ПОСВЕЩАВА СЕ НА ДЕЦАТА ОТ 60-ТЕ, 70-ТЕ И 80-ТЕ НА 20 ВЕК!

[anton_27]

Може повечето от вас да са го срещали и чели, но все пак.

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от ,,Веро". Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите:

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:

01. Без да искаш въвеждаш пин кода си на микровълновата.
02. Не си играл на пасианс с истински карти от години.
03. Не можеш да си намериш колата на паркинга, освен ако не я повикаш с алармата.
04. Баба ти говори повече за Есмералда и Рич, отколкото за собствените си деца.
05. Знаеш повече за проблемите на Брад Пит, отколкото за тези на собствения си брат.
06. Чуваш по новините, че 50 човека са били взривени и сменяш канала, защото не е нищо ново.
07. Сваляш си обувките, преди да влезеш... в самолета.
08. Имаш списък с 15 телефонни номера, за да се обадиш на 3 членното си семейство.
10. Най-добрият приятел на човека вече не е кучето, а мобилният телефон.
11. Звъниш си всяка сутрин... за да си намериш мобилния телефон.
12. Тъпо ти е, че не можеш да звъннеш и на дистанционното на телевизора, като изчезне.
13. Чудиш се на къде да насочиш мебелите си в стаите, където нямаш телевизор.
14. Не знаеш ничий телефон наизуст, дори собственият си, защото всички са ти в GSM-a.
15. Да си забравиш GSM-a в къщи е драма. Единственото по-страшно е да го загубиш!
16. Децата ти играят футбол всеки ден... пред компютъра.
17. 10 годишния ти племенник не може да говори много, но може да чати перфектно.
18. 10 годишния ти племенник пише по-бързо на клавиатурата, отколкото говори.
19. Не си модерен, ако вече си на повече от 20 и още не си спал с някой от твоя пол.
20. Ако си на тинейджърски купон, можеш да пикаеш навсякъде, но не и в тоалетната. Тя е само за секс.
21. Повечето хора родени около 1990 вече са правили повече секс от теб.
22. Ако слушаш песни, чиито текст има смисъл, значи или си прекалено стар или прекалено гей.
23. Цената на квадратен метър в центъра на столицата ти е по-ниска от цената на квадратен сантиметър в любимия ти уебсайт.
24. Сложил си парола на файла с паролите си.
25. Пращаш е-мейли на колегата в съседния офис.
26. Като причина да не поддържаш връзка с роднини и приятели изтъкваш, че нямат е-мейли.
27. Проверяваш си е-мейла по 5 пъти на ден, но нямаш време да поговориш с майка си повече от веднъж седмично.
28. Ако не получаваш поща вкъщи повече от седмица, се чувстваш пренебрегнат, макар да получаваш редовно само глупави реклами. Ако обаче не получиш никакъв е-мейл за повече от ден-два, даже спам-ът започва да ти липсва.
29. Мразиш да пишеш с химикал, защото няма спелинг чек (проверка на правописа).
30. Използваш си телефона повече за писане, отколкото за говорене.
31. Оплакваш се, че на GSM-ът ти нямаш "copy" - "paste".
32. Купил си си дигитална камера, за да правиш колкото си искаш снимки и сега имаш толкова много, че нямаш време да ги гледаш.
33. Спираш пред къщи с колата и използваш GSM-a, за да провериш дали няма някой вкъщи, за да ти помогне с покупките.
34. Ядосваш се на приятелите ти, че закъсняват с 5 минути и още не са ти звъннали на GSM-a.
35. Децата ти не искат да ядат храна, която не е танцувала по телевизията.
36. Ставаш сутрин и влизаш в Интернет, преди да влезеш в кухнята да си направиш кафе.
37. Колкото повече си разпределяш времето, толкова по-малко ти остава.
38. Слагаш наклонени усмивки, дори когато пишеш с химикал
39. Накланяш си главата на една страна, когато се усмихваш
40. Четеш това и клатиш глава, и се усмихваш.
41. Дори още по-лошо, знаеш на кого точно ще препратиш тази статия.
42. Прекалено си зает, за да забележиш, че на този списък му липсва номер 9.

