АЛБАНИЯ - страната на орлите!

[Stas]

Публикувам този пътепис 1:1 от офроуд форума, т.к. за мен бе твърде интересен и внесе доста промени в представата ми за тази страна.
Авторът е администратор в офроуд форума и участник в пътешествието, подпомогнато от споменатия Веско, които е управител на голяма българска фирма с бизнес и в Албания.
Надявам се и на вас да е също толкова интересно и любопитно да прочетете и разгледате снимките, колкото и на мен.


Албания – страната на орлите!

Източник: OFFRoad-Bulgaria.com
Автор: Венцислав Петров

Макар и Веско да ни бе разказвал за Албания, чак като видяхме разбрахме уникалността на тази страна... Но всичко по реда си. На дълъг път се тръгва с подготовка за да не се наложи да отработваме там където отиваме това което не сме направили тук и то с лихвите. Както много пъти съм казвал няма значение какъв е автомобила има значение какъв му е собственика. Всички участници в експедицията са и членове на МСС, не знам дали е случайно... И така състава беше: водач и организатор Веско заедно с Кольо (УАЗ Хънтър), Иван Алексиев и съпругата му (УАЗ Хънтър), Събин Коларов и Краси (Тойота 90), Яро и Злати (Тойота 80) и аз със съпругата ми (Нисан Патрул). Уговорихме се за начална сбирка на Лукоил в Кюстендил. След последно зареждане на Българска територия се отправихме към Македония. Преминаването на нашата граница беше безпроблемно и даже когато попитахме дали трябва да декларираме нашето оборудване митничаря с широка усмивка ни каза, че вече такива неща не се декларират... Македония. Определено се вижда разликата веднага, по-неподредено, по-мръсно и по-неучтиви митничари. Пътя в Македония е добре, дразни това, че по магистралата местата за плащане са едва ли не на по десет километра и постоянно се спира. Евтино е, таксите са дребни пари... На отиване към Дебър минахме през областта Маврово, където има много православни храмове. Посетихме един, който е с уникална дърворезба, която е изцяло православна, но от друга страна имаше и определено катедрално излъчване и личеше влиянието на католически мотиви. Там един монах като разбра, че сме Българи освен, че много се зарадва, но и ни каза, че за нас таксите са два пъти по-малки. Явно монасите са доста по-наясно с историята и освен това нямат за цел измислянето на нова такава...!
Оттам по живописен път отидохме до почивната станция, където щяхме да останем да пренощуваме. Мястото се познава отдалеч – по мириса на сяра. Точно до реката избликва вряла минерална вода, която е толкова силно минерализирана, че оставя големи отлагания. За наша радост разбрахме, че в хотела има басейн с тази както после разбрахме силно лековита вода. Хотелът е строен с мащаб, но това е било през други времена. Сега си личат изминалите години на разруха, но и се вижда желанието на новите собственици да променят нещата... Невероятна вода. Понеже покрай подготовката за пътуването предната седмица доста си бях издрал ръцете усетих резултата веднага. Буквално за часове като по чудо всички рани и драскотини заздравяха. Не пропуснахме същото да направим и рано сутринта на следващия ден. Въобще сме фенове на този басейн. Само ни предупредиха, че повече от десет минути не бива. То и водата е с над 40 градуса, тъй че и не може...
След басейна и закуската с домашни яйца, айран от домашно мляко с парченца масло вътре и хубаво кафе потеглихме към граничното КПП с Албания. Там малко се позабавихме по моя вина, понеже с митничарите се отплеснахме в разговори къде е най-хубаво и колко струва...

