Развъждане на Caridina japonica (Аманова скарида)

Автор: Mike Noren

Превод: dido


Към средата на 2003 се снабдих с първите няколко екземпляра Caridina japonica. Беше ми продадена под грешното име Caridina serrata.

Незабавно започнах да обмислям как да ги развъдя в силно обрасъл с растения аквариум. Реализацията на тези планове започна през Октомври, когато се снабдих с още 6 скариди от този вид - както се оказа, първите ми 4 скариди бяха мъжки!

Развъждане

Както установих, трябва да имам и мъжки и женски екземпляри за да ги развъдя. Мъжките и женските се различават съществено по размер - мъжките са доста по-малки, и форма на тялото - женските имат по-широки опашки, забележимо по-изпъкнали откъм гърба. Има и доста по-лесен начин за отличаване на половете - погледнете втория ред точки странично на скаридата. Точките при женската са издължени, по-скоро като тирета, докато при мъжките имат съвсем кръгла форма.


Мъжка Caridina japonica


Женска Caridina japonica

Точките на втория ред са кръгли при мъжките и издължени при женските.


След като се убедите, че имате и мъжки и женски екземпляри, трябва да ги храните добре и да чакате. Скоро ще видите развиващия се хайвер като жълто-зелен 'пълнеж' в гърба на женската. Приблизително 1/3 от тялото на женската ще се запълни с хайвер!

След като женската е готова за полагане на хайвера, тя започва да отделя феромони във водата. В този момент мъжките стават много неспокойни. Точно преди първото полагане мъжките обикаляха нервно из аквариума и се опитваха да се съешават със всичко, което се движи - включително един-друг и с рибите в аквариума! :-)

Копулацията нормално става късно вечер, като мъжкия обикновено плува наоколо и след това се 'приземява' върху женската. Ако тя не го прогони, той пропълзява под нея, корем срещу корем и отлага спермата. Цялата процедура трае секунди. Ако женската не е готова или наоколо има много мъжкари, около нея могат да се разразят дори битки и многократни оплождания на хайвера от различни мъжки екземпляри.



Мъжки (отгоре) при оплождане на женска скарида. Ако женската не го отхвърли, той ще мине под нея и ще отложи спермата при хайвера с модифицирани в копулационен орган двойка крачка.

Няколко дни след копулацията женската отлага яйцата залепени за коремните и плавници в опашката. В литературата се твърди, че женските могат да отложат до 2000 яйца. Въпреки тези данни моите големи и добре-охранени женски съдържаха не повече от 200-400 яйца (преценено на око). Скоро след отлагането яйцата са тъмно-зелени на цвят. При узряването на хайвера цвета се променя и изсветлява. Женската носи хайвера около 5 седмици до излюпването. Цветът на хайвера може да бъде груб показател кога ще се излюпи. По-добра преценка за този момент ще имате, ако погледнете яйцата отблизо с помощта на лупа или фотоапарат за макро-фотография. Ако виждате очите на развиващите се ембриони през ципата на яйцето, значи излюпването е въпрос на няколко дни.



Този хайвер ще се излюпи скоро. Яйцата са светли на цвят и очите на ембрионите се виждат. Светло-жълтия пълнеж в гръбната част на скаридата са нейните репродуктивни органи, пълни с новоразвиващи се яйца за следващото размножаване - още преди да е излюпен сегашния хайвер! Контрастът на снимката е усилен за да се различават по-ясно очите на ембрионите.

Може да оставите излюпването в общия аквариум. Ларвите са чувствителни и плуват към светлината. Може да ги изсмучете със сифон нощем като осветите частично аквариума и те се съберат там. Ако имате риби в аквариума, твърде е вероятно те да изядат ларвите. Препоръчвам ви да отделите женската когато наближи момента на излюпване на хвайвера. Сложете я на безопасно място в буркан или малък развъден аквариум.

Хайвера не се излюпва едновременно. Според моите наблюдения повечето се излюпва през нощта, а остатъка - на следващия ден.

Трябва да върнете женската в общия аквариум възможно най-скоро след излюпването на хайвера. Няколко дни след като ларвите напуснат тялото на женската, тя ще излинее, ще се съеши с мъжки и ще носи нова 'партида' яйца. Зрелите женски винаги произвеждат яйца и почти винаги носят оплодени такива.

Забележка: Не слагайте женските в леко-солена (бракична) вода! Според моите наблюдения възрастните екземпляри оцеляват без проблем във вода с висока соленост, но хайвера не може да се излюпи дори и в слабо-солена вода. Аз изгубих две люпила по този начин.


