Всички статии:

Настройки на фотоапарата


Аквариумна фотография: Настройки на фотапарата


В тaзи статия ще обясня как настройките на камерата се отразяват на резкостта на снимката.


автор:  превод: kraltchev


1. Скорост


Опростено казано, скоростта е бързината, с която фотоапарата прави снимката.  Обикновено това става за част от секундата. Ето няколко снимки направени с различни скорости:


Бърза скорост 1:



Бърза скорост 2:



Бавна скорост 1:



Бавна скорост 2:



Скоростите, които фотоапаратът може да използва се означават в части от секундата - 1/8, 1/15, 1/30, 1/60, 1/125 и т.н. По-големия делител означава по-бърза скорост - например скорост 1/125 от секундата е по-бърза от 1/8 от секундата. Най-общо може да се каже, че за аквариумни снимки трябва да се използва скорост не по-малка от 1/30 с цел да се "замрази" движението на рибите и растенията и да няма размазани зони.  Обикновено цифровите фотоапарати автоматичо избират скоростта, но имат и възможност за ръчно нагласяване на скоростта. Това е много полезно тъй като често фотоапарата избира бавна скорост, която води до размазани снимки. Ако фотоапарата ви няма ръчни скорости единственият начин да се "замрази" движението е да се използва повече светлина.  Специално съм подбрал горните снимки така, че ясно да се види, че всяка от тях, дори тези направени с бърза скорост, имат размазани зони.  Това доказва че скоростта е само едно от нещата които осигуряват резки снимки:  - Някой от листата в снимката "Бърза скорост 1" не са на фокус и не изглеждат резки.  Също така растенията на заден план не са на фокус.  Тези два "дефекта" са резултат от фокусирането, а не от скоростта.  - Връхчетата на растенията на преден план на снимката "Бърза скорост 2" изглеждат бели (преекспонирани).  Това е проблем свързан с експозицията и с липсата на разсейване на светлината, но не е изключително вина на скоростта.  Камъните и рибите на заден план са размазани - това е още един пример за липса на фокус, а не на бърза скорост.  - Общото оцветяване на снимката "Бавна скорост 1" е леко жълто.  Това е проблем на една друга настройка - "Бял баланс".  Рибите са просто размазани цветове и това определено е резултат от бавната скорост.  Просо казано фотоапарата се е бавил докато е снимал и рибите са имали време да мръднат.  Важно е да разберем, че риби, приличащи на цветни размазани ивици не винаги са лоши.


В списанието си Такаши Амано има доста снимки, които използват точно този ефект за постигане на плавно, дори фантастично чувство:


 


 


 


 


 


 


 


 


 


Избрах снимката "Бавна скорост 2" като добър пример за това което е най-често срещания проблем при снимането на аквариуми.  Скоростта е съвсем лекичко по-бавна от тази, която би "замразила" движението на рибите.  Малко по-бърза скорост би довела до напълно рязка снимка.  Забележете как някой от червените тетри изглеждат резки (въпреки че снимката е "мека" като цяло), но други са размазани.  Скорост малко по-бърза от използваната би довела до рязко запечатване на всички риби. Тази малка разлика е ситуацията, която се среща най-често и снимките, които са резултат от това често са почти идеални, но далеч от това, което е възможно да се направи със същия фотоапарат и техника.  Обикновените скорости на цифровите фотоапарати са от 1 секунда до 1/2000 от секундата.  Често в прозорчето на апарата се вижда само делителя (8, 15, 30, 125...) но това е просто за опростяване.  Ако се опитвате да снимате риби които се движат прекалено бързо за да бъдат снимани със скорост 1/30 и ви трябва скорост да речем 1/60 вероятно ще се наложи да добавите светлина.  Но преди да почнете да добавяте лампи в капака или да посегнете към светкавицата опитайте да промените диафрагмата:


2.  Диафрагма


Просто казано диафрагмата на фотоапарата е "дупка" в средата на обектива която можете да отваряте или да затваряте.  Това разрешава да се постигнат две неща:  - Прецизен контрол на количеството светлина което влиза в апарата  - Нагласяване на "дълбочината на остротата" (обяснението е по-долу)  Диафрагмата също се измерва с цифри - обикновените са 22, 16, 11, 8, 5.6, 4, 3.5, 2.8, 2.  Засега е най-добре да не обръщаме внимание на факта че цифрите изглеждат избрани произволно, а не последователно.  Но запомнете че по-малката цифра съответства на повече светлина която влиза в апарата.  Например ако нагласим диафрагмата на 3.5 то в апарата ще влезе повече светлина отколкото ако диафрагмата е 8.  Връзката между диафрагмата и количеството светлина която влиза в апарата е лесна за разбиране - "по-голяма дупка значи повече светлина".  Но това което може да не е ясно от пръв поглед е че количеството светлина зависи и от скоростта.  Ето как са свързани диафрагмата и скоростта:  Да речем, че сте нагласили скоростта да бъде 1/30 и диафрагмата да е 3.5.  Правите снимката и тя е добре осветена.  Но някои от рибите са размазани.  Ясно - трябва по-бърза скорост, да речем 1/60.  Нагласяваме скоростта на 1/60 и снимаме.  Снимката получена със скорост 1/60 и диафрагма 3.5 се оказва прекалено тъмна (недоекспонирана).  Значи трябва да отворим диафрагмата - да речем от 3.5 на 2.8.  Снимката с 1/60 и 2.8 е добра - рибите са резки и снимката е достатъчно светла.  Урока от този прост пример е прост - диафрагмата и скоростта са свързани.  Снимки със същата осветеност ще се полоучат ако използвате коя да е от следните комбинации:  1. 2 сек. - 22 2. 1 сек. - 16 3. 1/2 - 11 4. 1/4 - 8 5. 1/8 - 5.6 6. 1/15 - 4 7. 1/30 - 3.5 8. 1/60 - 2.8 9. 1/125 - 2  Забележете, че някои от скоростите са прекалено бавни.  Рибите и дори леко раздвижваните от течението растения ще се размажат.  Както вече споменах - опитвайте се винаги да снимате със скорост най-малко 1/30 от секундата.    Горните комбинации изглеждат малко безсмислени - всичките ще доведат то еднаква осветеност на снимката.  Но снимката направена с комбинация (1) всъщност се различава от тази направена с комбинация (9).  Така наречената "дълбочина на остротата" е по-голяма във втория случай.  Ето примери за тази "дълбочина":  На тази снимка рибата на заден план е размазана, няма ясни детайли, защото дълбочината на остротата е много малка (т.е. диафрагмата е широко отворена).


