалоза. Често това заболяване се появява в аквариумите на тези любители, които не могат да намерят разумно съотношение между броя на рибките и растенията. Жаждата за повече рибки в аквариума може да доведе до неговото съсипване. При процеса на фотосинтеза и дишане, в пренаселените аквариуми се получава допълнително отделяне на CaCO3, който се полепва, като тънка бяла пелена по повърхността на листата на растенията и стените на аквариума. В крайна сметка това съединение се преработва от растенията до Ca(OH)2 , което рязко повишава pH. По този начин масовото измиране на рибките през идващата нощ е гарантирано. При аварийна ситуация от подобен род, предотвратяването на катастрофата може да се постигне с Натриевдихидрофосфат или Калиевдихидрофосфат (50г на 100л) или ако не можете да намерите "такова нещо" вземете един сифон за газирана вода и го изцъркайте в аквариума.
Внимание!
Помнете, че прехода от основна към кисела среда на аквариумната вода не бива да става рязко. Максимално допустимата скорост е 0,3-0,5 pH / 2 часа. Колкото по-плавно стане прехода, толкова по-вероятно е да не загубите нито една рибка.

Неправилно хранене
     
Обилната и еднообразна храна в пренаселен аквариум и ред други фактори довежда до изменения на вътрешните органи. Запекът и Воднянката при рибките много често са в резултат дегенерацията на червата и сърцето. Отделянето на дълги, нишковидни екскременти е следствие от сериозно прехранване. Хроничното протичане на тези болести променя в рибките координацията на движенията им (главата започва да се държи нагоре), раздуване на коремната област и общо отравяне. Гладна смърт може да настъпи и от прехранване. Колкото повече храна поглъщат рибките, толкова по-малко хранителни вещества се усвояват от организма им, като е възможно дори, усвояването съвсем да спре и тогава храната се превръща в отрова. Понякога се случва, в замърсена вода, раздразнената "странична линия" на рибката да накара организма да отделя слузесто вещество, натрупващо се и приличащо на много тънки бели червейчета. Най-често те се появяват около главата и по тялото. След време на мястото на одраскване по тялото на рибката, се образуват малки язвички, които когато се запушат със слуз и боклуци се превръщат в истински кратери. Такива симптоми се забелязват при по-едрите видове(златни риби), защото при малките просто се оставят без внимание.

Малокръвие (Анемия)
     
Най-често Анемия се развива при големи риби живеещи в тесни аквариуми със слаба аерация и само механично пречистване на водата. Предпоставки за развитие на тази болест има при липса на достатъчно белтъци, витамини и аминокиселини в храната. Външните белези на Анемията се изразяват във вяли движения на рибките, лош апетит и нарастваща дистрофия. Възможно е Анемията да бъде причинена от паразити (бактерии), като Cryptobia, Trypanosoma и др.
       
Амонячно отравяне (Ацидемия)
     
Възниква в резултат на продължително пребиваване на рибките в среда наситена с Амоняк. В такава среда се нарушава преноса на Кислород от Хемоглобина, окраската потъмнява, нарушава се координацията на движенията, рибките изкачат от водата и умират. С повишаване на pH концентрацията на Амоняк също нараства, като при снижаване количеството на разтворен кислород токсичността още повече се увеличава.
   
Нитратно отравяне
     
Специфични признаци няма - може да се наблюдават признаци, характерни за общо отравяне:
Бледа окраска, безпокойство, загуба на апетит, постепенно изтощение, ускорено движение на хрилете, свити плавници, вялост.
      Причини: Лоша грижа за рибките - особено прехранване или пренаселване на аквариума, съчетано с нерегулярна смяна на водата.
      Лечение: Отстраняване на причините за повишеното съдържание на нитратите. (концентрация под 20 мг./л.)
     
Нитритно отравяне
     
Симптоми на остро нитритно отравяне:
     
Учестено дишане, рибите стоят на повърхността на водата и дишат трудно. При малките рибки (като големина, не като възраст) се наблюдават спазми (гърчове). Тъканта на хрилете, вместо здрав ярко-червен цвят, могат да станат с друг - от виолетов до кафяв.
Причини: Като при амонячно отравяне.
Предотвратяване: Биологична филтрация и грижа за водата. Концентрацията трябва да е 0.
Лечение: Най-добрият вариант е да се премести рибата в аквариум без нитрити. Или (ако рибите понасят сол) 1 г./10 л. вода - съществено снижава токсичността на нитритите.
     
