Как да четем латинските наименования.

[le6o]

Понеже в Статии,книги и документи не мога да пускам теми,затова пускам темата тук.
Тези дни ми мина изпита по латински и реших,че ще бъде полезно да има статия за  правилното четене и изговаряне на  латинските думи.За да започнем с даден език,първо се започва с азбуката.В латинският език има 24 букви.Ето по-долу самата азбука и произнасянето и на български:

   Звуковете се делят на:
Гласни-твърди(a,o,u) и меки (e,i,y)
Двугласни-ae,oe,au,eu
Съгласни-останлите
  1.Дифтонг е терминът за двугласните.
-Дифтонгът ae се произнася  като българското е:
Anaemia- анемия
-Дифтонгът oe се произнася като българското е:
oesophagus-[езофагус]-хранопровод
-Дифтонгът au се произнася като българското ау:
saururus-саурурус
-Дифтонгът eu се произнася като българското еу:
pneumonia-[пнеумония]-пневмония
  2.Особености при поризнасянето на някой латински съгласни.
-Буквата c:
* c= българското к , когато се намира пред твърдите гласни или е в края на думата:
cardamine-кардамин
lac-[лак]-мляко
* c= българското ц ,когато се намира пред меките гласни или пред дифтонгите:oe,eu.ae
caecum-[цекум]-сляпо черво
cichlidae-[цихлиде]-сем. Цихлиди
-Буквата s:
* s= българското з ,когато се намира между две гласни:
dosis-[дозис] – доза
* s= българското з,когато се намира между гласна и една от буквите l,m,n,r
pulsus-[пулзус]- пулс
В останалите случай s  и при двойно ss се произнася като българското с.
-Буквата x:
-x=кс или гз :
maxilla-[максила] – горна челюст
exitus-[егзитус]- изход,край
  3. Диаграф е латинския терми за съчетанията между съгласните c,p,r,t  със съгласната h.
-ch=х
chorda-[хорда]-струна
-ph-ф
phobia-[фобия]-фобия
-rh=р
rhaphe-[рафе]-шев
-th=т
thorax-[торакс]-гръден кош
    4.Особености при произнасянето на някой буквени съчетания
* ti=ци
substantia-[субстанция]-вещество
* qu=кв
aquarium=кв
* ngu=нгв
sanguis-[сангвис]-кръв
5.Ударение.
Броенето на сричките в латиският език винаги започва отзад напред.
Ba-co-pa
  3 – 2- 1
Броенето на сричките е нужно,защото ударението винаги пада на втората сричка.
Това беше от мен ,надявам се темата да е полезна.Като източник за написването й използвах: "Латиснки език за медицинските колежи".Някои от нещата са директно копирани,но просто нямаше начин.

[botan]

Да, наистина, много хубава статия!
И все пак дифтонгът eu макар да се чете еу на латински, на български се превежда като ев (Европа, пневмония,псевдо)

[Мъни]

Поздравления за хубавата тема! Допълвам и доуточнявам:

* s= българското з,когато се намира между гласна и една от буквите l,m,n,r
pulsus-[пулзус]- пулс

- това не е правило, а въпрос на благозвучие. Т.е. в такъв случай може да се чете с, може з.
Съчетанието ti се чете ци когато предхожда гласна;
gu се чете гв само пред фонетично и (i, y).
Ударението пада на втората ИЛИ третата сричка (отзад напред) и зависи от наличните дифтонги, съчетания от съгласни и прочие.  Например в думата сенгвИфера (sanguifera) - кръвоносен, ударението пада на третата сричка, т.е. на И.
В латинския език е нямало звук Ш. Прието е той да се изписва със съчетанието sch, но и прочит СХ не е грешка.