Малави блоут

[torsade]

Малави блоут

от Марк Елисън

Малави блоут без съмнение е най-честата болест, засягаща отглежданите в аквариум африкански цихлиди. Въпреки нейната честота за тази болест се знае наистина малко. Прекарах значително време, проучвайки тази тема, в усилие да разбера какво казват експертите за болестта. Това, което научих, е че няма общо съгласие, но все пак съществува някакъв консенсус за възможните причини, виновните патогени и дори за лечението. Това, което съм изложил по-долу, е моят опит да представя преобладаващото мнение. Започвам с представянето на най-честите симптоми на заболяването, неговото протичане и след това с описание на документираните възможни причини за неговото отключване. В последствие представям в заключение няколко препоръки за предпазване и лечение.

Честота

Трябва да започна с това, че малави блоут засяга не само риби от езерото Малави, а също и от езерото Виктория и особено от Танганайка. Въпреки, че всички африкански цихлиди могат да прихванат тази смъртоносна болест, изглежда най-склонни към това са тези, чиято диета е основно растителна. Повече за възможните причини има в обсъждането по-долу.

Симптоми

Първият симптом обикновено е загубата на апетит. Другите характерни прояви последват, ако лечението не е започнало на този етап. Тези вторични прояви включват ненормално подуване на корема (от тук и името - блоут значи подуване), увеличена дихателна честота, склонност към усамотяване, бели ивичести изпражнения. Рибата застава на дъното на аквариума или се мотае по повърхността. Могат да се появят червени петна около ануса или кожни разязвявания (вижте снимката по-долу). Тези симптоми се появяват в по-късните стадии на болестта, затова е важно лечението да започне веднага щом забележим симптомите, в противен случай е по-вероятно да загубим рибата.

По времето, когато тези вторични прояви се появят, вероятно вече е настъпило обширно увреждане на черния дроб, бъреците и/или плавателния мехур, ето защо забавянето на лечението намалява вероятността за възстановяване. След отключването на вторичните симптоми смъртта обичайно настъпва в рамките на 24-72 часа, независимо че съм виждал риби да преживяват повече от седмица в това състояние. Въпреки, че не е невъзможно възстановяването на риба в това положение, аз никога не съм имал успешно възстановяване на риба, развила вече вторичните симптоми.

Причинители на болестта
Това е точката, в която повечето хора не постигат разбирателство при обсъждане на малави блоут. Някои казват, че болестта е бактериална по произход, а други спорят, че се причинява от паразити. Въпреки липсата на разбирателство, резултатите от прегледа на публикуваната информация ме карат да приема, че малави блоут е предизвикана в повечето случаи от протозои - едноклетъчни паразити.

Повечето изследователи поддържат становището, че тези протозои живеят в червата на здравите риби, но в условията на стрес могат да се размножат до болестотворни количества. В по-големи количества този паразит причинява непроходимост на чревния тракт. Вероятно това е причината за загубата на апетит. Щом бройката на паразита нарасне, той става инвазивен и преминава през червата, пробивайки стените им и причинявайки подуване. Отбележете, че рибата умира не защото гладува до смърт, а поради увреждането на нейните органи, както споменах по-горе.

Има значителен дебат дали болестта е заразна. Моето лично мнение е, че това е така. Според мен блоутът не засяга само една жертва, а обикновено три или повече. Това може да се дължи на  факта, че всички риби са изложени на един и същ причиняващ фактор, но не мисля, че обяснението е толкова просто. Симптомите не се появяват при всички риби по едно и също време, а по-често са последователни. С други думи рибата А не яде през ден 1, през ден 2 А започва да се подува, а рибата Б спира да се храни, през ден 3 рибата Б се подува, а рибата В не яде и т.н.

Трите основни причини за болестта

1.   Стрес. Стресът може да бъде причинен от много фактори и не всички могат да бъдат изброени тук. Най-обичайната причина за него е дългото пребиваване във вода с лошо качество. Това може да е резултат от редки смени на водата, липса на достатъчна аерация (за денитрифициращите бактерии) и от прехранване. Всеки от тези три фактора води до покачване на нивото на нитратите. По принцип рибите сами добре се справят със заболяванията, но ако са изложени на вода с лошо качество за дълго време, те се стресират и имунната им система не работи оптимално (както и при хората!). Други причини за стрес могат да включват улавяне на рибата, транспорт, смяната на водата или недостатъчно места за укриване от другите риби. 

2.   Сол. Добавянето на големи количества сол (NaCl) с цел да се пресъздаде по-точно естествената среда. Наистина, африканските разломни езера имат алкална и много твърда вода (рН 8-8,9 и обща твърдост 200-400 мг/л или 11-22 градуса), но обикновената сол няма да алкализира аквариума ви. Това, което прави водата твърда, е комбинацията от разтворени калций и магнезий. Ако имате мека вода и искате да покачите нейното рН и твърдост, има няколко подходящи начина да го сторите. Домашно приготвените буфери са лесни за приготвяне и много евтини. В продажба има налични и няколко буфера с добро качество, като например SeaChem's Cichlid SaltTM. Използването на натрошени корали за субстрат или добавянето на варовик в аквариума също е полезно за покачване на рН на аквариумната вода, но понеже минералите не остават дълго разтворени във водата, важно е тя да се сменя често. Употребата на дърво не се препоръчва, защото то може само да понижи рН на водата, дори и този ефект да е слаб.

