Какво предизвиква появяването на водорасли в растителни аквариуми?

[bigbeer]

Ето този цитат:

Преди време мнозина от нас вярваха, че натрупването на NO3 и особено PO4 могат да предизвикат неконтролирана поява на водорасли. Обаче, беше доказано много пъти, че тези хранителни вещества (дори ако са предозирани) не могат да доведат до проблеми с водораслите. Всъщност колкото повече се дозира, толкова по-малко водорасли ще има...

Изваден от  този блог: http://www.aquariumalgae.blogspot.com/ ме накара да се почувствам уверен след стартирането на Xperiment 4, който е продължение на Xperiment 3 и 2, в малко по-тясна насока.

Тази статия породи в бедната ми фантазия много въпроси!

.. Нима, наистина натрупването на фосфати и нитрати не е основната причина за появата на водорасли в нашите аквариуми?
.. Има ли по-важни критерии, чрез които можем да контролираме алгите си?
.. Колко от вас са правили или са готови да проведат и анализират подобни експерименти?
.. Трябва ли за всичко да се доверяваме на книгите и 'експертите'?

[yanki1]

Всеки, който се занимава и увлича по растителни аквариуми е наясно, че "нулирането" на системата, дори и за няколко дни, води до отрицателни последствия.
Растенията имат свойството да натрупват в резерв хранителни вещества и за това казвам, че един "нулиран"средно бърз аквариум, може да изкара в цветущ вид едва няколко дни. През този период темпа на растеж прогресивно се забавя докато спре съвсем напълно, от тук почват и "изненадващите "проблеми и първите появи на видими водорасли.
Дозирането на хранителни в-ва  е разглеждано многократно, както става на въпрос и в тази статия, всеки говори за някаква зависимост между макро и микроелементи, но никъде неможах да прочета каква трябва да бъде  аджеба концентрацията на тези елементи във водата.

От тук следва и въпросът : Кога казваме, че има предозиране на хранителните в-ва?
                                             Кои стойности на NO3 и PO4 се считат, като граница на предозирането и каква е пределната безопасна концентрация за обитателите на аквариума ?

ПП: Отново подчертавам, че нестава въпрос за съотношение или т.нар. азотно-фосфорен баланс.




       r

[bengan]

 В растителния ми аквариум (бързорастящ) наи голямо влияние в/у развитието на водораслите оказва именно съотношението азот/фосфор.
Водата ми от чешмата тече с 25мг. ( близко до максимума)нитрати и естествено всички опити да слезна до препоръчителните 5-10мг. бяха неуспешни или прекалено скъпи. Фосфор никога не бях добавял защото има доста риби които храня нормално и очаквах те да се погрижат за макроелементите. Фосфатите ми твърдо се държаха на нула ( поне според тестовете). Точно в този период имах проблеми със синьо-зелените. Реших да заложа не на пределните норми на нитратите а на съотношението нитрати/фосфати ( най-често се препоръчва то да е около 15), т.е. трябваше да вдигна фосфатите до около 1.5-2 мг. което е максимума. Използвам за целта жълт Кристалон - истинска ерест да добавяш фосфор в аквариум с риби. Сега съотношението N/P е около 15  (25мг. нитрати/ 2мг. фосфати) и мога да се похваля, че нямам проблем със синьо-зелените. Сега за лимитиращ фактор за развитието на растенията използвам светлината. Резултата е почистване на предното стъкло веднъж на две седмици което според мен е добро постижение.

[bigbeer]

Bengan, а каква ти е филтрацията? Блогърът когото цитирам, посочва като важен критерии циркулацията на водата и насищането и с кислород.

[bengan]

Bengan, а каква ти е филтрацията? Блогърът когото цитирам, посочва като важен критерии циркулацията на водата и насищането и с кислород.

Използвам външен филтър 1600 л.ч  запълнен само с 6 литра евтина керамика, мисля че циркулацията е около 5 пъти в час( знаете как е с производителноста на филтрите уж толкова по толкова ама не е точно така). Стремя се да не раздвижвам горния слои вода заради въглеродния двуокис. За насищането с кислород- смятам че растенията ( бързорастящи непретенциозни-заради много твърдата ми вода) се справят добре защото като се вкючат МХ лампите ( 5 часа на ден) повечето "завират".

