ПОСВЕЩАВА СЕ НА ДЕЦАТА ОТ 60-ТЕ, 70-ТЕ И 80-ТЕ НА 20 ВЕК!

[Raven]

Връщахме вторични суровини като пионерско поръчение, сега възрастни хора го правят за да изкарат стотинки за хляб.

Събирахме хартия и се надпреварвахме кой ще събере повече, аз набарах едни учебници на баща ми от ВИАС и ги върнах, спечелих значка за най много върната хартия
Баща ми разбра за учебниците, шамароса ме и отиде да си ги вземе обратно от мазето на училището.
Взеха ми значката

Стрхотно добър бях на фуниики, не пропусках.Много се гордеех с това, като деляхме отборите винаги аз бях капитана на единя и всеки искаше да е при мен, правех фунииките си от списанията на майка ми- Бурда и Некерман, вадех страниците така че да не види че са скъсани.
В замяна на това не успях да стана добър на топчета, направо бях трагичен - от танела не можех да сваля нищо колкото и да бурех.

Всяко лято ме пращаха на село при баба и дядо да ме отглеждат, майка ми е от Мездра а баща ми е от Видин.
Половината ваканция изкарвах на едното си село, останала на другото, взимаха ме само за почивката на море и после пак ме връщаха на село.Като ме вземеха около 15 септември приличах на индианец- загорял, дългокос, ожулен и с рагасани от зелените орехи пръсти и устни.

Крепостта Баба Вида я знам камък по камък, блокът ни е на 200м. от крепостта, децата влизаха без билетчета и ние висяхме по цял ден там или покрай реката,къпехме се по цял ден в Дунава и нищо ми нямаше, ходехме за риба или в пещерите крй Мездра, не помня някога да съм пострадал нещо повече от ожулени колене.

На море ходехме за по 21 дена на станция, или в Несебър или на Албена, майка ми работеше в МВР и станциите бяха разкошни и безплатни разбира се.
В морето имаше толкова риба че дори и аз с кекавият си съветски харпун с каучукови ластици и 8 мм. стрела успявах да улуча някой друг кефал.

Най хубавото нещо което си спомням са вечерите в къщи,   събирахме се край масата цялото семейство + кучетата, вечеряхме и си говорехме просто защото нямаше какво друго да се прави- нямаше сто и кусур тв канала, нямаше нет...

Аз врънках баща ми да ходим за риба уикенда, майка ми врънкаше да сменим пердетата или мокета в хола, баща ми гледаше да уцели лайсната така че и да идем за риба и пердетата да се сменят, това тогава ми се струваше нещо нормално а сега като го пиша усещам  буца в гърлото си.

[Luton]

Имаше Дядо Мраз, а не скапаното му копие, продуцирано от Кока Кола-Санта Клаус или пък Дядо Коледа(Чичо Великден, слава на Бога още няма??)
имаше униформи, сини и сутрин ходехме в 7.00 на училище да правим фи-зарядка, след това проверяваха бележниците, дължината на косата и униформата!
Отсъствията значеха нещо а програмата и нивото на повечето училища беше, като на Швейцарски колеж(ама от най-частните и най скъпите)
Продаваха КЕНТ, дъвки, плакати и снимки на стрелбищата, които бяха народните КОРЕКОМИ.

[ceco]

Манифестирахме 4 пъти в годината. Отглеждахме гупи в 3 литрови буркани. Въртяхме кубчето на Рубик.
Записвахме се на кръжоци /млад радиолюбител, ракетомоделизъм, корабомоделизъм и др./. Играехме на
топчета /в Русе им казвахме билюри, крадяхме ги от печатница "Дунав"/. Разменяхме картинки от кибрити.
Учехме 6 дни в седмицата. Засаждахме дръвчета. Гледахме "Ну Погоди", "Приказки под шипковия храст",
"Шапчо и Шапча", "Семейство Мейзга", "Семейство Барба", "Войната на таралежите", "Рицар без броня",
"Фаталната запетая", за смърфовете и др. В петък вечерта даваха руската програма "Время" и руски
филми. Пуснаха първата сапунка, бразилския сериал "Робинята Изаура". Най-якото образователно предаване
беше "Атлас". Хит бяха филмите за индианци с Гойко Митич. В дискотеките не пускаха чалга. Сръбското и
гръцкото бяха полулегални. Падахме си по Лепа Брена. Слушахме тайно Хисарския поп. На учениците беше
забранено да пушат, когото хванеха, го наказваха. Запалките се зареждаха с газ многократно, на еднодневките
монтирахме дюзи отдолу. Панталоните бяха с крачоли, уширени в долния край /чарлстон/. Джиповете бяха
УАЗ - ки. Ако баща ти беше тираджия, си хванал бога за рога. Автомобилните гуми бяха vida - гр. Видин.
Между блоковете имаше градинки, игрища, люлки и пързалки, много дървета. Сега можеш да се здрависаш
с комшията от съседната кооперация направо от терасата. Мелачките за черен пипер бяха тумбести и
червени на цвят. Нямаше силиконови цици. И т.н.
: 17.04.2010г 18:06ч


От "Инвентарна книга на социализма"

А бе и аз съм роден по това време, обаче никога не съм си падал по лепа брена и хисарския поп
Слушах едни по скучни-  Пърпъл,  Рейнбол, Юрая и много други.
Моля да не заблуждавате младите.