43. Даже се връщаш назад, за да видиш, наистина ли няма номер 9.
44. А сега се усмихваш.

[santah]

Браво! И аз се вмъквам в 90% от гореописаното, въпреки че съм след 80-та година.

[vasso]

УЖАСТТТ. ЕХххх, доброто старо време. Не съм живял тогава, но определено искам да живея 50те. Или пък 19 век-без излишни тъпизми.

[Асен Евгениев]

Мдаа, бях дете през мезозойската ера, но спомените са живи. Колите нямаха колани и въздушни възглавници, ама то
нямаше и коли. Първото ми возене беше на 10 год. Футбол играехме на улицата, не минаваха коли и нямаше паркирани
такива. Но и нямаше прегазени деца. Използвахме автобуси и влакове и ходехме пеша. Сега съм от леглото в колата и от
колата в леглото. Дъщеря ми не е виждала влак от вътре. Не бяхме задръстени от шишенца с лекарства със секретни
капачета, имахме само аспирин на хапчета. Често пропускахме да си заключим вратата, то и нямаше кой знае какво за
крадене. Нямахме дори телевизор. С първия, марка "Мургаш" /черно-бял/, се сдобихме като бях в пети клас. Нямаше
нищо за гледане обаче. Редовно се запилявах нанякъде, увлечен в игри. Но нямаше педофили /по-точно не смееха да
шукнат/. Сега ме е страх да пусна хлапето да пресече улицата сама, фучат със 120 км/ч и всеки пети я оглежда с
потекли лиги. Пиехме от едно шише и ядяхме един сладолед, но нямаше азиатски и африкански болести. Не бяхме чували
за птичи, свински, котешки и мармаладен грип. В клас се пръскахме с употребявани спринцовки, но нямаше СПИН. Крал
съм череши. Ял съм и шамари за това, но никога не съм се оплаквал. Имах лагерна количка и бях "турбо гъзар". Редовно
играехме на фуниики. Ходехме по бригади и си правехме импровизирани дискотеки. По купоните свирехме на китари
или си пускахме винилови плочи, повечето от вас не са пипали такива. С гаджето живеехме в двата края на града,
нямахме домашни телефони /мобилните не бяха измислени/, но се виждахме всеки ден. Помнех 150 тел. номера наизуст,
сега мога да налучкам 3-4, но след няколко опита. И т. н. , и т. н.
И на последно място, но не по важност, не знаех какво е СТРЕС!

[Rendaka]

Първата част на първия пост събуди у мен носталгични чувства към доброто старо време, когато проблемите ми бяха нищожни, даже ги нямаше, освен в моментите, когато съм омазал нещо спрямо разбиранията на баща ми и трябваше да се подготвя психически, че ще отнеса няколко шамара , два-три шута и няколко почуквания с кокалчетата по главата ми в опит да се убеди, че съм запомнил какво е казал. Естествено последното важеше до следващия път и нещата се повтаряха, освен в случаите, когато съм решил, че конкретното нещо не може да събуди достатъчно интерес у мен и се впускам в търсене на ново, последствията обикновенно са ясни (по-горе ги споменах). Тогава не ми се налагаше да гледам КЕЧ по телевизията, понеже всеки ден го имапе на живо пред блока...

Липсва ми онова време, но нещата се менят, аз самият пораснах физически и духовно, с оглед на което мобилния ми телефон, интернета и компютъра са неизбежно удобство, което трябва да имам, инъче ще ми е нобходимо изключително много време да постигна някоя от целите си. Не е загуба на време висенето ми пред компютъра, но то в повечето случаи е свързано с работа и в малка част забавление - филми , форуми и т.н. Когато горепосочените средства се използват правилно няма проблеми, но когато нещата се обърна тогава трябва да се замислим къде сме збъркали... От това могат да си вземат поука млади родители, които тепърва възпитават децата си и ги насочват по жизнения им път, за мен е все тая - каквото било, било, нека погледнем настоящето и да се опитаме да изградим това, което ще бъде

Поздрави!

