Цифрови фотоапарати. Обективи. Сензори. Практични съвети.

Цифрови фотоапарати. Обективи. Сензори. Практични съвети.


От dido


Интро.


Аквариумът и неговите обитатели спадат към най-трудните за снимане обекти около нас. Лошите светлинни условия и подвижните риби правят снимането им изпитание за търпението и способностите на фотографа. Затова снимането с качествена фотографска техника е съществен фактор за получаването на добри резултати. В тази статия ще разгледам техническите характеристики на цифровите фотоапарати. Понятия като ‘мегапиксели’, ‘размер на матрица’, ‘шум’, ‘аберации’, ‘резолюция’ и т.н. са основни критерии при покупката на нов апарат. Голяма част от потребителите обаче не знаят как точно влияят на качеството на снимката горните параметри и остават подведени от различни маркетингови “трикове” на производителите – примерно “войната на мегапикселите” или мега-зуум любителските камери. Обърнете внимание на параграфите, написани с наклонен шрифт.. Така съм маркирал практичните съвети, които могат да ви бъдат полезни при избора на фотоапарат.


Малко ретроспекция.


Бумът на любителската фотография по света съвпада с изобретяването на 35 милиметровия филмов формат и компактните лентови 35 мм фотоапарати от легендарната германска фирма “Leitz” през 1925 година.  До този момент фотографията е била професия на малцина заради тежката и неудобна за работа апаратура. Основната заслуга на “Leitz” е миниатюризацията на апарата и обективите към него – така апаратът излиза от студиото и става “джобна” играчка за хобистите.    Въпреки наличието на практична за употреба техника обработката на филма и готовия отпечатък все още е специфична задача и изисква съответното лабораторно оборудване. Тази “пречка” е елиминирана с появата на цифровите фотоапарати и масовото разпространение на компютърната техника след 1990 г. Комбинацията цифров апарат – компютър за обработка на кадъра и фотопринтер за отпечатване на изображението на специална фотохартия сякаш е идеалното решение за фотолюбителите. Сега вече целия процес от снимането до изваждането на снимката на хартия е в техни ръце. В тази статия ще разгледам само цифровите апарати – компютърната обработка и печата са субект на друга тема.


Фотоапаратът като машина.


Фотоапаратът е сложна система, която се състои от следните основни възли: 1. оптична част – обектив; 2. система за оценка и трансфер на изображението – измервателна част, затвор; 3. детектор на изображението – електронен фотосензор или филм.  Въпреки, че заклетите привърженици на лентата отричат тотално цифровата  фотография, двата вида апарати са твърде подобни един на друг. Цифровите апарати също имат обективи, затвор, система за мерене и фотодетектор. Всъщност единствената разлика между двете системи е в детектора на изображението. При цифровия апарат сензора е част от машината и лимитира максималното качество на изображението. При лентовите апарати фотодетектора – филма - всъщност е сменяем консуматив.


Обективите.


Независимо от типа на апарата оптиката е критично важна за качеството на образа. Без да изпадам в излишни подробности, ето няколко правила за оценка на качеството на обективите:


1.   Твърдите обективи са по-качествени от зуум-обективите. Това е конструктивна закономерност - променливото фокусно разстояние налага компромиси в схемата на обектива.


2.   Едно грубо, но доста точно правило за преценка на качествата на един обектив е неговото тегло. С много малко изключения по-тежките обективи са по-качествени.


3.   Обективите с по-малък минимален отвор са по-качествени. Т.е. обектив с отвор f1.4 е по-качествен от обектив с отвор  f2.8. Обективите с голяма светлосила изискват по-прецизна технология за производство – прецизни лещи с голям диаметър, покрития и т.н. Свръх-светлосилните обективи са с голям диаметър, голямо тегло и значително по-скъпи от подобните им.


4.   Големият зуум всъщност говори за некачествен обектив. Съвременната технология не може да постигне еднакво добро качество на образа в целия обхват от фокусни разстояния на обектива. Колкото по-голям е зуума, толкова по-трудна става тази задача. При обективите със зуум 6-12 пъти разликата в качеството на образа при максимално и минимално фокусно разстояние е недопустимо голяма. Избягвайте такива обективи и разчитайте на обективи с до 3-4 кратен зуум фактор.


5.   Направете тестова снимка с обектива на контрастни обекти на открито – примерно клоните и листата на дърво на фона на светло небе. Увеличете образа на максимум и обърнете внимание на граничните области тъмно/светло. Некачествените обективи имат цветно червено или синьо сияние по тези граници. При качествените обективи това сияние е много малко или липсва. Този оптичен ефект се нарича хроматична аберация. При качествените обективи се вземат специални мерки за отстраняването и. Аберацията варира в отделните области на обектива – центъра и периферията му. Обикновено в периферията на кадъра аберацията е по-силна. Изследвайте аберацията и в двете области когато оценявате даден обектив.