Затварянето на диафрагмата ще доведе то това, че и двете риби да излязат резки:



Ето още един пример за малка дълбочина на остротата (голяма диафрагма).  Растението в центъра е рязко, но рибите пред него са размазани.  Затварянето на диафрагмата би довело до рязко изобразяване на растението и на рибите заедно:



А това е пример за голяма дълбочина на остротата.  Забележете как всички растения в този аквариум, от предното до задното стъкло, са резки.  Затварянето на диафрагмата води до повишаване на дълбочината на остротата:



Тук е важно да отбележим че няма "най-добра" дълбочина на остротата. Изборът зависи от това какво искаме да постигнем.  Малка дълбочина на остротата често се използва нарочно при портретни снимки за да се акцентират очите или лицето:



Същия похват може да се използва за да се накара определено растение или риба да се откроява от фона:



Сравнете горните снимки с тези по-долу.  Разкошната червена Людвигия би изглеждала още по-добре, ако диафрагмата беше отворена широко (така че да се откроява) и фона да не е на фокус, а да е размазан:



Когато почнете да експериментирате с различни комбиннации на скоростта и диафрагмата ще забележите, че често ви трябва повече светлина.  Затварянето на диафрагмата изисква по-силна светлина.  Също така по-бързата скорост изисква повече светлина.  И пак  - преди да посегнете към светкавицата опитайте да промените една друга настройка - "чувствителността на лентата":


3. Чувствителност


Ясно е, че цифровите камери не използват лента или филм.  Но те имат настройка за това.  Тази настройка може да се използва ако не ви достига светлина или пък ако светлината е прекалено много.  Чувствителността  също се измерва в малко странна поредица от цифри - 100, 200, 400 и 800 са това което обикновено се среща.  Фотопаратите ф Америка я обозначават като "ISO", вероятно е да се среща и като "АSА" (германското обозначение, но тогава цифрите са други).  Ето как чувсвителността може да се използва за получаване на рязка снимка без да се добавя допълнителна светлина:  В този пример добре експонираната снимка е резултат от скорост 1/60, диафрагма 3.5 и чувствителност ISO 100.  Ако променим чувствителността от 100 на 200 апарата става "по-чувствителен" към светлината.  Това означава че можете да снимате същия аквариум без да променяте нищо друго, но този път с по-бърза скорост - да речем 1/125 и същата диафрагма (3.5).  А за да получите по-голяма дълбочина на остротата оставете скоростта да бъе 1/60 но затворете диафрагмата от 3.5 на 4.  Ако настроите чувствителността да бъде още повече - 400 то ще можете да снимата с 1/250 и 3.5.  Или за още повече дълбочина на остротата използвайте 1/60 и 5.6.  Следната таблица показва обясненото по-горе в опростен вид.  Всички комбинации ще доведат до добре експонирана снимка:  


По-бърза скорост, постоянна дълбочина на остротата:  


Скорост---Диафрагма--ISO  


60---------------3.5-----100


125 -------------3.5-----200


250 -------------3.5-----400


500--------------3.5-----800


1000-------------3.5-----1600


2000-------------3.5-----3200  


Постоянна скорост, увеличена дълбочина на остротата:


Скорост--Диафрагма--ISO


60---------------3.5-----100


60---------------4-------200


60---------------5.6-----400


60---------------8-------800


60---------------11-----1600


60---------------16-----3200  


Важно е да се знае, че много от цифровите камери имат известни проблеми с чувствителност от 800 и нагоре.  Качеството на снимките спада - т.нар. "шум".  Тои представлява неясни цветни точки в по-тъмните части на снимката.  Има различни начини за намаляване на шума, но по-новите и разбира се по-скъпите апарати определено имат по-малко проблеми с шума. Това е една от силните страни на по-скъпите апарати.  По-горе дадох пример за снимка която е направена с 1/60, 3.5 и ISO 100.  Едни от по-скъпите апарати разрешава "безшумно" снимане с 1/1000, 3.5 и ISO 1600 или с 1/60 и 11 за постигане на огромна дълбочина на остротата.  Важна особеност на дълбочината на остротата е, че тя силно намалява с доближаването до обекта.  Макро фотографията или се бори или използва целенасочено тази екстремно малка дълбочина на остротата (5 мм се смята за много голяма).  Използването на много светлина, триножник и всички други начини за напълно обездвижване на апарата по време на снимката са особено важни:


 


 


 


 


 


 


 


 


 


Запомнете, че често снимките ви ще изглеждат не толкова резки колкото на вашия компютър.  Това се дължи на различните начини за намаляване на размера на фото файловете.  Най-добрия подход е оригиналната снимка направена от апарата да е възможно най-качествена, без да има нужда от цифрови корекции.   --Николай



Нагоре Нагоре.
Връзки за споделяне:
Ключови думи: Направи си сам