Газова емболия
Рязкото променяне на налягането (при понижаване), довежда до отделяне на разтворените газове в кръвта и тъканите на рибката, в свободно състояние под формата на малки мехурчета (емболии). Тези мехурчета са пагубни за кръвоносната система и органите, на практика рибката умира от задушаване поради невъзможност да се пренася кръв по кръвоносната система. Затова при транспортиране на рибки, разпечатване на затворени обеми с рибки или пускане на рибки в среда бедна на кислород, трябва да действаме внимателно. При частична подмяна водата в аквариума с нова, ако не сме взели мерки по де хлориране и дегазиране е възможно да се получи ефект на Газова емболия. Симптомите са плуване на рибите на страни, появяване на мехурчета под люспите и около очите.
     
Отравяне с въглероден диоксид
При концентрация над 30 мг/л. Получава се при специално подаване на CO2 от собственика на аквариума.
   
Симптоми: Рибата диша бързо и тежко, стои на повърхността.
     
Лечение: Спира се подаването на CO2, засилва се аерацията. Може да се добави 3% водороден прекис 20 мл/100 л. вода.

Болестите предизвикани от плесени обикновено са причинени от сапрофитните водни плесенни гъбички (Saprolegniaceae), които раста по гниещите животински и растителни остатъци, но има и други опасни плесени. Не съществува аквариум без спори от гъбички. Плесенните гъбички са обикновено вторични инфекции в повредените тъкани. Трябва да се знае, че плесените често съпровождат бактерийни кожни заболявания и бактерийно разпадане на перките. В тези случай се лекуват първичните бактериални инфекции, а вторичното плесенясване ще изчезне само.
     
Сапролегниоза
     
Видовете от рода Saprolegnia и Achlya се превръщат лесно в паразити.. Нападат както тялото, така и вътрешностите на рибите. Развиват се навсякъде, където има недостиг на кислород под влияние на натрупаната гниеща органика. Такава има при прехранване, недостатъчно аериране, липса на опресняване на водата или недостатъчна такава. Липса на биологична филтрация. Плесените могат да поразят и здрави риби, които имат механични увреждания на целостта на кожата или дори само на защитния слузест слой, получени в следствие на агресия или отъркване в поставен в аквариума неподходящ предмет.
           
При по слаба инфекция помага продължителна баня в трипафлавин или с малки количества малахитово зелено. При големи инвазии се употребяват антибиотици. Ползването на лекарства на специализираните фирми за акваристика също дава добри резултати.
     
Бранхиомикоза (Хрилно гниене)
     
Branchiomyces sanguinis
     
Опасна патогенна гъбичка, предизвикваща тежко заболяване по хрилете на рибите. Най-често засяга млади риби.
Симптоми:
Рибите плуват бавно. Не реагират на храна, хрилете им са набъбнали, сраснали и по-тъмни от обикновено, с по-светли краища. Увеличено е отделянето на слуз и хрилните капачета се повдигат и се отдалечават от хрилете. Типично е вторично заразяване с плесени, с което състоянието на рибката още повече се влошава. Дишането им е затруднено и те бавно умират.
     
Ихтиофоноза
     
Много опасно гъбно заболяване. Заболяват всички сладководни и морски риби.
Симптоми:
     
Най-често се образуват цисти в черния дроб, бъбреците и полезните жлези на рибата. Те обикновено са ограничени с тъмен пигмент. Диагностирането е изключително трудно. Рибите могат да имат както изпъкнал, така и издут корем.
   
Язвена болест (ихтиоспоридиум)
     
Това заболяване може да бъде предизвикано и от камшичестите от рода Spironucleus и от някои спорови.
     
Симптоми:
     
Поразените от Ichthyosporidium риби, имат набръчкана кожа поради настръхването на люспите, по които се образуват възелчета и малки язви. Рибите често движат перките си не координирано, което обаче може да е причинено от хиповитаминоза В1.
     
