Новини: Ако имате проблем в аквариума, преди да пуснете нова тема, попълнете въпросника тук.
Коридораси
Коридорас (Corydoras)

Lacepéde , 1803

Род риби от семейството на калихтовите сомове (Callichthyidae) подсемейство бронирани сомове (Corydoradinae).

Местообитание: северните и централни район на Южна Америка.

Обща информация: до момента са известни почти 150 научно описани вида и още над 120 вида, нямащи все още научно наименование и известни с търговски имена и под номера "С"/”CW”.

Коридорасите са разпределени по групи на основа външни признаци и форма на тялото, а също така на основа на местообитание.

Още в 1970 година Найсен (Nijssen) е разделил коридорасите на 9 групи, основавайки се на външната окраска:

1) Corydoras punctatus: риби с тъмни точки по тялото и по главата.

2) Corydoras barbatus: с петна с кафеникав оттенък по страничната част на тялото.

3) Corydoras aeneus: със сиво-син оттенък в горната половина на тялото и по гърба.

4)
Corydoras. nattereri: с тъмна линия по продължение на тялото, разделяща корема от гърба

5)
Corydoras eques: с тъмна линия по горния край на тялото.

6)
Corydoras acutus: окраска с оттенъци на сивия цвят. Гръдният плавник е с неравни краища. Главата е издължена.

7)
Corydoras elegans: с линия с кафеникав оттенък по продължение на тялото.

8)
Corydoras caudimaculatus: с тъмно петно в основата на опашката.

9)
Corydoras hastatus: коридораси с особено малки размери.

През 1980 година Найсен и Избрюкер (Isbrücker) внесли изменения в това разделение на  коридорасите на группи и оставили само 5 от деветте, основани на същия принцип - външната окраска:

1) Corydoras punctatus

2) Corydoras barbatus

3) Corydoras aeneus

4) Corydoras elegans

5) Corydoras acutus


В 1983 и 1986 години Найсен и Избрюкер и през 1993 година Бургес (Burgess), основавайки се на цвета, формата на тялото и местообитанието, внесли допълнителни изменения.

През 1992-1993 година Оливейра (C. Oliveira) провел изследване на хромозомите на приблизително 30 вида коридораси. Оказало се, че количеството хромозоми в различните видове много се различава (от 46 до 102).

През 2002-2003 година бразилския учен Брито (Marcelo R. Britto) изследвал черепните кости на различните видове коридораси. Но и до днес в болшинството от случаите, определението на коридорасите се основава на схемата от 1980 и 1993 година - по цвят и местообитание. От 2003 година част от коридорасите от група "barbatus" са отнесени към род Scleromystax.

Условия за отглеждане: в природата коридорасите обикновено обитават стоящи или бавно течащи води. В същото време водата обикновено е много чиста.

Чувстват се най-добре в леко кисела и мека, но нормално живеят и в твърда и не много алкална вода.

Оптималната температура за отглеждане на коридораси е 20-25°C, но издържат относително кратковременни понижения на температурата под 20°C или повишения над 27°C.

Необходимо е да се помни, че коридорасите освен нормалното дишане през хрилете, притежават  и "коремно" дишане, затова в аквариума трябва да има свободeн достъп до повърхността на водата, за да могат рибите да „гълтат” въздух.

Рибите обичат да се крият, затова ако искаме да им създадем подходящи условия за живот е необходимо да им създадем различни укрития. Най-подходящи за тази цел са различни корени, под които коридорасите обичат да се крият.

Коридорасите обичат „обрасли” аквариуми, но са им необходими "полянки", където да  могат да се ровят в пясъка.

Пясъка трябва да е от загладени песъчинки. Острите ръбове могат да повредят мустачките на коридорасите. Желателно е диаметъра на песъчинките да не е повече от 4-5 мм.

Коридораса е пасажна рибка и се чувства много по-добре и уверена в група от минимум 4-5 риби. Често даже коридораси от разни видове се държат в един пасаж.

Необходимо е да се обърне внимание, че коридорасите не търпят висока концентрация на сол и мед във водата. Това не значи, че е невъзможно да се добавя сол, но лечебни високи дози те няма да понесат и ще умрат.

Хранене: ядат всякакви храни, както живи и замразени, така и сухи и различни кайми. Главно условие – храната трябва да попадне на дъното, защото почти всички видове коридораси се хранят изключително от дъното.

Полови различия: Обикновено женската е малко по-голяма от мъжкия. Относително лесно се различава пола при поглед от горе – мъжкия е по-строен,а корема на женската е по-пълен и изпъкнал. (Най-широката част на мъжкия е зад главата, а на женската е корема – бел.прев.)