6.   Гледайте цената. За съжаление по-скъпите обективи са по-качествени.


7.   И накрая – най-добрия обектив е скъп, тежък, с голям диаметър, минимален f-отвор – под 2.8, фиксиран. По възможност да бъде една от следните марки – Leica, Carl Zeiss Jena, Nikon, Canon, Asahi-Pentax. Leica и Carl Zeiss обективите са класика  в жанра и при тях плащате за името. Японските им съперници не са по-слаби като показатели, но са много по-умерени като цена.


Примери за качествени обективи, подходящи за аквариумна фотография:


Зуум обективи за снимане на аквариума в цял ръст и за отделни едри детайли, обективите са градирани по качество:  


1. Canon EF 24-70 mm f/2.8L –много добър образ в целия обхват 24-70 мм, остър. Минималният отвор от 2.8 дава възможност за снимки в сравнително лоши светлинни условия. Цена около $1200.


2.  Nikon AFS 28-70 mm f/2.8 ED-IF Nikkor – традиционно добър Nikon обектив. Цена около $1400.


3.  Sigma 24-70mm f/2.8 EX Aspherical DG DF – Canon EF съвместим, достатъчно сполучлива реплика на Canon EF 24-70 2.8L с цена около $400.


4.   Canon EF 28-70 mm f/3.5-4.5 II – цена около $100-$150 по eBay, все по-рядък, но много добър обектив от prosumer-класа на Canon. Вече не се произвежда.


Твърди обективи за общи снимки – едри детайли, едри риби:  


1.  Canon EF 50 f/1.4. Много добър за снимки на бързи рибки в аквариуми с малко светлина– цихлиди и пр. Цена около $300.


2.   Nikon Normal AF Nikkor 50mm f/1.4D. Чудесен остър нормален обектив за Nikon AF системата. Цена около $350.


3.   Asahi SMC-Takumar 50 mm f/1.4 / Pentax SMC-Takumar 50 mm f1.4. Изключително остър и качествен твърд обектив на резба M42/Pentax K/F-mount. Може да го ползвате на Canon EF система с подходящ преходник – примерно M42->EF. Фокусът е ръчен.


4.   Canon EF 50 f/1.8 II. Това е обектива с най-добро съотношение цена-качество. Цена около $80.


5.   Различни 50 mm Summicron и Summilux обективи на Leica с f/1.4 и f/2.0. Това са може би най-острите и качествени обективи, но цената на повечето от тях е астрономическа - $2000 +


Макро-обективи за снимки на малки обекти:  


1.   Canon EF 180 mm f/3.5L – топ-макро обектива на Canon, изключително остър, солидна изработка със специална оптична система за елиминиране на аберациите. Магнификация 1x. Цена около $1200.


2.   Canon EF 100 mm f/2.8 – много качествен и остър макро обектив на Canon. Магнификация 1x. Цена около $450.


3.   Canon MP-E 65 mm f/2.8 1-5x – много качествен и остър макро обектив на Canon. Магнификация 1x-5x. Изключително интересен макро обектив на Canon, ръчен фокус, EF съвместим. Единственият макро обектив с увеличение над 1x без допълнителни приспособления – macro екстендъри. Ръчния фокус го прави неудобен за снимки на бързи риби и същевременно много подходящ за снимки на твърде малки обекти – примерно мехурчета въздух по растенията, детайли от цветове и т.н. Цена около $800.


4.   Nikon Telephoto AF Micro Nikkor 105mm f/2.8D. Остър макро обектив за Nikon. Цена около $650.


5.   Canon EF 50 mm f/2.5 Compact Macro – Най-евтината макро-леща на Canon. Магнификация 0.5x. Цена около $200.  Въпреки, че тази статия не описва техниките на снимане, искам да напомня, че максималните апертури ( f-числата ) не касаят до такава степен макро лещите като показател за качество. Поради плиткия DOF макро снимките обикновено се правят при много силна светлина на твърде затворена бленда – от порядъка на f 8-11-16 и повече, за да са на фокус по-голямата част от обектите.


