Концерт За Риби (част 1 и 2)

[jodeci]

                                           Концерт За Риби (част 1)

Водата е като роден дом за звука. Скоростта на звука във водата е пет пъти по-голяма,
отколкото във въздуха (тоест 1500 м/с). За сравнение, ако лъч от прожектор попадне във
водата, той бързо изгубва силата си. Източник на звук с мощност един киловат се чува на
40 километра...
Щастиви са хората, които се занимават с хидроакустика! Прилепят ухо към гърдите на океана
и чуват как тупти животът в него. За другите това е трудно –  ,,границата" въздух-вода е
много ,,затегната". При преминаване от едната в другата среда се поглъща почти цялата
звукова енергия, с изключение на 0,1%.
Някой подводни обитатели обаче се чуват и с просто ухо. Веднъж Дарвин, разхождайки се по
брега на река Уругвай, чул тряскането, което си разменяли местните риби от рода на сомовете.
Сред малайките рибари пък и до днес са на почит тези, които имат добър слух. На такъв човек
се плаща двойно, когато се взема на риболов в морето – той се потапя във водата и определя
откъде идва повече шум. Обикновено в тази посока се открива желаният улов.

Сред рибите няма добри песнопойци като славеите. Техните ,,инструменти" са твърде примитивни.
Те издават звуци, като свиват плавателните си мехури, щракат с пластинките на бронята или
с хрилните капачета, скърцат със зъби или трият прешлените си един в друг. С тези звуци –
чукане, тряскане, скърцане, вой, цвърчене и грухтене, може да се образува оркестър. Както
в баснята за несполучливият опит на маймуна, коза, магаре и мечка да съставят квартет. Какво
ли им е на рибите, ако наистина чуват всичко това?
А те наистина чуват, въпреки че човек трудно може да си представи риба, която си мърда ушите.
И все пак рибите си имат уши, но те са вътрешни. Зад всяко око се намира хрущялно мехурче с
камъчета (често с определена форма), които трептят под въздействието на звуковите вълни и
предават чрез нервите тези сигнали до мозъка.
Така е, за съжаление на многото хора, смятащи рибите за глухи. Не им ли стига и немотата,
която отдавна им се приписва...
Години наред се правят опити да се изследва слухът на рибите.. Преди повече от 50 години
учениците на руският академик Павлов са установили, че рибите отлично чуват звън на телефон,
поставен както във, така и извън водата.
През далечната 1938 г. пък, известният немски учен Карл Фриш е публикуал труда си ,,Слухът
при рибите", в който разказва за опитите си с кротушки. Тези риби или обучени да получават
храна при сигнал със свирка или с камертон. Кротушките чували сигнала дори от 30 метра. Била
изследвана и разликата между техният и човешкият слух. До техният аквариум бил поставен друг,
в който се потопил човек. Установено било, че рибките чуват сигнала по-добре дори и от човека.
После бил изследван и музикалният усет на кротушките. Оказало се, че те различават две ноти с
интервал една октава. За хората това е проста задача. Не всеки човек обаче може да различни
ноти с интервал от един тон. А се оказало, че кротушките могат! При изпълнение на ритмична
мелодия на цигулка (в басовия регистър) кротушките започвали бързо да движат гръдните си перки,
сякаш потропвали в такт.
Друг известен факт от древността ни казва, че шараните наистина танцуват, щом чуят музика.
В някой страни, преди столетия, рибарят преди да хвърли въдицата изсвирвал весела мелодия на
цигулка, специално донесена за целта. Така той ,,събуждал" рибите на дъното от сънливата дрямка
и те започвали да плуват енергично насам-натам в търсене на храна и естествено налапвали стръвта...

(Откъсът с малки промени е от ,,Чудеса На Природата"  на Игор Акимушкин)

[jodeci]

     Концерт За Риби (част 2) Или На Какво Още Могат Да Бъдат Обучени Рибите.

Да различават цветовете например. Всъщност рибите ги различават по рождение, но могат
да бъдат обучени да се хранят при точно определен цветен сигнал. Те разпознават най-
добре виолетовия, зеления и светлосиния цвят. Проверено е и как реагират на оттенъците
на различните цветове. Оказало се, че имат същите способности както човекът. Когато били
обучени да получават храна при пускане на цветен диск в аквариума, рибите помнели това
в продължение на няколко седмици, а някои от тях и повече. Те различават добре и формата
на сигналният предмет, потапян във водата при даване на храна. Рибите бързо забелязвали
разликата между кръга и квадрата, между квадрата и кръста. Нещо повече, дори не бъркали
кръга с елипсата. От рибите, с които били извършени тези опити, най-добре се представили
костурите и кротушките.
Английският изследовател Клифърд Шоу решил да разбере дали костурът, уловен с въдица,
помни, че това е опасен предмет. Оказало се, че помни. Той не докосвал червея, закачен
на кукичката, но го изяждал веднага, ако бил вързан с конец.
Опитомени кротушки и златни рибки пък били обучени да вземат храна направо от ръката на
стопанина си, но когато им я предлагали непознати хора, те дори не се приближавали.
Различните експерименти и опитът показват, че рибите много добре различават стопаните
си от другите хора.

В аквариум със златна рибка била пусната малка пластинка, която да плува на повърхността.
Отгоре на нея имало какавиди на мравки, а от единия й край висяля тънка връвчица. Рибката
бързо свикнала да я "дъвче" - налапвала я и изяждала полепналите по нея микроскопични
водорасли. Веднъж дръпнала по-силно връвчицата, пластинката се наклонила и мравешките
яйца се посипали във водата. Златната рибка веднага ги изяла. Това било напълно достатъчно
- след сполучливият опит тя подръпвала силно връвчицата вече с определена цел, знаейки, че
ще си осигури вкусна храна.
Също така златните рибки лесно се обучават да минават по команда през малък обръч или да
правят един след друг лупинги във водата. Разбира се, срещу храна.
Ихтиологът У.С.Беридж пък пише за вид костур, отглеждан във фонтаните на парк в Калифорния.
Няколко екземпляра от този вид били обучени да преминават през обръч при сигнал със свирка.
Рибките изпълнявали и по-сложна задача; изкачали от водата право в ръцете на дресьора си -
охраната на парка, за да получат лакомство като възнаграждение.

Следователно рибите също могат да бъдат дресирани. Най-добри постижения в това отношение
имат костурите, шараните, кротушките и златните рибки. Тези, които експериментират с това
обикновено използват сладководни риби. Но кой знае, може би сред морските риби има и по-
големи таланти. Раул Васкес от Океанариума във Флорида само за седмица успял да укроти
свирепа баракуда и да я превърне в "гальовно котенце"...

(Откъсът с малки промени е от ,,Чудеса На Природата"  на Игор Акимушкин)