[Асен Евгениев]

Помня как ходих на концерт на Супермакс. Нямаше билети и една огромна тълпа се ослушвахме пред
стадиона. По едно време всички се юрнахме към ниска метална ограда и я съборихме. Милиционерите
скочиха и настана яко меле. Хапнахме по някоя и друга палка, но не се отказахме. Докато траеше
панаира и всички куки се бяха събрали там, аз и аверчето заобиколихме и прескочихме от другата
страна. И настана здраво куфеене.

[ceco]

А тези билети от 6 ст бяха от скъпите- за автобус и тролей. Трамвая беше с билет от 4 ст.
Аз живеех в Изток до киното и когато пътувахме до ЦУМ, ходехме пеша до зала Универсиада за трамвай 4

[rakim]

На всички тераси висяха луканки,на по големи празници(а и не само) хората се събираха пред блоковете и пускаха музика,мухабет и тн...По едно време всички имаха булонки :-DНямаше празно не засята земя,зад блока ми имаше  нива и всеки си взимаше от там домати.Взимахме писти от строежите и пускахме колички по тях от 2-3 етаж.Да имаш видео беше мега гъзария,нещо като да притежаваш кино

[митко]

Крадяхме антените от покривите,където всъщност играехме,и си правехме тръби от тях,а фунийки- като ровехме по пощите ,и се оглеждахме за "Жената днес".Причаквахме бабите да се върнат от пазар.Прясното мляко беше в найлонови пликове.Слагахме карфици на фунийките..и така на татък.Върха на сладоледа беше колело"Украйна",а иначе масовото беше "Балкан".А помните ли филма"Банда БМХ"?Единственото порно беше някой бедър в "BURDA".

[Лора]

Ох, това да имаш БМХ, си беше... чиста класа.
Аз обаче първо карах Зайка, после минах на Школник, Лястовицата на дядо и накрая големия Балкан на тати... Ех, славни години бяха.
Като чета коментарите на колегите, в главата ми нахлуват носталгични спомени. Наистина, тогава сякаш живеехме по спокойно. Аз не помня, да сме заключвали входната врата... Това ставаше когато отивахме на море и то не заключвахме два пъти и с много ключалки, а само ведъж. А сега...
Помня и аз как събирах картони, вестници и подобни за вторични. Изкарвах си джобните за седмицата. Връщахме старите бутилки от бира и лимонада...

[Luton]

Имаше дънки "Панака" и супер яките ZIKO от сръбските пазари(с малкото джобче)
дъвките бяха ИДЕАЛ с приказни картинки, а от стрлбищата TURBO
маратонките ROMIKA и еспадрилите, също чупеха стандарти!
Имаше средец 100мм и АЛФА, най-добрите, излезе и ФЕМИНА
малки каравини продаваха цаца, картофки и горчиво кафе с каймак тип еспресо.
Това се сещам, за сега

[vasso]

Аз съм по-нов набор, но и аз си спомням огромна част от тези неща. И аз съм карал школник преди дооста години. Детството ми беше доста хубаво като се замисля. Сега живея все едно друг живот. Преди нямах и конфликти с хората, като че ли всичко беше по-добре. В голям американски филм сме се вкарали обаче сега.  

[митко]

Проблемите си ги решавахаме по мъжки,просто по слабия  отстъпваше,и нямаше ножове,оръжия.Просто синини или счупен нос,и всичко се забравяше след седмица.От празни бутилки изкарвахме дребни за седмицата,и оставаше някоя стотинка за гупи или хелери.Магазините които помня са :На Красно село,магазина на Слави,на Солни пазар,на Женски пазар [тогава не беше женски],в подлеза на бул.България,съботния пазар,пазара на Красно село и стотици квартални цветарници.

[denbosch]

