Кой къде беше на почивка?

[NikolaV]

Тази година изобщо не мога да се оплача от ходене по света. За почивка баш не може да се говори ако не броим лятото в Бургас с жената и децата.

Иначе започнах годината с едноседмична разходка (за щастие на чужди разноски) до поне за мен далечния и непознат Тайван.
Пътуването до там е леко дългичко. София – Истанбул с турските авиолинии, два часа престой в Истанбул с гарнитура – лек спринт между сменените в последния момент терминали. Било нещо като запазена марка летище Ататюрк... Следва приятен, 10-часов полет до Хонг Конг пак с турските авиолинии. Храната в самолета позната на турските и част от сродните пътници – пълнени тиквички, кисело мляко кашкавал и другите не ги помня. Германката до мен ги гледаше подозрително, а предполагам и мен – щото си апнах без да вдигам учудено вежди. А обещаното място до прозореца се оказа в средата на средната редица. Толкоз за желанието ми да снимам от въздуха.
Кацайки на хипер-мега-гига модерното летище на Хонг Конг, което съм гледал като чудо на архитектурата по Дискъвъри, неподготвеният пасажер го удря една яка миризма на готвено със соя. Следващите 10 дена миризмата не ме остави – просто преставаш да и обръщаш внимание след 2-3 дена.
Последният полет – час и половина не го усетих направо.
Заминах за там в началото на Януари, когато тук беше такъв сняг и студ, какъвто не помня от доста време. Пристигайки там ме посрещна леко влажно и студено време – трябваше да ходя по връхна дреха. След два дена съжалих, че не съм си взел кратки гащи. Може би при липсата на газ за парното тук не се бях сетил за това.

Самият Тайван е (по думите на хора посетили и двете страни) смесица между Китай и Япония. На територия, може би колкото Чехия живеят 20 милиона души, като повече от половината са съсредоточени в столицата Тайпе – около 2 милиона в самия град (центъра) и още 12 в предградията (кварталите по нашенски)
Всичко е чисто и подредено, макар и да не е изключение гледката на едноетажен бордей на фона хипер модерен небостъргач. Хората са изключително спокойни, любезни и гостоприемни. Това и ще запомня най-много от там – хората. Всичко става с усмивка и полупоклон.
А езикът... С английски или друг западен език (какъвто не знам) е трудна работа. Дори и по-младите и облечени и фризирани по последна японска мода не те разбират. Със знаци по-става. Обясниха ми, че писмено е много по-лесно – учат в училище от говорещи с тяхното произношение учители и дори да знаят думата не могат да я разберат или произнесат. Абе купон...
А, жените... Лично аз не съм виждал по-красиви жени на куп, на рояци, в редици и на талази... Цици като цяло нямат, но и аз не съм цицоман.

Друго, което човек няма как да забрави е храната. Нищо общо с китайската тук всъщност. Повечето морска – включително и неща, които не съм виждал и на картинка. Оризът се сервира в малка купичка – 50-100 гр. Не повече.
Това не е магазин за рибки – ресторант е:








Беше ни първото излизане (сами) и решихме да не пробваме нещо прекалено неясно – нито като цени, нито като произход и се задоволихме с риба и огромни скариди. Оказа се поносимо като пари обаче.

Иначе може да се видят доста странни неща. Не можах разбира се да пробвам от всичко. Нямаше място просто. Тук е моментът да спомена, че не видях дебел китаец (всъщност само един - имаше поне 150 кила) и не повече от 2-3 леко пълни.







Небостъргачи като цяло нямат. Освен Тайпе 101 – вторият по височина в света. На 90-тия етаж (плюс минус 5, че не помня точно) лекинко усещаш клатенето от вятъра. А долу си беше тихо. Но на външната обсерватория не можеш да си чуеш приказката от свиренето му.











На 200 метра от него сякаш вече си в друг свят. Парк, в парка деца с хвърчила, майки с колички, езерце с койчета, улични музиканти.















Вечерта най-интересното място, което човек може да посети в Тайпе е някой от нощните му пазари. ,,Обикновена" търговка улица, която след 18:00 се запълва от край до край със сергии с каквото се сети човек – храна, дрехи, сувенири... Нещо средно между женския пазар и търговската улица на приморско в 10 вечерта. Ама не толкова рехаво











И малко от жените, които не ме беше прекалено срам да снимам:













А тази е оригинална тайванска аборигенка. Като обичай и дрехи ми напомнят доста на разни полинезийски народи, откъдето грубо и идват.
http://lh3.ggpht.com/_hJRdC8-U_wk/SXbsgVtXmCI/AAAAAAAADhc/YinX1gfV8Xo/s576/IMG_8592.JPG



А това всъщност е оригинално японче – беше чувало за Катоошу. А за България знаеше основно за българската роза, което малко ме изненада – мислех, че само ние си знаем за нея.


Отделно от това се научих да правя грънци:


Снимах те това:


И посетих клисурата на Тароко (мраморната клисура). Едно от най-красивите кътчета, които съм виждал през живота си:
http://picasaweb.google.bg/nvodenicharov/TarokoTaiwan#

Който му се гледат снимки може да разгледа и:
http://picasaweb.google.bg/nvodenicharov/Taipei_1Taiwan#
http://picasaweb.google.bg/nvodenicharov/Taipei_2Taiwan#

А за десерт, нали все пак сме форум за рибки. Аквариум в магазин за мебели:



Напролет се разходих до Сърбия, Черна Гора, Хърватска и 20 километра от Босна ако ги броим. За това по-късно

[Асен Евгениев]

Защото моя мъж ме снима  . B.d.w. снимката е на Мъглижкия манастир. Нямаше кой да ни снима двамата

Ей на това викам диво място - да няма кой да те снима! Самоснимачка нямате ли?


За пътешествието на Никола в Тайван нямам думи. Дай Боже всекиму!

[niky]

Благородно му завиждаме на Никола.
Браво за фоторепортажа

[skekivd]

Най - мразя като отида на почивка реалността да се окаже доста под очакванията ми.
Затова искам да споделите къде бяхте през лятото /че и през зимата/ и дали сте
доволни. За да знам къде да ходя за в бъдеще. Започвам от мен.
Хотел Онура в Кушадасъ, 5 звезди, ол инклузив. Ядене на корем, пиене до насиране.
Трима възрастни с едно дете - 1560 лв. За сравнение миналата година в Созопол -
за същите пари малко хотелче, по час висене в ресторанта за поръчка, нагъване на
кюфтета и кебапчета с разреден таратор, тесла в сметката, гмеж на плажа и по
20 лв. на ден за чадър и два шезлонга. В Турция всичко беше ОК с едно изключение-
собствения им плаж няма пясък като в България. Някакъв кофти чакъл, отвесен бряг
и стълбички към водата. Но това е проблем почти навсякъде в Турция.

На този кей пред хотела ти ходих всяка сутрин за риба

[Асен Евгениев]

Пусни снимки, да видим какво си хванал.