Представяме ви Африканските цихлиди

[cihlidi_fan]

Представяме ви Африканските цихлиди

Темата представя част от цихлидите в африканските езера. Отворена е за допълване

Превод: cihlidi_fan


Tropheus duboisi
[smg id=2398]
[smg id=2397]

Обитава водите на езерото Танганайка. Рибките не са едри - на дължина не надхвърлят 12см. Външността им е твъреде привлекателна - черната окраска на тялото е "напръскана" с бели капки. Няма сигурни признаци за разпознаване на половете им. Трофеусите обичат дълбоките води. В естествената им среди можете да ги срещнете на дълбочина 15метра. Любимите им места за обитаване са скалите или каменистото дъно. Трофеусите са всеядни – и растителна, и животинска храна са примамливо лакомство за тях. Не забравяйте от време на време да ги зарадвате и с някой жив деликатес. Хвърленият хайвер е много малко - до 15 яйца. Майката грижливо събира всяко оплодено зрънце, поема го в устата си и го пази там до излюпването на малките. Но дори когато те вече плуват наоколо, тя бди за тяхната сигурност.

Tropheus moorii
[smg id=2399]
[smg id=2400]

Също произхожда от езерото Танганайка. Той е не само съсед, но и близък родственик на трофеус дюбоази. На дължина достига 14 см. Трудно е да се опише окраската на рибките, защото те съществуват в многобройни разновидности в зависимост от произхода. Обобщено може да се каже, че задната част на тялото и опашният плавник са оцветени в тъмни тонове, които преобладават и върху главата на животното, докато останалата част от рибката е обагрена в контрастен светъл цвят. Представителите на двата пола не се различават по външния им вид. Трофеусите моори са всеядни цихлиди, които макар и да предпочитат водораслите, се нуждаят също така и от жива храна, замразени или сушени дребни водни безгръбначни, прясна салата или други подходящи растения. Още при самото хвърляне на хайвера женската рибка улавя зрънцата, като не им позволява да се докоснат до дъното и ги отглежда в устата си. Грижите на майката не свършват с излюпването на потомствоти й. Тя не се отделя от своите малки поне още седмица!!!


Псефдеотрофеус (Pseudotropheus lombardoi)
[smg id=2402]
[smg id=2401]

Обитава водите на езерото Малави и Източна Африка. На дължина достига 15 сантиметра. На външен вид рибките са странни, дори представителите на двата пола се различават до такава степен , че неопитния наблюдател трудно ще повярва че те са събратя. Подвеждането се дължи на това, че мъжкият псефдеотрофеус може да е обагрен в най-яркото жълто, което сте виждали, и до нея да плува подобно по форма и размери създание, но женско и бледосиньо, нашарено с напречни по-тъмни ленти. Малките им са сини и само мъжките с времето променят цвета си.

Колкото обаче и да се различават по външен вид, по характер дамите и господата псефдеотрофеуси са еднакви. Всъщност те всичките са с лош характер – скандалджии и побойници! Нравът им е толкова лош, че понякога схватките в тяхно участие завършват със сериозни наранявания. Как да се подреди аквариума, за да се ибегнат подобни кавги? Най-напред осигурете обширно пространство за вашите любимци, след което струпайте камъни в центъра на тяхното жилище. В естествената  си среда рибките обитават отвесните склонове  на високи скали  в езерото Малави. Създайте колкото е възможно повече пещерки и скривалища. По този начин по този начин рибките ще маркират  своя територия, без, образно казано, да си настъпват чехлите. Доброто филтриране  на водата е необходимо. Псефдеотрофеусите не са претенциозни по отношение на менюто си – макар и да предпочитат  живата храна, приемат и замразена или сушена. Както повечето цихлиди, те са всеядни и не отказват и на вегетарианско блюдо. Семейство псефдеотрофеуси се образува от трима родители – един мъжки с две партньорки. Женските събират с уста зрънцата хайвер, така го излюпват. Известно време пазят в устите си и новоизлюпените малки.

