Правя си нано аквариум 14 на 14 на 14см.Не мога да си намеря подходящ нагревател.Решил сам да направя си направя сам в епруветка но не знам как да изчисля стойностите на съпротивленията,като трябва да е 4вата на 12 волта?Моля,помогнете! *HELP*
Кажи откъде си и ако имам възможност ще ти пратя един нагревател на който му е счупена епруветката.Имам 2 такива
не ми варши работа с реутан трябват ми някаде около 4 вата на 12 волта?
Смята се лесно по закона на Ом-4 вата на 12 волта са 0,33 ампера,следва резистор
36 ома-4вата.Ако искаш да грее повече-по маломощен -примерно 2 вата
Мерси,утре си намерих работа след училище! :-D
Цитат на: pampurko - 29.11.2007 18:14
Смята се лесно по закона на Ом-4 вата на 12 волта са 0,33 ампера,следва резистор
36 ома-4вата.Ако искаш да грее повече-по маломощен -примерно 2 вата
Ммм, сметките са правилни, само с мощността не съм съгласен. Резисторът ще грее еднакво и в двата случая, но във втория може би ще изгори. За да грее по-силно, ще трябва по-нискоомен резистор.
Аиде благодаря ти,Коко! :-P
продават едни големи бели 5-ватови товарни резистори мисля че ще ти свърши работа а и доста ще се измъчиш докато изгориш такъв :)
Да допълня и аз нещо: според мен не е много удачно да се използва само един резистор, тъй като в този случай термичното натоварване на стъклото на епруветката ще е доста неравномерно и при определени условия може да доведе до спукването й. Затова предлагам да използваш няколко последователно свързани резистора със сумарно съпротивление 36 Ω. Броят им ще зависи от дължината на епруветката и може да е някой от следните варианти: 3 х 12 Ω, 4 х 9.1 Ω (или 4 х 8.9 Ω), 5 х 7.2 Ω и т. н. – идеята е ясна (а цитираните стойности са стандартни). Самите резистори могат да са с номинална мощност 1 или 2 W.
Какво печелиш по този начин?
Първо, епруветката се нагрява сравнително равномерно по цялата си дължина и няма опасност от спукване вследствие на механичните напрежения, предизвикани от неравномерно нагряване.
Второ, подобрява се топлоотдаването поради намаленото термично съпротивление – един от факторите, определящи дадено съпротивление, е реципрочната стойност на площта на сечението, през което минава потокът, а в случая това ще е (почти) цялата повърност на епруветката. Малко сложничко се получи... На практика това означава, че разликата в температурите на резисторите и стъклото на епруветката ще е по-малка, отколкото ако е само един резистор, т. е. – те ще работят в по-благоприятен за тях режим и опасността някой да изгори (и да остави аквариума без отопление) ще е нищожна. А топлината ще отива във водата, вместо да кара лака на резисторите да почернява.
Още по-добри резултати и по двете точки ще получиш, ако след поставянето на резисторите в епруветката я допълниш с кварцов пясък, който има по-добра топлопроводимост от въздуха, а също така ще предпазва стъклото от допир с някой от резисторите, което би довело до локално прегряване.
Пожелавам ти успех!
Нещо като електролиза ми се върти в главата. :-D
Там загряването си е равномерно. Въпросът е да се намерят някакви химически неутрални електроди и да се намери течност, която да не се разлага, а само да се загрява.
:-) Очевидно не сте правили такова нещо!
Ето това в ляво е нагревател 9 вата за 220 волта:
http://palladium46.hit.bg/nano/slides/03.html
Използвах го в наноаквариум. Епруветката е рязана, защото дойде излишно дълга. Резисторите са 2 керамични от тия белите с обща стойност малко над 5 килоома. Мисля че бяха 5 ватови, има такива и с други мощности, например 8 вата, стига да има място. Пълнеж - пресят, промит и изсушен пясък. Запушалка - картонена шайба, силикон, гумена тапа. Това е. Със сигурност е по-устойчив от фабричните с гол проводник вътре.
ЦитатНещо като електролиза ми се върти в главата.
Там загряването си е равномерно. Въпросът е да се намерят някакви химически неутрални електроди и да се намери течност, която да не се разлага, а само да се загрява.
Става, това ми бяха първите нагреватели, откакто се занимавам с акваристика. За електроди може да се използват графитените сърцевини /електродите/ от елемент за 1,5 V батерия. Проводникът направо се запоява към металното му "калпаче". Основният проблем тук е изолацията в тази зона, където се вижда метал- от проводника и калпачето. Става с подходящо лепило. Изолирането е задължително, защото в противен случай се получава разграждане на метала. Възможно е да се получи и воден ток- водата тръгва в междината между метала на проводника и изолацията, докато прокапе през щепсела. Имал съм такива случаи. За корпус може да се използва малка епруветки или друга подходяща стъклария- малко шишенце от лекарство и т.н. Желателно е да се напълни с химически чиста вода. Двата електрода се потопени в нея- единият отдолу, другият горе. Във водата стартово се пускат няколко зрънца NaCl, може да се използва и готварска сол. Задължително се тества около 12-24 часа, в противен случай е възможно да се получи рибешка чорба.
За миниатюрен нагревател от резистор може да се използват тези, които са с паралепипедна форма и отвън са затворени с бяла керамика. Например за 5 W е подходящ такъв със стойност 10 килоома.
Аз също използвах самоделни електролитни нагреватели, но така и не успях да изолирам качествено това местенце на проводника и резултата беше конденз и просмукване на електролита (вода с микродози готварска сол), от който дори се е получавало на два пъти късо в разклонителя, макар и да го бях монтирал високо над всички аквариуми.
Явно на тази възраст (12-13 г.) толкова съм можел. На никой родител не му се занимаваше тогава с "ековъзпитание" на "издънката си" и това допринесе за опита, който трябваше да натрупам по метода "проба-грешка".