3.   Неподходяща диета. Много цихлиди, особено растителноядните, имат дълги черва, които изискват относително дълго време за храносмилане. Следователно доста обичайно за тях е да имат чревни проблеми. Разграждането на неправилно смляната или неправилно отделената храна може да доведе до възпаление на чревната стена и да стресира рибата, давайки опора за развитието на паразита. Това често се случва когато основно растителноядни, стържещи алги цихлиди (като трофеусите и псевдотрофеусите) се хранят с богата на белтъци храна, като ларви на хирономуси или с пелети и люспи, съдържащи голямо количество рибно брашно.  Слузести или меки храни, като артемията, трябва да се избягват и заменят с по-хрупкави храни като мизис (mysis relicta – вид скариди). В светлината на тази информация и както сочи опитът, важно е някои храни да бъдат избягвани, а други да се дават пестеливо. (За детаилно обсъждане на тази тема вижте ,,Хранене на африканските цихлиди")

Лечение

След като забележите, че вашата риба е загубила апетит за ядене (а не просто излюпва хайвер в устата си), трябва да я извадите и веднага да започнете лечение. Има две ефективни лекарства за блоут, за които знам. Първото и по-обичайното, е метронидазол (емтрил или флажил), а второто е клаут (Clout). Лечението трябва да се предшества от 30% смяна на водата (като опит за подобряване на качеството й) и засилена аерация, и да се последва от 50% смяна на водата. Добра идея е също да махнете всички биологични филтри, които използвате, въпреки че тези лекарства не би трябвало да засягат денитрифициращите бактерии. Началната смяна на 30% от водата не е необходима, ако това е отделен аквариум за лечение, който не е бил в употреба преди това. Смяната на водата е важна в частност и заради това, че впоследствие няма да сменяте вода до края на лечебния курс, да не споменаваме и че току що сте премахнали и голямо количество от бактериите. Съхранявайте филтрите в част от източената преди лечението аквариумна вода.   

В добавка към третирането на аквариума с едно от посочените лекарства се препоръчва и добавянето към водата на смес от английска сол и готварска сол. Смесете ги едно към едно и добавете една шепа от сместа на всеки 38 л вода. Английската сол е естествено слабително средство и ще помогне на вашата подута риба да отдели част от водата, която е поела. Английската сол е много евтина – едно пакетче струва около 40 стотинки. Може да се купи от всяка аптека.

Ако лекувате с метронидазол, добавете 100 мг на всеки 38 л вода. Повтаряйте тази доза на всеки два дни ако е необходимо. Рибите обикновено оздравяват (ако оцелеят) до една седмица. Можете ясно да определите кога това е станало, защото инфектираната риба си възвръща апетита. Ако, от друга страна, инфектираната риба си е запазила апетита, можете лесно да прилагате лекарството с храната. В чашка за еднократна употреба добавете малко аквариумна вода, няколко пелети от храната и една доза от лекарството. След като пелетите се напоят за няколко минути, изсипете цялото съдържание на чашата в аквариума. Когато прилагате това лекарство, изключете УВ лампите, озонаторите и химическите филтри, защото те могат да унищожат активното лечебно вещество. След лечебния курс сменете 50% от водата.   SeaChemTM и AquatronicsTM продават лекарства, съдържащи метронидазол, под името метронидазол и хексамит съответно.

Лечението на блоут с клаут също е относително лесно. Както вече споменах, преди началото на курса махнете всичкият активен въглен от филтрите и сменете 30-40% от водата. Използвайте чаша за еднократна употреба и разтворете в малко аквариумна вода една таблетка клаут за всеки 38 литра (закръглете нагоре, ако е нужно). Изливайте по малко от сместа в аквариума, като цялата доза се излива за около половин час – това лекарство може да е много силно и е важно да изпълните тази инструкция за да не шокирате вече стресираните риби. Повторете същата доза през следващите два дни, като отново преди това сменяте 30-40% от водата. Тези всекидневни смени на водата са важни за максималния ефект на клаут. Смяната улеснява и премахването на остарелите, неактивни химикали. Три дни лечение трябва да са достатъчни, ако възпалението не е много тежко. В противен случай лекувайте пет дни. Ако след петте дни още нямате успех, възстановете лечението след два дни почивка. След като приключите лечението извършете последната смяна на водата 24 часа след последната доза.

И двете лекарства ефективно спират разпространението на болестта в аквариума. Клаут е много силно лекарство, създадено специално за риби. Повечето други лекарства имат аналози, употребявани и при хората, както е с метронидазола. Според моя опит метронидазолът е ефективен само за спирането на разпространението на болестта, а не за лечението на риба с вече развити симптоми. Клаут, от друга страна, е показал по-голяма ефективност в лечението на болните риби. Трябва да ви предупредя, че клаут прави водата синя и оцветява силикона на аквариума, както и различните маркучи за въздух. Ако не внимавате, той може да оцвети всичко, с което влезе в контакт. Въпреки, че е доказано ефективен, бих искал да знам какво причинява на аквариума ми. И след като знам това бих продължил да го използвам, но така просто се чувствам измамен. И така, просто ви предупреждавам.

Допълнителна бележка: Когато използвате тези или други лекарства, добре е да изключвате осветлението на капака, докато третирате рибите. Тези две лекарства нямат активни съставки, които се разлагат от УВ лъчите, както много антибиотици, въпреки това тъмнината ще помогне на вашите риби да се отпуснат и възстановят. 

Метронидазолът работи по-добре при по-висока температура (26,5 градуса по Целзий), но аерацията трябва да се засили, защото нивото на кислорода спада с повишаване на температурата. Покачването на температурата може да е полезно и защото ускорява метаболизма на рибата и засилва имунната й реактивност, като същевременно ускорява жизнения цикъл на паразита и така скъсява времето за излекуване.

[Boby_]

Благодаря за превода!

И тази е готова. Ето: http://www.aquariumbg.com/forum/index.php?topic=6226.0