Афлатоксикоза
     
Причинява се плесента Aspergillus flavus. Напада храни съхранявани в неподходящи или влажни условия. Върху такива храни често се образува жълта плесен, която е в състояние да синтезира много химични съединения някои, от които са изключително канцерогенни. Афлатоксинът образуван от плесента причинява карцинома или хепатома на черния дроб на рибите. Веднъж развил се ракът е нелечим. Афлатоксикозата е опасна и за човека. Вдъхването на плесенния прах може да има фатални последствия, тъй като причинява белодробен рак.
Можем да предпазим нас и рибите, като съхраняваме грижливо храната. Тази, на която е изтекъл срока на годност или имаме съмнения, трябва да се унищожи като се изгори.
     
Бактериите са едноклетъчни организми, които нямат клетъчно ядро. Много от тях причиняват сериозни заболявания по рибите. Поставянето на точна диагноза е трудно.
Нитратно отравяне
Специфични признаци няма - може да се наблюдават признаци, характерни за общо отравяне:
Бледа окраска, безпокойство, загуба на апетит, постепенно изтощение, ускорено движение на хрилете, свити плавници, вялост.
Причини: Лоша грижа за рибките - особено прехранване или пренаселване на аквариума, съчетано с нерегулярна смяна на водата.
Лечение: Отстраняване на причините за повишеното съдържание на нитратите. (концентрация под 20 мг./л.)

[NO CARRIER]

Ето я въпросната статия за начинаещите. Марияне, благодаря! 

[Georgi94]

Идеалната статия! Изключително полезна, благодаря много

[Борис Христов]

Надявам се няма да сбъркам ,и тук е мястото да поставя препратка към линк от сайта на Tropica Дания.Линка е към приложение за смартфон-и.
След инсталиране на приложението ,потребителя на определени интервали от време получава съобщения със съвети за това как да процедира в различните етапи от развитието на своя аквариум от 1 до 90 ден от старта.(смяна на вода,добавяне на алгояди,риби,подрязване на растенията ,и справяне с проблеми при поява на водорасли и т.н.)Приложението беше доста полезно при старта не един от мойте аквариуми ,тъй като се наложи да отсъствам от вкъщи за месец и съпругата ми остана сама с рибите и необходимоста от подмяна на около 150-180литра вода седмичноа общо ,във всичките ми аквариуми.
Приложението е описано в полето от дясно ,като съм си позволил да го преведа в случей ,че някой желае ще поставя и него.
В общи линий няма какво да се добави към статията на Raven ,но...може би подхода би заинтригувал някой хора.
ето и линка:http://www.tropica.com/en/tropica-abc/start-up/tropica-app.aspx
Предварително се извинявам ако вече е говорено за това или ако не му е тук мястото.Аз лично не успях да намеря някой да е говорил за това приложение.Изтрийте поста ако е необходимо!!!

Поздрави!!!

Боби

[Деян]

Може и да е полезно това приложение, въпреки че появата на определени събития в аквариумите не се повтаря 1 към 1 при всеки акварист, зависи от много неща. Но пак казвам, може и да е полезно, ще го пробвам скоро с един нов. 

[Георги]

Стартовата процедура е малко неясна. Конкретно, азотният цикъл се завърта при следните условия:
- време 3-4 седмици, заради скоростта, с която се размножават бактериите поддържащи цикъла;
- площ, в която се заселват - грунд в аквариума и филтърни материали;
- храна във вид на амоняк за едните и нитрити за другите;
- оптимална температура 25-27 градуса;
- кислород - осигурява се от движението на водната повърхност;
Храната се осигурява по следните начини:
- метод без риби (не се прави смяна на вода):
  = 10% р-р на амоняк от аптеката без примеси се добавя по схема, поддържаща между 2-5 ppm, докато не се измерят нитрати.
  = храна за рибки се добавя по подобен начин.
  = амоняк + храна за рибки - смята се, че е най-добър като комбинация от горните два, но не виждам как скоростта на размножаване на бактериите може да се увеличи. Това е просто с два източника на храна.
- с рибки: прежалват се няколко рибки и се пускат и се хранят за да произвеждат амоняк. Тук не се поддържа концентрацията от по-горе, а се разчита на естественото количество от рибките. Подмяна на вода по малко през 4-5 дни.