Pseudotropheus tropheus
[smg id=2404]
[smg id=2403]

Също произхожда от езерото Малави. На дължина рибката достига 20см. Съществува в различни окраски. Мъжките са по-едрите, по-ярко обагрени и притежават малко яйцевидно светло петно в основата на аналния плавник. Тези рибки могат да бъдат много агресивни не само към себеподобните , но и към представителите на други видове. Трофеусите са пример за цихлиди, чието хранене не представлява проблем за аквариста. Можете да им предлагате, с еднакъв успех жива, сушена, замразена или растителна храна. Самците псефдеотрофеус трофеус охраняват територия, в която допускат множество женски. Когато зрънцата хайвер (на брой от 20 до 40) бъдат оплодени, майката ги събира в уста и ги пази, докато се имътят.

Цихлида нож (Dimidiochromis compressiceps)
[smg id=2406]
[smg id=2405]

Обитава езерото Малави. Не надхвърля 25 сантиметра дължина. И формата на рибката (издължена и с издадена напред муцуна), и цветът й (сребристо-синкав) наистина наподобява нож. Мъжките екземпляри се различават по яйцевидните петна по аналният му плавник, женските – по златистата окраска на главата. Освен че е страхотен хищник, при това с много странни навици (например поглъща плячката си откъм опашката), тя се бие със свирепа злоба, като избива очите на противника си, а после ги изяжда. Ако все пак сте решили да отглеждате подобен звяр, осигурете му повечко пространство, застелете дъното със пясък и създайте скална стена с повечко вдлъбнатини и пещери. Храни с жива или замразена животинска храна. Женската  събира оплодените зрънца хайвер и ги мъти в устата си.

[cihlidi_fan]

Тази тема е озаглавена "Представяме ви Африканските цихлиди" за да може тук да се допълвате взаимно единд друг. Идеята ми беше ако може всеки който преведе нещо но за Африканските цихлиди да го пуска тук. Мисля че е доста добра тази идея!Естесвено колкото повече толкова по-добре!!!Ако иска Лонги може да ги раздели някак си на 2 еното да бъде за Малави, а другото за Танганайка езерото?
Също така може да направим и една тема "Представяме ви Американските цихлиди" а това име "представяме ви..........."не съм си о измислил сам а го видях от една тема на Боби!!! :roll:   Видя ми се доста добра ви се връзва точно на темата.

[cihlidi_fan]

Юлидохомис Дикфелди
 
От Книжката на издателство "Труд"


Юлидохомис Дикфелди(на латиски Julidochromis dickfeldi) обитава югозападната част на езерото Танганайка.Това е едра риба, която достига 60 сантиметра.Тялото й е сребристо, с надлъжни тъмни ивици по гърба. Половете се различават трудно, но обикновено женските са по-дебели.
Тези скални отшелници не изпитват голяма любов към ближните си, но ако не са притиснати в тясно пространсво и ако разполагат със свое скривалище, не са склонни към агресия. Най-доброто решение за аквариума, в който акваристът ще ги приюти, е скална конструкция с множество пещери, тунели и т.н., която дори може да се подава малко над повърхността на водата. Засадете растения -  много подходяща е валиснерията. Доброто филтриране на водата е също е много важно! Поддържайте я с температура от 22С до 25С, pH-8-9 и твърдост под 14dGH.
Рибите са всеядни, храненето им не е свързано с трудности. Все пак не забравяйте да съобразявате порциите с внушителните размери на вашите любимци!!!
Повишаването на обичайната температура на вашите любимци ги стимулира към започване на размножителния процес.
Хайверът (около 300 зрънца) се прикрепя по "покрива" на семейната дупка, разположена в миниатюрните скали и тунели. Малките се излюпват за 3 денонощия, но известно време се радват на топлите грижи и на мама, и на татко.

[fridolina]

"която дори може да се подава малко над повърхността на водата"
това май и другаде съм го чела като препоръка, само че не разбрах защо  ?  :roll:

[Георги]

По-красиво е някакси