Преди малко слагах барбусите от Тони в новия им дом. Загледах се замечтано в аквариума, като Петко как се отнесе от мириса на море и водорасли в рекламата на Бонукс. :lol: Докато гледах с мъка глосостигмата как почти е изчезнала вече, горката, забелязах най-едрия крибензис дастои неподвижно над грунда, съсредоточен в една точка. Все едно коте се готви за скок. НемА и 30 секунди и бачето се хвърли със засилка, ама точно като котето върху мишката, към грунда! В следващия момент го видях с една малка мелания в устата. Докато се опомня, вече я беше глътнал и започнал да я джвака. Явно тя не се предаде лесно, защото след малко беше изплюта, а след 5 секунди, отново погълната. Процедурата се повтори няколко пъти. И чак тогава се огледах и забелязах една камара празни черупки от мелания да се търкалят самотни върху камъчетата! А аз мислех, че бедните охлювчета са умряли я от старост, я от нещо друго. poke
Забелязвам обаче, че има 5-6 планорбиса "за аромат" и са все още живи. С нетърпение чакам новата реколта от тях, за да ги пусна и да видим дали и те ще бъдат изпапани или само меланията ще е обект на внимание. vilka
:beer
Хехехех, описанието ми хареса определено :). Аз по същият начин като теб си мислех, че старостта ми уморява моите охлювчета или някаква болест, че не се разпространяват много добре докато видях, че бетата ми ги "харесва" и си ги хапва спокойно :twisted: .
На мен пък ми изчезнаха планорбисите заради рамирезите.
Те обикновено не ги закачали, но ако една от рибите открие "делаверата", то и другите започват.
Та сега се опитвам да си култивирам ново поколение планорбиси от малкото останали.