Матрицата


Фотосензорът на цифровите апарати е аналога на лентата при класическия 35 мм фотоапарат. Нарича се матрица, защото е изграден от милиони на брой микроскопични фотодетектори, подредени в правоъгълна решетка. Върху матрицата има микро-фотодетектори за зеления, червения и синия компонент от цветното изображения. Матрицата запечатва изображението, което попада на нея през обектива. След това електрониката на фотоапарата извлича данните от всеки микро-фотодетектор, обработва ги по специални алгоритми и конструира крайния образ. Колкото и странно да ви звучи броя на пикселите (мегапикселите) на матрицата съвсем не е най-важният и параметър. Всъщност въпросните мегапиксели са още един рекламен трик на производителите – подобно на мега-зум обективите с 10х + увеличение. Много по-важни параметри на матриците са физическия им размер в милиметри и размера на отделния пиксел в микрони. Като генерално правило по-качествени снимки се получават от матрица с по-голям физически размер и с по-голям размер на пикселите.


За справка:  


1.   във високия клас, до този момент най-голямата матрица е при Canon EOS 1Ds Mk II, размер 36х24 мм и има 16 000 000 пиксела, разположени в 4992 колони и 3328 реда. Размерът на пиксела при тази матрица е 7 микрометра.


2.   съответно при апарат от средния клас - Canon EOS 350D, матрицата е с размер 22.2 x 14.8 мм и има 8 000 000 пиксела, разположени в 3456 колони и 2304 реда. Размерът на пиксела е 6.4 микрометра.


3.   при апарат от ниския клас - Canon PowerShot S80, матрицата е с размер 7.18 х 5.32 мм, 8 000 000 пиксела, разположени в 3264 колони и 2448 реда. Размерът на пиксела е 2.1 микрометра.  Ако пикселите, които изграждат матрицата, са твърде малки по размер, вашите снимки със сигурност ще са твърде шумни, особено когато снимате при слаба осветеност. Затова избирайте апарати с малък брой пиксели, особено ако са от ниския клас.


Като правило:  


1.   за размер на матрицата 1/1.8 " (7.18 x 5.32 mm), избирайте апарати с не повече от 3 мегапиксела


2.   за размер на матрицата 2/3 " (8.8 x 6.6 mm), избирайте апарати с не повече от 5 мегапиксела


3.   за размер на матрицата APS-C (23 x 15 mm), избирайте апарати с не повече от 8 мегапиксела


Останалото.


Обърнете внимание на механичната конструкция на фотоапарата и на ергономията при работа с него:  


1.   хубавите фотоапарати имат тяло, изработено от метална сплав, пластмасовите детайли са здрави, масивни. Отбягвайте апарати с нежна и чуплива конструкция.


2.   добре е дисплеят за преглед на готовата снимка да е голям – поне 1.5 инча диагонал, както и да е съставен от поне 150 000 пиксела.


3.   менюто за настройки на апарата трябва да е удобно и интуитивно за работа


4.   често използваните бутони – тези за зуум, за избор на режими и прочее – трябва да са разположени удобно за работа.


5.   често използвани функции на снимане трябва да са изведени като “бързи” бутони – примерно бял баланс, избор на чувствителност (ISO).


6.   добре е да има вградени функции за преглед на изображенията – примерно зуум и пан функция, хистограма, информация за това с какви настройки е направена снимката – скорост, бленда, чувствителност, компенсации и т.н.


7.   визьора трябва да е достатъчно голям и светъл, добре е да има оразмерителни линии (само за ДСЛР апаратите)


8.   скоростта на реакция на апарата е важен фактор. Апаратът трябва да  е готов за снимане за 2-3 секунди след пускането му. Трябва да фокусира за 1-2 секунди при добри светлинни условия и до 2-4 секунди при лоши светлинни условия. Зуум функцията на обектива не трябва да отнема повече от 3-4 секунди. Обърнете внимание на закъснението от момента на натискане на спусъка до момента на самото снимане. Това закъснение трябва да бъде колкото се може по-малко, обикновено части от секундата при апаратите от средния и високия клас. Ако това закъснение е повече от 1.5-2 секунди, шансът да пропуснете момента когато снимате бързо движещи се обекти е много голям


9.   добрият апарат трябва да има полуавтоматични и ръчни режими на снимане. Полуавтоматичните са – автоматична бленда и ръчен избор на скоростта, и автоматична скорост и ръчна настройка на блендата. Режимът без автоматика предполага ръчен избор на бленда и скорост. Всички тези настройки са полезни при снимане в лоши светлинни условия, когато автоматиката не може да се справи и е нужна човешка намеса при избора на бленда и скорост.


10.   вижте следните параметри: максимална и минимална скорост – трябва да има възможност за експозиция от поне няколко секунди до 1/2000 – 1/4000 части от секундата; максимална и минимална чувствителност – ISO минимум 100 и максимум поне 800. Максималната ISO стойност на апарата може да ви послужи като мярка за качеството на матрицата и обектива на апарата, особено при снимане в лоши светлинни условия. Апаратите от средния клас обикновено снимат до ISO 800. Апаратите от високия клас могат да снимат до ISO 1600-3200.