Минава се през фаза амоняк, след това се появяват нитритите и накрая цикълът е стартиран, когато се измерват нитрати във водата. Прави се смяна на вода, колкото да се сведе количеството им до нормални нива. Всичко това е при положение, че имате тестове, с които да мерите.
Ако нямате, се използва метода с хвърляне на боб, за да се разбере "можете ли да гледате рибките".

Публикациите са слети: 26.11.2013 22:50


Беше ми чудно за колко време по-точно ще се завърти азотния цикъл по метода с амоняк и без риби. Исках експериментът да е възможно по-точен, но не се получи точно така.
Аквариумът е 50 л. + 10-ина л. съмп вода, никакви помощни средства като грунд от работещ аквариум или филтри.
Имах тестове JBL 6в1 и купих 10% v./v. р-р на амоняк от аптеката с надпис "Бутилката от 50 мл. съдържа 21,2 мл. ammonia solution 25%. Помощни вещества: пречистена вода".
Схемата на метода е да се поддържа между 2 и 5 ppm. На края на статията има калкулатор. Чел съм някъде, че ако е повечко амонякът, бактериите преработващи нитритите не се развиват нормално. Не ми се купуваше тест за амоняк, така че реших да слагам по 1 мл. през ден, т.е. да поддържам около 2 ppm.

27.10 - инертен грунд и водата;
29.10 - започнах да слагам амоняка от този ден през ден;
30.10 - 4-5 корена микрозорум, 3 сухи клона от липа;
02.11 - ливнах на око бактерии на сера;
04.11 - появиха се тънки бели бактериални колонии по клоните;
06.11 - сложих сипоракс и пак бактерии, pH 7.2, NO2-0, NO3-0;
08, 10, 12, 14.11 - pH се вдигна до 7.4-7.5, NO2-0, NO3-0;
16.11 - pH=7.3-7.4, kH=5, gH=4, NO2=0, NO3=10;
21.11 - pH=7.2-7.4, kH=5, gH=4, NO2=0, NO3=20;
26.11 - pH=7.2, kH=5, gH=4, NO2=10, NO3=150;

Последните няколко дни тестът беше в офиса и изпуснах да разбера по-точно кога стана номера Да кажем някъде 22-23.11 - значи за 25-26 дена се завъртя цикъла.

[Стефани Иванова]

Здравейте ,аз съм със 100 литров аквариум. Та въпросът ми е -само да източвам 1|3 от водата или да махам рибки ,да източвам цялата вода и да го мия . Това винаги съм се чудела ,а и вече ми е прекалено трудно с този аквариум (за основно чистене)  .

[saxon]

http://aquariumbg.com/forum/index.php?action=articles&n=98

[d256h]

Стартовата процедура е малко неясна. Конкретно, азотният цикъл се завърта при следните условия:
- време 3-4 седмици, заради скоростта, с която се размножават бактериите поддържащи цикъла;
- площ, в която се заселват - грунд в аквариума и филтърни материали;
- храна във вид на амоняк за едните и нитрити за другите;
- оптимална температура 25-27 градуса;
- кислород - осигурява се от движението на водната повърхност;
Храната се осигурява по следните начини:
- метод без риби (не се прави смяна на вода):
  = 10% р-р на амоняк от аптеката без примеси се добавя по схема, поддържаща между 2-5 ppm, докато не се измерят нитрати.
  = храна за рибки се добавя по подобен начин.
  = амоняк + храна за рибки - смята се, че е най-добър като комбинация от горните два, но не виждам как скоростта на размножаване на бактериите може да се увеличи. Това е просто с два източника на храна.
- с рибки: прежалват се няколко рибки и се пускат и се хранят за да произвеждат амоняк. Тук не се поддържа концентрацията от по-горе, а се разчита на естественото количество от рибките. Подмяна на вода по малко през 4-5 дни.

