Поздрави от Сърница

[NO CARRIER]

 

[abaro]

Хубаво място. А ти добре си запечатал природните красоти, особено на шестата снимка

[Ilianidis]

Браво за барбекюто:),мани ми овнешка пържола ми се чини че е.Май ша са оди скоро там.Айде като се върнеш ша разправяш интифата каква е.Приятен отдих,още един ден остана.

[sho]

Доспат е прекрасно място - вобще българската природа е уникална

[Raven]

Браво за барбекюто:),мани ми овнешка пържола ми се чини че е.Май ша са оди скоро там.Айде като се върнеш ша разправяш интифата каква е.Приятен отдих,още един ден остана.

аз съм твърдо за :D

ходил съм няколко години подред на къмпинг през лятото там ,на палатка.над язовира ,откъм планината ,имаше един къмпинг- Орлино,като малък с баща ми редовно ходехме там всяко лято на палатка за по една седмица.природата е уникална ,спомням си гигантски борове и много пъстърви и килограмови костури в язовира.
нямам представа как е в момента положението ,но като природа и място за отдих е идеално.
ако Кольо  реши че условията стават за сбирка - препоръчвам го

[tishovsx]

Не ми говорете, аз след две седмици съм там...вече 8 години ходя подред...и там ми е хвърлен пъпа бреееее...

[NO CARRIER]

Одеве благополучно се прибрахме от Сърница.
Честно, започнах да мисля как да се преселя да живея там...

Айде, утре - повече подробности.

[NO CARRIER]

Ето още снимков материал.
http://tsvetkov.be/Sarnitsa/

Бяхме на гости четири дни у един колега, приятел. И той е сисадмин, но на sarnica.net.

Градчето е малко, около 4000 души. Не знам дали религията или по-малкото контакти с "градския" свят са запазили човещината, но всичко у тях е останало чисто и неопетнено. По улиците не можеш да срещнеш хора, приказващи на висок глас, не можеш да чуеш кавги и разправии. За кражби, побоища, изнасилвания или алкохолизъм и дума не може да става. Боклуци по улиците също няма. Има само пясък, донесен от стичащата се вода от дъждовете. Или, както народът е казал: "Планината ражда хора, полето - тикви".

Природата също е разкошна. На юг от градчето е язовир Доспат. А от двете страни има гори. На юг е елова гора, от север еловата преминава в борова. Въздухът е чист и приятен за дишане. В самата Сърница, в гората, а и по пътя могат да се видят десетки чешмички с ледено студена, кристална вода. Прави впечатление, че на всяка има някакъв съд за пиене.

Разбира се, има и няколко "ваканционни селища", в които човек може да изкара приятно уикенда или отпуска. Цени не мога да коментирам, защото не ги знам. Повече информация може да се намери на официалния сайт на град Сърница: http://www.sarnitsa.bg/.

За да бъда честен, ще кажа, че на всичката тази хубост, единственият недостатък и е близо 15км лош път от Велинград към Сърница. Пътят е бил повреден от миналогодишните наводнения и все още не е възстановен качествено. По посока на почивните бази, също има доста дупки.

В гората, встрани от пътеките, по малки полянки има много вкусни горски ягоди. Е, много истина има в гатанката - Мъничко, червеничко, и царя от пътя отбива. Що е то?. Ядохме на корем. Мисля, че не е нужно да споменавам, че ручеите са с кристално чиста вода.

Разбира се, цивилизацията навлиза и там. Лошо впечатление ми направиха на няколко места изхвърлени празни туби от масло или бензин, вероятно използвани за моторна резачка.  Другата варварщина, която силно възмути всички ни беше едно мини сметище - изхвърлени всякакви отпадъци на метри от специално пригодено място с голяма маса и пейки, под май вековна ела, със нагласено огнище с тикла отгоре... Там ходихме в събота сутринта. Забелязах, че идваха голи с пловдивска и софийска регистрация и това ме наведе над мисълта, че кочината е предизвикана от нас, гражданите на по-големите градове. :cry: Е, това не ни попречи да си опечем пържолките и с прясно нарязана салатка да ги изядем с огромно удоволствие на 10тина метра по-нагоре. Няма по-хубава пържола от начукана, предварително наложена в марина шилешка пържола и изпечена на тикла на бавен огън.

През останалото време за доброто ни захранване се грижеше семейството, у което бяхме отседнали. Ами, лоша манджа не ядохме. Малък Ники беше мерилото за вкуса на храната. Той яде от всяка една гозба без да се мръщи, както когато яде манджите на Зоя.

За съжаление, всяко удоволствие си има своя край. Отидохме в четвъртък и се прибрахме в неделя. Бихме останали много повече, но нямаше начин. :cry:

[madcap]

Мда от природата по убаво нема, а този текст "Планината ражда хора, полето - тикви". ми хареса мноо  

Аз не съм ходил на Доспат, ама знам че е било красиво мнооооо, по-принцип все се разминава, абе  планина да е, навсякаде е красота и спокойствие