Отглеждане на ларвите

Новоизлюпените малки са белезникави и много малки, приблизително 1.8 мм на дължина. Когато видях малките за първи път ги обърках с млада дафния - доста си приличат. Ларвите се планктонообразни и се люпят в твърде късен етап на ларвата, известен като 'mysis stage'. Ларвата плува с крачката при гръдната област и през първата седмица стои в любопитна вертикална позиция с главата надолу. След това започва да плува хоризонтално, леко наклонена.


 


Тези ларви са изюлпени само преди няколко часа и са все още в двулитровия буркан, където преместих женската. Ларвите са прозрачни до слабо-белезникави и е трудно да се забележат. Контраста в увеличената част на снимката е усилен за да се видят по-добре. Ларвите са малко под 2 мм на дължина.


 


Снимка под светлинен микроскоп на новоизлюпена ларва в ранен етап. Забележете липсата на крачка в коремната област. Зърнистата субстанция в ларвата вероятно е жълтък.

В природата възрастните Аманови скариди живеят в планински потоци. Ларвите се отмиват в морето. Там се хранят с морски планктон и нарастват. След метаморфозата те мигрират обратно в сладководните потоци. За да развъдим успешно скаридата този цикъл на размножаване и отрастване трябва да се имитира. Следователно ларвите трябва да се прехвърлят в съд със солена вода възможно най-бързо - най-късно до 8-ия ден след излюпването. След това те не могат да живеят в сладка или недостатъчно солена(бракична) вода. Няма смисъл да увеличавате постепенно солеността. Ларвите нямаха проблем след като бяха безцеремонно прехвърлени в солената вода. За да приготвите подходяща вода, използвайте или филтрирана морска, или качествена смес от соли за рифови аквариуми. Новоприготвената солена вода трябва да се аерира силно преди да се пуснат ларвите в нея.

Има много публикации за успешна репродукция на Аманова скарида в сладка вода. За разлика от тях моите опити за развъждане на тази скарида в сладка вода претърпяха пълен провал. Изглежда на пазара се предлагат скариди, неразличими по външни белези от Caridina japonica и техните ларви могат да се развъждат в сладка вода. Вярвам, че повечето публикации касаят скаридите-двойник на Caridina japonica (примерно "Tow Fui's guide", където със сигурност става дума за друг подобен, по-дребен вид).

Една публикация описва развъждане във вода със соленост от 17 мг/л (промила). Когато в началото пробвах със соленост 17, а после с 25 мг/л, имах загуби по-големи от 97% през първите три седмици. Най-големите загуби бяха през 8-ия и 9-ия ден, ларвите растяха бавено. Наопаки, след като използвах морска вода с нормална соленост от 35 промила (типична за световния океан и откритите морета, бел. прев.) загубите бяха намалени до минимум и ларвите нарастваха бързо. Според друга публикация в мрежата след подобни на моите експерименти със солеността се е стигнало до същите заключения - соленост под 30 промила неминуемо води до големи загуби на ларви.

За аерация използвах камъче и помпа с малък дебит. Една публикация твърди, че ларвите на скаридата се 'захващат' за повърхността от силите на повърхностното напрежение. В първите люпила нямах подобен проблем, но по-късно имах загуби заради 'захванати' ларви. Основната разлика спрямо първите ми опити беше, че не бях сменял водата дълго време и на повърхността се появи ципа. Премахнах ципата на ръка и увеличих аерацията и циркулацията в съда. След това нямах проблеми със "захващането". Ларвите изглежда не са много придирчиви относно качеството на водата, но все пак е добре да се правят чести смени на малко вода - примерно 20% на всеки два дни.


 

Моят 15 литров пластмасов аквариум за отглеждане на ларвите. Циркулация - камъче и помпа с намален дебит. По страничните стъкла отвън е закрепен черен картон. Осветление - една 11 ватова компактна луминесцентна лампа, 24 часа дневно, 7 дни в седмицата. Температура - 22-24 градуса по Целзий.


Хранене на ларвите

Ларвите се нуждаят от фино смляна храна през първите седмици. След това могат да се хранят и с по-груба храна. Според публикациите ларвите могат да се изхранват и от всякаква достатъчно дребна храна - примерно фино натрошени таблетки Спирулина и изсушен жълтък.

Храних моите 5 пъти дневно, в началото с малки количества бирена мая, обилни количества зелена вода (под микроскоп алгите приличаха на Chlorella), Baby Star II (50-100 микрона микрокапсулирана храна за хайверни сладководни риби) и след 1 седмица започнах да давам и Golden Pearls, (микрокапсулирана храна за ларви на морски безгръбначни, 50-100 микрона).

