Чувстват ли рибите болка?



Това е хлъзгав въпрос за науката. За мнозина идеята, че ние трябва да се грижим за страданието на рибата изглежда абсурдно. Учените са убедени, че рибите не само изпитват болка, но имат и сложен емоционален живот. Всъщност, както казва автора на книгата, няма логична причина поради която не трябва да проявяваме същите хуманни съображения както към птиците и бозайниците. Той не е вегетарианец-активист, а безпристрастен морски биолог, който се храни с риба. Но заключението на Виктория Брейтуейт е особенно изненадващо, защото ние не сме свикнали да мислим, че рибите са съзнателни като цяло. Техните безизразни "лица" , липсата на крайници и тяхната чужда водна среда правят неясно, дали рибата трябва да се разглежда на едно и също ниво с птиците, влечугите и бозайниците или с червеи, насекоми и омари. В края на краищата много "вегетарианци" ядат риба, като са убедени, че сьомгата е по-скоро като салата(маруля) отколкото като агнешко. И освен своите гръбначни стълбове, те изизглежда нямат почти нищо общо със себе си. Така или иначе убеждаването на хората, че рибите могат да страдат няма да е лесно.

Първият въпрос е дали рибите имат сетива с които могат да почувстват болка?  До края на деветдесетте отговорът на този въпрос беше неизвестен.

При бозайниците, специални детектори на болка в кожата, изпращят сигнали на мозъка когато се получи нараняване. Но сега ние знаем, че рибите също имат такива. Авторът сам е провел екксперименти с различни риби за да ги тества. С използването на два химикала-пчелна отрова и оцет-д-р.Брейтуейт показва, че рибите които са били инжектирани с тези "болезнени" стимуланти около устата, реагират много по-различно от тези които не са - триене на засегнатия участък, загуба на интерес към храната, докато отровата не се разсее. Когато резултатите бяха публикувани през 2003 г.създават медиен ураган. На въдичрската общност например, това със сигурност не се хареса. Но на въпроса дали рибите действително страдат, все още никой не е отговорил. Дори и най-примитивните микроби се плашат или се опитват да избягат ако бъдат атакувани с острие, елекртичество или огън. Това, обаче, не е същото "страдание". Една амеба не може да каже, че страда просто защото липсва необходимият орган-мозък, с който да го направи.

Могат ли рибите да страдат?

Е, последните експерименти на д-р.Петер Ламинг, морски биолиг в Белфаст, несъмнено показват наличието на напълно развита "пътечка на болката"в златна рибка, свързваща рецептори в кожата с мозъка, през гръбначния стълб.Въпросът е, дали те са наясно с болката така както ние. Само тогава може да се каже че страдат. Ние не знаем как усещането възниква при хората, камо ли при рибите. Но това което можем да направим е да разберем дали рибите и другите животни се държат по такъв начин, който предполага че са наясно.

Нашето разбиране на интелигентността на животните се променя през цялото време. Слоновете, маймуните и делфините, например, са показали, че се познават в огледалото-което изисква по-голяма интелигентност, отколкото звучи. И петлите вероятно са умни като маймуните. Но рибите?







Учени в Мадрид са открили, че златните рибки, преди да станат нарицателни за глупост, имат способността да учат и запомнят пътя в лабиринти. И в мъжката цихлида, агресивна сладководна тропическа риба, беше открита способността да преценя бойните умения на потенциалния си противник просто чрез наблюдаване на по-ранни схватки. Тази способност - да се създаде психично класиране - се нарича преходен извод,и хората не могат да го правят докато не навършат четири годишна възраст.

Може би най-убедителното доказателство, че рибите имат "съзнание" идва от проучването на два рифови вида :the grouper and the moray eel. Швейцарски учени са установили, че тези хищници си сътрудничат при хващането на плячката. Тлъстите групери са умели в преследването на по-малките риби около рифа, но понякога вечерята им успява да избяга в пукнатини и цепнатини. Затова те умело ловуват с партньор. Ако плячката се шмугне в тясна дупка, групера сигнализира на своя "приятел" змиорката, която е тясна и жилава, и е в състояние да завърши лова.

Необикновенното тук е, че освен хората които ловуват с кучета, това е почти единственият пример при който два отделни вида си сътрудничат при лов. А това изисква интелект, памет и планиране. Така че, все повече и повече учени - все още има скептици - вярват, че рибите могат да чувстват болка. Освен това те демонстрират интелигентност и самосъзнание.

Но дали това наистина има значение? Хората в момента убиват зашеметяващите 500,000,000,000 риби годишно, и начинът по който хващат и убиват рибата не е хубав.

Забравете за рибарите на брега на реката. Огромни траулерни мрежи пълни с десетки хиляди риби, се стоварват на палубите. Плавателните мехури на рибите се подуват от ниското въздушно налягане и те бавно умират от задушаване. Това е много неприятна смърт.

Преди двадесет години на никой не му пукаше за пилетата. Но днес благодарение на широкото осъзнаване на правата на животните и търсенето на по-добри условия, свободното отглеждане на домашни птици е почти задължително. Дали риболовът ще поеме по същият път?

В края на краищата, рибите може да са много по-различни от нас, но това не означава, че ние трябва да нехаем за тежкото им положение.

Въпросът е готови ли сме да платим за лукса на добротата?

Източник



Преобразуване метрична - английска система
oF <=> oC in <=> cm G <=> L
Обем на аквариум
Дължина см
Ширина см
Височина см
L G
Тегло и обем на грунд
Дължина см
Ширина см
Височина см
кг л
Осветление
Обем л
Сила
Вт
Филтър
Обем л
min л/ч
З А Т В О Р И