йонообменни смоли

[Стамен]

Искам да омекотя водата от водопровода, която в момента е GH=25 и KH=14, чрез йонообменни смоли К+А. Как мога да сметна колко литра смола от двата вида е необходима за да се получи 100 литра вода с GH и KH до 10?

[Живко]

не мога да разбера точно какво питаш.
литър смола филтрира много повече от 100 л. вода и не се изхабява. рециклира се след като се насити и наново. там от където ще я купуваш знаят много добре колко литра ще филтрираш примерно с литър.

ако питаш как да постигнеш необходимата твърдост. след филтрацията на водата имаш 0' твърдост. сипваш 400 гр филтрирана вода и 600 гр чешмяна и имаш priblizitelno 10 GH и приблизително 6 KH. бутни КН нагоре със сода за хляб и си готов.

ако искаш да дозирашсмолата така, че да получиш определена единица твърдост, мисля, че няма да стане. искам да кажа, че аз не знам.
:D

какви са тези смоли К+А?
това две смоли ли са? едната за КH и другата за GH?
от къде ги взимаш?
аз ползвам една която сваля само GH. ше буде супер ако имам и такава за КН.

[Стамен]

Знам, че се получава вода с твърдост 0. Въпроса ми е: колко литра смола е необходими за да се омекоти поне 100 литра вода до следващото регенериране, за да не се получи така, че за 100 литра да ми се налага да ги регенерирам 5 пъти да речем.
За постигане на необходимата твърдост имам таблица по която определям ноебходимите пропорции на смесване.
Смолите са К-катионит и А-анионит. Регенерират се с NaOH и HCl

[Joro Vn]

Едва ли някой ще може точно да ти каже колко литра дестилат ще получиш между две регенераций, дори и доставчика. Количеството се определя от т.н. работна обменна способност /РОС/. Зависи от доста фактори и само професионалист би се справил с тях:
- пълен обменен капацит /ПОК/  на смолата- може да го искаш от доставчика. Би трябвало РОС да е малко по- малко от ПОК;
- тип на йонни групи;
- тип на пространствен полимерен скелет на йонита;
- вид и концентрация на обменящите се йони;
- вида и концентрацията на ко- йоните в разтвора на контактния електролит;
- степен на регенерация на йонита- зависи от разход на реагенти, концентрация, температура и скорост на протичане;
- скорост на протичане на разтвора на електролита през слоя йонит;
- гранулометрична характеристика на йонита;
- температура на йонообменната система.
 Тези фактори ти ги цитирам информативно, за да се ориентираш малко при следващите си въпроси- или по- скоро да стане пълна мъгла . Все пак за някои по- често срещани йонити може да се намерят стойности за РОС. Кажи името на катионита и анионита, ще опитам да ти издиря накакви данни за тях.
 Най- най- общо по един литър от всяка смола /в ненабъбнала форма/ би трябвало да ти даде около 120-150 л дестилат до момента, когато ще настъпи т.н. проскок на йона. От този момент смолата на практика  много бързо ще "загуби" обменната си способност.
 За пълното използване капацитета на смолите има значение и начина на експлоатация- желателно е в йонообменни колони. Това удължава и целия им експлоатационен живот /до бракуване/. Съхранението на смолите също е от съществено значение- питай при покупката. Например гелните в никакъв случай не трябва да остават на сухо /да изсъхнат/, също и да замръзнат.
 Надявам се, че не те затрупах с информация .

[Стамен]

Благодаря за информацията. Вече съм на ясно колко литра смола са ми необходими.
Ако разясниш устройството на йонообмените колони ще е доста полезно. Смятам сам да си правя колоната така, че бих поел още информация.

[Joro Vn]

Ще пусна една принципна схема на йонообменни колони. Правих я на Word, само че нещо не мога да я кача в нета. Еднозначно решение за  конструктивни размери и материали няма. Зависи донякъде от типа  и количеството на смолите, и най- вече от твоя опит в някои области на техниката и материалознанието. Няма да е лошо да си издириш някаква информация за йонообменните процеси, ако ще се занимаваш по- сериозно в бъдеще с води.