Минава се през фаза амоняк, след това се появяват нитритите и накрая цикълът е стартиран, когато се измерват нитрати във водата. Прави се смяна на вода, колкото да се сведе количеството им до нормални нива. Всичко това е при положение, че имате тестове, с които да мерите.
Ако нямате, се използва метода с хвърляне на боб, за да се разбере "можете ли да гледате рибките".

Публикациите са слети: 26.11.2013 22:50


Беше ми чудно за колко време по-точно ще се завърти азотния цикъл по метода с амоняк и без риби. Исках експериментът да е възможно по-точен, но не се получи точно така.
Аквариумът е 50 л. + 10-ина л. съмп вода, никакви помощни средства като грунд от работещ аквариум или филтри.
Имах тестове JBL 6в1 и купих 10% v./v. р-р на амоняк от аптеката с надпис "Бутилката от 50 мл. съдържа 21,2 мл. ammonia solution 25%. Помощни вещества: пречистена вода".
Схемата на метода е да се поддържа между 2 и 5 ppm. На края на статията има калкулатор. Чел съм някъде, че ако е повечко амонякът, бактериите преработващи нитритите не се развиват нормално. Не ми се купуваше тест за амоняк, така че реших да слагам по 1 мл. през ден, т.е. да поддържам около 2 ppm.

27.10 - инертен грунд и водата;
29.10 - започнах да слагам амоняка от този ден през ден;
30.10 - 4-5 корена микрозорум, 3 сухи клона от липа;
02.11 - ливнах на око бактерии на сера;
04.11 - появиха се тънки бели бактериални колонии по клоните;
06.11 - сложих сипоракс и пак бактерии, pH 7.2, NO2-0, NO3-0;
08, 10, 12, 14.11 - pH се вдигна до 7.4-7.5, NO2-0, NO3-0;
16.11 - pH=7.3-7.4, kH=5, gH=4, NO2=0, NO3=10;
21.11 - pH=7.2-7.4, kH=5, gH=4, NO2=0, NO3=20;
26.11 - pH=7.2, kH=5, gH=4, NO2=10, NO3=150;

Последните няколко дни тестът беше в офиса и изпуснах да разбера по-точно кога стана номера Да кажем някъде 22-23.11 - значи за 25-26 дена се завъртя цикъла.

Много полезен тест, благодарско за споделянето !

[Nebunu]

Здравейте колеги,

Нещо не ми е ясно и искам да попитам все пак как се процедира правилно ( аквата ми е стартирана преди 14 дена, растителен аквариум ), на стартовата процедура си написал че за първите 4 седмици се иска смяма на част от водата, и то доста честа. Друг колега ме съветва в друга тема да не сменям вода изобщо за първите 3-4 седмици докато не се постига баланса в аквариума. Аз смених само веднъж до сега, на седмия ден 25% от водата. И мислих и днеска да правя същото.

Как се процедира в този случай? Благодаря. 

[DobriG]

Колега, подходи логически. Защо е необходима смяна на водата? Необходима е, за да се отстранят вредните вещества, натрупани в аквариума, както и излишните хрнителни вещества, за да не остава храна за алгите. Сега се замисли...ако правиш прекалено чести смени откъде ще дойде храната за бактериите, които да завъртят азотния цикъл? Имай предвид и че храна за алгите ще има достатъчно винаги, когато растенията са със стопиран растеж (какъвто обикновено е случаят при стартиране на аквариум), т.е. смяна с цел премахване на хранителните вещества за алгите в случая не е необходима.

Какво означава всичко това. Според мен това означава, след първата седмица смени по- често от 1 път седмично са излишни. Единствената причина първата седмица да се правят по- чести би било, ако с наливането на водата се е вдигнала мътилка от грунда. Така ги виждам аз нещата. И за финал ще ти припомня нещо, което ти казах в друга тема. Имай предвид, че някои от стратовите процедури тук са преведени от сайтовете на производители на определени торове и субстрати и стартовата процедура е съобразена конкретно с техните продукти. Защото има хранителни субстрати, които искат 50% смяна на всеки 2 дни. Това не означава, че всеки старт трбва да се прави по този начин!

[Nebunu]

Разбрах, благодаря ти.