В магазина.


Двата главни клона сред изобилието на цифрови апарати на пазара са тъй наречените “сапунерки” – сравнително евтини апарати с фиксиран, несменяем обектив и DSLR-апаратите – огледално – рефлексни камери с възможност за смяна на обективите. По-долу ще намерите кратко описание за двата основни клона, което да ви ориентира при избора на апарат:


Апаратите с фиксиран обектив могат да се разделят на 3 класа:  


1.   нисък клас. Цени до около 500 лева ($300). Обектив с малък отвор и ниско качество. Малък сензор, ниско качество на снимката. Липса на ръчни и полуавтоматични режими на снимане. Непригодни за снимане в лоши светлинни условия. Ниско качество на изработка и материали – апаратите имат живот максимум 1-2 години.


2.   среден клас. Цени 500-800 лева ($300 - $500). Обективи с посредствена изработка – залагат на т.нар. голям зуум фактор – разлика между минималното и максималното фокусно разстояние  5х-10х. Малък сензор, най-често големи нива на шума. Наличие на някои полуавтоматични режими на снимане, отделни модели имат и ръчни режими. Прилично качество на изработката, някои модели са с усилен корпус. Не са подходящи за снимки в лоши светлинни условия.


3.   висок клас. Цени 800-1300 лева ($500-$800). Всички те имат несменяеми обективи с доста добро качество от реномирани фирми – Leica, Carl Zeiss, Canon, Schneider. В доста модели има вградена т.нар. Система за стабилизация на картината (Image stabilizer, IS). Сензорът е с по-голям размер – обикновено 2/3” до 23х15 мм при най-скъпите модели. Тялото и електрониката са здрави, с качествена изработка. Качеството на снимките се доближава до това на ниския клас DSLR-апарати.  Дават прилични резултати в лоши светлинни условия.


Апаратите със сменяеми обективи - DSLR.


Повечето от тях се продават в комплект тяло с обектив, тъй наречения “kit”. Този обектив обикновено е от бюджетния клас със съответното качество. Наличието му (или отсъствието му) не бива да решава избора на апарата ако сте се насочили към DSLR апаратите. Решаваща роля при покупката трябва да има качествата на телата. Всички DSLR апарати се справят много добре при снимане в лоши светлинни условия.


Самите апарати (тела) също могат да се разделят на 3 класа:  


1.   нисък клас. Цени 1200-2000 лева ($700-$1200). Качествени сензори с размери 23х16 мм, наличие на базова система за следящ фокус. Корпус, изработен от усилена  пластмаса. Наличие на ръчен и полуавтоматични режими на снимане. Удачно замислени меню и бутони, качествен дисплей за преглед. Като цяло ниския клас DSLR апарати е насочен към технически-грамотния масов потребител, съответно има някои компромиси във функциите и изработката му сравнен с машините от средния и високия клас .


2.  среден клас. Цени 2500-4500 лева ($1500-$3000). Качествени сензори с размери 23х16 мм или по-големи, наличие на система за следящ фокус. Корпус, изработен от метал, някои модели са влагозащитени. Наличие на ръчен и полуавтоматични режими на снимане. Удачно замислени меню и бутони, качествен дисплей за преглед. Средният клас DSLR апарати е насочен към професионалисти и напреднали любители, които все пак не могат да си позволят DSLR апарат от висок клас. Като качество снимките от ниския и средния клас DSLR апарати се доближават до голяма степен – при ниския клас компромисите са по-скоро конструктивни, в изработката на апарата.


3.   висок клас. Цени над 6000 лева ($4000+). Апарати с големи сензори, 23х16 мм и повече. Телата са предвидени за работа в тежки условия – влаго- и прахозащитени. Без изключение са с качествена изработка, дълговечни. Наличие на сложна система за следящ фокус. Предназначени са за професионалисти.  След като сте преценили в кой клас апарати се вписвате, остава да изберете марка и модел. В момента пазара е наситен с различни модели в отделните класове и наистина ще се затрудните при избора си. Добро начало е да изберете вашата марка апарати и няма да сгрешите,  ако заложите на някой от утвърдените производители – Canon, Nikon, Pentax, Kodak за DSLR апарати и такива с фиксиран обектив, Panasonic, Sony, Samsung за сапунерки от всички класове.    Проучете внимателно какво предлага избрания от вас производител. Когато харесате определен модел - потърсете отзиви в Интернет. Когато отидете в магазина, задължително изпробвайте апарата преди да го купите –отидете с преносим компютър, щракнете няколко снимки и огледайте резултата на компютъра. Купувайте само ако сте убедени, че сте избрали правилния модел.