Съществуват няколко вида коридораси, при които се наблюдава полов дихроматизъм, т.е. окраската при мъжките и женските е различна. Например - C. pantanalensis. При някои видове гръбната перка на мъжките е по-висока, а коремните перки - заострени, за разлика от женските, при които перките са закръглени.

Размножаване: Голямата част от коридорасите достигат полова зрелост към 1-1.5 години, но има и такива ( основно коридораси от групата на дългоносите), които съзряват чак към 1.5-2 години.

За размножаване на малки и средно големи коридораси са достатъчни аквариуми с обем 10-20 литра (30-40 х 20-25 х 20-25 см.), за големите видове – по-големи.

За хвърляне на хайвера може да се поставят както двойка или два мъжки и една женска, така и група от 5-8 риби с превес на мъжките.

Ако са двойка или два мъжки и една женска, може да отделите мъжките от женските за седмица –две. Ако поставите за хвърляне група – разделяне не е необходимо, но може да се наложи да почакате хвърлянето по-дълго време.

Тъй като през размножителния сезон в природата температурата на водата става доста ниска - около 17-20 градуса, то размножаването на коридораси е по-лесно през зимния период. Стимул за хвърляне често служи изменение на условията - чести смени на водата (желателно с 2-3°С по-студена), повишение на нивото на водата в аквариума, по- разнообразно хранене. Но се случва и обратното - повишение на температурата с 2-3 градуса да предизвика хвърляне на хайвера. Главното е изменение на условията на отглеждане.

Развъдния аквариум трябва да има филтър (може и тип-гъба) и ако се налага – нагревател. Може да включите дори 2 нагревателя с таймер, за да създадете симулация на нощ – по-висока температура през деня и 2-3°С по-ниска нощем. Това също стимулира хвърлянето на хайвера. Грунт на дъното не е задължителен и макар че коридорасите се  чувстват по-добре, ако има грунт, голото дъно опростява поддържане на чистота в аквариума. Като субстрат за хайвера може да сложите туфа явански мъх. Може да поставите и някакво едролистно растение.

Параметри на водата - болшинството коридораси изискват при размножаване мека или даже много мека вода с твърдост под 4-6 градуса. Водата трябва да е слабокисела до неутрална (рН - 6.2-7.4).

Поколението на коридораси, дълго време развъждани в аквариум, е много по-малко претенциозно към параметрите на водата необходима за размножаване.

Начина на размножаване на коридорасите е своеобразен: Мъжкия застава пред женската, която със уста се докосва до гениталиите на мъжкия (така наречената Т-позиция) и събира в устата си семенната течност, отделена от него. След това женската образува „джоб” със събраните си една към друга коремни перки и полага в него няколко зърна хайвер (при различните видове количеството може да бъде от 1 до около 30). След това женската започва активно да търси място, където за „залепи” хайвера. Това може да бъде всяка повръхност – странчните съкла, дъното, листа на растения или вътре в яванския мъх.

Повръхността се почиства внимателно и се намазва със семенната течност, намираща се в устата на женската, а след това на нея се полагат хайверните зърна. Една женска може да положи от 30 до 1000 (в зависимист от вида коридорас) доста едри хайверни зърна. Размера на зърната е 1-2 мм. Току що положените зърна са меки, но след няколко минути се втвърдяват и могат да бъдат пренесени в друг неголям (1-3 литра) съд за последващо излюпване.За поддържане на температурата, този съд може да се сложи в аквариума.

Хайверните зърна може да се събират направо с пръсти. В съда с хайвера е добре да се добави метиленово синьо.

Различните видове коридораси се отнасят различно към положения хайвер. Някои го ядат с  радост, а други не му обръщат никакво внимание, даже да са много гладни. Аз смятам, че това е свързано с твърдостта на зрънцата. Меките зрънца имат по-голям шанс да бъдат изядени.

След 3-6 дни, в зависимост от температурата, се излюпват доста едри личинки, които след 2-3 дена започват да се хранят активно. За стартова храна могат да се използват както живи, така и сухи ситни храни, потъващи на дъното. Много добър растеж се забелязва при хранене с новоизлюпена артемия, но и хранене с микрочервей дава нелош резултат. Скоростта на растеж на малките е различна при различните видове

коридораси, но обикновено на възраст месец и половина – два малките придобиват окраската на възрастните.



Я. Оксман, Клуб "Исраквариум"

Превод: suntsu69




Преобразуване метрична - английска система
oF <=> oC in <=> cm G <=> L
Обем на аквариум
Дължина см
Ширина см
Височина см
L G
Тегло и обем на грунд
Дължина см
Ширина см
Височина см
кг л
Осветление
Обем л
Сила
Вт
Филтър
Обем л
min л/ч
З А Т В О Р И