[Luton]

Имаше сладолед по 25 ст във фунийки и кино по 50ст
Нямаше дете, което да не беше гледало Междузвезни войни 30-тина пъти
Наскоро видях 17 годишен пич, който не знаеше нищо за Люк Скайлокър???
Ако те пострижеха НУЛА НОМЕР, това беше дъното, след него беше само затвора!
Абе хубаво време, спокойно и истинско.

[Alek]

Боза от 0.06 ст. и  баничка от 12 .... Алтай и хубави меденки ....
Компютри Правец 8м..... 

[Лора]

Ох, а автобусното билетче беше 0.06лв и нямаше контрольори...
За съжаление горенаписаното е вярно, много съвременни станахме.

[Alek]

Нямаше интернет ..... нямаше спам .....   
Четворката ходеше от Княжево та чак до  Гео Милев ......

[Асен Евгениев]

Нямаше ГМО. Лозето го пръскахме със "син камък". Нямаше пластмасови домати и краставици, които сега
ядем през зимата. Киселото мляко се продаваше в стъклени бурканчета, които връщахме в магазина.
Носехме си чанти за пазаруване и не задръствахме природата с найлонови торбички, кофички за мляко
и пластмасови шишета от минерална вода. Всяка седмица миеха улиците с вода. Ходехме през лятото на
така наречените "екскурзионни летувания" в планината с тричасови преходи от хижа до хижа. Но горите
не бяха задръстени с боклуците на псевдо планинари. Нямаше поголовна и безогледна сеч на дървесина.
Настинките ги лекувахме с аналгин - хинин. Учителите не обираха банки. По-точно никой не го правеше.
То нямаше и банки де. Не съм затъвал с 9 кредита като сега. Нямаше заложни къщи с 5% лихва на ден!!!
Нямаше отвличания. Пиехме "Сайдер" и "Етър". Сиренето и салама ни го увиваха в кафява амбалажна хартия.
Нес кафето ни беше "Инка". А другото "Леблебия" /ръж - печена, мляна/. Хрупахме бонбони "Детска радост".
Дъвките ни бяха "Идеал", а пастата за зъби "Поморин". Колите се караха само на бензин. Топлехме се с
акумулиращи печки, които гълтаха ток като за световно, но пък тока беше по 1 стотинка на киловат.
Използвахме сапун за пране и перални "Рига". Нямаше омекотители. Имах свободно време.

[sliven]

Понеже съм роден 1967г. 99% съм съгласен с "аkapulko"!  Все пак едно е да си дете, сега сме родители.Друго си е детското безгрижие!Затова имаш стрес,а не свободно време!

[Асен Евгениев]