Golden Pearls е може би идеалната храна - ларвите я приемат с удоволствие, нарастват бързо и яркото оцветяване на храната показва кога се хранят ларвите (вътрешностите им се оцветяват кафяво-червени и понякога цялата ларва става оранжева). Все пак добре е да има разнообразие затова ви препоръчвам да давате и други храни, макар и по-рядко. Golden Pearls замърсява доста водата и трябва да внимавате да не прехранвате ларвите.

Пробвах да храня скаридите с прясно излюпена артемия. Ларвите я ядяха понякога, но повечето артемия порасна твърде бързо и започна да се размножава (!) в развъдния аквариум при скаридите. Артемията е конкурент на ларвите на Амановата скарида по отношение на храната и затова не я препоръчвам като храна за ларвите.




Белите животинки са Артемия. Сложих я за храна на ларвите, но те пораснаха твърде бързо и сега се размножават. Оранжевите животни са аманови скариди, дълги около 8 мм. Оранжевият цвят идва от каротиноидите в храната им. Линиите по снимката са драскотини по стените на моя стар 15 литров развъден аквариум. 




Снимка отблизо на ларва на Аманова скарида. Снимката е правена няколко дни преди метаморфозата на ларвата в след-ларва. По-тъмното кафяво-червено петно под главата е парче храна. Ларвата е дълга 8 мм. (Извинявам се за качеството на снимките. Буркана от сладко и пластмасовия аквариум не са подходящи оптично за макро-снимки.) 


Растеж

Моите ларви започнаха да метаморфозират до след-ларви (млади екземпляри със същата форма на тялото като възрастните) на 30-ия ден. В началото след-ларвите са дълги около 8 мм и не приличат на планктон. Стоят по стените и дъното на аквариума като възрастните скариди. Загубиха оранжевия си цвят и сега са прозрачни/белезникави като родителите си. Според опита ми прецених, че мога да ги преместя в аквариум със сладка вода веднага след метаморфозата.

Някои данни по мрежата сочат, че трябват около 80-90 дни за да се развие ларвата до след-ларва. При моите скариди това стана на 30-ия до 60-ия ден. Вероятно тази разлика в данните може да се обясни с ниската соленост, неадекватно или лошо хранене.



Току що метаморфозирали ларви. "Въжето" е найлонов конец, с който съм завързал камъчето на аератора. Диаметъра на конеца е 2-3 мм, скаридите са приблизително 3 пъти по-дълги от диаметъра на конеца. Така сравнено дължината им е около 8 мм. 



Макро на две наскоро метаморфозирали ларви. Забележете, че крачката на коремчето сега са адаптирани за ходене. Снимките са правени през стените на пластмасовия аквариум но дори и така се вижда, че малките вече са миниатюрни копия на родителите си.


Дългият път към сладката вода

Ларвите не метаморфозират едновременно към крайната си форма. За около 2 седмици повечето ларви завършиха метаморфозата си. Дори след третата седмица обаче все още имаше неметаморфозирали ларви.В най-лошия случай прецених, че съм добил около 100 след-ларви, което ще рече 50-75% загуби при метаморфозата. Очевидно имаше проблем, свързан с нея. Предположих, че след-ларвите повече не трябва да живеят в солена вода след прехода си от ларви и загубите могат да се намалят ако понижа солеността до 17 промила примерно когато започне метаморфозата на първите ларви.

На 48-ия ден направих експеримент и преместих 10 след-ларви в сладководния аквариум при възрастните. Потопих ги в аквариума в мрежичка за да съм сигурен, че ще преживеят 12-на часа в сладката вода. Скоро след като ги освободих от мрежата обаче те изчезнаха. Като се има в предвид малките им размери, многото растения и скривалищата в аквариума, шанса да ги видя беше нищожен. Чак след около 3 месеца видях три оцелели и вече пораснали скариди.

Всичките останали след-ларви преместих в 30 литров аквариум, декориран с камъни, пясък и растения за укрития. Целта ми беше да избегна загуби от канибализъм. В началото солеността беше 17 промила, като всички последвали смени на водата правих със сладка такава. Храних ги с натрошена Спирулина и храна за скариди.

Първата седмица след местенето след-ларвите бяха много потайни, криейки се през цялото време. След това започнаха да показват същото поведение като възрастните скариди - чистене на пясъка.

На 65-ия ден около 50 след-ларви са все още живи. Най-голямата е около 15 мм, най-малките са около 10 мм.

Интересно наблюдение: След като сменя водата, скаридите плуват насам-натам като луди в продължение на няколко часа. Може би смяната на водата отключва инстинкти за миграция в тях по някакъв начин.