[kraltchev]

Според мен една обща причина за поява на водорасли е непостоянната среда.  Тоест независимо какъв параметър наблюдаваме (азот, фосфор, СО2, течение и т. н.) е важно да се поддържат постоянни стойности.

Разбира се не можем да "заковем" стойностите на определено ниво.  Те винаги ще намерят начин да се повишат/понижат.  Но със сигурност можем да положим усилия да ги поддържаме в определени граници.

Един пример за промяна в параметрите която води до водорасли са еленовите рога.  Според мен те се явяват като резултат на някакво краткотрайно и внезапно повишение на амоняка или нитрита/нитрата.  Това повишение може да е само за няколко часа.  Тоест когато водораслите станат видими колкото и да проверяваме с тестове не намираме  явна причина.

Подобен пример може да се даде и със синьо-зелените водорасли. Често те се появяват като резултат от умирането на риба.  Но често причината не е толкова очевидна.  За мен отклонението от обикновените стойности на азота (бил той амоняк, нитрит или нитрат) води до синьо-зелени водорасли.  Може би става въпрос за промяна на съотношение на азот/фосфор.  Но успешно третиране на тези водорасли чрез установяване на определено съотношение, както го описва Бенган, е доста рядко явление.

Това че водораслите се появяват в резултат на някакви внезапни промени в средата може да се погледне и като проста логическа ситуация - започваме без водорасли, а сега имаме водорасли.  Нещо се е променило.  Не винаги можем да докажем причината.    При това често след появата на водораслите е много трудно да ги "изгоним".  Така че най-добрия подход за мен извода да се поддържа постоянна среда (до колкото е възможно разбира се).

Относно зануляването на параметрите като начин за борба с водораслите аз лично имам положителен опит.  Имах аквариум в който наторявах едва-едва.  Може да се каже че изобщо не слагах тор.  Слагах да речем 5-6 капки тор в 200 литра всеки 2-3 дни.  Ако пропусках да наторя след 2 дни растенията видимо забавяха растежа си.  Един ден от "никъде" се появиха еленови рога. Консенсуса е че еленовите рога се появяват ако нитрата е малко.  Аз обаче просто направих една голяма смяна на водата и спрях да дозирам.  След 4 дни растенията буквално бяха спряли да растат.  Еленовите рога изчезнаха за една нощ, все едно че изобщо не ги е имало.  Оттогава започнах да гледам на параметрите на Амановите аквариуми малко по-иначе.  Той добавя тор, но под "радара" на стандартните тестове.  Продава торовете в шишенца които пръскат като дезодорант и съветва ежедневно "пръскане".  Тоест - много финно, но постоянно торене. От поне 10 години във всеки брой на японското списание публикуват параметрите на всеки аквариум показан на снимките.  И винаги е едно и също.  Не знам дори защо публикуват тези параметри.  Просто казано - пише че всичко е нула. Това привидно гладуване според мен е начин винаги да се държат нещата на ръба.  Тотален контрол.  И ако водораслите решат да надигнат глава пълното зануляване на параметрите за няколко дни напълно ги унищожава.  Погледнете параметрите на Амановите аквариуми, погледнете и колко здрави изглеждат растенията.  Защо японците са решили че това е правилния начин да се поддържа аквариума без водорасли?

--Николай

[Raven]

Виждал съм аквариум в койсто нитратите бяха толкова високи че тестове не ги ловяха,препълнен с риби ,с предимно бавни растения, много стар аквариум- поне на 3 години.
В него нямаше никакви водорасли, дори стъклата не зеленясваха.

Този аквариум беше стабилен не ами Стабилен!
Не беше пипано нищо в него поне от година , никаква промяна на параметри.Никакво торене естествено- аквариума беше в магазин и нямаше кой знае колко излишно време и желание някой да се занимава с него.

За мен най важното е средата да е стабилна, водорасли се появяват когато нещо се разбъзика.Растенията реагират стресово на всяка промяна на средата и параметрите и временно спирад да функционират.При това спират да отделят фитонциди и водораслите се възползват веднага.

Когато един аквариум остарее достатъчно и се стабилизира- тогава може да издържа на всякакви нива на нитрати и фосфати.Но колкото повече са те,толкова по опасно е положението при промяна на параметри- примерно рязка смяна на голямо количество вода, смяна на осветление, бъркане за пререждане...