Албания. Посреща ни едно спретнато КПП и приятелите на Веско. И изненадата от факта, че с нас се отнасят като с правителствена делегация... Да ви кажа интересна гледка е, когато тръгвахме след митническите и паспортни формалности как целия състава ни отдаде чест, а ние се движихме с пилотна кола от полицията с включени сирени, която спираше движението. Въобще ако някъде сме се чувствали абсолютно сигурни това е точно в Албания. Прекрасни хора и уникално красива страна. След едно кафе за добре дошли потеглихме към техния национален парк Люра. Веско е дал по-горе подробности за него, а аз пък само ще кажа, че определено има причина парка да е под егидата на Юнеско. Няма много да пиша за парка, защото не се справям с поезията, а пък с проза е трудно да се опише. Сякаш бяхме в друг свят. Редуващи се спиращи дъха гледки, много вода и макар че бяхме на доста високо – топлина. В парка водач ни бе възрастен човек, който е бил главен горски там повече от 20 години. Всички му благодарим за желанието, с което ни води по тези места. Останахме два дни, и двата на палатки. Имаше лагерен огън, нашите домакини ни изненадаха с истинско албанско чеверме. Имаше песни и главния виновник за нашето добро прекарване, приятеля или както той каза брата на Веско ни изненада с направо професионалния си оперен репертоар. От наша страна в пеенето се включи Иван с мощен пещерен репертоар подкрепян от Злати – двама човека, но повече от три гласа...
Тук за първи път Събин демонстрира новия агрегат, който беше закупен с основното предназначение да захранва машината за кафе... А кафето беше...
В парка по високите места се натъкнахме на все още големи преспи сняг. Имаше копане, където не можеше оставихме колите и продължихме пеша. По високите части там духат страховити ветрове. И на снимките се виждат дървета усукани в невероятни форми. Излишно е да се опитвам да разказвам повече... Дори и снимките дават много малка представа за това, което видяхме...

След парка Люра се отправихме към морето. Но преди морето преминахме през Дурас, където набързо напазарувахме забравените неща е един тамошен МОЛ. МОЛ да! Имат всичко, пълно е с италиански и всякакви други европейски стоки. Приемат се и евра, няма нужда от чейндж. Големите градове имат европейско средиземноморско излъчване. Навсякъде кипят страхотни строежи. Албания се променя с удивителна скорост.

Тази вечер бе планирано да спим на плажа в един друг техен парк но преди това посетихме култов рибен ресторант. Въобще големи проблеми имахме с храната в Албания. Толкова е вкусно, че някой може да има направо проблеми от преяждане...

Ресторантът е точно на морския бряг и слънцето залязва над морето там... Имаше сериозна дискусия дали въобще да не останем на палатков лагер близо до този ресторант, но здравия разум надделя...

Нощ край морето. Прибоя и изненадата сутринта, когато прилива ни беше леко обградил... Но мястото на лагера беше избрано идеално... Там морето е много плитко и трябва да се влезе на стотина метра, за да стане водата два метра. Забравих да напиша, че това е Адриатическо море. И оттам тръгнахме надолу към Йонийско море. Което е съвсем друго. Изумрудено зелено и сякаш нарисувано. Направо изглежда нереалистично, идеално чиста и прозрачна вода. Но тази вечер по план трябваше да спим на палатков лагер високо в планината Логара. Е такова изкачване не ми се беше случвало... От морския бряг след по-малко от час бяхме на 1250м надморска височина. По едно време всички по станциите обсъждахме, че нещо им стана на колите. Аз карам Нисана, който е повече от 170 коня и с изненада забелязвам, че на повече от втора автоматика не включва, а завоите само на първа! Пред мен Яро разправя, че кара с газ до дупка и едвам върви... Събин има затруднения да кара на втора... И чак тогава се сещам да погледна наклономера... и GPS-а. На изкачване показва 93м/м вертикална скорост. От топло долу и леко влажно изведнъж се озовахме на чисто планински климат, резлив вятър и хладно. А гледката към морето... беше замайваща. Снимки и малко назад за лагер. Решихме лагерния огън да е малко по димен, за да прогоним комарите (ако ги има)... и направихме такъв пушек че сигурно и гръцките пожарникари са се заинтересували. На следната сутрин се бяхме уговорили да потеглим рано, защото пътят е малко и тъкмо ще се настаним за лагер на плажа, където ще поостане по-дълго. И отново контрасти, спиращо дъха слизане към морския бряг по панораме път. А там огромни и пусти плажове, идеално чисто море, никакви тълпи - въобще като Робинзон Крузо само че с компания. За нула време се настаняваме на стратегическа позиция. А тя явно е такава що на същото място са построени и 5 от прочутите бункери на Енвер Ходжа. За плажа какво да ви разправям. Водата беше с температура 20.3 градуса, Иван облече неопрена и плавниците и отиде на разузнаване пък ние се настанихме удобно и се радвахме на слънцето... Някои направо прекалиха с радването и на вечерта вече му съперничеха на цвят... Вечерта пък Кольо извади 9 килограма пържоли специално приготвени за случая, Събин и Злати прескочиха до близкото село за бира вечерта приключи много късно... Имаше сериозно замисляне дали не трябва експедицията оперативно да промени времето на завръщане с още един месец в повече...

