Amphilophus citrinellus  (Günther, 1864)

Българско наименование:

Лимонен Херихтис

Снимка на Amphilophus citrinellus  (Günther, 1864)

Семейство цихлиди (Cichlidae).
Разпространени са в южната част на Северна Америка, Централна Америка и тропиците на Южна Америка. Обитават реките, езерата и местата затопляни през пълноводието.
Тялото е умерено изтеглено на дължина, често високо, отстрани сплескано. Главата е голяма, очите са едри, устата е крайна, устните са дебели. "D" е дълъг.
Няколко дни преди хвърлянето на хайвера при самеца се вижда малък и остър семепровод, при самката -- едро, конусовидно, с тъп край, яйцеполагало.
Рибите са териториални, двойките се образуват в млада възраст от група риби. Степента на агресивност при защитаване на територията зависи от вида и значително се повишава през периода на грижа за хайвера и потомството. Придържат се към средните и долни слоеве на водата.
Някои видове ровят грунда и изравят растенията.
Отглеждат се, обикновено, във видов аквариум или в аквариум с други риби от семейството. Аквариум с укрития от камъни и корени, камъни хоризонтално и наклонено разположени към повърхността, пещери, вертикално поставени камъни за разделяне на териториите (размера на територията зависи от агресивността на вида, размера на рибите, а също от техния характер, обикновено са достатъчно 40 см дължина), плаващи растения. Възможността за засаждане на вкореняващи се растения зависи от вида на рибите.
Най добре е в аквариума да се сложи група колкото се може по-млади риби и когато те се разделят на двойки се оставя нужното количество, следейки за тяхното поведение.
Храна: жива (в това число и дребни риби), растителна, заместители. Размножаване както в общ, така и в развъден аквариум със субстрат. Размножаването се стимулира със смяна на водата (до 2 обема за седмица) и повишаване на температурата с 1-2°С. Може да се опита да се получи хайвер от непознати една за друга риби, като се раздели самката и самеца със стъкло, за да свикнат една с друга, но това не винаги е успешно. Хайвера се хвърля на твърди предмети, понякога на едър лист на растение. Излюпените след 2-6 денонощия личинки родителите преместват в изровени в грунда ямички, а когато малките, след 3-7 денонощия, поплуват, ги охраняват. Стартова храна: "жива прах", науплии на циклопс, нематоди.

Разпространениe: езерата Манагуа и Никарагуа (Никарагуа).

Дължина:  на самеца до 30 см, самката е малко повече от 20 см. В аквариум рибите са по-малки.

D XVI-XVIi/12, A VII/8-9, ll 30. Оцветяването на тялото се изменя с възрастта, но не винаги. Младите екземпляри са жълто-сиви до тъмно сиво-сини, с 6-7 тъмни напречни ивици отстрани и с тъмни петна по средата. Възрастните екземпляри са светло-жълти до оранжево-жълти, може да бъдат с черни петна отстрани и на плавниците. Нечифтните плавници са синкави. При самеца с възрастта се образува мастна издатина.

В аквариум с дължина повече от 1,5м може да се отглеждат заедно с други риби от семейството. През размножителния период стават много агресивни. Силно ровят грунда.

Вода: 22-29°C, dH до 30°, pH 6,5-8.

Хайвера /до 2000 зърна/ се отлага на твърди предмети. Полова зрялост след 9-12 месеца. Образуват хибриди със Цихлазома Мееки.

Характеристики


Семейство: Cichlidae
Биотоп: Никарагуа
Трудност: С определени изисквания
Слой: Дънен-среден слой
Миним. обем: 300л
Вода: Сладка