Iodotropheus sprengerae

[Ivan_S]

Здравейте колеги,

От известно време една риба от ез. Малави сериозно занимава съзнанието ми - Iodotropheus sprengerae, т.нар. Rusty cichlid. Информацията за нея е в умерени количества, макар да се счита за доста популярна. Може би е такава извън България. Та, рибата ми харесва много и е залегнала като вид в бъдещ проект. Ако някой отглежда този вид, може спокойно да предлага промени в профила (ако текста по-долу стане такъв, де ). Ако нещо не е точно ... корекциите са добре дошли, даже задължителни  ;D. Ето и това, което до момента съм успял да събера:



Въведение

Iodotropheus sprengerae е класическа риба в хобито. За пръв път е била описана през 1972 г. от Oliver и Loiselle. Йодотрофеусът е малък представител на група М`буна със синьо-ръждива или червеникаво-ръждива окраска. Отличителна черта този вид е ,,юздата" (френум), свързваща горната устна и носа. Тази особеност е добре видима при възрастните индивиди. Своето наименование родът е получил благодарение на наличието на лилави тонове в цвета на неговите представители (от гръцки ιωδες (йодес) — виолетов) и за сходството им с танганайските трофеуси (Tropheus ).

Доста спокойният (за М,буна) нрав, станал една от причините за популярността на тези цихлиди. Доста силни риби. Боледуват сравнително рядко и нямат някакви специфични само за тях заболявания.

Обща характеристика и изисквания:

Тип на водата:   Сладка
Вид храна:   Растителна / Комбинирана
Начин на размножаване: Хайвер (устомътещи)
Температура на водата: 25°C - 28°C
pH:   7.5-8.5
gH° (dGH):   Средно твърда ~ 12°-20° / твърда вода ~ 20°-30°
Слоеве на водата: Среден / Долен
Наличие на ленти: Вертикални при подрастващите, при възрастните - липсват
Наличие на петна: Липсват при подрастващите, 1 или повече върху аналния плавник при възрастните
Форма на тялото: Разширено във височина

Оптимални условия:

150-литров аквариум за една група. Отлично се чувстват в просторен аквариум с камениста декорация на различни нива и голям брой укрития под формата на пещери и цепнатини. Укритията трябва да бъдат по-големи от рибите. През по-голямата част от времето прекарват в средните и придънните слоеве на водата. В аквариума е възможно да се отглеждат растения, но не меки, а най-стабилните, здрави и издръжливи. Рибите са много бързи и активни.

В аквариума следва да се поддържат високи оптически (буквален превод) свойства на водата, регулярно да се прави смяна с прясна вода, да не се допуска прекомерно затлачване на грунда. Даже в нищожни количества, амонякът е токсичен за рибите. Нужна е аерация.

Храна:

Iodotropheus sprengerae принадлежат към малавийската група М`буна, обединяваща видове, живеещи в скални пукнатини и хранещи се основно с обраствания по камъните, а така също и със зоопланктон. Затова в диетата обезателно трябва да бъдат включени растителни компоненти. Ако не разполагате със специализирана храна за растителноядни цихлиди, регулярно можете да храните вашите питомци с попарени листа на спанак, коприва или глухарче. Най-добрият вариант е да храните с растителни храни с естествен произход.

Вторият начин е да давате пресована растителна храна върху грунда.

Не прекалявайте! Помнете, че разлагането на такива вегетариански ястия бързо замърсяват водата, поради което неизядените остатъци трябва да се почистват ежедневно.

Полезен източник на храна за тези риби са зоопланктонните организми: циклопс, дафния. От рибите много добре се приемат и други традиционни живи храни: хирономус и тубифекс. И тук най-важното е да не се прекалява, тъй като различните ларви на насекоми, бели червеи и др. са допълнителна храна, предозирането на която може да предизвика сериозна чревна патология.

Като всеядни риби, диета от люспи спирулина заедно с висококачествени пелети за цихлиди, е най-подходяща. Пресни зеленчуци и жива или замразена храна могат да са допълващи.

Съвместимост:

Мъжкият е агресивен само по време на размножаване. Йодотрофеусът не обособява размножителна територия, дори мъжкия. Живеят сами или в малки групи. Тези цихлиди могат да съжителстват с не много агресивни М`буна. Не трябва да се отглеждат с прекалено агресивни видове. Правилната диета и чистата среда, са много важни за дългосрочното здраве на рибата.

Полови различия:

Женските са по-дребни. Главата и част от тялото имат ръждив цвят, при възрастните мъжки торсът е с виолетови отблясъци. При женските виолетовият оттенък е слабо изразен. Те по-скоро имат червено-кафяв цвят
Размножаване:

Видът е полигамен, устомътещ и е лесен за отглеждане. Може да достигне полова зрялост още на около 4 см., така че е добър избор за начинаещи . Ако искате да получите по-голяма бройка малки, използвайте видов аквариум. В него можете да пуснете повече от един мъжки, ако мястото позволява, с по няколко женски за всеки. В аквариума трябва да има плоски камъни и области с открит пясък, които да служат за потенциални места за хвърляне на хайвер. Подготовката на рибите за размножаване може да се осъществи с висококачествена диета качество, както описаната по-горе.

Температура на водата трябва да е 24-28 градуса, рН – 8-8.5, обща твърдост – 12-25 немски градуса. В езерото Малави практически няма такива видове, които да хвърлят хайвер в пещери, укрития или на открити места: всички те го носят в устата си.

Както повечето малавийци, съзряват на около една година, а още на 7-8-месечна възраст започват активно ухажване. Когато е готов, мъжкият започва първото размножаване. Този ритуал не е по-различен или уникален и протича по обичайния кръгов модел, характерен за малавийските цихлиди. Мъжкият подготвят територия, подходяща за хвърляне на хайвер - обикновено повърхността на плосък камък. Той ще започне да показва наситен цвят при преминаване на женска, извършвайки характерни ,,треперещи" движения. Когато женската е готова, тя ще покаже интерес към усилията на мъжките, преди евентуално да се приближи до мястото за хвърляне на хайвера. Мъжкият има яйчени петна (петна с цвят на яйце) върху аналния си плавник и женската се привлича от тях, мислейки, че са яйца, които е пропуснала. Яйцата, положени на малки порции, женската веднага събира в устата си. Когато се опита да ги добави към останалото потомство в устата си, мъжкият освобождава спермата си. След това женската полага следваща партида от яйца и процесът се повтаря, докато ,,хвърли" всички яйца.

Женската носи хайвера в продължение на 3 седмици, преди да пусне плуващи рибки. Тя не се храни през този период от време и може лесно да бъде забелязана по раздутата си уста. Ако една женска е прекалено стресирана, тя може да изплюе потомството си преждевременно или да го изяде. Затова трябва да се внимава, ако решите да се преместите рибата, с цел да избегнете изяждане на потомството от останалите риби. Изчакайте колкото можете по-дълго преди да се преместите женската, освен ако тя е не е подложена на тормоз.

Плодовитостта при тези риби е в широки граници. От 5 до 25 хайверни зрънца при младите женски и 40 - 60 бр., при по-зрелите.

Местообитание:

Африка: ендемичен вид за ез. Малави и се открива във водите около островите Boadzulu и Chinyankwazi.

Максимална дължина:   10.8 см. (варира в границите 7 - 12 см.)

[niky]

Браво за положения труд и желанието да помогнеш на всички, които се интересуват.
Ще я добавя в сайта, с линк към твоята тема.

[Ivan_S]

Моля . Надявам се да е полезно за някого.