На следната сутрин потеглихме към Саранда, където планът е почивка на хотел преди последния ден. Тръгването малко се забави, защото при стандартната процедура за проверка не си намерих талона на колата и кредитните карти. Но след половин час ровене се намериха в един от кашоните изтърсени по невнимание от жена ми.

Отново пътя се вие покрай морския бряг. Отново красиви гледки. Преминаваме край места, които изглеждат като нагледно лабораторно пособие за учебник по геология. Пробваме да прекосим планините на едно място, за което не беше сигурно, че може. Е не можахме да намерим път, но пък посетихме чудно красив парк. Даже накрая непредвидено се озовахме на края на пътя в някакво отдалечено село. Където отново бяхме изненадани от добротата и отзивчивостта на албанците.

Саранда. Курорт, хотели, плажове, палми, много туристи... Отседнахме по покана на нашите домакини в правителствената резиденция. На една ръка разстояние от пицарията където бяхме седнали се вижда гръцкия остров Корфу. Разходки из града и вечерта беше завършена отново с пищна вечеря приготвена от домакините. С голямо съжаление на сутринна след кафето се приготвихме за път. И отново тесните планински пътища, многото завои и уникални гледки.

Този път сме към Македония. За деня преминахме приблизително 400 километра до Охридското езеро. Като заобиколихме Албанската му половина късно вечерта със съжаление преминахме на македонска територия. Там бяхме посрещнати от македонски митничар, който беше сърдит на целия свят и в частност на себе си. И се чудеше как така можем да имаме толкова скъпи коли и оборудване и даже да си почиваме обикаляйки по разни страни. Еми как да му обясня, че с неговото мислене това никога няма да му се случи?

Охридското езеро и въобще Българските земи, църкви и замъци там са красиви и си заслужават да се видят. Проблемът е, че се стопанисват от т.н. македонци.

И накрая България. Където ни посреща знака за граждани на EU и където преминаваме митницата за секунди без никакви проблеми и разправии. Има някаква промяна да ви кажа...

И накрая искам да кажа какви са ми общите впечатления. Тръгнахме от България с нагласата, че Македония е християнска страна, а Албания предимно мюсюлманска. За моя изненада установих че малко познавам дори и толкова близки до нас страни. Македония и Скопие ни посрещнаха с типично ориенталски гледки. Пазари, хаос и навсякъде минарета и забулени жени. Не ги виждам македонците и тяхното бъдеще. Опитват се да си измислят и история и държава. И не се получава. Сигурно, защото историята се пише с кръв, а не с фантазия...

В Албания да видите минаре е рядкост. За целия ни престой и обикаляне не видяхме и една забулена жена. Но за сметка на това видяхме много църкви и катедрали. Изключително любезни и добри хора. Прави впечатление, че дори и в най-затънтеното село, където няма и помен от асфалт повечето мъже бяха облечени със сака и ризи. Навсякъде е пълно с деца. Албания е млада страна. Много деца, добре облечени. Албания е чудно красива, уникална и страна с голямо бъдеще, помнете ми думите...

Не знам колко време ще успее Албания да се опази от все поглъщащия материализъм на заобикалящите я западни страни. Дано да е по-дълго. Но Албания сега е това, което ми харесва. Толкова съм впечатлен от тази страна, че ми идваше въобще да не пиша това, ами да напиша, че това е мрачна неприветлива страна пълна само с бетонни бункери и брадати мъже с калашници... та дано по-малко идат там... за да си остане страната такава каквато е...

И отново използвам случая да благодаря лично и от името на всички участници за идеята, перфектната реализация и организацията на тази експедиция на Веско!