Чавдарчетата бяха със сини, а пионерчетата с червени връзки. Имахме Лексикони, карти "Киноклуб Знаме на мира",
изпълнявахме "Пионерски поръчения" /примерно да събираме билки през лятото/. Комиксът ни беше "Дъга", карахме
колелета "Балкан". Образователната ни книга беше "Мъжът и жената интимно". Хапвахме захарни петлета и памук,
млечен шоколад "Крава" /лукс/ и "Кума лиса". Лимонови резенки и "Ризон". Тахан халва в ламаринени кутии, които
после използвахме с десетилетия. Пушеха се "Шипка" и "Родопи" без филтър и "Стюардеса" със. Мокрите ни кърпички
бяха "Българска роза", а най-масовата кола "Москвич". Пращахме си телеграми. Използвахме механични пишещи
машини, които се чуваха от първия до последния етаж. Четяхме вестник "Работническо дело" и списание "Жената
днес" /с малко късмет и връзки от реповете си купувахме "Паралели"/. Аз дебнех за вестник "Орбита" и списание
"Космос". Колекционираха се салфетки, значки, цигарени кутии /вносни/, от българските правехме роботи. Разменяхме
картинки с автомобили от дъвки Би-бип. Чакахме с нетърпение да дойде "Луна парк" /веднъж годишно/, за да се возим
на блъскащите се колички. Циркът беше събитие и невероятно изживяване. Децата гледаха "Бързи, смели, сръчни",
"Сладкарница Захарно петле" и "Ум, белия делфин" / и "Розовата пантера Пинко" по "Всяка неделя"/. Възрастните
гледаха "На всеки километър" и "Студио Х". Слушахме "Музикална стълбица". Във фоайето на всяка обществена
сграда имаше машина за лъскане на обувки. Смучехме лукчета и "Карамел Му". Кремът за ръце беше "Дунавски вълни".
Носехме дънки "Рила" и "Панака". Белите чорапи бяха гъзария. Мечтаехме за бели китайски гуменки/кецове. Маратонките
бяха блян. Мечтата на момиченцата беше кукла с мигащи очи, а на момченцата камионче с дистанционно управление
/разбирай с кабел от играчката до кутииката с двете копчета/. Да не забравяме Ленинските съботници и санитарния
полуден. Пишехме си писма с деца от Съветския съюз. Имаше "Мелодия на годината" и "Златния орфей". Заглушаваха
радио "Свободна Европа". В стола за десерт даваха "Кисел". Организираха банкети в заводите. Богатите имаха
"Персииски" килими. Останалите черги и ковьори по стените. Появиха се дубликати като Сън-кола и Кооп-кола. И т.н.

[sliven]

Точно.Много от нещата бях забравил.Давай нататък!Кефско е. 

[miTko]

И имаше истински каки...  И не бърках дистанционното с ГСМ-а, и двете ги нямаше. 

[Асен Евгениев]

Манифестирахме 4 пъти в годината. Отглеждахме гупи в 3 литрови буркани. Въртяхме кубчето на Рубик.
Записвахме се на кръжоци /млад радиолюбител, ракетомоделизъм, корабомоделизъм и др./. Играехме на
топчета /в Русе им казвахме билюри, крадяхме ги от печатница "Дунав"/. Разменяхме картинки от кибрити.
Учехме 6 дни в седмицата. Засаждахме дръвчета. Гледахме "Ну Погоди", "Приказки под шипковия храст",
"Шапчо и Шапча", "Семейство Мейзга", "Семейство Барба", "Войната на таралежите", "Рицар без броня",
"Фаталната запетая", за смърфовете и др. В петък вечерта даваха руската програма "Время" и руски
филми. Пуснаха първата сапунка, бразилския сериал "Робинята Изаура". Най-якото образователно предаване
беше "Атлас". Хит бяха филмите за индианци с Гойко Митич. В дискотеките не пускаха чалга. Сръбското и
гръцкото бяха полулегални. Падахме си по Лепа Брена. Слушахме тайно Хисарския поп. На учениците беше
забранено да пушат, когото хванеха, го наказваха. Запалките се зареждаха с газ многократно, на еднодневките
монтирахме дюзи отдолу. Панталоните бяха с крачоли, уширени в долния край /чарлстон/. Джиповете бяха
УАЗ - ки. Ако баща ти беше тираджия, си хванал бога за рога. Автомобилните гуми бяха vida - гр. Видин.
Между блоковете имаше градинки, игрища, люлки и пързалки, много дървета. Сега можеш да се здрависаш
с комшията от съседната кооперация направо от терасата. Мелачките за черен пипер бяха тумбести и
червени на цвят. Нямаше силиконови цици. И т.н.
: 17.04.2010г 18:06ч

Ох, а автобусното билетче беше 0.06лв и нямаше контрольори...
За съжаление горенаписаното е вярно, много съвременни станахме.

От "Инвентарна книга на социализма"