Оребряване

[NikolaV]

То си е малко въпрос на преоритети...
Сега ще правя гьол с окачено осветление и без капаци. Но ако резултата е конденз, влага и тн., ебал съм и китките - слагам стъклен капак на момента...

[6aro]

И аз мисля, че ненамаляват чак толкова светлината. Аз имам един набързо направен стъклен "капак" , който забелязвам никак не е намалил светлината.

offtopic  

докато не проследих един случаен линк някъде из нета и не попаднах на сайта и форума тук

Много сме такива със страници и имаме лик към тук и малко трудно ще разбераш кой е. Един от тях съм аз.

[Longanlon]

Капаците намаляват драстично осветлението и заради това:
- изпаряващата се вода прави едри капки от долната страна на стъкления капак;
- ако ти е по-твърда водата тези капки отлагат варовик по стъклото.

Дидо никак не е прав. Ако лампите лежат или са близо до стъкления капак, той се загрява и на него не се образува конденз (на тоя принцип са модерните стъкла на колите, а от много години - на самолетитте). Съдя от опит.

И би ли ми обяснил, как в изпарена вода ще има варовик?????  :D

[dido]

Освен варовик, въдят се и водорасли да ти кажа  :D

[Longanlon]

водораслите се пренасят във спори даже във въздуха, макар да смятам, че в случая се касае просто за намокряне, баси. точно както и за варовика - намокрил си си стъклото сам (или помпата или нещо други) - щото нали знаеш как се деститлира вода? целия процес е основан на факта, че в изпарената вода няма варовик, нали така?

[NO CARRIER]

В аквариума има риби. Освен ако не са гупи, неони и анциструси, когато им дадеш храна, ако са нормално гладни, те започват да се блъскат и пръскат. Ако имаш бълбукатор, той също пръска.

[dido]

Винаги остават петна там, където е имало изпарена вода. Освен това се въдят разни гадини както ти казах - водорасли може би. А, и рибите правят мазало както е написал Коко.

[Ichthys]

Донякъде е определящо какво ще гледаш в този аквариум.Ако имаш отговор на въпроса, започни от там!

Винаги съм предпочитал добре залесени аквариуми с не много на брой  харацини на стада. И сега ще е така. Осветлението е важно в случая, така е. Но, както някой каза, и при мен досега никога не се е получавал конденз по капаците, освен ако не съм пускал по някаква причина "мехурчета". Температурата от лампите в горните капаци винаги е държала покривните стъкла сухи. Ако забележа все пак някакви следи от отлагания, които пречат - не ползвам оцет, а топла вода и едно от онези домакински телчета за чистене на съдове, но от най-меките - почистват перфектно и бързо, без да нараняват стъклото

Ползвал съм много тънки стъкла, за да са леки и да се движат лесно и ако са чисти (както би трябвало), 2, 3 мм стъкло едва ли ще оказва силно влияние на качеството на осветлението. Освен това ежедневната манипулация по аквариума не е затруднена, ако покривните стъкла са изпълнени така, че части от тях да се движат. Затова исках да разбера как други са подходили в изпълнението на тази част от аквариума. Сложих въпроса тук, защото отчасти има отношение и към оребряването.

[Joro Vn]

Винаги съм предпочитал добре залесени аквариуми с не много на брой харацини на стада.

С това кодово изречение трябваше да започнеш. Добре дошъл  :!:  :D .
Аз също съм с покривни стъкла и отгоре пластмасов капак. Пурите идват на около 2-3 см от стъклата. Т.к. в тази стая живеем и спим, по периферията на стъклата имам залепена изолационна лента /в случая от експандиран тефлон/, която не допуска почти никакъв конденз над тях и в стаята. Чрез нея те лягат върху рамката , оформена от ребрата и допълнителни лайсни. През зимата вечер не отопляваме стаята и сутрин от долната им страна е страхотен конзенз. След светване на лампите той се изпарява за минути, без да оставя варовити следи, макар че водата ни е много твърда. Има само отделни петна, предполагам от пръски. Варовити отлагания имам само като петно точно под въздушния разпръсквател. Но петното е винаги мокро, а в това състояние е почти прозрачно. Чистя ги всяка седмица с домакинска гъба за тефлонови съдове.
Двете секций на аквариума /лява и дясна/ са с по две стъкла. Задното е неподвижно и към него със силиконова панта е залепено предното. Предното допуска при вдигнато състояние да бъде окачено към пластмасовия капак. В това си положение много от манипулацийте са облекчени- хранене, вземане проби, торене и т.н. При мен този вариант е много удачен и не нарушава замисъла на уплътнението, но при други изпълнения наистина по- практични са плъзгащите стъкла.
Това от мен. Успех, и да не се отклониш от правилния начин на мислене, че изкушения и изкусители в този форум дал господ .