Понеже всички си спомнят само хубавите моменти,аз пък реших да си припомня нещо негативно-например режима на тока...Два часа имаше ток,два часа нямаше-в къщи имахме огромен акумулатор и сигурно сто метра жици аварийно осветление за двата часа на тъмно.Беше светло,но студено и все пак някак си хубаво-завивахме се с по-няколко одеала,лягахме всички в една стая и си говорихме докато заспим.Имахме телевизор "София",май беше 12"/тогава не знаех какво е инч/ на 12V-голям хит беше да гледаме ТВ докато няма ток.А най-готино беше когато имаше мач и нямаше ток-тогава някой изкарваше телевизор на паркинга,където имаше на сто места пет коли и 30-40 души се кефехме на малкото екранче или просто на радиото,ако мача нямаше пряко излъчване.И като се замисля-май ми беше по-готино,отколкото сега,когато гледам три мача пряко от ШЛ и другите по интернет и в крайна сметка...не мога да видя нищо.
Чаках за култовия вестник "Старт" час-час и нещо преди да отвори РЕП-а,щастието да държа в ръцете си един от четирите-петте броя отредени за нашия квартал беше неописуемо.Сега влизам в трийсетина спортни сайта на ден по няколко пъти и не чувствам никаква тръпка.
Записвах си един албум на касета и го въртях нон-стоп,а сега дърпам седмично двайсет албума,от тях си избирам набързо десетина песни за плеъра и в крайна сметка слушам нещо,което ми харесва,но не знам какво,докато не погледна дисплея.Днес докато отида на работа в колата сменям петнадесет радиостанции,защото все нещо не ме кефи-преди имаше само "Хоризонт" и тук-там "Христо Ботев",стар ВЕФ,Селена или ако си паралия дек"Унитра"/върхът!/.А пък иначе и преди и сега си слушам всичко,което ме кефи-от Лепа и Попа,през Пърпъл, Рейнбол, Юрая,през Ъксепт, Мейдън, Металика, Експлойтед, Систърс, Сюисидъл Тенденсис и всичката невероятна метал сволоч,та чак до джаз,опера,рап,фънк,фолк,кънтри и класика.Хора разни,вкусове също-да не заблуждаваме младите наистина!
Преди ако си купя "Фин млечен шоколад" се чувствах на седмото небе-днес обикалям щандовете със сладки три пъти в напразни опити да си харесам нещо.Бира имаше само по празниците и то ако се вредиш,но то и тоалетната хартия беше дефицит,а сега избираме десет минути с какво да си избършем.......
Всеки ден четях книга-рекорда ми е сутрин,когато отвори библиотеката да взема двата тома на "Граф Монте Кристо" и "Спартак" и да ги върна прочетени късния след обед на другия ден.Понастоящем,ако прочета една книга за половин година си е супер постижение.
Ходихме на бригада в "Безалкохолни напитки"-пиехме швепсовете направо от поточната линия.Ходихме на бригада и във винзавода-там беше малко по-сложно,но се справяхме и там .Водка "Царевец" беше сегашната "Absolut",а "Stolichnaya" си беше направо "Grey Goose".
Имахме и двуседмични летни бригади,на които се пазеше денонощно знамето на бригадата,имахме и "НВО-начално военно обучение"-все неща,които не могат да се предадат с думи и за които младите могат само да ни завиждат.

Да имаш видео беше мега гъзария,нещо като да притежаваш кино

Никога няма да забравя първия път,когато гледах видео-организираха ни целия клас на гости в една съученичка,единствената,която имаше плеър-то си беше цяла днешна абитуриентска.Днес всеки ден дърпам филм,но се гледа веднъж на месеца и обикновено разочарованието е по-голямо от очакването.

А другото "Леблебия" /ръж - печена, мляна/.

А това кафе как ми липсва-не е истина  ...

Стига толкова,че много ме налегнаха спомените-хубави времена бяха,най-вече защото бяхме много по-млади!

[Асен Евгениев]

Всички бяхме изумени и гледахме ококорено, когато едно момче дойде на училище с електронен
часовник. Снимки правехме с фотоапарати "Смяна 8М". Ленти /филми/ се намираха много трудно,
с връзки, и то черно-бели. Пред фотоателието ставаха километрични опашки. Метрите до обекта
за снимане се определяха но око или с крачки. По-заможните имаха светкавици и светломери. А с
фотоапарат "Киев" си цар. Всички пишехме с химикалки от 20 стотинки. Тези от 3 лв. бяха нечуван
лукс. От чейнчаджиите си купувахме долари по 5 лв. И дънки, които носехме с години. Като се
протриеха, се зашиваше подплата от вътре и се носеха, докато се разпаднат. Зяпахме в захлас
през витрините на Кореком шоколадовите яйца и "Тоблерон"-ите. В салоните по физическо
възпитание играехме с цвички. Футболни мачове гледахме по стадионите, всички места бяха
заети. Семки си купувахме от циганите по 10 ст. фунииката. Милиционерите ги гонеха здраво.
На стадиона гледахме и автомобилно "Родео", караха коли на две гуми. Имитираха смелчаците
от ТВ поредицата "Търсачи на силни усещания".  На караваните-стрелбища стреляхме с пушки
по капачки от лимонада за по 10 ст. Майка ми работеше в консервен комбинат и разменяше
дефицитните капачки за буркани за други дефицитни стоки.  Всичките ни футболисти играеха
в Български клубни отбори и ставаха велики мачове с отбори като "Аякс", "Байерн", "Ливърпул"...

[митко]

Да,имаше доста негативни неща, но като,че ли хората бяха по-човечни,отзивчиви.За мен класика от времето на соца си остават опашките за банани.

[iek]

Леле каква пенсионерска тема се е заформила, аз освен секса с първото гадже, друго не искам да си спомням.