На 127-ия ден след излюпването най-едрите ми скариди бяха еднакви по размер с най-дребните екземпляри Аманови скариди, които съм виждал по магазините - дълги около 25 мм. Ще задържа скаридите още малко - докато пораснат с още 10-на мм. Въпреки това смятам, че експеримента ми приключи успешно. Ако развъдния аквариум беше по-голям и храната по-обилна, скаридите вероятно щяха да порастнат по-бързо.

По-късно се оказа, че в аквариума се крият повече скариди, отколкото очаквах. Продадох всичко 82 скариди и запазих 15 за себе си. Това означава, че загубите след пренасянето им в сладка вода са били несъществени.



Млади скариди, събиращи храна. Най-големите екземпляри на снимката са дълги около 25 мм. Сега, на 127-ия ден след люпенето, скаридите ми са готови за продаване и с това опита ми да развъдя Caridina japonica е успешен.

Приложение 1: След написването на тази статия получих копие на "The complete larval development of Caridina japonica De Man (Decapoda, Caridea, Atyidea) reared in the laboratory" от Ken-Ichi Hayashi & Tatsuo Hamano. 1984 Zoological Science, 1: 571-589. Тази статия се различаваше от моята по две важни неща:

Дължината на новоизлюпените ларви според Hayashi & Hamano е 1.7 мм. Моите груби измервания с линийка са много близки до това.  Моята първоначална преценка - 2-3 мм беше невярна, затова коригирах данните в статията си. Изображението на ларвата от двамата автори съвпада напълно с моята.

Второ, и по-важно - оптималната соленост. Hayashi & Hamano пишат за тотални загуби при соленост до и включително 8.5 промила, оптимална соленост (80% оцелели) при 17 промила и малко оцелели (11%) при соленост около 35 промила. Тези цифри са твърде различни от моите експерименти - тотални загуби при солености по-ниски от 25 промила, малко оцелели при 25 промила (3 ларви от поне 200 оцеляха 4 седмици без да метаморфозират, след това опитът беше прекратен) и най-много оцелели ларви при 30-35 промила (приблизително 80% стигат стадия след-ларва). Твърде вероятно е различните популации от скариди да имат различни гранични изисквания за солеността (виж Приложение 3).

Трябва да се отбележи, че солености над 35 промила също водят до загуби.

Предполагам, че солености 30-34 промила са най-добри в ларвения стадий. Смятам, че загубите ми след метаморфозата се получиха заради невъзможността на след-ларвите да живеят във вода със соленост 35 промила и препоръчвам понижаване на солеността до 17 промила веднага след метаморфозата на първите ларви.

Читателят може да намери за интересна следната информация: Hayashi & Hamano пишат, че ларвите започват да се хранят едва на четвъртия ден. След това успешно са ги хранили с 'адхезивни диатомеи' - Cymbella и Navicula и с добавки от оризови трици. Hayashi & Hamano не са успели да изхранят ларвите само с оризови трици или само със смеси от алги Chlorella и ротатории.

Смятам, че диатомеите са добра храна за подрастващите ларви.

Приложение 2: Доста хора намират моя метод за твърде сложен. Затова се опитах да разработя нискотехнологичен подход за развъждане - използване на естествена светлина, без аерация, никакви по-специални храни. Резултатът беше провал.  Все пак ларвите живяха и се развиваха добре за около 2 седмици в солена вода с добавки от торове, изложени на директно слънчево осветление (за да се получи морска 'зелена вода'). За да оцелеят ларвите до метаморфоза, нужно е да се добавя храна допълнително - както пишат Hayashi & Hamano. Също така разбрах случайно, че ларвите понасят добре дневни температури от 37 градуса Целзии (!!!) и нощни температури от 16 градуса.

Приложение 3:  В мейлинг-листа на AG Wirbellose няколко души - примерно Andreas Karge - пишат за скарида-двойник на Caridina japonica, която е способна да се размножава в сладка вода. Според слуховете тази скарида идва от Тайван и може да се различи от Caridina japonica по големината на предната част на главата и по липсата на двете малки сини петна на края на опашката у Caridina japonica. най-вероятно тези двойници ще стават все по-разпространени при хобистите. Би трябвало размножаването им да е доста по-лесно от това на истинската Caridina japonica. Променил съм текста с информация за този факт.

Приложение 4:  Яйцата се излюпиха на 30.01.2004. На 13.08 първата женска от люпилото започна да носи хайвер. Така репродуктивния период на Caridina japonica възлиза на около 6 месеца.

Приложение 5:  Изключително добра страница с информация за отглеждане и развъждане на тази скарида:

http://caridina.japonica.online.fr/


Още един добър пример за успешно развъждане: http://maitrebull.free.fr/aqua/caridinajaponica.htm