За това такива стари аквариуми могат да карат с месеци и години,но пипнат ли се малко по рязко направо избухват.
Сигурно за това Амано поддържа минимум количество хранителни вещества- вероятно така е преценил че рискът е по малък.

Има и нещо друго- ако прочетете книгата на К.Каселман- добрата жена си е дала труда да мери показателите на водата в десетки водоеми по света, най често срещу съответният микро или макро елемент пише- "не е отчетено присъствие".
Тоест в природата растенията изобщо не се радват на нашият хранителен комфорт който им създаваме, пък успяват да проживеят и да се размножът.
Е наистина аквариумните растения са доста по добре изглеждащи от дивите.

[bengan]

 Зануляването на параметрите със сигорност е наи добрия начин за подтискане развитието на водораслите ( срещал съм тази система и като "дневната доза на бедняка" т.е. подават се точно толкова микро и макро колкото е необходимо на наличните растения и за водораслите просто не остава нищо хранително. Това обаче ми се струва като за професионалисти.
Не променящите се условия също са важни и както много пъти е писано, че всеки танк е със специфични параметри, то като напипаме веднъж подходящите параметри, после просто се опитваме да не ги променяме.
Стори ми се, че темата е за "нестандартни" начини за борба с водораслите. Интересно ще е да научим за точно такива аквариуми.

[yanki1]

Наскоро ми се случи да отсъствам епизодично за по-дълъг период от вкъщи и както се подразбира не можех да обръщам специално внимание на аквариумът...единствените грижи бяха седмична смяна на вода и хранене на рибите също един път седмично.

След този период аквариумът не изглеждаше съвсем в цветущо състояние, а след направата на тестове установих, че всички параметри,касаещи макро и микроелементите бяха занулени. За щастие заварих само само стъклата леко позеленяли и съвсем малко ксенококус по листата на определени растения.
Преди това да се случи нямах никакво видимо водорасло.

След като започнах отново да торя, растенията се съвзеха и след около седмица видимите точки започнаха да намаляват.
Аквариумът вече направи една година и за този период смятам, че дъното е достатъчно захранено, но въпреки това растенията имат нужда и от така нареченото "листно торене"

Извод: Категорично не съм съгласен, че борбата с водорасли е успешна чрез метода с нулирането на системата. По скоро методът е успешен с по-честа смяна на вода и леко торене с признаци на лек недостик.
Напротив! ...спре ли растежа на растенията, поради някаква причина, в скоро време водораслите идват на гости.

[}|{opukc]

Аз съм напълно съгласен с мението на Ники Кралчев - един стабилен аквариум винаги си има по малко от всичко и водорасли и растетия в цветущо здраве.
Винаги съм имал много натоварени аквариуми и никога проблем с водорасли/много хора от форума са ги виждали/. Фосфати никога не съм мерил а за нитрати не искам да говоря, били са повече от 50мг/л, но водорасли не съм имал.
Според мен стабилнеят аквариум си "оправя" сам проблемите, та  факторите азот, фосфор, липси и т.н. не са от съществено значение. Важното е един аквариум да е стабилен и да не "страда" от прекомерни или недостатъчни грижи.

[yanki1]

Така е! За това смятам,че трябва непрекъснато да има храна за растенията и не съм съгласен с нулиране на параметрите й.

[bigbeer]

В момента аз преторявам умишлено, както и СО2-то което подавам е пренасищащо. Предполагам, че няма тестове които да хванат нитратите и фосфатите ми, и за това и не правя опити да ги меря. Наното което ми е пред очите по 18 часа почти на ден е 14-15 литра, седмично му сменям по 3 литра (винаги в неделя ) от водата и му добавям равна чаена лъжичка "Акваформула стандарт". За 4 седмици почти, дори и кафява фаза не забелязах. светя различно 8-10 часа на ден с 20 ватова халогенка. За дебита на филтъра не мога да съм точен 800 л/ч му дават ама съм му сложил дунапренен чорап на флейтата, и не се усеща почти никакво течение в 'танкчето'.
По единият анубиас имаше малко кладофора от самото засаждане, която взе да намалява в последно време. Причината за това може да са 10-та скаридки или меланиите които пуснах скоро и за това не смея да твърдя, че критерият излишъци на нитрати и фосфати подтиска  растежа им, но със сигурност не го стимулира.

