• Welcome to Българска Аквариумна Енциклопедия. Please login or sign up.
 
21.07.2024 08:18

Промяна новините на форума:

Ако имате проблем в аквариума, преди да пуснете нова тема, попълнете въпросника тук.


  • Професионална поддръжка на аквариуми

Йонообменна инсталация за ХОВ

Започната от Joro Vn, 22.05.2006 23:09

« назад - напред »

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Ilianidis

Не вникнах подробно в разговора,че е продължение от другаде,но тъй като имам малко писано относно омекотяванията,реших да го постна тук.С риск да отегчим обществото,но който не желае,да не чете,все пак има някаква информативна стойност за любознателните.Жоро да ме извини ако някъде се приповтарям,но не ми се редактираше текста,който копирам от мои източници.А в заключение да вметна,че за мен единствения удачен и практичен начин е добиване на деминерализирана вода от система за обратна осмоза-RO.Всеки друг описан има своите недостатъци.Ето и текста:
  Най-често водата не отговаря на изискванията, затова ще бъде подложена на химическа обработка с цел намаляване на  твърдостта и по варовия метод. Обработката е комбинирана с едновременното добавяне на варно мляко, коагуланти-железен сулфат за ускоряване процеса на седиментиране на получените утайки и добавка на калциев хипохлорид за биологичното и обеззаразяване и намаляване на съдържанието на желязо във водата. За целта се използват метални резервоари наречени реактори, където реакциите протичат по следните формули:
Са(ОН)2 + СО2 → СаСО3↓ + Н2О
Са(ОН)2 + Са(НСО3)2 → 2СаСО3↓ + 2Н2О
Са(ОН)2 + Мg(НСО3)2 → СаСО3↓ + МgСО3↓ + 2Н2О

Тъй като магнезиевия карбонат е по-трудно утаим, се създават условия за неговото утаяване,чрез превръщането му в магнезиев хидроокис, чрез леко алкализиране на средата с малък излишък от калциев хидроокис:

рН>7,    МgСО3 + Са(ОН)2 → Мg (ОН)2↓ + СаСО3↓
При добавяне на коагуланта (FeSO4.7 Н2О) протичат следните реакции:
FeSO4 + Са(НСО3)2 → Fe(НСО3)2 + СаSO4
Fe(НСО3)2 + Са(ОН)2  → Fe(ОН)2 + Са(НСО3)2
При аерация и повишаване на рН>8 се утаява желязото по следната реакция:
4Fe(ОН)2 + О2 + 2Н2О → 4Fe(ОН)+3↓

При наличие на свободен хлор:
6FeSO4 + 3Cl2 → 2Fe2(SO4)3 + 2FeCl3
Полученият ферисулфат преминава във ферихидроокис и спомага за отделяне на примесите. При тази обработка концентрацията на желязо може да се намали до 0,1-0,3 mg/dm3.
Процесите в реактора протичат веднага при температура около 50 гр.,при по-ниски температури времето се удължава на 30-60 минути. Необходимо е и време за утаяване на коагулиралите частици.
Метода ,който е приложен за отстраняване на временната твърдост е варов метод. Аналогичен на него е варо-содовия метод, при който благодарение на допълнителния реактив калцинирана сода, се осъществява намаляване и на  постоянната твърдост дължаща се на солите на калция и магнезия със сулфатите и хлоридите. При този метод  се получава завишаване на алкалността на водата, поради замяна на калциевите йони с натриеви,т.е. във водата остават натриевите сулфати и хлориди.
   Йонообменни методи-основават се на способността на някои материали да обменят йони със средата, с която са в съприкосновение. Материала се нарича йонит, а в зависимост какви йони се обменят биват катионити и анионити. Наименованието идва от йона, който се обменя в реакцията (натриев катионит , водороден катионит ). Процеса на обмен протича, когато водата преминава през смолата. В резултат на това става замяна на калциевите и магнезиевите йони с тези на натрия или водорода. При използване на система от катионити и анионити, водата може напълно да се деминерализира. След насищане на смолата, тя трябва да се регенерира с натриев хлорид, солна и сярна киселина в зависимост от отдавания катион.
      При омекотяване на водата с натриев катионит,протичат следните реакции:
2NaR + Са(НСО3)2 → CaR2 + 2NaHCO3
2NaR + MgCl2 → MgR2 + 2NaCl
В резултат на замяна на натриевия катион на йонита с калция и магнезия от солите на водата, тя се омекотява, но се образуват
натриев бикарбонат и хлорид, които завишават нейната алкалност. Регенерирането на натриевия катионит се извършва с 10-12% разтвор на натриев хлорид, при което протичат реакциите:
CaR2 + 2NaCl → 2NaR + CaCl2
MgR2 + 2NaCl → 2NaR + MgCl2
При работа с водороден катионит, водорода измества калция и магнезия от солите им и се получават сярна и солна киселина в еквивалентни количества на сулфатите и хлоридите. В резултат на това се завишава киселинността на водата. Регенерират се със 1,0-1,5% разтвор на сярна или солна киселина.
       За отстраняване на недостатъците на двете смоли, се прибягва до практика на последователно или паралелно използване.По този начин се компенсират алкалността и киселинността от двата йонита. Остатъчната твърдост на обработената вода е под 0,5-1 meq/dm3.


Joro Vn

    Благодаря на Ilianidis! Да се заформи все пак една свястна тема с коментари.
   
ЦитатС риск да отегчим обществото,но който не желае,да не чете,все пак има някаква информативна стойност за любознателните.
Така е, темата си е специфична и не може да очакваме всенароден интерес. А пък да не говорим за вдигане на прословутия ни рейтинг  :-D. Все пак в архивите на форума ще се запази нещо по въпроса, на някой някога може да му е от полза.
    За RO- метода също съм съгласен, че на днешно време е по- удобно да се използва той. Не го коментирам тук, защото все пак темата беше за омекотяване на вода с йонообменни смоли. Макар че и той си има известни недостатъци- висока цена за комплект с предфилтри, много ниска производителност, за нормална работа е необходимо водата да постъпва на входа с определено минимално налягане и др. Аз лично от няколко години съм "на кантар" дали да си купя филтъра с мембрана, макар че имам йонообменни колонки. Може би варненското ВиК ще ми помогне във вземането на решение за покупка  :-).