[Ichthys]

Благодаря. Но нали знаеш - трудно е да се спреш и ограничиш, особено в тази област. Красивото си е красиво дори без няма и стрък зеленко. Достатъчно е да поразгледа човек секцията "КОЛЕДА-2005. Категория " Африкански цихлиди" и веднага вземат да му минават еретични мисли :twisted: Само че там познанията ми са наистина нулеви и ще ми трябва време, освен всичко друго.

Това за подвижните лепени стъкла също е идея, стига самият капак да го позволява. В моя случай май най-удачно си остава плъзгащо предно стъкло. Това за експандираната тефлонова лента също е добро, не съм се сещал и съм го правил по доста по-неудачен начин.

[Ichthys]

Не искам да пускам нова тема заради един въпрос, но докато си смятах разни варианти с калкулатора на dido, забелязах нещо, за което искам да питам (пък и темата отчасти съвпада с въпроса... май . Та, явно има два начина за лепене на аквариум, по-специално на дъното - едното е когато е между предното и задното стъкло или когато е като основа на останалите четири.

Не съм лепил големи аквариуми до сега, справял съм се с до 100л. и винаги съм подхождал по един начин - дъното става основа на останалите четири страни. Винаги съм мислел, че лепенето става по един определен начин на разполагане на стъклата и така съм го правил. Сега въпроса. Ако говорим за аквариум от порядъка на 400л. (приблизително 130/55/55) как е най-удачно да се подходи при лепенето в тази част (ако се захвана да го правя сам когато му дойде времето). Има ли препоръчителен начин за лепене при по-големите литражи или...? Или всичко е по-скоро до предпочитания и добра изработка.

[zariio]

При големи аквариуми съм чувал че е по удачно дъното да е между страничните стъкла

[dido]

По долния хоризонален ръб усилията са най-големи, в посока хоризонтална, навън. Ако дъното е под останалите страници, тогава силикона долу е подложен на усилия на срез. Иначе - с дъното между страниците, силикона е подложен на усилия на опън (разпъване). Този тип натоварване е по-добро (желателно) по отношение на силикона.

[Ichthys]

След като питах тук, продължих да чета по форуми за това и вече съм с еднозначен отговор за този подход. Благодаря за бързите отговори и най-вече за обяснението.

[dido]

Абе гледай сега, то това обяснение е доста опростено да ти кажа. Разпределението на силите също е доста по-добро. В единия случай върху силикона има усилия на срез и на натиск заради собствената тежест на стъклото, в другия - единствено на опън (предполага се, че вертикалните стени се опират на някаква твърда опора отдолу, наравно с дъното са демек).

Може ми най-важното е, че силикона има някакво зверско усилие на разкъсване или разлепване - 2 нютона на кв. милиметър ми се върти из главата. Ако имаш 10 мм дебело стъкло, то 1 кв см силиконен шев ти издържа около 200 нютона - близо 20 кила е тва. Ако пък аквариума ти е висок 60 сантиметра, водния стълб от 60 см формира налягане при дъното около 0.6 нютона/кв.см. Демек - имаш презапасяване над 300 пъти по отношение критичните усилия върху този шев. Смея да твърдя дори, че по-вероятно е да се счупи стъклото, отколкото да се скъса силикона

С две думи, няма значение как ги слагаш страниците, все е тая за здравината и т.н.