Честито...

[Асен Евгениев]

Един малко страничен въпрос, но понеже е в контекст на темата бих искал да го задам тук. Защо трябва да искаме прошка от някого? Дори и да я получим това не значи, че човека, който ни я дава наистина го прави. Свидетели сме на човешкото лицемерие и лъжа, защо една традиция да го променя? Аз не мисля, че трябва да искам от някого прошка, не мисля, че трябва и да давам такава, защото това няма да промени нищо и никой, нито моето отношение към няякого, нито отношението на някой към мен. В същност никога не съм обичал нарочените празници, може би оттам идва и негативизма ми към тях. А за Свети Валентин - трябва ли да имате определен ден да кажете на изгорите си , че ги обичате? Това не се ли случва постоянно? Трябва ли този ден да е по-специален с нещо от останалите и променя ли отношенията ви по някакъв начин, че да му отдавате такова внимание?

Другите два са по - смислени (доянакъде).

Все пак честит празник на празнуващите!!!

По тази логика не трябва да има нито един празник. Я си помисли само, никога никакви празници да
няма. Дали ще е по-весело?

[Rendaka]

Не е необходимо да има празници, за да е весело, всичко е такова, каквото си го направиш - ако искаш да ти е весело всеки ден ще намериш начин да е и не мисля, че трябва да съм весел на точно определен ден, само защото нещо го налага. 

[Лора]

Напълно съм съгласна с теб. И аз като много други не обичам да ми се натрапва нещо.
Колкото до празниците, никога не съм празнувала. Нито Св. Валентин, нито 8-ми март. Т.е. не ми се иска да се чувствам специална само няколко дни в годината. Е, като бях по малка, това си беше радост и наистина се чувствах специално. С времето и годинките обаче, разбрах, че се прецаквам.
Единствено уважих българския обичай Сирни заговезни. Като изхождам от извода, че единствено тогава човек се чувства силен да иска прошка и да прощава.

[Асен Евгениев]

За 8-ми март дилемата е следната: или един ден в годината си специална, или нито един.