Разгледайте снимките: ТУК.
:

[dido]

Еее, чудесно. Добре направи, че го публикува целия пътепис, доста интересен е  - хоп чашите с мляко

[miTko]

И на мен ми хареса!

[Stas]

Аз попитах автора дали разрешава все пак, но го направих, защото пътеписа ... ме изненада!
А за снимките - ако не бях сигурен, че са от там, можех да се закълна, че това не е Албания!

[nikolce]

Определено се вижда разликата веднага, по-неподредено, по-мръсно и по-неучтиви митничари.  дразни това, че по магистралата местата за плащане са едва ли не на по десет километра и постоянно се спира. Евтино е, таксите са дребни пари... На отиване към Дебър минахме през областта Маврово, където има много православни храмове. Посетихме един, който е с уникална дърворезба, която е изцяло православна, но от друга страна имаше и определено катедрално излъчване и личеше влиянието на католически мотиви.

Някой скоро минавал ли е през ГКПП "Гюешево"? Някой видял ли е в какво състояние се намира граничния премин? Според мен е точно обратното. Не знам автора къде видя "не-подредено" и "мръсно", обаче точно такова е описанието на Гюешево. И то е такова заради ремонти. Деве баир (македонския премин) винаги си е било подредено, и никога не е било мръсно. За учтивоста само ще кажа че никога не съм видял български митничар или полицай да каже "добър ден", докато македонците винаги казват, и винаги говорят на "Вие". Освен това, срамота е да те сложат на работа горе, и да не можеш да обелиш една дума на английски (наблюдавал съм го при българските полицаи).
Автора също споменава нек'ъв манастир си там, с резби, католически мотиви , божее господи....поне да му беше научил името...Срамота е. Се едно в македония никой да не знае как се казва рилския манастир .

Не, не ми хареса никак статията. С едно предубеждение е писана...

В албания не съм ходил, обаче трябва да се замисли човек, защо аджеба ги "уважават" като делегация. С полиция се движели. Замислил ли се някой защо е така?

И накрая ще кажа че заради такива хора, се мразят народите. История е имало, да, заедно сме били. Обаче е минало време, отдавна вече не е така. Ми сега дай да се изедем.

[dido]

Заради какви хора се мразят народите? Предполагам имаш предвид малоумните лумпени-жители на Бившата Югославска република Македония, които се изявяват по тамошните блог-ове? Сигурно си чел какво пишат за България и българите?

[kratun]

Някой скоро минавал ли е през ГКПП "Гюешево"? Някой видял ли е в какво състояние се намира граничния премин? Според мен е точно обратното. Не знам автора къде видя "не-подредено" и "мръсно", обаче точно такова е описанието на Гюешево. И то е такова заради ремонти. Деве баир (македонския премин) винаги си е било подредено, и никога не е било мръсно. За учтивоста само ще кажа че никога не съм видял български митничар или полицай да каже "добър ден", докато македонците винаги казват, и винаги говорят на "Вие". Освен това, срамота е да те сложат на работа горе, и да не можеш да обелиш една дума на английски (наблюдавал съм го при българските полицаи).
Автора също споменава нек'ъв манастир си там, с резби, католически мотиви , божее господи....поне да му беше научил името...Срамота е. Се едно в македония никой да не знае как се казва рилския манастир .

Не, не ми хареса никак статията. С едно предубеждение е писана...

В албания не съм ходил, обаче трябва да се замисли човек, защо аджеба ги "уважават" като делегация. С полиция се движели. Замислил ли се някой защо е така?

И накрая ще кажа че заради такива хора, се мразят народите. История е имало, да, заедно сме били. Обаче е минало време, отдавна вече не е така. Ми сега дай да се изедем.

Става въпрос за субективни впечатления от една разходка в Албания. Ако ти е харесала - харесала. Ако не - не. От толкова глобални изводи - файда йок, както казват старите французи. Екскюз ми!

[Stas]

Това не е документален пътепис, а просто споделени субективни впечатления на група хора, пътували дотам и обратно.

А аз бях неутрален към Македонците докато не прочетох този блог:
http://vasiotsosed.blog.com.mk/node/66675
(Гледам, че някой се е погрижил за него всъщност...)