[kraltchev]

За мен "зануляването" на торовете с цел да се подтистнат водораслите има две важни страни:

1.  Аквариума трябва да е добре установен.
В нов аквариум растенията имат нужда от какво ли не за да се закрепят стабилно.  Ако в този момент ги лишаваме от храна ясно е че може и да си противоречим в това което искаме и това което правим.

Да отбележим обаче че в първите няколко седмици Амано тори само с Калий.  После почва да добавя едва-едва микроелементи.  За някой това може да е пример че поддържането на ниски концентрации на торове е добър подход.  Но да не забравяме че в Амановите аквариуми той винаги ползва своя си субстрат - АкваСоил.  Да припомним - този субстрат секвестира (събира) торове от водата, задържа ги в себе си но при това има способност да ги отдава на корените на растенията.  Тоест ако не ползваме АкваСоил отнякъде трябва да доставяме храна за растенията.  Зануляването на торовете няма много смисъл ако се ползва инертен субстрат.

2. Зануляването на торовете трябва да е ограничено във времето.

Тоест не може да се мисли че против водораслите можем да поддържаме непрекъсната липса на хранителни вещества.  Ех, ако в растителните аквариуми ставаше въпрос само за пречистване на водата от торове!  Но за съжаление не е така.

Както споменах - ако човек иска винаги да може да занули аквариума си трябва да добавя минимални количества торове но често. И при нужда има доста точно усещане колко смени на водата ще занулят торовете. Дори съм разработил прост подход как да се стартира и поддържа аквариум по този малко маниакален начин на контрол на храната.  И мога да кажа че работи много добре.  Но изобщо не е основан на непрекъснато гладуване на растенията.  По скоро става въпрос за ежедневно хранене точно колкото е необходимо, не повече нито по-малко.

--Николай
: 28.09.2009г 22:10чА ако говорим за екзотични начини на борба с водораслите непременно трябва да споменем:

1. Ултразвук.

Ето един от моделите на таков устройство:
http://www.lgsonic.com/LG%20SONIC%20EN/sss.htm

Като чуе думата "ултразвук" човек може да си помисли че водораслите вече са история там където не ги искаме.  Но изглежда че това не е точно така.

2. Слама

Да.  Слама. Германците дори продават "реактор" за сламата. Тоест цилиндрична кутия с вход и изход за водата.  Водата минава през сламата и тя отделя ниски концентрации на радикали.  Въглероден прекис.  Перхидрол - Н2О2.
http://www.dupla.com/EN/product/80245/Dupla-Algo--Control-Delta

Перхидрола е добре известен като средство против страшното водорасло "черна брада".  За тези които не знаят - просто с пипетка пълна с перхидрол пръскаме водораслото както си е в аквариума. Понякога има ефект.  Понякога не.

3.  Глутаралдехид
Известна и в България отрова.  Ползва се в корабната индустрия - за отравяне на всичко живо което се развива в баластните цистерни пълни с вода.

В аквариума тази отрова се прилага в такива дози че да пречи на водораслите, но да не мъчи толкова растенията.  Повечето растения не се притесняват от Глутаралдехида.  Валиснериите обаче не го обичат и почват да гният.  Скаридите имат смесени чувства и при предозиране измират.

--Николай

[miTko]

Присъединявам се към призивите за поддържане на стабилна среда и липса на каквото и да е "прехранване" на растенията. За рибите се подразбира. Затова почти не торя, практически избягвам да меря параметрите на водата. Особеностите се налагат от типа на аквариума, който поддържам - бавен аквариум, в момента е само с мъхове и 1 вид криптокорина.
Ако нещата започнат да излизат от контрол убивам водораслите с кислородна вода. С изключение на черната брада, останалите популярни водорасли са доста уязвими при таква мярка и умират. Скаридите  и дребните охлюви свършват останалото. С трепането на черната брада също имам успехи, просто трябва повече играчка и по-високи дози. Важно е човек да знае кои от растенията, които притежава са уязвими на кислородна вода и на каква доза. Инфото в тази насока е оскъдно и пробвам всичко, което имам наред. Обичайната доза, която използвам е 50мл на 100литра вода. Не споменавам за вреда върху риби, скариди и охлюви, защото такава няма при мен. В литературата се посочват 12-20 пъти по-високи дози, които не са навредили на риби. В аквариума не съм ползвал доза по-висока от 1мл/л.
забележка: Който не е уверен в себе си и не осъзнава рисковете, да не използва този метод! Той не е за начинаещи!